Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

6.   Преди не бих тръгнала, а сега не бих се замислила :)

7.   Щом имам пари и транспорт бих тръгнала.

8.   Да, вече два пъти го правих /без кола/ и то при доста по-сложни обстоятелства. Сега е много по-лесно, а и най-добре е човек да е самостоятелен и сам да се справя, най-малкото за да не изпада в зависимост и ангажираност.
Мечо Пух

9.   Авторът... сега ще дам по-подробна информация. Работил съм 3 пъти в чужбина-Швейцария 2 пъти и 1 път във Франция. В началото на годината се върнах. Нещата се влошиха и групата се разпадна, защото имаше предателства, подмазване и от това всички си изпатихме- на минус 848 евро съм. Трябваше да се връщаме отново март месец, но вече няма да стане. Като разбрах накъде отиват нещата започнах да търся чрез Интернет. Кандидатствах в 2 фирми, като в първата бях адски убеден, че сам вътре. Беше свързана с подръжка на това, което бях правил във Франция. Предоставих и 2 сертификата / 2 семестъра / за завършени курсове по френски в Швейцария за подготовка на чуждестранни студенти / 9 месеца общо. Но изскочиха с похвата наши-ваши и останах извън групата. Във втората фирма бях я отписал, но след месец и половина откакто изпратих автобиография и документи ми звъннаха преди дни и ми предложиха работа, но проблема бил, че съм щял да бъда сам-без българи. Ама това е супер, защото №8 е прав. Видях какво е да отговаряш за 19 човека, без знание на език, да ги оправяш, да те дърпат наляво и надясно-това какво е, тук какво пише, ела да питаме и т. н. Не, че няма да помогна, но да бяха 1, 2, или 3-ма, а те 19-направо ме побъркваха. Като ги оставиш да се оправят сами правят грешки-вместо ориз си купуват кус-кус и така. Попадах в страшни комични ситуации, но направо се втрещих навръщане. Пътуваме с 2 коли и бус общо 12 човека и около Пасау навигацията ме извади от магистралата / аз водих колоната /, което ме учуди, но продължих и ни вкара в неасфалтиран път и се озовахме при едни ферми посред нощ. На последното зареждане 1 от колата пипал навигацията и дал отметка за неасфалтирани пътища и ето резултата. И като се показа един с 1 пушка / май мислеше, че войната продължава /както и да е, оправихме се. Излизаме на асфалт и с табела Велс / Wels /. И като дойде един от нашите и като се развика "Ти знаеш ли къде ни караш"? Аз питам "Къде ви карам, ве"? "Ами в Уелс, ве" Гледам го и не вярвам какво чувам, и го питам какво е това Уелс? "Ами отделна държава" ми отговаря. О, небеса свещенни, отговорих му да влиза в буса и да се заключи, и да не се показва докато не стигнем Бг. Отклоних се, за да покажа с какви хора работих.
Та на темата, ще изчакам до края на тази седмица, защото втората фирма иска спешно да заминавам след празниците и ако нищо не стане, направо паля и потеглям-вече не ми стои тук. Работих в Западна Франция / Бретан / и Северна / Норд па де Кале /, като съм решил да се върна в Бретан. Там по принцип са келти, имат автономия и нещата не са като останалата Франция. А и хората ми харесват. Трябва да съм с кола, за да съм мобилен. Ще търся в селското стопанство, даже и по пристанищата, строителството и т. н. Но без кола не става, не само съм готов да спя отначало в нея, но и да обикалям и търся. При всичката работа където съм бил са е налагало като транспорт до работното място-винаги на 10-17 км от спането. Даже съм пуснал обява в сайт за споделено пътуване за някоя дружка за пътуването да го оставя по пътя. Това е, решил съм го и ще го направя. Виждам, че тук повечето са ЗА, но и да беше обратното няма да се откажа. Другият месец ще Ви пиша как са се развили нещата.

10.   И аз по принцип съм ЗА, тръгнах 2003-та година с 40 евро в джоба и еднопосочен билет за автобус. Защо да си кривя душата - друг човек станах, разшири ми се кръгозора, натрупах опит, научих езици, запознах се с мъжа си, работих какво ли не, научих се на дисциплина, отговорност, точна работа.

Но аз отидох с идеята да уча, да се развивам, а бачкането беше само средство за постигане на целта. Не познавам никой чист бачкатор, които да е постигнал среден за страната стандарт на живот на Запад. От висшистите доста се борят, ще го постигнат малко по-късно от местните, но имат шанс. Дори доста, завършили в България работят с образованието си и действително успяват. Определено е по-трудно като емигрант, отколкото като местен.

И какво забелязах още - в един момент осъзнах, че хората, останали в България, макар и доста ограничени като светоглед, все пак бяха постигнали повече от мен на същата възраст. Когато аз тъкмо завършвах, нашите бяха завършили от най-малко година, бяха се изпоженили, купили си бяха кола, а някои и жилище, имаха дори деца и живееха по-добре от мен. (МОЛ-ове, заведения, почивки).

Днес работя в българска фирма, пътувам много и не мога да кажа, че живея изцяло в България, но тук си плащам данъци и осигуровки, тук живея през по-голямата част от времето. Остават ми чисти 67% от изкараните пари, имам среда, социален живот, кола и хубаво жилище. Свикнах на хората и разбрах, как да ги накарам да работят за мен, да работят по-здраво от всеки западняк.

Добре ми е тук. Но определено съм на мнение, че човек поне веднъж трябва да е живял извън родината си, да се е блъскал и да не се страхува да осъществи мечтите си. Ако вярваш, че там ще ти е по-добре - обезателно и така ще се случи. Въпрос на личен избор.
Затова имаме и ЕС - свободно движение на хора, стоки и услуги.

Иначе - страшно прости хора има не само сред българите. Пускам аз поща на кирилица, но бях забравила да напиша BULGARIA и помолих служителката да ми даде писмото, за да го добавя.
- „О, спокойно, Букурещ го знаят, къде е“.

Ужас! - дори не беше се опитала да прочете адреса на кирилица! Мислише, че столицата на България е Букурещ, да не говорим, че доста хора дори не знаят, какво е ЕС, камо ли, че българите сме в него. Има хора, които не знаят, кой е президент, дори собствената си столица...

11.   Не знам на столици дали има президент, но нищо грешка в езика. Аз например никога не бих се върнала в България от скоро съм навън и виждам, колко западнала и пълна с ограничени хора държава имаме. Според мен лесно няма никъде, важното е да тръгнеш, да се вреш тук там, все ще изпадне нещо, така като гледам нито си прост, нито мързелив, имаш желание, няма какво да му мислиш. :)

12.   да идвам с теб?

13.   Всяка монета има две страни. В другите държави като служител биха Ви плащали повече пари от България, но замислете се ако някой от Вас има мечти да бъде повече от инструмент за постигане на чужди цели, то България е страна, която ще Ви предложи повече. Страна, в която данък печалба е 10%, няма много закони, наредби и тези, които има може и да не ги спазваш, защото дори и да те хванат в нарушение глобите са смешни.
В чужбина да си богат, хич не е евтино, но това няма как да се разчуе в сред "гурбетчиите", защото те никога не достигат до богатството, а до едно НОРМАЛНО съществуване.
Колата ми е регистрирана в София, защото тук където живея има ДАНЪК върху луксозните коли, взимат ми 1/5 от изработените пари за данъци и задължителни осигуровки и не е вярно това, което казват, че знаеш поне къде отиват парите, защото за тези пари ще трябва да боледувам всеки ден, а пенсията да си я получавам 40 години - което няма как да стане ;)
В България, за да създадеш ООД задължителният капитал е 2 лв. тук 35 000 евро.
Едно от най-скъпите неща, което ми направи впечатление първо, е човешкия труд, в България услугите и труда са много евтини, законите свързани с трудово-правните отношения също дават едно голямо предимство.
Ако направите едно малко проучване, ще видите, че много от успешните фирми с голяма печалба са регистрирани в Държави с ниски данъци и не взискателно законодателство.
Така, че всеки да си прави сметката. Моята професия не е свързана с определено място, така че мога да си позволя да работя от където пожелая. И най-вече искам да работя за себе си, а не за корпорации и държави със силна социална политика - защото моя труд плаща тяхната социална политика.

14.   Подкрепям изцяло номер 13.
Мога само да допълня, че данък „дивидент“ е само 5%.

Мъжът ми не е българин, но си направихме общ бизнес в България и пътуваме.... данъците и заплатите са толкова ниски, че може да заделяме средства и реинвестираме 100% от печалбите си. Осигуровките са ниски, хора има за всичко, когато си плащаш и са 20 пъти по-евтини, а вършат добра работа (някои).
Огледайте се - пазарувате в Лидл и Метро (чиито западни мениджъри живеят супер животче в София), а ходите да миете чинии на Запад за жълти стотинки!
П.П. Познаваме доста хора със свободна професия (консултанти, корабен инжинер и т.н. преди всичко), които са се заселили у нас. Има хора от Южна Африка и Русия, които пък искат да живеят спокоен живот и са си взели къщи вече и са се преместили заедно със семействата си

15.   Ако има някой за Англия да пише.. :)

Мирослав

16.   Заради такива като №13 България е на тоя хал, защото не си плащат данъците. Трябва да се срамуваш от постъпките си, а не да се хвалиш по форумите как прескачаш законите и да величаеш корупцията и беззаконието в България. Като не можеш да плащаш данък за луксозна кола в държавата, в която си, купи си евтина кола и си плащай данъка като всички останали в тая държава. И двамата с №14 сте от един дол дренки. №14, грозно е да се хвалиш / и то в български форум / какви печалби правиш, подхвърляйки на хората жълти стотинки и унизявайки ги. Такива като теб тласкат българите в чужбина, където им дават повече жълти стотинки от теб обаче. И на всички ни е ясно какви руснаци и т. н. си купуват имоти в България!!! И какво изобщо искаш да кажеш с тоя пост, че не ми стана ясно? !!!

17.   Да ве, тези 13 и 14 нещо направо се базикат. Ами няма да работя за 20 пъти по малко.... до края на седмицата ще пиша /автора/ вече от месец съм "там"

18.   Интересни неща ще напиша и с интерес ще го прочетете. Както написах в номер 9 за втората фирма, отидох в офиса, подписах контракта, предложиха да ми осребрат билета за автобус... о не, ще пътувам с кола, скъпо щяло да ми излезне, да така е, но си настоявам за колата.

Разбрах, че ще замествам един българин, който се отказал и ще работя там само за месец и половина-докато му свърши договора. Съгласих се и на това, нали отначало ще имам подслон, а и ще изкарам пари.
Прибрах се вкъщи започнах с багажа. Като реших, че съм готов хайде на колата и в западна посока. В сайта за споделено пътуване не свърши работа, но във Франция подобни сайтове масово се използват. Един колега така пътува от Лион до Рен за 33 евро, а с влак е към 100.
Направи ми впечетление, че много наши коли срещах по пътя и посоката беше една и съща-пълни, не само с хора, но и с багаж. С умората се справях с 3 енергийни а мпули-големи и мътни, с парещо съдържание, буквал о гърлото ми гореше, но пък действаха и капки за очи. С тази комбинация стигнах за 28 ч до Централна Франция-само спиране за гориво, ядене и кафета. Даже като пристигнах нещо не ми се слизаше от колата, исках още да карам-голяма работа е химията.

Обадих се на 1 номер и дойде 1 жена, настани ме, условията бяха доста добри. Сутринта се запознах с колегите-3 румънци и 1 момиче, което така и не разбрах от къде е. Аз такива хора не бях срещал-не искат да говорят. Веднага започнаха да ме игнорират. Единият от румънците беше педалче, само като чух гласчето му и се сетих, че най-лошото на този свят е да те гони разерен педераст. Минаха 2 дни и на третия сутринта шефа ми каза, че днес няма работа за мен. На другият ден пак същото, тогава вече започнах да се замислям. Обаждат ми се от фирмата и ми казват, че не съм работил-егати и глупостите... Значи шефа се оплаква във френския офис, онези звънят в софийския, а те на мен. Откачена работа, при положение, че аз съм при шефа. А той не иска да говори с мен. Аз го питам защо не работя, той все си твърди, че за момента нямало работа за мен. Обаждам се на фирмата, те пък ми отговарят, че май трябвало да се връщам-викам си "и тези откачиха нещо" - никакво връщане. И когато стана понеделник сутринта си станах, оправих си багажа, вече бях говорил с 1 екс колега от Франция преди и за късмет беше на 147 км от мен. Трябваше ми компютър, за да си напиша френско CV и да се регистрирам в пол емплоа за сезонна работа.
От фирмата ми обещаха да ангажират френския офис, за да ми намерят работа, но вместо това получих след 2 дни на пощата молба и заповед за прекратяване на взаимоотношенията. И изведнъж си помислих, ми ако беше някой без език, без транспорт и да го зарежат така-как ли щеше да се оправя? И така, на тази работа работих само 2 дни и след дни ми преведоха парите.
Отидох до колегата и попадам на група българи от 18 човека. :) Предложиха ми да работя с тях за 2-3 седмици/докато изкарам пари и продължа сам/, или да остана до август с тях. Избрах второто, поне 4 месеца са предостатъчно, за да имам една сума и да дишам спокойно.... и оттук става весело.

След 2 седмици пристигнаха още 9 и то колеги с които бях работил преди. Появи се и "момчето от Уелс" /за него пише в 9/, това ме напрегна доста, защото географски не е добре и му казах:"Не искам да ми четеш табели, знаци и всякакви надписи свързани с посока, маршрут, или упътване! Не искам да те търся из Франция! "Ето как станахме 28, а като се съберат 28 българи става "страшно". Пак се стига до езика и има 4-5 с английски и аз единствен с френски. Като го разбрах, погледнах нагоре /макар че съм атеист/и попитах защо така ме наказва-този път прибави и 9 в повече. Как да се преведе на френски на момиче /след като се разбра, че тяхните имат ресторант/... 1. няма да схване отначало 2. повече няма да я видим... и изречението буквално:"Айди ма, иди вземи на ваще оборота и ни води на дискотека да ти покажем как пием и ще станеш вир вода". И нашите настояват да й го кажа:).

На 5км от нас на главен път нещо като паркинг се появяват 2 буса с 2 проститутки. До сега не бях виждал мобилни проститутки:). Товарни бусове, обзаведени с легла с червени чаршафи, има си и шкафчета. Преговорите са за отстъпки, нещо като абонамент, за сега неуспешни, ние се сърдим... ще видим кой кого ще прецака.

Както има надпис на учебни коли "При нас е весело", така и тук. Алкохолът е почти ежедневие, щуротийте са на макс, момчетата са готини и работят. След като свършим тук ще трябва да се разделя с тях, но до тогава /ако използвам подредбата на думите както ги използват/ "Аз ми е забавно"

В неделите се правя на шибан турист и си скитам по градчета около нас, по-голямата част спят, защото си легнали в неделя сутрин след като са изпити бутилки пастис/френска мастика, които не знае/Сетих се за 1 французин присъстващ на покупки за подготовка на барбекюМомчетата с 3 колички и директно на алкохола, и 3-те започват да се пълнят, а той промълви:"Ама ние няма ли да ядем? "Няма да забравя как заварих 2-ма при уискито в супермаркета ЛьоКлер. Двамата гледаха бутилките така съсредочено и с доволна усмивка, такъв захлас не видях и в Лувъра от турист, които разбира.
Това е, за сега съм доволен, повече няма да пиша. Установих, че когато мисля и се замислям повече след това се отказвам. Просто трябва да се направи, а правят ли се опити-ще стане.

19.   Жалко, че няма повече да пишеш. Интересно е и е поучително. Имаш дарба. Пиши!

20.   И е забавно!

21.   Ама вие САМО заради парите ли бягате? А не бягате ли заради чалгата и българския просташки манталитет, заради дребнавите хора тук?

22.   Тръгвам без да ми мигне окото. В момента имам такъв глад за адреналин, че само чакам някой от някъде да щракне с пръст и хуквам с него. Не изпускам възможност, когато имам такава.

23.   № 21, то е комплексно

24.   Аз ми се умира:)... утре отивам в Лион да забирам още 5. Набъбнахме на 33. Ако някога имам свободно време ще го посвета на приемане на католицизма и после редовни посещения на църкви с молбата да спре да ми ги праща:)... шегувам се.

Хубавата новина е, че от понеделник 12 заминават другаде и ще намалеем. Имах възможност да избирам към кои искам да бъда-избрах групата с 21, защото повече ми допадат, купонджии са, а им обещах да ходим на Дисниленд.
Иначе аз съм постоянно в движение примерно от събота ходих до Клермон Феран, защото там най-близо има магазин на Електро Депо, за да задвижим гаранцията на 1 таблет-отиване и връщане 184 км. Тръгваме 4-ма, другите двама ей така да се повозят, добре, но и тримата ми се появяват с анцузи и то стари-направо щях да литна. Аз съм се наточил и им казвам, смятам да се разхождам из центъра, кафе, някоя снимка, а вас къде да ви скрия, и не искат да се преобличат:), добре е, че тези 3-ма са от онези 12. В неделя хайде във Виши-/общо 86 км/, че 1 реши да си купува Галакси Нот и има магазин на Дарти. Там беше най-евтиния вариант без договор-539 евро. Пих вода от термалните извори, но улучих кранче с леко газирана и солена вода... викам си "това е лоша поличба, от десетки точно на тази ли попаднах"? Помислих си да ги обиколя всичките, но се сетих, че може да се напикая преди да стигна до последното и се отказах. Взехме телефона и всяка вечер се занимавам с притежателя му, защото това са му първи срещи с Андроида. В понеделник мислих, че след работа ще си пия бира и ще почивам, но на 1 от тези 27 / без мен / които сме все още реши да си сменява маслото, хайде за масло и филтър. На 13 км има търговски център, влизаме в Карфур. Пак сме 4-ма. Другите двама така да си напазаруват-70 мин не могат да вземат решение какво да си купят, те нямаха идея какво правят вътре. Излизаме и пред колата друг, "Ела, едни маратонки съм си харесал, да питаш за 44 номер. Казах на момчето с маслото да тръгва и ще си дойда с буса... Упс грешка... В буса 9 човека, но разпръснати по магазините и по законите на Мърфи ключовете са в последния. Във вторник беше ден на фармацията, след работа в тази аптека, в другата аптека събрахме лекарствата, но обиколката беше, за да се сравняват цени на електрони апарати, а аз знаех, че ще купува. А той за баба му за подарък да види къде е по-евтино. Ама бабата може да не дочака апарата, знам ли? В сряда, този с Нота реши да си купува калъф, протектор за екрана и френска карта предлатена за Интернета-хайде и с него. А днес /четвъртък/ бях със съвсем друг, който кара Ровър и нещо му прекъсвал и ходихме в сервиз... Мисля, че няма ден в който след работа да си стоя мирно вкъщи и да се наслаждавам на покой-вечерям последен. Не се оплаквам, вече свикнах и да дойдат още 57 така ще е.
Сега малко се стресираха от проститутките, защото ги съкнах, че Саркози / те са там още преди изборите за президент / ги е сложил, за да останат парите във френската икономика :), за да не ги закарат в Бг... и нашите взеха и се замислиха :):)
Завършвам с молбата на "момчето от Уелс" да дойде с мен до Лион... само го погледнах и си представих как карам буса и той до мен и ми казва:"Защо не зави оттук? ", как скачам на спирачките, как го връзвам и го слагам на последния ред седалки с лице към задното стъкло... може би наобратно ще се ориентира по-добре.
Номер 21, утре ще ти отговоря.

25.   И така 21, от чалгата може да се избяга ако няма българи / поне фенове / наоколо, а при мен има:). Аз не съм от тези последователи, но се налага да я слушам като зорожелаещ. Ходя на места с друга музика, примерно Бедрум, Какао на Сл. бряг.

Просташки манталитет, даже и при мен има в изобилие, има хора които са далече от Земята. Но аз знам, че за мен това е временно, просто обстоятелствата са такива сега. Надявам се да научат нещо от мен и няма да правя опити да ги променям, ще оцелеят най-приспособените-както е казал Дарвин.

Парите... ами те са всичко. Причината да съм в Западните територии са парите-това е основната, вторичните-начина на живот, взаимоотношенията, начина на работа / не искам прекалено висока заплата, а да ме оставят да си гледам работата / и давам пример.
Ще напиша лични неща...

Три години имах ръководни функции и съм работил по 11ч / от 8 до 19 /, нямам икономическо образувание, но бяхме на и какви ли не маневри правих, за да върви работата и да са доволни всички. Изгониха ме с претекста, че липсват пари-да, имах пълен достъп до касата, но накрая си тръгнах с 76 лв. и то лични. Като си тръгнах отидох в 1 парк и на 1 пейка плаках. Бях вкарал цялата енергия за фирмата и всичко рухна. После 10 месеца безработен. Никъде, никъде... ама нищо. Нито борсите, нито сайтовете за работа, нито приятелите. И какво като познавам много с различни бизнеси? Те се кефиха, че съм в това положение. Спряха да ми се обаждат, бях изолиран. Тогава спрях да разбирам думата приятелство.

Върхът беше когато отивам в 1 заведение / познавам персонала / и то точно когато се е сменила смяната и ми казват:"Ооооо, ти ли си ми 1 клиент, ти нямаш пари, няма да ми върви сега"... и беше права, имах стотинки за 1 фрапе. Излезнах, поне на нея да й върви. Вървя към вкъщи и си мислих за Швейцария-работил съм като барман-сервитьор /аз взимах поръчката, аз я приготвях, аз я занасях /, водопроводи, сменявал съм покриви, асфалтирал съм улици. Защо там ме оценяваха и чух изречението:"Това е 1 българин, който работи" и в заведение с 82 места / лятото 40 още / от 16 до 18 ч работих сам и се движех като линейка около масите, персонала беше само от 4 човека - аз, португалец, бразилка и италианка. Работил съм и по 21 дни без почивен и работата ми беше забавление... все пак съм завършил Спортно училище и издържам на натоварване:).

Получих обаждане с предложение за Франция и то благодарение на моя феенски-имаха нужда от такъв. Благодарен съм на този човек, че ме взе, макар че вече не се занимава с това, но той просто ми показа пътя и аз не изпуснах момента. Изкарах 10 месеца с надежда, че ще работя и да си върна живота, няма да ги забравя, беше ад под небето и повече няма да ми се случи, просто няма да го допусна. Щом в България не ме искат да работя, ще работя за Франция. Ще се връщам, но само за малко, искам да работя вече само навън. Интересното е, че тук се оправям по-лесно и добре отколкото в България:).

Комичен случай със затварянето на фирма преди години в данъчното. В 1 стая ми попълниха ТЕ 1 документ / не си спомням какъв беше / и ми казват на 6-то гише да отида. От 6-то ми казаха, че съм за 1-во, а оттам че съм бил за 12-то. Като на всичките съм си бил на опашка. Викам си:"Тези си играят на шах с мен-6, 1, 12. "Идва ми реда на 12-то и жената стана и идва след 5-7 мин и мирише на цигари. Погледна ми документите и казва:"Първо мини през деловодството". Отивам в деловодството и ме посрещат 3 големи жени, ама много големи. Помислих, че са садийки по сумо. "Ти за какво идваш тука, момче? "- егати и въпроса. Поглеждам едната и като видях как държи мишката-дясната ръка и лявата върху дясната, и с двете мести мишката и направо ми се искаше да извадя запалката и да се подпаля. / Трябва да се отваря нова тема за НЕподходящите хора на работа и защо няма млади там? / Най-най-едрата погледна документите и отсече:"Това е грешно. "Поглеждам, документа който ми попълниха в данъчното:)

Леко минахме от тъжното във веселото и да спомена за посрещането на петимата. Автобусът им закъсня доста. Спира на гара Пар Дьо, където паркинга е голяма ламя-всяка минута е 0. 20 евро-първите 20 са гратис. Затова реших някъде по уличките да търся и намерих. Тръгвам пеша и от ъгъла се показват 3-ма с онези устройства, където засичат паркираните коли. Имам лош спомен от Париж с паяка. Френски паяк да те грабне е яко-136 евро платих и са я вдигнали в 2:50ч през нощта-тези не спят изобщо. Хайде на буса и право при "ламята". Пристигат, но ги свалят от другата страна на гарата. По телефона им казвам прегазете гарата само направо-те не искат, ще се загубят. Тръгвам аз, нямам представа как изглеждат, но правя разлика между 5 българи с багаж и 5 французина с багаж. Намирам ги, но са само 3-ма. Другите двама тръгнали да ме търсят без да знаят как изглеждам, а по това време на гарата сигурно имаше 8472 човека. Тези пичове ме кефят, ще имам проблеми. От петимата, само на 1 телефона му имаше батерия, другите си слушали музика по пътя:). Не мога да звънна на двамата да идват. Събрахме се и тръгнахме. По пътя реших да ги тествам как са с посоките и казах:"И слънцето бавно залязваше на Изток" / най-късия фантастичен разказ / четирима даже не реагираха, петия се наведе да види слънцето и каза:"Хубав изглед":)
Тук е мястото да вмъкна култовата реплика "Ало Хюстън, имаме проблеми"

26.   Н25, чета те с голям интерес.. евала! За мен си истински творец и не си се отказал.. бих искал да съм ти колега, хахаха! :)))))))


Мирослав

27.   Искам да си представите колективно следната ситуация:аз и колега в кола, и пътуваме. Аз се возя, той кара, навигацията е включена, езикът е български и казва с женски глас:"След 800м завийте надясно", а той зави първата вляво след няма и 70м. Разбирам, че на жена не трябва да се вярва :), но в случая тя беше права-знае всички пътища на континента. Въобще нямаше да се учудя ако беше човека, който от Франция за България минава през Ла Манш /добре, че няма книжка и не получава достъп до волан и така... аз ми е спокойно:) /, но нещо числеността на "обърканите" се увеличава:). И като споменах за "прекосяващия протока" да кажа как ми увеличи пулса за раз време до стойности 160-170, а сърцето ми преди това си тупкаше спокойно-в покой 57. В магазин за маратонки имаше и пътека за пробване и нашето момче като се затича по пътеката, и с моето откачено въображение като си представих, че а стане нещо на пътеката и той побегне навън... просто се обърнах и се заогледах към какви препятствия да го насоча, за да не се отдалечи много.

На работата имаме 1 тостер, професионален и от много употреба / някой даже издевателстват над него / та започна капака да не се затваря добре. но има хора взимат бързи решения, един го свали на земята, и както си е включен стъпи с краката върху капака.... и настана мрак, тока изгасна, бушона изгоря. Някъде бях чел, че във всеки мъж се спотайва гена на хомосексуалността и само трябва да се отключи, а в тази стресова ситуация колко му е да премине някой на "отсрещния тротоар"-за щастие нашите бушони издържаха.

Взимането на бързи решения съм го изпитал лично, пиех Мемо плюс, защото карах курсове по английски / смешна работа са тези курсове /

Отклонение правя за курса ми по френски в Швейцария. Струваше 4300 CHF, включваше 3 учебника, книжка със спрягане на глаголите и 2 диска-по 4ч на ден. Два пъти / непоследователни / без причинно не отидох на училище и получих писмо, че при трети път ще съм изключен, без връщане на сумата...

Вкъщи отивам до тоалетната и пуснах водата още преди да съм започнал да се разкопчавам:). Направо как видях чинията и натиснах бутона. "Мамка му, защото ли го направих предварително"? -вкарах се в монолог. И като се обърках и на автогарата с билета, реших че трябва да спирам таблетките. Беше 2 без 10, аз исках билет за 1ч, тя ми даде за 2ч и пред автобуса видях, че пише 2, и се върнах да ми го смени за 1, и тя ми каза:"Вие, часовник имате ли си"?

Живеем в 2 къщи на разстояние около 300 м и са на главен път Лион Париж. Движението е постоянно, всеки които не иска да плаща за магистрала /около 5-6 евро на 100км / минава оттук. Пътуващите французи често срещат някой с някакво шише да броди по тротоара. В неделя колкото пъти поглеждах през прозореца постоянно виждах някой от нашите да крачи с бутилка от и към къщите. Правят си разменно гостуване и си търсят дружки по чашка. "Омръзна ми да пия с теб, ще си намеря друг" и подобни изречения са сигнали, че предстои недълго пътуване до "съседите". В другата къща имаха среща с полицията, т. е. тя ги посети заради "пиянството на 1 народ" и са били строени в редица с лични карти в ръка. С влизането си попадат на 1 танцуващ върху масата, силни непознати за техните уши ритми, преброили 46 кутийки бири, 3 бутилки алкохол и 2 минерални води-всъщност е била домашна ракия, докарана от последните 5 пристигнали. А танцуващият нали е бил със замъглено усещане за фокусиране ги помислил за от нашите, вдигнал ръце и увеличил чупките. Може би са ги помислили за сбирка на гей дружинка, но определено може да получи покана за Новогодишния банкет на местната полиция да играе пред тях.
Сега се пази поведение, пият пак, но остават на място-буквално. Една сутрин видях 1 беше заспал на дивана, по корем, изглеждаше все едно някой го беше забил под 15 градусов ъгъл.

Сен Тропе... прозвуча ми като че ли си намазах ушите с балсамче... когато ме попита 1 дали може да отидем до там. То акъл не се иска, за да се тръгне, да се вкараме в 9 ч и 36 мин път в едната посока и в понеделник да работим на автопилот. Аз си имам още ампули, ако метна 2 даже мога да преплувам до Алжир, или Тунис.
Веднага се събра екипаж за 2 коли и до 3 седмици ще стане. Причината е в мен, защото другия уикенд ще се наложи да пътувам до Швейцария... а те без мен няма да тръгнат. :)

28.   Сега няма да пиша за алкохолни изпълнения и хора незнаещи къде са - темата е Швейцария. Трябваше да се срещна с 2-ма на тази неутрална територия. Първият трябва да ми е благодарен за цял живот, даже и повече, но никога няма да му намекна, не искам да се чуства задължен към мен. Могъл съм, направил съм го-запознах го с момиче, ожениха се, вече са трима, има лична карта CH :), което значи Конфедерация Хелветика. Нали работих в заведение и имах достъп до много хора, жени също, и то различни националности. В събота свършваме работа в 3 ч. Взех 1 сак, който си приготвих на момента. Макар, че имах време да го направя в петък вечерта аз си обичам винаги в последния момент-трябва да се шашкам, какво да взема, къде се намира, аве трябва да има екшън. В стаята ми има 3 легла, като на другите 2 има мой дрехи разхвърляни, пълен хаос, но това ме подържа, така съм концентриран и намирам нещата по-лесно. Ако са подредени ще блокирам :). Навигацията показа 5 часа преход / смешна работа :) / Моята книжка изтича на 12. 07 и затова форсирах тръгването за Швейцария, защото когато идвах към Франция и влизах от Мюнхен на швейцарската граница ми искаха и книжката, освен личната карта. И докато още съм редовен реших да тръгвам. Още ми е смешно как си купих 2 австрийски винетки за 1 ден. От Австрия в Германия, посока Швейцария / Сен Гален /, но не знаех, че от Германия пак се влиза в Австрия за няколко минути, които бяха пагобни и за 8 евро си взех отново същата винетка за 10 дни. Усетих се като отидох с нея до предното стъкло и видях, че се повтарят. Загледах се в колите и бяха с австрийска регистрация. Сетих се, че бензинджията ми говореше на немски / то и в Северна Швейцария говорят немски /, но не обърнах внимание когато ме попита " минимал", швейцарците имат само годишни :). Ми то с каквито се събереш, такъв ставаш-ужас :), трябва да взема да се имунизирам, май е заразно. Сега очаквах да ми искат книжката, но на границата митничаря беше се изправил със скръстени ръце и гледаше напред. Чак когато спрях пред него той направи няколко крачки напред, за да види номера, повдигна вежди от учудване и ми каза:"Може да минавате"- без никаква проверка. Искам да напиша за 2 неща, който ми направиха впечетление, когато съм бил преди там... и то силни. В градът който живеех беше на границата между френско и немско говорещите. Имаше квартал, който преобладава немския. Сутрин, от немския квартал се качват ученици, тролея минава 1 мост и е във френската част, качват се и други ученици... сега е интересно. Едните говорят на немски, другите им отговарят на френски и така си приказват :), да не забравите, че италианския също е официален език в страната! Имат и 4-ти официален, диалект на немския. Полицайте знаят и английски. Аз съм 186 см и не съм виждал полицай по-нисък от мен. Може и да има, но за 3 години не забелязах. Вторият случай е за.... Вие си направете извода... Сутрин се качвах на тролей в 8:01ч, за да съм на училище в 8:30. Дали ще слезна на 4-тата спирка, или на 6-тата все стигах навреме. Просто правеше едно заобикаляне, а понякога ми се ходеше пеша. И в едно такова "понякога" слезнах на 4-тата и по пътя пред една кооперация, пред входа гледам количка на пощаджия / една сива, с надпис поща, с 2 колела /, минавайки виждам пощаджията да вкарва пощата по кутийте. Ден 2, слизам на 4-тата спирка и всичко се повтаря-количката отвън, пощаджията си вкарва... То и израза си е на френски - дежа вю, погледнах си часовника, защото ми беше нещо от сорта "аз ми е напрегнато", да не би да съм се върнал във времето. Датата беше 1 ден след вчерашния. Ден 3, тролея в 8:01, спирката е отново 4-та. Този път слезнах нарочно :), тръгвам, за да видя дали пак ще е там... и тя беше там, и той пак пускаше пощата. Този път се напрегнах още повече, помислих че откачам. Спрях да слизам на 4-тата спирка. В неделя се видях с "новия швейцарец", бях на гости у тях. Жена му още на вратата каза:"Ето го виновника за това семейство". Радвам се, че се е получило между тях. Припомних му за последния ми работен ден в бара, беше дошъл да си вземем сбогом :), нямаше настроение и каза:"И сега с кой ще си приказвам"? Но нали се сещате, че времето се движи с 60 сек. в минута и ме чакат 5 часа отново... Навръщане се прибрах с 40 мин по-бързо, отколкото навигацията предрече, но ми косваше едно осветляване с ярка светлина-беше спийд камера. Станаха ми 3 вече, поне за толкова знам, защото са били по тъмно. Първият път бях с колеги и като лъснахме един помисли, че ще вали. Просто му казах, че Господ си играе с фотоапаратче / какво да им обяснявам / и те започнаха-сигурно е Олимпус, сигурно Канон... Проверих в поиплаза. ком, но последния ъпдейт за камери е от април-а това е лошо :)

29.   Какво ще правиш в Швейцария? ! :))))

30.   Неведоми са пътищата Господни :), сега съм в Бг - като нещо Червен кръст. Шефът има счупване и каза ще ходим до Бг по най-бързия начин! Знам, че е със самолет, но трансфер до летището, резервацията в последния момент, поемането от аерогарата и посоката в Източна Бг-излиза по скъпо, отколкото с кола, а и времето се оказа не толкова бързо. Разстоянието до Франция съм го взимал 3 пъти без спане и смяна-е, няма по-подходящ от мен :).
И така в началото на поредния работен ден ми беше сервирано и тръгнахме както съм с работните дрехи. "Карай, аз поемам всичко" беше достатъчно да съм вече на 5-та предавка.
Заредени с болко-успокояващи и спрей за него, и ампули, и капки за мен / той беше с омекнала глава от лекарствата, аз имах чуството, че отивам на 24-те часа на Льо Ман /
По пътя нищо интересно, само където видях на паркинг в Австрия турска кола, мъжа заспа в колата, а жена му си посла до колата и си легна там.... на асфалта. Първо помислих, че ще я ремонтира нещо, но тя се зави и си започна да си нощува. Направо си изпих кафето на екс и веднага потеглихме-откачена работа.
В София се наложи да излезна от колата и все едно се вкарах във фурната, когато си правя пица-егати и градусите.
Закарах го и после си пътувах още 2 ч назад до вкъщи.
Този уикенд отскочих до Слънчев бряг. Реших да се изгавря с колегите и в неделя имаше видео връзка с тях-само завъртях телефона около мен, за да видят картинката... и те се заканиха да ме линчуват като се върна :) :) :)
В процес на смяна на книжката съм, от което следва-аз ми е наред всичко :)

Затова не е хубаво да пиша какво ще става в бъдеще, защото не е сигурно дали ще стане / случая със Сен Тропе / поне за сега се отложи. След дни потегляме пак, а дали ще пристигнем? :) :)... никога не е сигурно....

31.   Евала!

32.   Поздрави за това, че не те мързи да описваш всички тези преживявания.
Само мога да ти кажа че те разбирам много добре защото съм бил в подобно на твоето положение. Веднъж се случи така, че група от 30 -тина българи бях единствения, който говореше френски. Тогава имаше толкова комични случки, просто не бих могъл да ги опиша тук. Само няма да забравя как на един колега банкомата му глътна картата и ми отне доста време докато го убедя, че няма нужда да стои пред банкомата и да го пази и че картата че му я върне банката, като няма кой да му вземе нитио парите нито картата. :)
Поздрави още веднъж, кой знае може и да се срещнем някъде из Френските земи.

33.   Денят, за потегляне към Запад дойде, но първо трябваше да се отправя на Изток, да забирам шефа... и не само. Взехме още двама. Лошо ми стана като видях колко е багажа. Аз взех допълнително неща и за зимата, защото каза, че оставаме до Коледа. Новите двама с техния багаж и допълнителни чанти за някои от колегите. Може би са си помислили, че карам камион. Нямат никакво чуство за усещане, че 7 ще бъдат пуснати през август / защото са от януари във Франция / за 2 седмици и могат да си вземат каквото им трябва. Освен това и 16 л. ракия :), а унгарците са лоши на границата, глобата е по 100€ на литър. Прекарах 34 мин. в редене на багажа, нещо като - това тука, това не тука. Накрая стана, всичко се затваряше и вече съм готов да си купя голям пъзел, и да си чопля с него.
На влизане в Унгария имахме късмет, че имаше много коли и чакахме над час, бяха се стресирали от работа, и нашия митничар проверяваше в 2 ленти, и само попита за цигари. Като получи отговор в цифри в рамките на допустимото, махна с ръка да продължим. Но преди да стигнем до него се загледах в отклонените коли за обстойна проверка и им казах:"Ако ни отбият имаме по 4 л на човек да пием на екс докато дойдат, а после идват 4 линейки и ще ни оправят.
В Австрия се случи нещо, което никога не беше ми се случвало-закъсахме за бензин. Бензин имаше около 15 л, но горивната ми помпа е от друга марка кола и е по-къса, при което винаги остава около 10 л неизползван.
Към 2 през нощта вече нагазваме Виена, тримата спят, аз ми е бодро.... :) / защо ли, после ще кажа / наближаваме бензиностанция и табела, че следващата е на 27 км по магистралата. Реших, да не будя шефчето, а да го направя на следващата, но не се сетих, че сме пълни с багаж и на излизане от Виена ни чака нанагорнище... фатално. И откакто тръгнахме по него колата започна да предърпва и до минута беше изгаснала. Значи, магистрала с 3 ленти, няма аварийна, спрях най-дясно, но по нея се движат камиони и автобуси. Всякакви усилия да запали-неуспешни... със закъсването се примирете и на място си останете, ето това стана. Пред нас имаше инфрачервена камера за скорост, която си премигваше при някой палав австриец със скорост над 80 км, такова беше ограничението. И ние точно пред камерата. Започнах да си мисля, че при всяко снимане влизаме и ние в кадър :). Ако е така, който гледа снимките все ще вижда българска кола, докато бяхме там светна 6-7 пъти, остава да получа и 6-7 глоби за превишена скорост в спряно положение.
Започнаха да ми идват всякакви идеи като:сваляне на багажа и оставане на двамата / и да търсим бензиностанция- ми ако пак не запали, как се реди натъмно отново /, ходене пеша до най-близката, но може да не е денонощна... беше на 48 минути от нас, някъде в предградието....
Спря 1 кола с момче и момиче. Интересно, че момичето излезна от колата и дойде до нас и проговори на немски. Аз директно на френски, че предпочитам френски и не разбирам немски, и тя превключи на френски :)))Да не казвам, че бях изненадан и се загледах в нея, да не би да е ангелче небесно, но нямаше крила :(. Предложи, да ни докарат бензин, дадохме туба от 5 л и 20€ и зачакахме.
След минути спря втора кола, този път с две момичета и попитаха дали имаме проблеми. Егати, какво става тук, само жени ли се претичват на помощ?
Скоро дойдоха с бензина и отново момичето излиза, даже и държи тубата. Искаше да ми върне рестото, но предложих да го задържи. Подаде ми рекламна брошура на бензиностанцията с адреса откъдето са заредили и каза, че е денонощна. Просто много ме впечетли.
Веднага координатите в навигацията и напълнихме резервоара. Шефът ми купи туйкс макс и редбул 0. 5л и с комбинация с едни таблетки, взети от познат с фитнес клуб... направо щях да излетя. Ампулите ми омръзнаха и този ми предложи таблетки, които продава в клуба. Попитах го:"Да не взема да се бия по пътя? ", а той ми отговори:"С това ще спреш чак в Канада " :)))
Смучащи, на кофеинова основа, започва се с 2, ако няма ефект до минути, още три, а аз се улисах и си вкарах и шеста. Май и тук ме хвана ха страничните ефекти, виждах на няколко пъти с периферното зрение бягащи сенки в неосветената част от пътя, а във Франция по кръговите, когато навигацията казваше нещо от сорта:"Излезте от втория изход", аз чувах много ясно "Гледайте втория епизод. "
Пристигнахме по светло и когато влизахме в двора веднага наискачаха да ни посрещат-само където не се появиха с чаши в ръка. На първият подадох една двулитрова ракия и за отрицателно време всички се скриха. Когато отидох при тях, бутилката беше по-малко от половината, салати по масата и чалгата...
Два пъти са им казвал, че имат шанс да научат език / има хора, които са от юни 2011г започнали да работят във Франция и освен бонжур и орвоар друго не знаят / те са на место, по 5-10 думи да учат на ден и да ги използват на другия ден ще е от полза, но пари за тетрадка и химикал няма да дадат, но за алкохол го чустват като задължително. Както споменах преди, няма да ги променям, казвам само 2 пъти, защото 1 път може наистина да не са разбрали, не са могли, не са чули. Не коментирам и отговор, когато предложих да се учи френски... " За какво ми е този френски, къде ще го използвам? "... при положение, че работи във Франция.
Сега забелязах, че тези, които пият имат невероятен усет къде се намирам. Толкова добре изчисляват, че биха станали перфектни счетоводители :). Вече пътувахме в Унгария, когато звъннаха и попитаха само:" Имаше ли проблеми с ракията? ".... и затвориха.
Много добре смятат, като знаят как карам и ми определят местоположението. Затова салатите бяха направени в точния момент. За какво ми е навигация, само трябва да знаят, че имам няколко литра алкохол в колата и те ще ме водят:)... сигурен съм, че ще ми звънят за всеки завой.
Той е тъп и не го е срам да пита.... Седя си в всекидневната, идва един / момчето е пекано, но.... / взима ми речника, който е до мен. Речникът е френско-български с 1208 стр., отвори на съкращенията в самото начало, загледа се и попита:"Добре де, къде са тези думи където ги учиш? " :)))
Погледнах напред, загледах се в стената, да не би още да ме държат таблетките и да изкривяват, но бяха минали дни. Той ме гледаше и чакаше отговор. "Във стаята са, днес не съм ги сложил в речника", станах, имах нужда от разходка....

Скоро, как ходих 2 пъти до болницата и разпитването ми в полицията :)

34.   Имаме вече жертва на алкохола и момчето си тръгна. Нещата се влошиха при него много. Истината е, че той излезна най-големия мъжкар от останалите и беше много коректен.

И тъй като няма друг кой, аз го закарах на гарата в Клермон Феран да се качва на автобуса в полунощ. Попита ме дали ще остана с него докато дойде / идва от Испания / и имаше закъснение около 2 ч. "Изтрещя ли нещо? Естествено ще остана". Преди да се качи му казах:" Някой ден ще дойда в твоя град и ще купя съседната къща, и ще си пием всяка вечер". Усмихна се.... "Яко лъжеш". Да, лъжех, но исках да се усмихне и така да запомни кога ме е видял за последно. И на останалите съм казал, че тук сме за време, преди това не сме се виждали, след това няма да се виждаме, затова създавайте спомени докато съм при Вас :).

Да кажа за проститутките, когато отидох за последно да видим какво правим :). Ами бяха други, бяха черни.... Спирам до 1 бус, отивам до отворената врата-изненада. Черна жена с къса пола, розов сутиен, лявата гърда отвън.... и готвеше на 1 котлон с 1 тиган нещо африканско. Тъй като бях изненадан, аз се загледах повече в тигана, за да позная какво си бърка, отколкото да гледам гърдата й. Идваше ми да възкликна:"К'ва е тая манджа МА, много гадно мирише? ", или да я бъзикна "Искам 200 гр в термо чинийка за вкъщи", но и в двата случая щеше да хвърли нещо по мен. И докато гледах тигана, тя каза:" Любов 50, свирка 30. Ама това са цени на витрините в Брюксел до 1 гара. Казах, че трябва да коригира цената за 34 чужденци / вкарах и другите 12, които не са при нас, за да е по-внушителна бройката / намиращи се наблизо, но тя се ядоса.
Отказах се, да беше нещо качествено...
След това ми дойде идеята, че ако ми харесваше, щях да се съглася за 30 €, но отвън, прав, в пълен мрак.... да погледна надолу, да не мога да я видя и да си кажа:" Егати, това е дух"

Идват на работата 2-ма полицаи и 1 мадама, млада готина французойка. Някой говори ли френски, ми аз, хайде всички в 1 офис и с личните карти и договори. Седнаха на 2 бюра и по двама влизат и питат, откога си във Франция, с какво дойде, семейно положение, колко получаваш, подписваш ли се на документ за заплатата и т. н.
Аз ту на едното, ту на другото бюро за превод - побърках се. Минаха всички, останах само аз. Вадя си картата, те ми казват:" Идваш с нас в жандармерията, с теб ще си говорим още" и се усмихват. " Само да си взема сбогом с момчетата"-те се смеят.

Шефът го няма, французина, който работи с нас е с него на инспекция при другите на 600-700 км от нас.
Отиваме в жандармерията и с по-младия полицай, мадамата и аз влизаме в 1 стая. Казаха, че отговорите ми ще бъдат записвани. Включи компютъра и ме попита какво ще пия.

Останах с впечетление, че са готини и мога да приказвам по-свободно, и не сгреших. А и не ме попита "кафе"? и реших, че имам избор.... и като изръсих: " Кана бяло вино, тоник, няколко резенчета лимон и много лед.... с 3 чаши " и дамата започна да се смее. Полицаят размаха показалеца към мен и каза:"Аз знам за вашето пиене". Сетих се, че е бил на проверката в другата къщата и се усмихнах. В крайна сметка получих кафе само :)))
Казаха, че проверката не е срещу нас, а проверяват фирмата, дали ни плаща редовно и навреме, по-малко ли получаваме отколкото са ни казали, осигуровки, данаци, имаме ли застраховки, такива работи.
Мадамата беше от някаква агенция по труда, както и да е, седеше отстрани и си водеше записки.

Накрая принтира 4 листа с въпросите и отговорите ми и ми ги даде да ги подпиша. Казах, че ще ги прочета първо, а той се учуди и попита: " Можеш ли да пишеш и четеш на френски? " При отговора добавих, че мога и да рисувам на френски, при което той се замисли, и с усмивка му казах: ".... с цветни френски моливи"- и отново смях в стаята.
След 2 дни привикаха шефа и французина и са ги разпитвали по отделно.


Карам едно от момчетата до болницата в града. Болеше го много и ходеше наведен. Преди е лежал 20 дни в бг болница заради камъни в бъбреците.
Направо в спешното, взимам инвалидна количка да не върви и на регистратурата. Подаваме лична карта и европейската здравноосигурителна карта. Това е много важна карта... без нея ще Ви излезне доста скъпо, с нея 80% отстъпка, а в неговия случай не плати нищо. На вечер престоя в болницата е 940 € / 24 часово обслужване / добавят се някакви такси, застраховки и скача на почти 1100 €. Аз не бях на ясно как ще се плаща и за силата на здравната карта и се напрегнах при тази сума-той остана точно 7 нощи и 8 дни.

Но получи невероятно обслужване, постоянни грижи, даже паста и четка за зъби :), първото му къпане е било с 2 санитарки ли са, сестри ли са-всичко е в бяло, не мога да ги отгатна. Сутрин го бръснат, масажират краката, оплака се само от хляба в яденето, част от франзела, парченце около 15 см, но аз бързо ги поправих, като помолих минимум да е 60 см :).

На вторият ден се събудил гол и се чудеше защо е бил гол и го попитах "Аве тези да не са те "таковали" :)))
Съжалява, че не знае френски, за да се разбира с тях. Персоналът адски готин, много красиви сестри, за тях е престижно да работят в здравеопазването, направо ми се искаше и мен да ме лекуват там... щях да ги "побъркам".
В спешното му сканираха 2-те карти и като го регистрираха го поеха и аз с него. Първо мериха кръвното още на количката, после на 1 легло с колелца и право в 1 стая. Взеха му кръв, урина, като му дадоха тампон напоен в розово, за да си изтрие "пакета" преди да пълни шишенцето. Включиха го на системи, сложиха му морфин и тръгнахме за ренгена. На ренгена жената каза "Ела се скрий при мен"! Веднага се мушнах зад стъклото. Оглеждам се, тя зад мен, аз пред нея и попитах дали да не отида по-навътре, по-далече, тя ми вика, че съм си добре там. Да, ама тя се "крие" зад мен, сега ще светя като крушка като ме облъчи.

Даде ни снимката и се върнахме в стаята. Санитарката взе снимката и излезе. Казах, че сега ще я подмени с някой донор и после ще го разфасоват, той направо се изправи и започна да се моли да я настигна и да я дръпна :) Забеляза, че 1-та система беше празна вече/
наливаха го с 3 наведнъж/ и искаше да я вади, за да не влезне въздух в него и да умре :).
Дойде докторка и каза, че остава, утре е на скенер и след 3 дни е операцията. Той като разбра искаше да си ходи в Бг, а тя отговори: " Разбира се, но след като излезнеш оттук"

Видях на стената реклама с надпис:"Дари орган, спаси живот, само ни кажи" и го попитах да кажа ли на докторката, направо щеше да падне от леглото :)))
Преди да го отведат го "успокоявам".... "Има 2 неща, които не можеш да си възвърнеш-живота да избавиш от смъртта и времето назад да върнеш, сега ще ти кажа сбогом за всеки случай, защото в тази сграда има много смърт"... забутаха го с леглото и ми показа среден пръст :)))

В болницата ходих не 2 пъти, а цели 6, какво да го правя... поне свиждането не е ограничено до 22 ч.
Казаха, че в Бг не е лекуван правилно, не са завършили докрай... нищо ново, но е кофти да го чуя.
Отивам да го забирам, трябваше да почакаме малко да подготвят документите. Дадоха 1 папка с всички изследвания, диск със скенер, ренген, всички лекарства които е приел, препоръки, рецепта за 15 дни прием на три вида лекарства. Искаха и и-мейла на личния му доктор, за да изпратят и на него всичко това, и то преведено на български.

Всички, които бяха на смяна от отделението го изпратиха и му дадоха подарък-чай за пиене.
Попитах, какво трябва да платим, отговориха, че подават документи към институция, тя вече се занимава с парите. Ами не знаех, за първи път ми се случва да се занимавам с болница в чужбина.

Вече имаме 9 човека в отпуска в Бг. Смях се много когато разбрах, че първите двама шофьори са освободени от работа, за да почиват за пътуването и единият казва на другия:"500 км и ме сменяваш". Да, аз използвам химични вещества, но чак от Австрия и то да елиминирам умората.
Преди да тръгнат с буса трима съвкупно настройваха навигацията си, само да не скитат насам натам седмица, две. Имаме и бъркаш се с Австрия и Австралия, и аз си поръчах кенгуру да ми докара ако минат през Австралия.... той се спря, остави куфара на земята: " Откъде да ти го търся това кенгуру " "Ами те са до пътя, само трябва да го вземеш" :))) Нищо не каза, качи си багажа в буса, но останах с впечетление, че наистина ще се оглежда за кенгуру в Австрия.
Колегата от "Уелс" иска да кара курсове за шофьор като се върне... тогава ще я закъсаме яко....

35.   Супер готини истории разказваш. Продължавай все така, много е забавно :)))

36.   Моля те, продължавай да пишеш - отдавна не бях се смяла така! Супер забавно разказваш, имаш талант, определено! Уникален си откъм чувство за хумор!

37.   Първо си го помислих, после попитах и след това го направих.

Попитах шефа, дали може да ме освободи за 5 дни и се обадих на 1 момиче да ми каже айбана на сметката си, за да получи сумата за отиване и връщане с Карат С до Париж - в случая 434 лв. Момиче, което е винаги било точно, винаги съм се кефил на стил на поведение, обличане, никога не ме е предавало, споделяли сме си -с 2 думи... мъжко момиче. Реших, че заслужава това.
Естествено, отначало не ми вярваше, но имаше нужда от 2 дни, за да види парите в картата си и да се задейства за билета.

След това обаждане по телефона, викове, писъци от радост / за малко да ми гръмне говорителчето /.
Колегите като разбраха какво правя ме обявиха за луд. Луд съм за приключения, не съм тук за да събирам пари, аз ще остана до пенсия навън, няма да се стискам и ще правя това, което ми харесва. Не можех да ги накарам да отидем до Париж, стискаха се за 15 € дизел за буса на човек. Направо ме извади един от равновесие като каза:"Какво да му гледам на този Париж"?
Но все пак събрах 8 човека и това беше нещо като бай Ганьо из Европа сезон 2.


Така направихме нещата, да пристигне вечерта в четвъртък и в понеделник сутринта да я изпратя. Аз се вмествам в тези 5 дни, а тя в 3 дни и няколко часа в Париж.

Надявах се за понеделник да е вечерта автобуса, но нямаше как - 8 сутринта.

В деня когато потегли аз си бях на работа, Колегите вече ми завиждаха, че ще бъда в женска компания в града на любовта. Затова ги попитах :" Утре вечер като правя секс и ако си мисля за Вас, това извратено ли е? " :))) Беше в почивката за кафе в 10 ч. и един си изпусна чашата.... "Е, няма такъв като тебе "... каза някой... ми няма, не обичам да се повтарям.

Друг ми задава въпроса:
-Ще има ли много "тръшкане"?
-Знаеш ли книгата Камасутра, тя ще изглежда като малко нещастно тефтерче.... -и се засмях, защото въпроса дойде от човек, който обходи целия Интернет в гледане на порно и някой ден ще му се появи надпис "Няма повече от твоето видео" и това време е близо. Казвал съм му да престане да гледа, че изчерпва месечния лимит на селото за Интернет. Той генерира такъв трафик, че се чудя как не се е подпалило лаптопчето му и ще изгори в леглото. Толкова е пристрастен, че даже ходи в другата къща / имат Булсат / да гледа и там. Може би познава всички актьори поименно.

Ако се наложи да влизам в неговата стая, викам отдалече, че до 4 мин. ще отворя вратата и изчаквам, за да се успокои. Кой знае с какво си играе? :))) Забранил съм му да влиза в банята преди мен, защото мога да се подхлъзна и да се нараня. Не знам кога е рождения му ден, но една кукла би било идеалния подарък. Жалко, че ще е пукне още първата вечер-убеден съм в това.
Не е нормално в неделя да става в 7 и с кафето да гледа порно. Аз много го бъзикам, явно му е кофти и винаги се стреми да заличи следите, че наблюдава медицински филми, за сега неуспешно :)

Вечерта си легнах късно, бях изтеглил няколко приложения за Париж / гидове / и правих схеми как да види повече от града.
Сутринта усетих как тръгваха за работа и леко се усмихнах и бях доволен, че очите ми са затворени и съм в хоризонтално положение.

По обяд тръгнах и без да си давам зор в крайна сметка стигнах.

Бях направил резервация в хотел от веригата B&B hotels в Сент Дени на 200 м от метрото на линия 13. Хотелът беше прекалено хубав за цената. 4 нощувки 4 закуски за 282. 20 € и то на 9 спирки от Шанз-Елизе.
Около същата цена се намират хотелчета и в централната част, но нямат паркинг. Използва се общински с цени 14-21 € на ден.
На рецепцията черно стройно момиче и ме пита дали ще плащам ден за ден, или наведнъж. Аз пък се вкарах в мечти за онова, което писах в предишното като се загледах в устните й.

Ще продължа утре, може би, много съм изморен....

38.   Наистина си държиш на думата и продължаваш да пишеш и да ни разсмиваш. Пиши, когато можеш.

39.   Само се качих до стаята да оставя багажа, защото тя ми звънна и каза, че влизат в Париж.
Аз ми стана паниращо и в бързината обърках стаята и вместо 521, опитах да влезна в 512. Пиша на клавиатурата шест цифрения код и не се отваря.

Автогара Галени, намира се на 11 км от хотела. Знам, че е най-голямата в Европа, не стига това, но и има хипермаркет на Ошан и изглежда с него още по-голяма. Аз ми е неспокойно, като се загледах към нея и се чудих като отида там накъде да хвана, и изпуснах изхода за автогарата от магистралата, обърнах след 3, 2 км и този път влезнах успешно, но първият път не се ориентирах накъде, и отново втори опит на автогарата и улучих посоката.
Сетих се как ли щеше да се ориентира "човека от Уелс", направо щеше да изпуши.
Автобусът беше вече там.

Вече на другият ден....
започнахме от Шанз-Елизе. Мотаме се по магазините, седнахме да пием.... кафе-7€, кола-7€ и бира наливна 250мл-8€. Така е на авенюто.
Взехме си храна и бутилка вино и в парка пред Айфеловата кула, на тревата си правим пикник. Има хиляди като нас, или ние като тях.
От виното ни хвана малко, а и слънцето грее, легнахме на тревата. Гледаме към кулата, асансьорите как се издигат. Входовете за качване са на 4-те "крака", но навалицата е прекалена и реших вечерта да се качим. Към 9 вечерта работиха само 2, които са с асансьори, но само до етаж 2 /по средата/. Нямаше достъп до върха.... жалко. Но и това беше достатъчно високо, за да виждаш светлини докъдето виждаш.
Следващият ден.... на билетчета по 25€ за двуетажните автобуси. Возиш се цял ден, има 50 спирки на забележителности, слизаш, посещаваш, разглеждаш и пак се качваш.... и така до края на деня. Минават през 15-20 мин. Може и с корабче по Сена, но е по-ограничено, само с 8 спирки и цената е 15€. Пак важи за цял ден.

Като се сетя как вървях с онези моите... колегите от Кулата до Нотр Дам... и обратно през Лувъра. Никога не бях ходил толкова пеша. Нали гледат да минат тънко, пари за транспорт не се дават. Метрото е 1. 27€, ама сега къде ще се мушим под земята. Не искат да слизат, като че ли ще ги хванат да копаят нова линия.
Интересното с тях беше, че отиваме до някъде и остават отвън. Спира ги входа :). Е, в Нотр Дам влезнаха, защото е без пари. Имаше опашка, но нашите застанаха в челните редици. Спестиха 48 мин. поне чакане. В Лувърът прекрачиха половината, входа 11 €. Един се захласна по склуптурите, но го навиках да не се прави на "разбирач", че само ни бави. Имахме и карта на музея, двама се опитваха да я разгадаят, понякога е гледаха наобратно-целта беше Мона Лиза. Постоянно си противоречаха-"не трябва да сме в този сектор, ама май сме тука, тук трябва да завием някъде... "
Ако бяхме на кораб, някъде в Средновековието с такива навигатори земя нямаше да видим. Последно ще е когато отплаваме и после смърт в агония някъде там по средата.
Решиха да видят "наживо" мумия :), но нашите навигатори ни заведоха при китайските династии. Билетите ни нямаха достъп за там, трябва по-скъпи билети, но няма как да стане.

Возим се с автобуса и на операта Гарние слизаме. Виждал съм снимки на салона, исках да го видя на живо, но имаше репетиция и не стана.
Зад Операта е Галери Лафает. Нещо като ЦУМ, но в 4 сгради. Аз видях поне 3:едната за дома, втората е за мъже, ние влезнахме в третата.
Седем етажа. На партера само козметика. Етаж -1 само обувки. Направих подарък-обувки на Гес. Станах един от 100 000-те дневни продажби на магазина им, поне така се пише за тях.
Оттам отскочихме и до Прентамп, другия голям магазин само на 360 м.
Тя си пада много по обувките и в този магазин отново цял етаж обувки. Констатира, че марките са същите, но не се повтарят моделите.
Признах я, когато в Адидаса на Шампз-Елизе исках да я впечетля с модели на Порше Дизайн за 400€ / да й ги покажа като форма само и цена :) /, но тя се ориентира толкова бързо, че ме заведе до едни дамски Адидас за 570€, от които аз се впечетлих. Ебаси и окото има, всичко сканира.... неща, които аз не ги забелязвам, а те са там.

По центъра има тоалетни, много фешън / на самия тротоар / едни кафяви, цилиндрични, с автоматични плъзгащи врати. Когато бяхме с момчетата в една такава се омъкнаха направо трима. Бяха толкова назор, че не искаха да се изчакват. Кабинката ги " погълна" и вратата се затвори. След секунди застава жена и чака да се освободи. Когато вратата се отвори, изкачат 3-ма, тя се стресира и тръгна назад с ръка над гърдите. Уплашиха жената, значи. Не е очаквала да излезнат 3-ма мъже от там. Вкараха я в уплах...

Последният ден.... тръгваме за Версай. Реших да е с колата, защото в неделя паркирането е неплатено-ама не и там :). Всички улици платени, никъде няма място. Беше грешка. Загубихме много време с колата. А трябваше да си хванем метрото и да се прехвърлим на RER / двуетажни влакчета за по-отдалечените райони, които се движат и под земята и над/

Наредихме се за паркинга пред двореца-повече от час докато влезнем. Този ден не ми вървеше. Даже и навигацията ме предупреди, че до Версай има платени пътища, но аз реших, че се е бъгнала. Не може да има платен път в пределите на града, а това си е предградие. Да, но тунелът също е път :). И както ми разказваше, че в Австрия са минали през тунел дълъг 8 км, се озовахме пред пеажа / плащанка / на тунел дълъг 10 км и висок 2 м и нещо. Автоматът ми изписа сумата 6. 50, за да ме пусне. Карането е доста подтискащо с тази височина. Имах чуството, че е някакво гиганско менгеме, което бавно ни притиска.

За да разгледаш двореца 2 гигански опашки. Едната за билети, другата за влизане. Според мен 4 ч. не ни мърдаха, за да висим.
Посетихме само градината. Доста фонтани, но на този, който е с излизащите коне от водата тъкмо да ни снимат и водата спря :).
Питам един от охраната, къде отиде водата? Оказа се, че от 12 до 15:30 фонтаните ги спират :(
Върнахме се до хотела, но не през тунела. Взимаме метрото, но на гара Монпарнас не намерихме изхода от метрото. Два опита неуспешни:). Не знам какво ми стана, но все излизахме на някоя линия. Май беше на 3, или 4 нива. Тези коридори бяха като лабиринт. Просто се качихме на 1 влакче и слезнахме на следващата по-обикновена станция.

Ходихме и до Дефанс-квартала с небостъргачите, оттам на Плас Пегал, кабарето Мулен Руж, булеварда със секс шоповете и клубове, еротичния музей.
В Монмартр вечеряхме.... много приятно тихо кварталче, с заведения и ресторанти и много хора.

Освен до тук споменатите видяхме базиликата Сакре Кьор, площад Конкорд, Лувъра, градината Тюйлери, Триумфалната арка, Нотр Дам.
Минахме и през моста с катинарите. Там си заключват любовта, надписват се с имената и хвърлят ключовете в Сена. Вече няма място за катанари и се прехвърлили на съседните мостове.

Това бяха 5-те мой дни....
"живот ли бе, да се опише" :)
Последната вечер беше към 3:18 когато направих алармата за 6. Тя щеше да спи в автобуса, аз трябваше да пътувам 4 часа на юг.
Отидохме на Галени, автобуса тръгна само с 7 пътника.
Сетих се, че следобяд ще видя "мойте тъпанари" / в добрия смисъл, все ме изненадват с нещо /, така и не си мислих за тях, когато бях с нея :)

Помогнах на заблудени японци да се ориентират, да настигнат групата и те нали мънички, и започнаха да ми се кланят-почуствах се като императора на Япония.

След ден получих в пощата писмо от хотела с молба да оценя престоя ни за чистота, закуска, баня, стая и др. Отговорих, че сме приятно доволни, следващия път отново в тяхен хотел и дадох максималните точки в таблицата за оценки.
Пак мина още 1 ден и пак писмо, но от управителя, благодари за написаното и дали съм съгласен моето мнение да бъде публикувано...

Това е историята накратко.
Изразходихме 34 билета за метро, обикаляхме по 14 часа, върнах се с 21. 72 € само / след 4 дни получих заплата :).... аз ми е платежоспособно вече пак.... /
Сумата.... когато напълних резервоара и докато пиех кафе, влезнах в банката през телефона и показваше 3201. 92 лв. :))).... майната им на парите.

40.   Евала за написаното. Определено ти се отдава да пишеш. Прочетох всичко в пълен захлас. Евала.

42.   Значи с превишената скорост как става.
Един със служебния бус го снимала камера. Скоростта е с 6 км отгоре. Бусът е регистриран във Франция и идва глобата. До 15 дни ако се плати е 45€, след това 180€.
Миналата година в Белгия един ми разказваше, че като усети, че е сниман и на първите срещнати полицай спира и се покайва, казва, че е съгрешил, и иска да си плати.
Тогава го мислих, че е луднал нещо...
При мен, ако ме проверят направо ще ми отведат колата, докато не си платя всичките. Направо ще излезна и ще питам накъде да вървя за най-близката гара.

Наскоро останахме без Интернет за 1 вечер. Това беше повод да посетя нашия "сапьор" с неговите филми.
Засилих се към стаята, но се спрях внезапно, защото освен онлайн има и обилно количество записи и може да ръкоблудства. Беше опасно да влизам веднага, може да го стресна и да го насочи към мен и да ме опръска.
Изчаках "мойте" 4 мин. и влезнах. Изглеждаше ми подозрително доволен:).
Погледнах тавана дали е мокър, но явно няма такова налягане да докара до там.
"Видя ли какво направи, изпляка кабела на нета. Кметът обикаля с 1 колело да търси къде е избило. В сайта на Буиг телеком има съобщение, че от нас на юг няма сигнал. Ще подпалиш и инсталацията на къщата, едвам издържа. Ще ни овъглиш всичките и ще ни говорят за група българи ритуално се запалили".

Срещнах се с паранормалното:). Стана едно съвпадение, откоето се вкарах във филм.
Бяхме в Лион. В Старият град има катедрала Сен Жан-май така се казваше. То от толкова "обекти" вече не знам къде съм бил.
Влизаме вътре и разглеждаме. По средата, където са дългите пейки за сядане имаше 28 човека. Но само 1 "светеше". Така беше седнал, че само него го осветяваше слънчев лъч от покрива. Гледа напред и не трепва, все едно е даден на пауза. Помислих си, тая светлина върху него нещо ми е усилно, сега ще го изтеглят нагоре....
Продължих да си разглеждам, след 7 мин поглеждам към него и той го нямаше.... Време е да напускам оттука:) и по сянката към изхода....

Има 1 програмка в гугъл плей "бабел". Има различни езици и да си прави човек упражнения. Използвам я и бях точно на насекомите. Дава 4 картинки, изговарят една и трябва да натиснеш правилната. Показваше комар, муха, скакалец и четвъртата не помня....
Сложил съм си слушалките...
Появява се момчето, което от 1208 стр. речник не откри френска дума и вика:"Ай, вижте го тоя, слуша животни. Много си прост, как може да слушаш звуци"? :)))

43.   Голям Респект за нещата които разказваш! :)) На мен още малко ми остана и се махам за да се вкарав в приключения в чужбина. :)))

Мирослав

44.   Номер 42, има ли шанс да ме вземеш на работа при теб? Намирам се в много трудно положение...

45.   Аз бях ИЗГОНЕН :))).... сега ще пиша доста дълго, за някой ще е объркващо, но ще разберете :), важно е да четете внимателно, защото живота е пълен с изненади-затова го харесвам.
Когато за първи път попитах тук, дали ще тръгнете сами вече бях направил 8 месеца във Франция. Този период ще го наричаме Франция-1, а този който описвах до сега Франция-2.
Периодът Франция-1 бяхме 31 човека разпределени в 2 къщи, в 2 села на 11 км разстояние и с общо работно място. В едната имаше 19 човека, в другата 12. Аз бях в тази с повечето, така бяхме разпределени, че във всяка имаше френско говорещ. При мен беше и настоящия, и вече бивш шеф. Той беше като мен, като всички останали-един нормален работник. И той беше причината да се разпадне групата, защото се мазнеше на французина и онзи се светна, че може да го използва. Така ни вкараха „троянски кон“ и започна разцеплението. Планът беше за следващите обекти да е нова фирма – създадена от моя колега с амбиции за командване.
Никой не искаше да приеме, че да смениш изпълнител / фирма в случая / е за да се плаща по-малко. Едни прости обещания бяха достатъчни да подадат и започнаха сами да се навиват.
Аз си останах лоялен и останах до край. Виждах разликата, че поне си гледаха интереса и за всяко нещо допълнително искаха да се плаща, за което французина обикаляше като локомотив, докато „новият бъдещ шеф“ беше винаги съгласен, затова и удобен.
И така половината си тръгнаха 1 месец преди да завършим, за да се готвят за новата фирма, но вместо 15 души, бяха извикани 9. Това беше първото преебаване-6 останаха на сухо.
Преебани останахме и ние, които завършихме обекта. Всеки беше порязан с някаква сума. Аз с 848 евро. Причината, че не са били изплатени договорените пари, или като са видяли накъде отиват нещата са решили да заграбят каквото могат, защото повече няма да има. Истината е някъде там....
Естествено, че аз не бях одобрен за Франция-2, защото французина го беше страх от мен, защото знам френски и мога да създавам проблеми. Това го разбрах по-късно.
И така се ориентирах към друга фирма и съм написал в пост №18 как попаднах отново при тях.
Когато в онзи следобед ми предложи да остана с тях започна за мен Франция-2. Свързваха ни много спомени от Франция-1, екскурзии до Париж, Брюксел и Лил. Приютих го в моята кола да го возя, знаеше че от мен няма да очаква изненади и все ги бъзиках:” С моята кола ще видите както този свят / имам предвид Франция/ така и онзи свят’’. Не знам, но все имам чуството, че ще загина на пътя :) и то не по моя вина. Винаги съм ги хвърлял в ужас с подобни реплики.
Като ме питат кога ще стигнем аз им казвах, че не се знае дали ще стигнем-нищо не е сигурно. Ами то си е така. :)Все са ме прегръщали когато ги закарам до Франция, или България и ме вкарват в мисли, да не би от пътуването да са станали гейове.
От екипът на Франция-2 останах изненадан как работят момчетата. Идваха от фирмата доставчик на материалите да се убедят, че всичко е изразходвано, защото не вярваха за бързия темп на изграждане. Това ме доведе до мисъл как работи човек, когато е стимулиран със заплащане. При почти всекидневно пиене на другия ден се движеха със завидна сръчност и бързина. Но този бърз темп ни докара до бездействие за 12 дни, защото нямаше материали, за да продължим. След това нещата се нормализираха, но нали си има срок се наложи да работим по 12 часа вече и без почивен ден, за да влезнем в графика. Оттук започна всичко.
От втората седмица започва да тежи. Изкарах 34 дни на този режим. Хората започнаха да се изнервят. Всеки ден работиш от 7 до 7 и не знаеш кой ден е. Странното е, че започнаха да пият повече:) Питам шефът за компенсации за бездействието-ами няма. Питам французина и той отрича....
Някой изпитвал ли е чуството когато е изморен много да няма апетит? Случи ми се на мен така и 1 обедна почивка реших да ям мюсли с прясно мляко. Поне нещо да сложа в коремчето, защото имаше още 6 часа работа. Но заради млякото закъснях с 23 мин за работа. :)))
Два пъти ходих до тоалетната...
Това направи впечатление на шефа и каза:
-Глобявам те 200 евро, защото си спал!
-Ако ме глобиш ще ми е последния ден.
-Качвай се на колата си и си тръгвай!
Сутринта влезна в 7:40 и ме събуди и ми даде срок до обяд да съм напуснал къщата. :))) Опитът ми да се наспя от последния месец и нещо се провали. Не намирам отговори, защо така се обърна срещу мен. Имам много предположения, но няма значение, аз ще се оправя. Вечерта спах в другата къща.
Обиколих до едни агенции за работа, но искат адресна регистрация. Да се наеме квартира 3 вноски напред. Трябва да чакам за работа, но не се знае колко. Намирах интересни работи в интернет, но нещо организацията не е както трябва. Примерно: в район който граничи с Испания има точно това, което мога. Намирам най-близката агенция, която е на 40 км от мен. Отивам, но се оказва, че не става така. Трябва да отида на място да кандидатствам. Макар да е една и съща агенция всяка отговаря за своя регион. Даже и по телефона не става-там лично, да измина 500-600 км и да ми кажат, че всичко е запълнено.
Реших да направя едно завръщане към Бг и да се пускам за всичко което изскочи за френско говореща страна.
Два дни останах в другата къща. Малко обидно ми стана, когато ми казаха, че ще се измъкна когато са на работа и ще си тръгна с ценните им вещи, затова когато тръгвах ги изчаках да се върнат на обяд и малко преди да тръгнат се сбогувах с тях и аз потеглих.
Тръгнах на юг, просто така-сам в колата, не се съобразявам с никой, не бързам за никъде. Исках да мина през Италия. Викам си, ”аз съм един факинг турист’’ и ще се поразкарам.
Взех си парите, макар, че не искаше да ги дава веднага, но го убедих, че трябва да ми ги даде и се наложи да отиде до банкомат да тегли.
И така отправих се към юг. Стигнах Валенс, хареса ми града. Имам чуството, че колкото повече отивам на юг, французойките стават по-хубави.
Малко преди Авиньон завих към Алпите. Мислих да стигна до Сен Тропе, но октомври месец.... май не е сезона за там-догодина.
Използвах в Италия и Франция само национални пътища, за да не плащам магистрали. Минусът е, че се движиш по-бавно, но за сметка на това е интересно. Минаваш през селца и градчета. Прекосих Торино и Милано, иначе щях да мина покрай тях.
Като се насочих към Италия стигам табела ‘’Добре дошли във Високите Алпи’’. Тези французи са откачени при планински терен. Не мога да карам с тяхното темпо. Естествено познават планинския път, но аз гледам навигацията, която ми показва завойте как са разположени с километър напред и въпреки това се движих бавно за техните стандарти. А там такива завой има, че навигацията калкулира 18 секунди като вземеш някой много бързо-направо се побъркваше. Имах яке закачено на дясната задна ръкохватка и от завойте якето ставаше успоредно на тавана. Първият път се уплаших, когато го забелязах с периферното зрение в огледалото за задно виждане как тръгна към тавана и помислих, че има човек отзад, който се надига.
Нощта ме настигна в Алпите. Огладнях и спрях на 1 паркинг на 1793 м височина. Излезнах да ям отвън. Тъмно, тихо, страшно, никакъм шум, никой няма, само аз. Ебати и спокойствието. От двете страни на пътя едни скали много големи, нагоре по тях имаше сняг. Направо загубих апетит.
Пътувах 3 дни :))) и 2 пъти спах в колата в Италия и Словения и то по 6-7 ч. Направо не повярвах колко време мога да спя в кола. Това ми е най-бавното придвижване:)))

Така се случи с мен, малко се чуствам използван, но не съжалявам. Само се ядосах, че не ме остави да се наспя. Жена му идва през август. Ходих да я забирам, да я изпращам, разкарване до Лион и Париж през неделите-другите почиват аз обикалям по цял ден. Разправях се за всичко, не само посрещах нови, но и изпратих общо 6 преди мен. Беше прав един от старите колеги, като предсказа, че ще има нужда от нас до определен момент, докато новите се научат и не сме му удобни, защото знаем какъв беше. Пет дни след мен освободи и ‘’старите’’, така остави тези, който ще ги манипулира. Започна да им приказва за работа в Испания, Холандия и като каза и Пакистан :) и не издържах и му казах:’’Хайде да почиваме 1 ден, защото нещо откачаш’’
Тръгнах си с достойнство и знам, че следващата работа ще е по-добра от тази. Не съжалявам, имам си изградено поведение, имам си принципи и си ги отстоявам, каквото и да ми коства това.

Това наистина е последното ми писане в темата. Вече няма Франс-2. Беше 1 период с много приключения, ако трябваше да описвам всичко не трябваше да ходя на работа, такива образи няма никъде.
Искаха ми скайп, фейсбук/ нямам /... казах им ‘’няма смисъл, всичко ще бъде сменено, даже и номера ми. Така ще е по-добре’’.

:))) Декември тръгвам отново. Започва нова ера-Франс-3, нова фирма, нов персонал, нова работа.
Ще пиша, ще е нова тема и Вие ще се светнете коя.
Благодаря Ви, че не видях отрицателно мнение, това би ме отказало да продължа да пиша :)... внимавайте :))))



Ако четете това значи сте стигнали до края.

46.   Внимаваме споко.. :)Така внимавам батенце, че гъг да напишеш тука и ми идва имейл :) Кофти ситуация се е получила, но не губи надежда. Ако имаш път към Лондон пиши някое "криптирано" съобщение да обменим 2 приказки. <Късмет>

47.   не съм коментирала, но следя темата още от началото... като влезох да чета поредната (забавна) историйка, не очаквах да е последната...
Излишно е да ти казвам да не съжаляваш-ти сам си го знаеш, така че- Успех в новата работа!! :))

P. s. иначе си минал през моя територия-Торино :)).. да ти кажа и тук изпращат българи, като ги вида се сещам за темата:))... и мн им се кефя..

48.   романи из франция неискам да чета, безполезни тъпотии и т. н.
очаква се алгоритъм и знания как, кога и къде, колко.. целта е върху темата - ако тръгнем сам какво да правим, колко са възможностите. Като незнаете да правите добро и да давате информация (в България са спецове в лъжи и дезинформация от 30г го знам, това е природен статус на 99% особено политици и др измамници) моля НЕ пишете нищо!!!!

49.   Интересно!? !? Какво ли значи '' да ОЧАКВАШ алгоритъм", моля? !?? В къщи ли ще го чакаш или може би на гарата? ! Като не ти се четат "романи из франция" - не чети!! Не е задължително. На нас пък ни харесват. Аз също следя темата от самото начало и ми е много забавно. Момчето си описва впечатленията и споделя преживяванията си, в които има и то доста конкретна информация. Ако ти, №48, очакваш някой да ти налее с фуния какво точно трябва да правиш, значи не си наясно със ситуацията. Като ти гледам правописа и познанията по български език, мога да си представя тогава колко владееш чужд език. А без такъв, където и да отидеш си загубен. Следователно тръгнеш ли сам, възможностите са ти нулеви. А романи е хубаво да чете човек, повишава си общата култура и става " ЕнтелЕгентен" като тебе.

50.   Мъж на 28г съм, живеех в малко село но зная перфектно английски, на 20 исках да се махна, но всичките покрай мен викаха, не, няма да можеш да се оправи остани си тук и приятели ми също, на 24 си казах чао, заделих си 7бона, тръгнах към франция и жив и здрав сега се радвам на живота работя за доста пари и се прибирам лятото на почивка на село, така че няма какво да се замисляш просто си организирай нещата детайлно и тръгвай!

51.   Всичко най-добро на тези които са заминали.