Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

6.   Никога не съм живяла в чужбина. Нямам представа как се чувствате наистина. Може да прозвучи тъпо, но се радвайте, че сте там. Аз така искам да замина малко навън и да поработя. Не завиждам, а просто изразявам мнението си.

7.   Много ти съчувствам, доста приятели имам в чужбина и повечето са като теб. Работят, работят и пак работят и всички ги гледат от високо. Лично аз не бих си го причинила, ама да знаеш и тук не е лесно. Да, вярно, вечер се прибираш при близките си хора, в събота имаш възможност да излезеш с приятели и т. н., но пък от друга страна заплатите са толкова обидно ниски, че не е за разправяне! Не ме питай как се живее с 400 лева! А както и сама си забелязала има и по-добра работа с по-висока заплата, ама тя не е за такива като нас, а за братовчедката, лелята, сестрата на... с други думи, ако имаш връзки е лесно, ама ако нямаш ще работиш като продавачка за 300-400 лева нищо, че си с два езика и висше. Какво да правиш. Никъде не е лесно и всеки сам си избира, аз за сега съм тук и се боря с живота, ама не се знае до кога. Като ми писне много, като нищо ще си хвана багажа и ще тръгна на запад, ама като знам, че и там няма да е по-добре... единственото хубаво е, че там ти плащат нормално и можеш да помагаш на родителите си, че сега това е невъзможно. За мой късмет те са още млади и работят, ама като се пенсионират с тая моя заплата и с тия пенсии, просто не ми се мисли как ще е.

8.   И аз се чувствам така и те разбирам напълно. Не знам как се излиза от такава ситуация. И аз търся изход, но реших да пиша за подкрепа.
Бъди силна, защото нямаш друг избор.

9.   Здравей! =))
Първо, моля те... главата нагоре и с големи крачки напред!!! Това е живота...

Знам, едва на 18 години съм, питаш се - пф, к`ъв е тоз`, какво знае за живота... да ти кажа, разсъждавам като 60 - годишен.
Животът е гаден, не съм видял нищо от него, но това, което съм разбрал до момента е ужасно, а ЗНАМ, че има още много ужасяващи неща в него.

Мога да твърдя, че НЯМА как да не ти е ужасно гадно и тъпо някъде другаде... та ти променяш средата, в която си отрастнала и живяла, хората, които обичаш ги няма и всичко е ново. Опитай се да опознаеш света и да живееш с мисълта, че всичко ще се оправи с времето (а то и ще стане).

Просто трябва ВРЕМЕ!
Аз веднъж ходих до Шумен за седмица... попринцип никога не съм се отделял от родителите си и това беше първия път, когато отидох за повече от 1 ден някъде без родителите си. Ами, да ти кажа, първите няколко дни се чувствах ужасно конфузно и тъпо, чувствах носталгия, въпреки че бях в България, идеше ми да рева, дори не можех да повярвам, че ми се случва (а съм момче, все пак! ), но след 3-тия ден, свикнах с хората, в които живях и започнах да се чувствам като вкъщи. Когато дойде време да си тръгвам - не исках, толкова много обикнах тия хора... и когато се прибрах вкъщи, имах носталгия към хората от Шумен, мда...

И ДАААА, знам, че говорим за разстояние близо 60 км., напълно си права, че при теб говорим в... хиляди километри... но когато намериш други българи, те са допълнителен стимул за продължаване.

От теб се изисква ПРОДЪЛЖАВАНЕ!!! Недей НИКОГА, ама НИКОГА да мислиш за самоубийство, това е най - ужасяващия грях в света... не би ли ти било интересно да разбереш какво следва??? Аз съм сигурен, че следва успех!!! И знаеш ли защо... защото си СИЛНА жена и това, че си успяла да отидеш в друга държава... направо ти правя ЕВАЛА! Трябва да си ЩАСТЛИВА, че си далеч от интригите в България! И да, както казах, животът е труден... без гръмотевици няма как да живее природата, а природата си ти... аз... хората... ние сме природа! Без буря не можем да живеем, както не може да кажем на бялото - черно.



И искам да го ЗАПОМНИШ това нещо:
Че ВИНАГИ, ама ВИНАГИ след бурята излиза ДЪГА! Няма начин при теб да не е същото... вярвай, момиче, и знай, че този твой избор е абсолютно правилния! Мисли позитивно на нещата, усмихвай се на живота, ходи на работа с усмивка, лягай си с усмивка, събуждай се с усмивка, слушай положителна музика, мисли позитивно!!! Ако не мислиш позитивно, то 50% от деня ти се разваля! Ако мозъкът види, че емоциите ти варират на Щастие, то и той ще бъде щастлив и ще прати информацията навсякъде из тялото ти... с чаша топъл английски чай - всичко ще се промени, сигурен съм!!!

ВЯРВАМ В ТЕБ! Никога, ама НИКОГА НЕ СЕ ПРЕДАВАЙ! Никога не оставяй коня си в калта!!! Бори се със зъби и нокти, ако трябва и с мигли, но се БОРИ, защото живот без борба е като супа без лъжица...

ВЯРВАМ В ТЕБ и ме очаквай скоро, защото и аз смятам да се впусна в приключението... в тази така тъмна неизвестност, но бих отишъл само, защото знам, че съм пълен със светлина, която ще потуши тъмнината и ще стопли сърцата на всички около мен!!! =))))

10.   Същото се случва и с мен. Който си стои на сигурничко и уютничко в къщи в България само той не знае каква болка е да си сам в чужбина с избледнели почти забравени цели защо си дошъл преди години. И всичко заради пари. В началото разбира се интересно но после те грабва водовъртежа на ежедневието и единственото за което живееш и което те крепи е отпуската за Коледа или лятото, да се завърнеш там от където избяга в търсене на авантюри или просто заплата която да ти позволи да си платиш елементарните разходи...

Тъжно ми е. Но не е ли тъжно и в България че младите се страхуват да имат деца защото заплатите ако изобщо работят не стигат за един камо ли за повече.

В заключение ще кажа че не бива да живеем за онези дни в които ще сме много щастливи без проблеми и с много пари. Такива дни не идват защото човека е устроен винаги да се притеснява и иска още и все да може да е по-добре. Не... щастие има във всеки един ден. Доказано е в усмивките ни от хубавите спомени поглеждайки назад макар ситуацията тогава да не ни е изглеждала толкова специална.

Специално на авторката вих искала да кажа радвай се че поне имаш съпруга си на който дори и да виждаш рядко можеш да разчиташ за един или друг вид подкрепа. Аз съм напълно сама защото моя се оказа слабохарактерен и се върна в България а мен остави да се мъча сама. Аз не пожелах да се върна поради причината която ти вече спомена-липсата на работа и пари. и бих те попитала ако все още влизаш в сайта как се разви животът след 3 години от пукането на темата.

Успех

11.   Моята ситуация е по-различна, но усещането за безнадеждност е същото.
Напуснах България, следвайки сърцето си, оставяйки що годе добра работа и възможности за развитие.
Сега работя нещо, което е много под възможностите и образованието ми и не ми харесва. Чувствам, че се провалих.

Няма как да се върна в България...

Не мога, не искам да си представям, че животът ми ще е все такъв или ще става по-зле...

12.   Случайно попаднах на темата... Знам, че е стара, но може би на някой ще му е интересна моята гледна точка. Аз винаги съм се определяла като космополитен човек, живяла съм за по няколко месеца на различни места в Европа и смятам да се върна там и да остана! Хората с които се запознах по време на предните си пътувания бяха наистина много мили и отворени... Въпреки, че имах проблеми с това, че съм чужденка, събрах далеч повече щастливи спомени с хора на които не им пукаше от къде съм и каква съм и всъщност наистина се стараеха да ми помогнат да се адаптирам. И не говоря само за приятелското ми обкръжение, но и случайно срещнати по улицата хора, които са ми помагали да намеря мястото което търся или да се ориентирам в метрото...
Съзнавам, че е трудно да живееш далеч от всичко познато. Знам го изключително добре, защото още на 19 бях принудена да живея и работя в страна която не познавам и чийто език едва говоря. Въпреки, че съм плакала из улиците на Виена... там също така бях и много щастлива и винаги ще си спомням този град с носталгия и добри чувства... Не знам. Аз не приемам нещата така териториално като повечето хора. Даже с българи ми е много по-трудно да общувам, защото колкото и да ми е неприятно да призная сме доста затворени и ограничени. Тези, които са в България обожествяват живота навън. Тези които са в чужбина мечтаят да се върнат. Проблемът не е в държавата, а в самите нас. Ако, човек не е щастлив в себе си, няма да е щастлив където и да отиде! Няма да забравя как, когато се връщах от Австрия пътувах с Автобус пълен с възрастни лелки, които се държаха така сякаш са хванали, , Господ за оная работа", а всъщност гледаха възрастни хора... За мен това не е успех! Освен, ако не си супер големия филантроп не виждам как това може да се впише в идеята за щастлив живот. Щастието не може да се измерва в Евро или в друга валута. Щастието не е в това, че си събрал пари да купиш нови маратонки на внуците или си събрал пари за ремонт на колата... В крайна сметка човек може да живее добре и без огромна част от всичките вещи които използва и купува. Когато умрем няма да отнесем притежанията си в гроба и лично аз не смятам, че съществуват райки врати които ще ни бъдат отворени с думите, , Евала, че пропиля живота си, за да осигуриш родителите си или деца! " Няма как да бъдем щастливи докато живеем заради другите. Ако, на мен ми харесва да живея в чужбина това не означава, че на всеки ще му хареса или, че всеки може да го понесе. Хората сме замесени от различно тесто! Имаме различни мечти и цели! Това което е щастие за мен, ще е Ад за друг човек и обратното. И поне аз не виждам нищо лошо в това... Хората сме толкова различни и тъкмо това е най-готиното!
Не може някой да ми твърди, че страда тук, ама, ако отиде в чужбина и там, видиш ли, ще страда. Не виждате ли, че проблема е във вашето радио! Светът, както казах не е гаден! Светът си е такъв какъвто винаги си е бил и грам не му пука за вас. На фона на милионите години живот на тази планета-нашите животи са ендо голямо нищо. Щом искате да бъдете едно голямо и нещастно нищо, това си е ваша работа... Но, можете поне да опитате да сте доволни и позитивни... поне за мъничко! Тогава и животът може би ще стане малко по-лесен!

13.   Към авторката много хора се чувстват по същия начин. България и имат същите, че и по-лоши проблеми. Работещите в България през седмицата правят същото вкъщи-работа. Е събота, неделя може да излязат из центъра, мола и т. н. да пият по кафе. По магазините (не да пазарят много) и това е. Това е живота голямата част работещи. Вероятно пък ти си поне добре финансово, което за тук не се отнася.

14.   Още по-гадно е когато има българи покрай теб в чужбина и те не отразяват за жив. В моя случай, аз съм студент и има 5 български селски кифли които яко ме игнорират, държат се с мен все едно не сме от една държава.. много е грозно и обидно. Дори съм възмутен от това, че като ме видят навън ме подминават като пътен знак. Явно това се дължи на факта, че в техните очи аз съм смотан, защото съм различен, аз съм рокаджия, те са чалгари, аз предпочитам да чета книги да обогатявам речника и мирогледа си за света, а те да пият всяка нощ на поредният купон... Доста съм възмутен от това... а все пак сме от една страна.. другите колеги много са задружни и сплотени, изобщо не се делят.. но явно такива са българите(повечето)- с едното голямо его..

15.   Незнам как си след 4 години след пускането на темата, но според мен, си постави нянаква цел там. Да научиш езика, да събереш пари и да изкараш някакъв курс, който ще ти даде по-добра работа... Постави си цел и се опитай да я постигнеш. Вложи пари в себе си, за да вървиш напред...
Вероятно си в Западна Европа, където местните се имат за първа ръка хора, а останалите -за втора. Започни да общуваш ако не с българи там, с поляци, словаци, молдовци и пр. -ще се разбирате добре и Е имаш среда.
В България пък има други проблеми... Бори се. Успех!