 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от В чужбина |
Връзка от разстояние
преди: 12 години, 4 месеца, прочетена 11463 пъти
Здравейте!
Предполагам много от вас, които четете това сте в чужбина като мене. Ако сте имали връзка с някого/някоя в Българияи после ви се е наложило да заминете за да работите или учите, оставали ли сте заедно за да поддържате връзка от разстояние или сте се разделяли. Има ли шанс такава връзка да оцелее? Колкото и да се обичат хората ако не са се виждали на живо година-2 биха ли били заедно?
Моя случай е следния: бях трагнала с едно момче и 4 месеца след това заминах да уча в чужбина, връщах се често, при всяка удобна възможност и така продължихме 3 години в които не беше никакъв проблем за нас, но на скоро и той замина да работи в чужбина, много по далече отколкото аз... сега шансовете ни да се виждаме са много малки, но ние продължаваме да сме заедно, виждаме се по скайп, пишем си смси и така докато се видим по Коледа или лятото, в които ще сме си двамата за 1-2 седмици и после пак месеци разделени. Колко време може да продължим така?
Дали това, че сме издържали да сме далече означава, че сме един за друг и дали ако се съберем да се окаже, че връзката ни от разстояние е била по добра, да очакваш да се видиш с твоя лубим/а и да се възползвате от всяка минутка докато сте заедно, а ако сте постоянно дали ще си омръзнете? Да се окаже, че си чакал толкова много време и накрая да разберете, че не сте един за друг.
То всъщност зависи от самите хора това, при всеки е индивидуално. Колко от вас са поемали по този път и накрая да има happy end?
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 12 години, 4 месеца hash: 66db1a9c34 |
|
1. Здравей
аз искам да те попитам как така преминахте през това изпитание без излишни емоции.. и то толкова дълго време.. в момента приятеля ми работи в чужбина вече почти 4 месеца сме разделени.. разделя ме се за втори път.. предния път го нямаше 6 месеца.. честно казано жива мъка е.. ужасно много ми липсва.. виждаме се на скайп, говорим, пишем си писма.. но топлинката липсва.. имам ужасна нужда да го прегърна и да го усетя до себе си.. тежи ми тази връзка от разстояние.. изнервени сме, липсваме си.. според мен много трудно се подържа.. в един момент може да се превърне в навик.. винаги съм се страхувала да не би като се върне и да сме изстинали един към друг.. всичко се променя.. незнаеш кога може да се изпусне нишката.. ревноста също е много засилена.. все пак всичко си оказва влияние.. отговорен си към тази връзка и коректен.. но дали и другия е така.. и особенно вечер когато нямаш ангажименти и отмаряш от тежкия ден те наляга такава меланхолия и самота.. аз за себе си разбрах че няма смисъл от такива връзки.. това са излишни терзания и болки които си причиняваме.. на всеки му се случват някакви неща и се опитваш да ги предадеш на другия чрез този изкуствен начин на комуникация но ефекта не е същия като да сте го изживели заедно.. или пък другия се забавлява някъде там и ти разказва колко му е било забавно и весело а ти някакси не можеш да си съпричастен.. не си там не можеш да го усетиш.. не знаеш какво е и се чувстваш кофти и изолиран от живота които има...
|
| преди: 12 години, 4 месеца hash: 72e419744f |
|
2. Aми трябва да ти кажа че в момента и аз съм като теб но не сме толкова далеч. засега всичко върви добре, но вие ако сте издържали 3 години значи трябва да останете заедно. надявам се все пак той през това време да не си е хванал друго момиче, но да не ти пълня сега главата с глупости останете заедно :)
|
| преди: 12 години, 4 месеца hash: 543067f9df |
|
3. Здравей! Аз имам връзка от разстояние, вече 2 години. Той учи в чужбина, а аз съм тук, защото и аз уча. И двамата сме от един град. Преди да се съберем около 3-4 години бяхме в една компания само като приятели. Интересното беше, че преоткрихме себе си като половинки по скайп. И разбираш каква е развръзката - върна се и решихме да бъдем заедно. Не ни понасяха раздели за по 3 месеца, за това той започна да работи, за да може да ми купува билети, да не сме зависими от никого финансово. Аз от своя страна си давах и 2те стипендии. Парите ни станаха общи и започнахме да се виждаме през 4-5 седмици. Нагласях си нещата в университета така че да мога да си позволя да отсъствам по 1-2 седмици, а той се връщаше всяка ваканция. А след сесии, аз винаги имам около месец и нещо почивка и сещаш се самолетчето и там при него. Съчетаваме нещата.
Сега сме двамата в България от 5 месеца. Не сме си омръзнали хич. Постоянно сме заедно 24/7. Връзката ни продължава да е високо емоционална, страстна. Е, да караме се, но къде без караници? Надяваме се тази година да е последната в пътувания, тъй като аз завършвам и плановете са ни такива, че да се устроим на първо време в чужбина. В случая моето положение е доста по-леко от твоето, тъй като гледаме да правим нещата така, че да сме максимално заедно, бая пари наливаме в авиокомпаниите, но пък не можем един без друг, не можем да стоим 1-2 месеца разделени. Преодоляваме разстоянието. Трудно е, риск винаги има. Но ако обичаш този човек и искаш да си с него, ще направиш и невъзможното.
Може би трябва да проведете разговор на къде отива вашата връзка, какви са плановете ви за напред и то ако това включва вас двамата, то трябва да се промени нещо. Компромисите са също много важен елемент. Ако смяташ, че той е твоето щастие и това е взаимно - борете се, обсъдете как да го направите. Възможно е доста време да няма светлина в тунела, ще ти кажа, че и в началото и ние не знаехме как ще стане да бъдем заедно, мислихме много, говорихме много и някак си нещата се нагласиха. Успех!
|
| преди: 12 години, 4 месеца hash: ee014c52fd |
|
4. Честно казано не се притеснявам много, че ще ми изневери, имам му доверие в това отношение, но все пак го ревнувам, винаги има някакъв шанс колкото и да ми е верен. Той каза, че заминава да работи а не да се забавлява, което пак си го прави, но с приятели. Имало е някакви скандали между нас, но винаги се оправяме. Искаме да сме заедно, но знаем, че трябва да потърпим, аз трябва да си завърша образованието,а той да работи. Докато той беше в България а аз уча се виждахме горе-долу 1 път в месеца, или аз се прибирах, или той идваше, всеки път като се разделяхме се чуствах ужасно и не исках да се връщам към скучното ми ежедневие (учене, ядене, спане и малко излизания) с него е съвсем различно, всичко става по-приятно.
Не знам на къде върви връзката ни, но за сега се уговаряме по Коледа да му отида на гости. И на няколко пъти ми е казвал като завърша да ходя при него. Това хем ме сряска, хем се чуствам поласкана. Има някакви планове с мене, а аз не знам още какво искам, харесвам го, обичам го, луда съм по него, ама ме е страх от такова обвързване, в каквото се намираме, зависима съм от него
Авторката
|
| преди: 11 години, 8 месеца hash: c56c13cda3 |
|
5. Следвай това, което казва сърцето ти.. :)
За любовта невъзможни неща няма.. ( само пропуснати възможности)..
По-пътя винаги има пречки, но те са, за да бъдете
още по-единни и влюбени един в друг.
От вас зависи дали ще сте завинаги заедно или не.
В крайна сметка в живота няма лесни неща и не идва нищо на готово. ( Има ли желание има и начин).. Успех :)
|
...
| преди: 11 години, 5 месеца hash: 2d075b28b7 |
|
6. С моят приятел се запознахме когато и двамата бяхме студенти във Виена. Аз завърших и трябваше да се прибера в България. Направихме и невъзможното той да дойде да продължи обучението си в България въпреки, че той самия не е бългагин. Така две години си бяхме почти постоянно заедно и много се привързахме един към друг. Обичаме се много и обикновено не се разделяме и за минута. Тази година обаче неговите родители го помолиха да се върне във Виена и да завърши там образованието си. Разбира се университета там е е на много по-високо ниво от този в България и аз се съгласих с тях, че това ще е по-добре за неговото и нашето бъдеще. Също така не искам един ден да ме обвинява, за шанса, който е пропуснал заради това да остане в България с мен. Сега той вече учи и му трябва само една година, за да завърши и да се върне при мен. Въпреки това изпитвам известен страх, но се старая да се успокоявам с факта, че ако една година разделени е цената, която трябва да платя, за да сме заедно в бъдеще, с удоволствие ще го направя. Ще се виждаме всеки месец и през ваканциите. Но все пак се чувствам толкова тъжна особено като се прибера вкащи и съм сама. Много се радвам, че станах част от този блог и видях, че има много от вас, които преминават през подобно изпитание и все пак не се разделят. Сега се чувствам по-добре.
|
| преди: 11 години, 4 месеца hash: eae6c3a256 |
|
7. здравей и от мен аз имам такава връзка от 3 години само че при мен приятеля ми е в чужбина а аз в българия всяко лято сме заедно за по 1 месец не ни е достатачно разбира се през другото време сме на телефона и на скайпа и аз както теб чакам деня в който да сме заедно за постоянно и дано да има happy end мога да те посъветвам след като се обичате за нищо на света да не се отказваш да се бориш да сте заедно не зависимо дали ще е от разтояние защото ако не пробваш няма как да разбереш какво ви чака! Успех!
|
| преди: 11 години, 4 месеца hash: 3f7189b016 |
|
8. Преживяла съм го и при мен нещата завършиха с брак! Ето и моята история на кратко. Заминах на специализация в чужбина, там срешнах страхотен мъж, обаче имахме само години за да бъдем заедно. После аз се прибрах в България, а той остана там. 3 години си пишехме по скайпа и изпращахме смс-и. Понякога се чувахме и по телефона, обаче беше скъпо. Виждахме се 2-3 годишно и накрая дойде моментът да се съберем. Е, оженихме се и сега сме заедно. Не казвам, че всичко е цветя и рози, защото когато любимият ти е бил далеч пропускаш да научиш много неща за него и сега понякога прави животът ми черен, но все пак аз съм пример, че такава връзка е възможна.
|
| преди: 10 години, 5 месеца hash: a4ad5d19eb |
|
9. Здравейте, всички момичета със сходна съдба на моята.Искам да споделя и моята история и да получа съвет.Като чета коментарите усещам позитивизъма от думите ви, затова и се осмелявам да пиша тук.Приятеля ми е чужденец.Живеехме повече от половин година в чужбина, но там аз не успях да си намеря работа, а той не е роден в тази страна и също като мен беше чужденец, нямахме и жилище бяхме на квартира.После се прибрахме в България той поседя тука и аз си намерих работа.Той замина когато дойде време за работата му и се разбрахме да мислим варианти за събиране на едно място, така повече от 4 месеца се виждахме когато можем.
Всичко беше наред но баща му се разболя и той трябваше да се прибере и да помогне с каквото може.
Сега аз не знам каква е там ситуацията, защото нямаме време да се видим и не ми обяснява нищо само знам, че не е изобщо добре.Тази ситуация ме побърква и не знам как да постъпя.Не искам да го загубя и искам да го подкрепя да реши проблемите си, но едва издържам.Единствен той ми беше подкрепа, а сега го няма и не знам какво ще стане с нас от тук нататък.
Моля, за съвет.
|
| преди: 10 години, 5 месеца hash: 139f4540eb |
|
10. 9, не знам какъв съвет очакваш. човекът има проблеми, които явно не желае да сподели с теб и които ангажират времето му. можеш единствено да му изкажеш морална подкрепа (ако и когато се чувате) и да чакаш. аз не виждам да имаш друг полезен ход, освен да се въоръжиш с търпение, което явно ти липсва.
а дали ще ви бъде като двойка, само времето може да покаже.
|
...
| преди: 8 години, 21 дни hash: 09192aeef4 |
|
12. Здравейте надявам се че повечето тийнейджъри като мен са отворили тази страница защото имат връзка от растояние. Аз и моето гадже имаме връзка от разстояние не сме се виждали нямаме тая възможност защото сме на 300-400км един от друг имам си му доверие коментираме си снимките в фб всичко както си тябва но не съм сигурна дали не забива и други.
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
