Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

6.   Истината е, че в чужбина няма само цветя и рози. Може и да те смачка цялата им система, но пък може и да научиш много за себе си и да успееш. И ако ще харчи човек за образование, чужбина е правилния избор, в БГ е пълна каша.

7.   Здравей, приятел!

Искам да ти кажа, че съм в същата ситуация, с тази разлика, че уча в България и нямам тези финансови проблеми. Смятам да запиша нещо друго, но пак в България. Затова и ти пиша, защото сме на същите години със сходен проблем. Бих те посъветвал, да не се замисляш, а веднага да спреш да изучаваш сегашната си специалност. Абсолютно никакъв смисъл няма, щом не те влече, а тя, както разбирам, ти е дори омразна. Бъди решителен, приятел, живеем 1 живот, и той е твой. Възползвай се от високия стандарт в страната, в която живееш и това , че владееш езика и. Хвани се на 2 работи и работи известно време, за да спестиш някакви пари, и да върнеш част на вашите, ако ти натякват нещо. След това реши какво наистина искаш да учиш, и се вслушай в сърцето си, било то в България или чужбина. Преди всичко бъди смел и преследвай мечтите си, каквото и да ти струва! Звучи изкуствено, но е така. Пожелавам ти късмет и кураж!

8.   Всичко, което исках да ти кажа, си написал сам в предпоследния абзац. Това е, друго няма. Като не ти харесва, какво учиш, сменяй го. Пари се изкарват, понякога бързо, понякога бавно, понякога и бързо се харчат, понякога не чак толкова. Откъдето дошло, там отишло. Важно е какво остава след като минат парите през ръцете ти. Ако това, което остава, не ти харесва, не се колебай и минута, защото по-добре няма да става. Ако то не ти носи удовлетворение и щастие, това че си завършил "престижна" специалност, че си изкярил малко държавна субсидия, че си гордостта на мама и тати, няма да те топли по никакъв начин. В крайна сметка ще вземеш същото решение, но ще си изгубил още повече пари и по-важното - време, така че по-добре го вземи сега. Познавам хора, които на 30 започват на учат отначало, защото са видяли, че с първото няма да стигнат до никъде. Не чакай до 30.

(Единствено ме притеснява това, че се оплакваш, че специалността ти е по-практическа, а не е зубраческа?! Що за разбирания имаш? Като завършиш, работодателя ти няма да иска от тебе да рецитираш от учебника, а да свършиш работа. Професионалният свят навън е МНОГО по-различен от това, което виждаш в университета!)

9.   За каква специалност става въпрос и в коя държава?

10.   Здравей!Щом си се хванал на хорото,по-добре ще е за теб да го изиграеш до край.Жалко ще е толкова пари и труд на вятъра.Какво мислиш за варианта да завършиш тази специалност и след това да запишеш желаната,но в същото време да работиш по това,което си завършил за да успяваш да финансираш?Щом казваш че е хубава и престижна специалност,следователно и парите ще са добри.А за заем мислил ли си?Студентски или потребителски?За коя държава става въпрос,ако не е тайна?Вариант ли е да запишеш желаната специалност в друга държава,щом в тази няма да те финансират отново?Според мен най-удачния вариант е първия който предложих,така ще имаш 2 висши образования,а защо направо не запишеш магистъра си със любимата ти специалност?И магистъра ли няма да финансират?Завърши започнатото и продължи нататък с това за което мечтаеш.Всеки прави грешки,поправимо е!Късмет и успех в начинанието!!!

11.   От автора: Благодаря за коментарите. А сега ще уточня къде точно се състои проблемът. Бакалавъра ще го взема, както казах, ще стискам зъби, магистратурата я оставям настрана. Въпросът е, че в момента, в който получа тази диплома, аз не искам да работя и ден по тази специалност. - това е проблемът!
Тоест пред мен вместо сигурност и нови възможности, евентуално се очертава ново начало.
В някои от съветите имаше предложения да работя на 2 места, за да си спестя пари за изучаването на нова специалност или да работя по настоящата пак със същата цел. Но не мисля, че това е възможно, просто се чувствам изтощен, а времето минава, това означава да работя поне една година, после още 3-4-5 докато завърша другото нещо и какво- вечният студент?
Тоест вече достигам до извода, че заел ли си се с нещо, просто продължаваш да го правиш, ако го харесваш- си късметлия, ако не- просто се примиряваш. Дори сега като изписах тези редове, разбирам защо много хора се примиряват с работата си въпреки че не я обичат- просто защото си задават въпроса- струва ли си риска към нещо ново, което може отново да не ти хареса?
Склонен съм да се съглася най-вече с номер 3, може би в момента не мисля трезво и си представям нещата по различен начин. Може би обстоятелствата ме карат да преувеличавам недоволството си от специалността.
И това, което бих искал да добавя, е също, че дори не обмислям избора да отида в друга държава (а както казах вече, нямам и избора да уча нещо друго тук освен ако не бях милионер), тъй като приятелката ми е тук с мен, тя също учи, и не бих я оставил.
Затова попитах- бихте ли поели този риск, бихте ли жертвали нови 3-4-5 години за ново начало, бихте ли променили коренно своя път ако усещате ( и не говоря за моментно такова), че не сте удовлетворени от работата си и евентуално дори да изгубите човек, когото обичате, защото бихте заминали някъде другъде?

12.   От номер 7,

" и какво- вечният студент? " Точно така и аз се заяждам със себе си. Но нека ти задам твоя въпрос по друг начин. Би ли жертвал години наред, а може би и цял живот да работиш нещо, което не те удовлетворява и дори мразиш и да съжаляваш винаги, че не си имал куража да почнеш отначало, когато си усещал, че трябва? И това, че приятелката ти е там, въобще не е никакъв аргумент да стоиш закотвен там. Тя да не е бебе? А хората, които се примиряват с работата си, въпреки че не я харесват ПРОСТО НЯМАТ ИЗБОР. Рискът, докато не го поемеш, няма да разбереш дали си струва. А и е важно да кажеш, дали те влече нещо друго наистина силно, за да си струва жертвата. Замисли се сериозно за бъдещето си. Да направиш нова крачка е много плашещо и страшно трудно.

13.   "бихте ли поели този риск, бихте ли жертвали нови 3-4-5 години за ново начало, бихте ли променили коренно своя път" -- ДА! ДА! ДА!

Приятел, погрешна ти е представата за живота. Това не е нещо, което седиш, мислиш, умуваш, мъдруваш, чешеш се, накрая излизаш с решение и казваш "Е те тва ще е" и живееш с него още 60 години. НЕ! Животът е път. Път, който се състои от промени. Недей да приемаш 3-4-5-те или там колкото са години като жертва. Не са жертва. Просто това е част от развитието ти. След като имаш нужда от тях, значи имаш нужда, и толкоз.

Ако ти е по-лесно гледай го така: Не може цял живот да правиш едно и също. Все ще дойде момента, в който ще искаш нещо друго. Това не е "риск". Това е нормалния развой на нещата.

От номер 8

14.   Авторе, звучиш като наистина човек, който е много нещастен от направения избор. Принципно, ако имаше поне лек позитивизъм спрямо професията ти бих казала учи и работи пък може и да ти хареса. Защото при мен точно това се получи - записах една специалност, не се оказа това, което очакваш. Отначало бях депресирана и не исках да уча това нещо, но след първата година започна да ми харесва и сега ми доставя удоволствие. Същото се получи и с една приятелка, която толкова не харесваше специалността, а в края на втората година с почуда ми каза, че взело да й става интересно и то точно, защото почнахме тогава с повече практика и по-малко теория.
Но явно случаят при теб не е такъв. Тогава започни отначало. Ти сега говориш, че не искаш да преприемеш тази крачка, защото имаш приятелка - грубо звучи, ама сигурен ли си, че ще си с нея още 5 години. Би ли жертвал щастието си за това - ако има любов, има и начини? От друга страна, сега е най-подходящият момент - не като имаш семейство, деца и други проблеми на главата, въпреки че имам познати, които почнаха второ висше на 36 години с 12 годишни деца вече. Предполагам, че си млад още - сега му е времето да пробваш. Иначе кой е казал, че трябва да учиш редовно - навсякъде дори и в чужбина има задочна форма на обучение или както го водят part time studies, така че да можеш и да работиш.
Лично всички мой познати дори и бакалавъра да не е първата им мечта, казват че биха изкарал магистратура и дори и да не я взема за 2, а за 3 години или 4 стига да е нещо, което харесват. Мисълта ми е, че 3 години от живота ти за втори бакалавър изглеждат малко в сравнение с 40 години трудов стаж.
Ана

15.   Много ми е чудно защо никой не мисли, като дойде време за следване?
Нищо лично, даже евала, че си изкарал няколко години там, ама чак сега ли се сети?
3-4-5 години не са никак малко време откъдето и да го погледне човек.
Затова време, човек може да се устрои, да си намери стабилна работа, че даже да мисли и за семейство.
Не знам, това е моето разбиране за нещата (на 20 години съм).
Да жертваш 1 година ми се струва приемливо, ама повече от 2 не.
То всеки най-добре си знае какво му е, ама аз не приемам нещата по този начин.
Когато завърших си оставих 1 година, в която да премисля нещата, да се подготвя и да съм сигурен, че пътя, по който ще поема е този за мен.

16.   От автора:N 15 добре си направил, че си си оставил една година за премисляне, избор, който много от българските студенти не биха направили, българското разбиране е просто че трябва да станеш студент веднага след завършване на гимназия, което сега виждам, е погрешно.

И за другото смятам, че си прав, период повече от 1 година е много, точно за това нещо обяснявам от началото на темата!! За връзката между избора, ограниченията и времето!!

Не споделям мнението на другите, че ей така с лека ръка мога да преустановя живота си, и че виж ти, 4-5 години не били съществени. И ето ти сам казваш, че за такъв период от време човек може вече да се е устроил, че даже и за семейство да мисли. И вече с развитието на тази тема сам достигам до някакви изводи. Не бих искал да съм от тези, които даже след 30-годишна възраст учат, и правят непрекъснато промени.

И като обобщение- не е ли по-рационално, в името на личностното развитие, успех и щастие, да следваме пътя, който сме поели- бил той труден или лек, и да се изправим право срещу проблемите? И ако не сме удовлетворени от това, което правим, не е ли най-рационално да намерим изход като анализираме самите проблеми и помислим как можем да ги решим, как да направим работата си по-приятна, как да стигнем до това щастие? Да се стараем повече, да търсим повече контакти, да положим усилие да харесаме това, което правим... а не да направим драстична промяна.

Винаги имаме избор, но в рамките на рационалното, той е ограничен. За това нещо говорех още в началото, и е важен нашият подход към нещата, усилията, упоритостта, важно е да намерим изход по логичен начин, а не чрез рязка промяна.
И така, ако всъщност призванието на даден човек е друго, мисля, че нещата ще се наредят по естествен начин т. е. ако той продължи да прави това нещо, което първоначално не е харесвал, но е положил усилие то да е поносимо, той неочаквано ще попадне на друга възможност, която ще бъде неговото призвание, и тогава той ще има информацията и яснотата в своя мозък, следователно ще може да вземе това решение без много да му мисли. А тази възможност със сигурност би дошла, поради простата причина, че той знае, че сегашното му занимание не е мечтаното и така той несъзнателно ще търси и ще се оглежда за алтернативи.

Не знам доколко е ясно това последното, но като цяло мисля, че темата ще бъде полезна и за други, които са в подобно положение на моето, получих различни мнения, не твърдя, че моето е правилното, може би не за всеки, но в крайна сметка сам ще разбера след време.

17.   От номер 2: Авторе, няма да си вечният студент, ще си просто още 4 години студент. Хайде сравни ги сега със горе-долу 40 години трудов стаж по нежеланата специалност. Явно имаш някакви предразсъдъци относно възрастта и студентството или вече ти е писнало от учене и изпити, но в крайна сметка нали трябва да си щастлив сутрин като ставаш и тръгваш на работа? !
Аз съм на 26г. Сега съм бременна и започвам втора специалност, защото първата просто вече не се вписва в интересите ми. Някога бях много щатлива с нея, а сега ми се промени мирогледа. И дори съм много щастлива, че имам възможността да започна отначало!
Оттърси се от клишетата, от идеята какво би казал тоя или оня, мама или тате, колко изпита още ще те чакат и се наслади на това, за което мечтаеш!

18.   За последен път ти пиша, авторе. Принципно в последния ти коментар има логика, но ти преди това просто поясни колко нещастен и колко и един ден не искаш да рабогиш това, което учиш. Как може да се примириш и да искаш да продължиш като и един ден не искаш да го работиш? Иначе си прав - в много случай почваме да учим едно, отварят ни се нови възможности и накрая не работим това, което сме учили, което не ни прави щастливи, а нещо свързано с него, което ни прави щастливи. Но има ли нещо въобще, което те прави щастлив в твоята специалност? Нещо, което примерно макар й да знаеш, че като току-що завършил не можеш да работиш има шанс след години да работиш? Затова няколко пъти те питах дали това, което искаш е далечно на специалността ти или близко до нея?
Иначе в повечето ти коментари виждам точно български мироглед - сега възприемаш, че една година почивка е разумен избор, но като си бил на 18 си смятал, че да загубиш една година е направо лузърско. Сега е същото - за теб 3-4 години са изгубени, а не опит. Повечето хора, които познавам и са добре реализирани в чужбина имат две висши. Човек, който познавам ехзавършил първо дърводелско нещо като полувисше, после е завършил бакалавър с магистър икономика и после чак е завършил бакалавър с магистър архитектура. Сега е на много добра позиция, работи в банки за ипотеки, прави икономически оценки за строежите и рентабилността в инвестирането в строитлени обекти и стана декан на архитектурен факултете. Демек има повече от едно висше и някак си комбинара знанията си въпреки че едното не му е присърце явно. Други мой познати запачноха с мен да следват (аз бях на 18, те на 25-35 години), някой с по няколко деца. Трудно е да започнеш от начало, трудно е да захвърлиш парите, труда, времето, но е още по-трудно да почнеш от по-несигурното. Имам чувството, че ти си си изградил по някакъв начин живота - приятелка, следване, евентуално работа и всяко промяна, макар и желана, застрашава статуквото. Много хора робуват на сигурното, макар и то да не ги удовлетворява.
Иначе съвета ти по-горе е много правилен. Човек не трябва с лека ръка да захвърля постигнатото. Но ако това е далечно от желанато от него какво правим? Това е същият отговор на въпрос какъвто би дал на семейство, в което единя иска развод. Естествено е първо човек да се опита да спаси брака си, да запази спомените и времето прекарано, отдадено и загубено, за този човек, но когато нещата са непоносими е по-добре да си тръгне. По-добре ужасен край и ново начало, отколкото ужас без край. Ако има шанс да се оправят нещата във връзката, ако има компромисен вариант, който да те удовлетворява до известна степен, няма смисъл и е грешно да рушиш семейството си.
И с теб е същото - ако има шанс да намериш компромис, който макар и да не те прави щастлив, да те направи що-годе доволен от живота, няма смисъл за захвърляш загубените години. Но ако няма начин, по-добре да почнеш отначало. И отговор на този въпрос може да си дадеш само ти - само ти знаеш какво ти е в душата, каква ти е ситуацията, какви са чувствата ти.
Ана

19.   Да, приятел. То се знае, че няма да посмееш. Как би могъл да разочароваш мама и тате? Да се разделиш с приятелката си! Това би било толкова жеското! Все пак, всички сме наясно, колко е силна и вечна любовта на тези години. Пък и ти си вече мъж. Направил си един избор и трябва да се придържаш към него. Как би могъл да следваш нещо друго отначало, нещо което ти е присърце? Да станеш на 27-29, вечният студент а? Здравко Ахилесов? На тези години хората вече семейство и деца и хубава работа имат. Да не си някакъв балък? Как ще ти се смеят само. Мисля че е по - добре просто да си довършиш това омразно следване докрай. Това очакват всички, все пак. Пък виж, все някога, някъде, по някакъв необясним начин, ще ти се падне възможност да работиш нещо друго. Знаем ли? Просто стискай зъби и се надявай. Трай си. А това вътре, което те човърка го заеби. Или най - добре не го заебавай, а просто продължавай да го залъгваш. Засега добре се справяш.

20.   Номер 19, принципно си прав, че не трябва да ни спъва някой друг ако става въпрос за такова решение, но това не се отнася за моя случай, аз каквото и решение да взема, ще е лично мой избор. Даже уточних в началото на темата, че аз съм си избрал това да уча, без влияние на други хора, родителите ми и понятие си нямат от това, с което се занимавам и не им искам съвети, а и те казват да правя каквото реша. Приятелката ми също би ме подкрепила да правя каквото и където поискам. Не завися от никого и не съм казал, че си следвам този път упорито, защото е сигурно. Следвам го, защото явно има нещо, което ме спира да направя промяна. Бера много ядове, но нещо ме кара да продължа. Това нещо най-вече е вярата, че имам уменията, които се изискват, но конфликтът е породен от това, че ми е досадно.
Сферата, в която бих се развивал е свързана и е без тези досадни елементи, бих я определил като стъпка назад (тъй като е по-нископлатена и не толкова престижна), но всъщност е стъпка напред тъй като евентуално ще е това, което желая. В този смисъл, да, най-вероятно ще направя промяната след около година. Първо трябва да проуча внимателно преди да реша.

21.   Авторе, би ли бил по-конкретен за какво и къде става въпрос и какво искаш да учиш и т. н.. Ако очакваш по конкретни отговори, а не общи филосовски приказки. Така, че хора, които учат, работят(над 10г примерно) и живеят повече години в съответната страна да могат да ти дадат и по-адекватен отговор на въпроса ти.
Сега са само общи приказки.

В Англия например таксите са високи, но тук се теглят заеми с мин лихви, които после се изплащат, защото се предполага, че заплатата ще ти е доста над определения праг. В Шотландия, Дания е безплатно. За Германия не съм сигурна как е. Не е нужно да си милионер или нещо подобно, за да започнеш нещо ново... Но всичко си зависи и от нагласата на човек. По принцип цял живот човек се учи. Може и да надгражда, но може и да започне нещо различно-там където го води едно вътрешно чувство, така че аз не виждам нищо лошо.... Но бъди по-конкретен ако обичаш.

22.   От автора: Смисълът на темата беше не да конкретизирам, а да получа мнения по темата, цитирам: "Моля, представете си се в такава ситуация и ми кажете как бихте постъпили. " Интересно ми беше да знам дали хората биха променили своя живот ако той не ги прави съвсем щастливи/но отстрани изглеждат успешни/, и същевременно нямат изход /тъй като промяната е невъзможна поради финансови и други причини/. Получих различни мнения: да, бих направил промяната, бих се занимавал с нещо сходно, бих учил нещо коренно различно макар и до 30-годишна възраст, бих работил на 2 места, за да си финансирам ученето на нещо друго и тн.

И оттук забелязах нещо друго, в никое от предложенията не беше предложено едно определено решение на проблема. Най-логичното за мен. Лесно е да кажеш на друг човек да загърби нещо, не знаеш колко усилия е положил, щом той казва, че е нещастен, ти приемаш казаното за чиста монета. А решението е просто да се справиш, мисля, че го споменах и в един от предните постове. Да потърсиш помощ ако трябва, да се интересуваш повече и просто да намериш начин!

Все пак целта на форумите не е да изискваме решения от другите, това, което можем да получим е мнение, решението съвсем естествено си е за нас.

23.   "щом той казва, че е нещастен, ти приемаш казаното за чиста монета. "
Тоест не трябваше да се доверяваме на твоята собствена преценка за себе си? Та ние тук имаме само това, информацията, която ти ни предоставяш. Спирам да следя темата, като искам да те посъветвам да разбереш какво точно искаш и най-важното - никога ама никога не лъжи самия себе си. Успех!

24.   Здравей!
Прочетох проблема ти и тъй като и аз съм тук порди подобен проблем бих искала също да споделя мнението си. В момента съм 3 курс, в горе - долу същото положение, но в България.
Според мен най - важното нещо за което наистина сериозно трябва да се замислиш е : Какво наистина искаш най - силно а себе си? Какво те кара да е чувстваш най - добре? На 18 години е съвсем нормално да нямаш реална представа за това. Току що излизащи от гимназия малко хора са напълно наясно с какво точно наистина искат да се занимават. Аз също съм искала най - доброто за себе си още от малка, без наистина да знам, че това всъщност няма да ме направи щаслива. Учех много, ходех на уроци, полагах много усилия, както и сега, но накрая винаги съжалявам. Бих казала, че нещата ми се получават, но насила. Не ми харесва специалността, която уча, но съм си поставила за цел да я завърша и да запиша магистратура, която наистина ще ми е интересна или да се опитам да намеря работа, която ще ми е интересна.
Бих искла да споделя още много неща, но трябва да ставам. Само ще кажа, че според мен най - важното е човек да рабере какво наистина иска за себе си. По-добре късно, от колкото никога. Със сигурност по-добре по-рано, но не е важно кога, важното е няога да го рабере и да започне да работи по въпроса, за да не съжалява някой ден още повече.

25.   "Не проклинай обстоятелствата - промени ги.
За да се изправиш на крака в този живот-
стани и потърси условията, които искаш.
Ако не можеш да ги намериш - създай ги! "-
Джей. Б. Шоу