Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

6.   Живях две години с чужденец. Обичахме се много. Живея от доста години в неговата страна. Беше мил, но доста ревнив. Въпреки това, ако отново имам сериозна връзка предпочитам да е с чужденец. Малко са българите, които не гледат на жената като на слугиня.

Боби

7.   Омъжена съм за мароканец от 3години вече и си живеем в чужбина, с българин никога не съм била толкова щастлива и уважавана.... дори и преди да го срещна съм имала връзка с алжирец известно време беше наистина красива любов, но приключи по- бързо... но сега съм адски щастлива жена, не съжалявам за избора си, макар че всички мои познати ме упрекваха че ще съжалявам по-късно, но по отношението на човек може да разбереш какъв е...

8.   Да! От 2001 година сме заедно и сме много щастливи. Но в началото не беше лесно, заради различния културен фон, който имаме. Детството ни е минало по много различен начин, но с времето видяхме в това взаимно обогатяване, а не пречка. Той се научи да разбира български, правехме такива крачки един към друг. Семейството му ме прие много добре (майка му и баща му). В България е идвал с мен няколко пъти, природата му харесва много, други неща - не толкова. Любовта навсякъде можеш да я срещнеш, стига да имаш леко сърце, а ако искаш и да я запазиш, е, има си и работа по една връзка, но като се видим вечер вкъщи сме просто щастливи заедно.

9.   Ами какво да ти кажа... тази тема е като за мен писана ;д. Не мога да кажа, че точно в чужбина, но съм влюбена (омъжена) за най-сладкият чужденец на света. Руснак е. Не сме се запознавали в Русия, а ток в България. Помня, че бяха на посещение по-скоро на море, но къде беше не знам мисля, че в Синеморец там е бъгано с руснаци. Да там беше. Те са 5 деца (четири момичета и едно момче демек той де) Та така. Беше с две от сестрите си и с родителите си. Явно той ме е харесал първи, защото когато с брат ми се разхождахме по брега една от сестрите му дойде и ме заговори покани ме при тях. Отначало ми беше неудобно, но после другата му сестра ме обеди с брат ми отидохме и седнахме до тях. Запознахме се те казаха, че са руснаци от заможно московско семейство (генералско - баща им е гинерал на руската армия) и така аз бях на 14 почти 15, а той на на 16. После помолиха да родителите си да останат още след като разбраха, че ние сме там за още една седмица. И започнахме да се виждаме да излизаме отначало с брат ми и сестрите му (той е най-малък) стори ми се доста свестен. След няколко дни се запознах с родителите му и той с моите. На следващата година ми предложи. (постоянно поддържахме контакти по скайп телефони и така)... Макар и малка приех. В момента съм в Русия. И скоро аз и Алексей (така му е името) ще станем родители на две прекрасни близначета. Никой не беше очаквал, че толкова бързо ще имаме момчета. Всички казаха, че поне първите две ще са момичета мислеха, че Алексей прилича на баща си, но не се оказа така. Останахме доста учудени когато гинеколога ни каза, че чува два стона, но какво да се прави. Категорични са, че децата са момчета. Сега аз съм на 17 (още малко ги навършвам), а той на 19 (вчера ги навърши ?) и така. Баща му постоянно ни разсмива винаги му казва следното (те знаят и български макар че са руснаци вкъщи си говорим на български, а когато сме навън пред другите на руски аз знам езика - руския) "Ех аз си виках, че първо ще имате момичета, а ти взе, че още от началото й натряска близнаците. Трябва да ти ги остави ти да ги гледаш да те видим" и той винаги отговаря: "Ама то, ако зависи от мен... ще е хубаво тате, ама не може без да искам стана ха ха" И така радвам се, че попаднах на добро семейство. Никога не съм желала да се омъжа за чужденец, но съдба. Все пак "не е важно да се влюбиш от пръв поглед, а да обичаш до последно" Ученичка съм все още тази година съм 12 клас не съм решила уча като сладкарка само тази година ще взема средното и това ми е не ми трябва висше образование. Както и да е...


не съм проверявала за грешки!!!



Анна- Луиза

11.   Номер 5, зачудих се дори дали аз не съм писала коментарът. И аз срещнах любовта, но я загубих. Бяхме почти 2 години заедно, но накрая нещата не се получиха така, както очаквах. Наистина, никога не бях сериозно обвързана с българин преди това. Той ми беше първата любов. И смея да твърдя че това беше най- щастливото време от живота ми. Макар че минаха 6 години, все още го обичам, и дори бих се хвърлила в тази връзка отново, само да имам възможността. В момента съм омъжена (от 3 години насам), но бих дала всичко на света да бъда с него отново. Когато чуя държавата, направо очите ми се пълнят със сълзи, не е лесно, но е поносимо. Просто понякога трябва да приемем това че сме нещастни и не можем да го променим.

12.   Аз съм студентка в Дания и моя годеник е датчанин. Езикова бариера никога не сме имали-и двамата говорим английски на почти перфектно ниво, а за година научих датски, така че ако някой се оправдава с езикови бариери-да залегне над английския. Културните ни различия спомагат за химията помежду ни. Винаги има какво да си кажем, дори и след 20 години. Относно дали е по-различно от връзка с българин-ДА. Всяка нация си има определен манталитет и начин на държание и всички знаем бг мъже и жени не са най-стока. Болшинството са материалисти и меркантили. Тези, които са с реалистични и истински представи за живота и връзките са не толкова късметлии за съжаление в това измислено измерение на пошлост и себепродаване властващо в момента. Нека споделя какво е важно за повечето мъже и жени в Дания-Доверие, Подкрепа и Вярност. И те държат на това много! Няма ги турските сериали, ела ми -дойди ми, изневерих ти -слагат край и не те поглеждат повече. Имат достойнство и никой, дори любовта на живота им няма право да го тъпче. Естествено парцали има и тук да не излезе, че идеализирам :Д, НО тукашното мнозинство са така, а парцалите са само за една нощ, не за връзки :)Знаят си мястото, а когато забравят им се напомня, че когато прекарваш времето си с различни непрекъснато си, така да се рече негодна за нещо повече от забавление. Ако си курва-мъжка или женска не очаквай да намериш любовта тук

13.   На 21 съм, момиче. Живея в Париж, Франция. Студентка съм по психология. Срещнах любовта на 20 години, омъжихме се..разбира се аз взех веднаха гражданство, животът ми се подреди. Много се обичаме. Наще живеят в София и не приемат връзката ми, защото приятелят ми е черен, но любовта не търпи расизъм. Всички сме хора, а като става дума за любов всичко е без коментар, поне за мен. Работя като барманка в едно заведение. Преди да замина бях спестила пари за образнование. Миналата година работих и като детегледачка, но парите от едната работа са ми предостатъчно. Аз и приятелят ми живеем в предградията и парите стигат като цяло.

14.   Нито в чужбина, нито в България не я срещнах тази любов...

15.   Срещнах я ама не в страната в която живея от 10 години а в страна която посетих за една седмица.

16.   А моята история е още по-смешна. Омъжена съм за чужденец, но се срещнахме в трета държава. И двамата бяхме студенти в чужбина и се запознахме там. Сега живеем в България. Колкото до езика, ами аз още преди да замина знаех доста приличен английски, а там си го доусъвършенствах исега говорим на английски, въпреки, че малко ме е яд на него. Вече е тук от доста време, доста е понаучил български, но така и не иска да говори, а иначе разбира доста. Та така, за сега вкъщи си говорим английски. Иначе аз проблеми с адаптирането нямам, може би просто защото живеем в България.
Колкото до семейството ми, ами в началото им беше трудно да го приемат, ама като разбраха, че смятаме да останем тук, т. е. аз няма да заминавам никъде, а ще си живея сравнително близо до тях, ами поуспокоиха се и го приеха. Не, че не мрънкат отвреме на време... но като цяло не е толкова зле. А и по-важен характера на човека, а не къде е роден.

17.   Към отговор номер 5. Доста познато наистина, но при мен се случи така, че тя ме канеше да отида да живея при нея във Англия, а аз глупака не отидох! Повече не я видях. Kонтактувахме по телефона за известно време, докато не ми откраднаха телефона и така загубихме контакт. Ако имам късмета да я видя отново най-вероятно ще падна c пръстен на колене този път. Ако вече не е твърде късно. Живея в едно малко градче на име Албир в Испания където се запознахме.

18.   Живях за кратко в Германия и минах 2 тайландки. Любов - няма. Искаха да ми се закачат за паспорта. Тук в България срещнах любовта, но аз съм етнически турчин и точно затова изгорях. Моето момиче е българка, но семейството й ме отхвърли. Тя скъса с мен и сега си стягам куфарите за чужбина, дано там намеря любовта.

20.   Здравейте. Живея в Лондон. Влюбих се в мароканец и от 3 месеца сме женени :) Дано всичко да е все така хубаво както е сега :) Щастлива съм :)
Номер 18 аз също имах връзка - 9 години с български турчин, но родителите ми бяха непреклонни. Ще срещнеш отново любовта

21.   И аз съм младо момиче което живее и учи във Франция. Имам връзка с французин от 2 години. И двамата сме студенти. Но преди да замина не съм имала връзка с българи, просто съм по-затворен тип и никое момче не се престраши да ме заговори или да ме сваля. Сега моят приятел ми казва, че българите трябва да са луди, че са ме изпуснали :D :D Малко след като се установих се намерихме. Определено има разлика в манталитета. Тук момчетата са по-директни, и не те въртят на бавен огън с месеци.Езикова бариера не е имало между нас, разбираме се винаги и сега искам да го заведа и в България да посети семейството ми. Той познава вече някои членове защото са ми гостували. Никой няма нищо против връзката ни, нито от моя, нито от негова страна. Да си призная като малка винаги си представях, че имам мъж чужденец :D много ме блазнеше тази идея, не заради пари или от меркантилност, просто чужденците винаги са ми били интересни. Всяка народност има своите качества.

22.   Заминах на 18 в Италия. Почти веднага се омъжих, роди ни се момче. Не бях щастлива - той много пиеше, хойкаше по жени, а като се върнеше вкъщи ми посягаше. Това с години ставаше все по-лошо. Издържах4 години и се разведохме. Живях на общежитие, беше ад. Имах връзки с различни мъже. Живях една година с индонезиец, но не се получи. После имах връзка с един доста възрастен италианец. Тогава най-накрая срещнах любовта - чернокож младеж на 19 години от Мали. Обичахме се много, роди ни се още едно момче. Той обаче ни напусна заради друга българка. Аз умирах от ревност, любов и болка, следях ги. Ожениха се и имат 2 деца. Той и нея напусна и изчезна нанякъде. Това обаче не ме облекчава по никакъв начин. През това време живях с руснак, който издържаше мен и двете ми деца цели две години. Скоро се върнах в България и имам връзка с порядъчен човек. Роди ни се дъщеря и сме доста голямо и шумно семейство. Най-после смятам, че намерих окончателно човека, с когото искам да изживея живота си.

23.   Живея в Италия - не намерих нищо интересно, не ми допадат хората в текущата държава, тъй като липсва българското ;)
Мога да Ви споделя, че специално италиянците се женят за братовчедите си, за да станат по-богати.
Не се бъзикам изобщо, дори нашата хазайка има дъщеря, която е женена за своят братовчед ужас...
Не разбирам защо мислите, че ние сме нещо по-долу от чужденците?
Българите са много по-отворени, не са студени хора.
Проблемът е, че населението на нашата държава е приблизително 8М, а във другите по-големи държави е над 50млн жители.
Разликата във бройката е, че на едно място живеят супер много хора, виждат се много различни характери.
Харесвам българките, защото имат вградена красота, която не се среща много във останалите държави.
Има статистика, че българките са най-красивите жени на света.
Предимствата на сънародниците е, че са много приятни хора, макар че не се срещат често.
На всяко място има различни аспекти проблеми или щастливи завършвания на нещата.
Обичайте се, намерете щастието един ден

24.   Като чета тук, а и не само тук, изглежда само жените намират "любовта" в чужбина. Парите търсите вие, не друго. Да се закачите в уредена страна с по-висок стандарт. Всеки има право да си избира, но не гледам с уважение на такива жени. Тия оправдания, че българския мъж бил еди какъв си ги запазете за лична употреба. Например, за да се успокоявате, че не сте сбъркали с поредния мароканец, алжирец, чернокожи французи или италианци. Защо не се жените за някой лекар, адвокат, архитект? Само изпаднали бачкери. За тях също ще сте домакини, но, видиш ли, българският мъж гледал на жената като слугиня.

25.   25, не се пеняви толкова! Аз съм с германец в трета държава. Научен работник е, както и аз!!!

Ж41

26.   н 24 - що за глупости? Сякаш чужденците всичките имали пари. Аз отидох да уча навремето на Запад и също се влюбих в човек от там, но си го докарах у нас и си живеем много добре - сигурно ме е избрал заради парите :)
У нас има към 10 000 човека от Западна Европа с постоянно пребиваване, дори може би са повече. Има в София цели кооперации, а и цели улици с чужденци и не само, защото са с българки - има си и хора, които не са женени за българки, а са по работа у нас. Сънародниците на моя съпруг се събират всеки месец в една „кръчма“, но той не ходи - има си български приятели, бизнес си въртим и няма врмее и желание за такива неща, но сме ходили и знам, че има доста хора вече. Във Варна пък нещо станало модерно да живеят консултанти, защото данъците им са атрактивни, градът им харесвал, а пък те работят и без това по проекти, където ги пратят.
Преди имаше някаква разлика между западните мъже и българите като култура, възпитание, отношение към жените, но по-младите българи вече не се отличават и по тези неща от западняците, а колкото до стандарта на живот - у нас хората дори живеят по-добре от повечето българи в чужбина или дори от смесените семейства, защото си имат хората собствен дом и двамата работят. Често на Запад жената не може да работи, защото липсва инфраструктура за гледане на деца и хората живеят само с дохода на мъжа или жената работи на половин ден. Повечето мъже, женени за българки, съвсем не са богати, а са средна черга хора, дори има и под средната черга.
Моят мъж забогатя покрай мен, защото в България можеше да си отвори бизнеса, за който си беше мечтал, а на Запад почти всички пазарни нисши са заети от олигополисти, началните капитали са огромни, за данъци да не говорим - работили сме и сме плащали по 70% данъци и осигуровки, а сега плащаме смешни 10% 23% осигуровки и то само до 2600 лв.. Повечето роднини на мъжа ми дори ни завиждат за начина на живот у нас и по-младите са се наточили да идват, а не са женени за българки и не знаят езика. Просто у нас е супер лесно и елементарно всичко, конкуренцията е никаква.
...да не говорим пък колко българи се ожениха за рускини и други жени от чужбина...сигурно ще да е заради парите

27.   Н 24, не сaмо че, не ме виждa кaто слугиня, a с удоволствие плaщa нa тaкивa зa мое удобство:)))
И не се нерви, също рaботя, нaрaвно с него. Или той нaрaвно с мен, сaмо дето не очaквa кaто достa бългaри дa пръдне вечер пред телевизорa и aз дa хвърчa със мaнджите и той, докaто се оригвa и мляскa и свиркa дa му зaвъртя.

28.   О глупави български бъжо 24! Лятото се омъжих за най-прекрасния франжузин млад адвокат след като имахне 4 годишна връзка в униерситета. Изкарахме си заедно магистрите и сега работим по специалността. Докато уаихме аз имах повече пари от него защото работех и нашите ми пращаха също, а той само работеше на половин ден. Е сега нещата се обърнаха разбира се и той печели повече, но съм страшно щастлива и доволна защото намерих любовта която не е нито за паспорт нито за пари.
А ти с твоята комплексарщина не завиждай ами си хвани някое от малкото останали свестни момичета в България защото ще става по-зле, а вие мъжете не правите нищо за да стане по-добре. И не си прави изводи кой се оженил по сметка и кой не защото имам 1001 примера за мъже които са пълни мърди, с извинение и чакат на жените си, които са в чужбина, да им пращат пари.

31.   № 24 - не слугини! Търсят жена, а не слугиня, за разлика от българите. И мога да те уверя, че всеки един мароканец, алжирец или мавританец ще има хиляди пъти по-прямо поведение от всеки един български мъж. Както казва №21 не се хвърлят само на "звездите" и не ни въртят на бавен огън. Чужденците оценяват всяка жена поотделно. Добре е българите да поучат и да променят към по-добро. Най-добре е българките да изберат българин, но трябва и българският мъж да направи нещо по въпроса.

32.   24 малко гневен ми се виждаш и тук ивждам клишета наляво надясно. Да те попитам за какив пари ще ми говориш ако примерно българка учи в чужбина или е отишла в чужбина да работи или нещо от софта и ти срещне обикновен французин американец англичани или какъвто и да е бил и семейството му да не е замошно или нещо от софта ся сигурно ще кажеш от някакъв вид престиж аджеба защото е чужденец че да се хвали това е глупаво. за ккави пари ми говориш ако се срещнат в университет и прочие както казах по-горе никакви богати роднини просто се харесват двамата са с равен старт за какви пари става въпротук? Съгласна съм че има и такива жени които с не чисти подбуди отиват в дурга държава и се върятат около тези хора но моя не казвай че всички българки се женят или си хващат приятели защото са меркантилни.

33.   Беше ми много интересно да прочета всички коментари. Всичко е до социална среда, където си, до късмет и до характер. Когато някой така болезнено реагира на чуждото щастие ( като Н 24) той обикновено не е сполучил.. Честно казано познавам мъже, които мислят като него, а са сполучили, но характерите им са такива, че трудно приемат различното.. техен проблем! А и ако е срещнал жени, които се женят по сметка, това далеч не означава че са мнозинство. За сужаление за човека по принцип е по лесно да забелязва лошото, отколкото доброто...

34.   Че има българки с нормални чужденци - има, никой не го отрича това, но пък масовия случай всички го знаем кой е. Обикновено българките ходят с разни чернилки, араби, пенсионери или западняци, не можещи да си хванат сънародничка. Съжалявам, ама е така.... и колкото да се обяснявате какви уникални мъже са мароконаците, алжирците, сомалийците... и разните там други обитатели на западните гета, то няма как да се промени нито реалността, нито мнението на хората.

35.   Какво е нормален чужденец? И какво ненормален?
Нима няма семейство на българка с африканец с пораснали деца, в които цари хармония и успех? Ако 90%, или дори 95% са се разпаднали (моето включително), това означава ли, че няма такива. Въпреки, че сама знам обратната страна на монетата и синът ми расте с друг баща, няма да си затварям очите пред истината, че има успешни семейства на българки с така наречениете "ненормални чужденци". Причината не е в това, че съпругът и баща на децата е чужденец, а че всички семейства днес са пред разпад и всеобщото наламяване на значението на брака. Въпреки, ч е два пъти не успях с чужденец и сега мъжът ми е българин, ще продължа да настоявам българките да избират чужденец. И така докато българският мъж не скъса с леността си и не се превърне буквално в истински мъж. Българите се държат мекушаво, пречупват се от всяко препятствие и попадат в какви ли не зависимости. За сметка на това изключително трудно си стъпват на краката и до края на живота си презират всичко и всички, и целият този гняв изсипват върху жените си. Бях щастлива, докато бях с чернокож малиец, защото той никога не носеше проблемите си отвън вкъщи и демонстрираше любовта си по най-естествен начин. Ето това нещо не мога да видя в моя българин сега, който дори по време на секс се сеща за някой битов проблем, да не говорим за романтика, цветя или нещо подобно. Просто знам, че ме обича и толкоз!

36.   До 36: Айде стига и ти с тоя малиец. По всички теми написа за него.

За африканците е характерно точно това, което се е случило с теб - сваля ти звезди от небето, гледа те в очите и прави всичко, за да се чувстваш специална. Иначе, почва да ти иска пари за това и онова, докато го издържаш всичко е супер - не те занимава с проблеми, имаш чувството, че ти си най-важната. После ти прави някое дете и когато трябва да поеме отговорност като мъж за семейство отива при следващата "принцеса"... Един и същ сценарии, който се повтаря отново и отново при безброй двойки - бяла европейка африкански негър. Аре, мерси!

А тоя българинът като е пън, защо си се хванала с него?? Едва ли е бил невероятно романтичен и грижовен и изведнъж се е променил! Но ти дава финансовата стабилност, която клоунът-донжуан не е могъл.

37.   До 35: Значи казваш, че 95 % от браковете на българки с въпросните чужденци се разпадат, но в същото време препоръчваш на българките да избират именно такива, вместо с българи, независимо, че именно такъв българин участва в отглеждането на детето ти в момента? Аз ли нещо не съм наред или логиката ти е тотално сбъркана... Като не те кефи българина в момента, що не си хванеш някоя друга чернилка, която да "демонстрира любовта си по всякакъв начин към тебе", а се държиш за "комплексирания българин"? Едва ли ще е ти е трудно да забършеш още някоя печка от някое западно гето?

38.   Те африканците сигурно навсякъде са така. Живея в Испания, и тук сигурно едно поне 90% от жените, имащи връзка с африканец се оплакват, че ги доят за пари. Предлога винаги е един и същ - бедстващо семейство в Африка, като често се оказва, че част от това "семейство" са и самите деца на африканеца, за които испанката съвсем случайно научава. По испанските форуми е пълно с оплакващи се жени, измамени точно по този сценарии.
Но то няма и как да е иначе - тези, които се занимават с африканци обикновено са такива, които друг няма и да ги погледне. Много рядко се е случвало да видя испанка, която да хваща окото и да е с черен приятел. Повечето са дебели, трътлести и грозновати, но това пък на черните изобщо не им пречи, понеже едно че са с бяла жена (което очевидно за тях е някакво уникално постижение), и което е по-важното - имат си осигурена касичка за пари.
Познавам едно семейство, съставено от испанка и сенегалец, което принципно може да мине за стабилно и сериозно, но "странно" защо, дори и в това семейство съпругът не работи, или и да работи е нещо за по 2-3 месеца общо в годината... През останалото време оправдания с кризата, с расизма, с безработицата и с какво ли още не.
Та в този ред на мисли и аз не мога да разбера какво ни ги хвали чужденците, особено пък тези от Африка, коментар номер 35. То разбирам да бяхме преди 89-та година, та никой от нас да не беше излизал в чужбина, и да не знаеш как точно стоят нещата там, ама през 2015 година да се опитваш да лъжеш така на дребно е просто смешно. Едно, че има твърде много информация в нета по темата, и второ - вече много от нас са скитали дълго време по чужбина, та имат достатъчно богат личен опит, та да бъдат лъгани така лековато.

39.   Много ги хулите българските мъже. Значи баща ви и братята ви са идеални, но всички останали не струват.

40.   С моя прекрасен чуждестранен мъж се намерихме преди 8 години. Ооооогромна разлика между него и бг мъж като цяло. И само да поясня - не е черен, не е арабин, не е пенсионер, нито е богат. На едно социално ниво сме. Мисля и чувствам, че ще остарея с него. Обичаме се до полуда и някои може и да не вярват, но на мен ми пърхат пеперуди като си мисля за него и до ден днешен. Вярвайте, че истинска любов има и вярвайте, че ще я срещнете един ден. Защото при мен се случи точно защото силно съм вярвала, че я заслужавам. :))))

41.   В чужбина бях с различни мъже, които оставиха следа в мен, но любовта срещнах в България. Двамата ми сина са от чужди мъже, от които само единият чат-пат се обади. Добре, че е българският татко, които сериозно се е заел с отглеждането на децата.

42.   Живея във Франция от много години вече. Моята голяма любов си остава французин, с който живях по време на студентството си - цели 6 години. Езикови бариери не съм имала, защото заминах от България с отличен френски, но бариери и неразбирателства от към манталитет сме имали, не нога да твърдя противното. Разбирахме се, все едно цял живот сме се познавали, на него му беше интересно моята култура, на мен пък неговата. Неговите роднини хич не ме приемаха отначало, особено майка му, която много го ревнуваше от мен, но след като видя колко години бяхме заедно и взаимната ни любов би отбой и се примири. Моите родители го приеха от раз, особено майка ми, защото виждаше, че този мъж искатиснки ме обича и иска да бъда щастлива.
След него, тъй като се разделихме ( случва се), направих огромната грешка да тръгна с българин, който живее също във Франция. Повечето бг мъже поне в тази страна са тотална НЕИНТЕГРИРАНИ, продължават да гледат ТВ само на български, да се виждат само с българи, да не искат да се отоврят към обществото и са си с манталитет Ленче направи ми салата, докато аз гледа мач.
Когато си била с един мъж, който прави рамо до рамо всичко с теб, било то пазаруване, готвени и тн не може отново да се върнеш при бай Ганьо, това е абсурдно.
Единствената пречка, която виждам и на мен лично ми тежи с чужденците е че не могат да разберат нашата душевност спрямо музиката ни, не могат да се изкефят на един народен танц, не могат да усетят традициите и да се посмеят на нашите вицове. Това вече е различно при различните нации.
Сегашният ми приятел е отново французин и съм много щастлива, обрижвана и обичана жена! Чувствам се прекрасно в неговата компания и като истиснка жена. Ако след време ми предложи брак, ще приема, и не защото е франсе, а защото го обичам и смятам, че си подхождаме много!