Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

7.   А.. добро утро :D!! Аз съм същия.. само дето съм доста по малък от теб и съм от 2 години в Германия. Не мога да се адаптирам.. не, защото не искам, а просто хората ми липсват.

Препоръчвам ти да си намериш приятелка и да я доведеш в Германия и да се установите. Тогава никога няма да си самотен :)) Ходи си често за България (ако още помниш тази държава ;dd) и така.

Аз не мога да се оправям с немците.. не, че не се разбираме просто те са хора с друго мислене, държание и т. н и просто не се получават (приятелствата и т. н). Малко или много има нещо което те държи.. и това нещо е МНОГО ГОЛЯМО..

Някой му викат Родина.. други просто България!!

8.   Здравейте, благодаря за коментарите!
Не знам проблема дали е в мен, или в самата обстановка?
Който живее в чужбина може да ме разбере.
Хората имат ужасно лошо мнение за българите, а самите българи които познавам тук не стават за нищо. Всеки гледа да те измами или повечето ме търсят само когато се налага да оправя някакъв документ.
H 2-верно, че съм с родителите си тук, но те са постоянно на работа. Аз работя нощна смяна и може да се каже, че постоянно се разминаваме.
H 7-На колко години си ти? А за това да си намеря приятелка от бг и да я докарам тук.... преди 3 години приятелката ми беше тук, но само 6 месеца издържа. Аз постоянно бях на работа а тя самичка в къщи. Много пъти ми се оплакваше, че когато е излизала на разходка постоянно някакви я закачали... Това, че не владеешe езика беше още по голям проблем за нея. Владеешe английски, но швабите си искат своя език...
Не издържа момичето и един ден ми каза... аз отивам в Португалия при родителите си.
Икономическото положение на Германия е много по добро от на Португалия и Испания но тя ми разказваше, че там има повече българи, самите хора са топли и весели. Немците са студени хора а най голямата причина за лошото впечeтление за българските граждани са циганите.
От автора

9.   Авторе, проблем няма, ако ти не си го създадеш. Стига умува, а или промени себе си (обстановката няма да се промени), или си потърси по-подходяща обстановка.
Колкото до българите в чужбина - ами помисли си, кой е готов да приеме този начин на живот? Само този, който съвсем е закъсал и съвсем няма друг избор в собствената си страна - хората без всякакво образование, от лоша семейна среда, без амбиции, без приятели, среда в България, без перспектива и избор. Всеки с бъдеще си стои в страната. Емигрантите не са репрезентативна извадка, а просто хора без бъдеще в България, които няма какво да губят.
Добри приятели можеш да намериш сред българските студенти, научни работници и хора на високи позиции, но тях няма да ги намериш в някое българско кафе или място за кибичене, а на културни и др. смислени мироприятия.

11.   И аз не мога да си намеря близки приятели германци :(. Само от 1 година съм тук де, но някак ми се струва, че са наистина по-студени. Дори между самите тях си, не само към чужденците. Имам чувството, че за тях приятел е някой, с когото могат да си излизат от време на време, но не и да си споделят лични неща или да го чувстват като брат/сестра. Може и да греша... Моите приятели тук са все чужденци.

12.   до номер 9... , , Само този, който съвсем е закъсал и съвсем няма друг избор в собствената си страна - хората без всякакво образование, от лоша семейна среда, без амбиции, без приятели, среда в България, без перспектива и избор. Всеки с бъдеще си стои в страната'' ето такива като теб така ме изнервят, че нямам думи.
Искаш да кажеш, че всеки Българин в чужбина е неграмотен от лошо семейство, закъсал...
Прав си донякъде защото аз толкова много отрепки съм виждал тука но мисля, че има достатъчно интелигентни и образовани българи. Единствената причина да напуснат родината си е КРИЗАТА...
За какви амбиции ми говориш точно пък в България?
Всеки ден когато гледам новините виждам как народа страда, мизерува вдига се на протест.
Повечето ми приятели са висшисти които се скапаха от учене и накрая всеки един от тях е хванал пътя за чужбина. Дипломите им захвърлени в чекмеджето кой къде по обектите, някои по публичните домове... Но това е друга тема
Причината аз да дойда в Германия е, че родителите ми са от 13 години тука. А не, че съм без образование, без амбиции, от лоша среда и така нататък както изброяваш ти.
от автора

13.   По ЕРАЗЪМ бях и там на купони с германците те просто стояха отстрани и искаха да могат да се забавляват както нас! Ние пускахме нормална бг музика (Не чалга), но си ни беше весело, а всички с изключение на една германка просто стояха и сякаш не разбираха как е възможно човек да танцува (на нещо различно от хард техно? щото там бая го тачат).

Та, определено са различни. Но е въпрос на гледна точка къде ще търсиш проблема. Тук някой ти казва, че проблемът е в теб, а друг - че е в тях (и обстановката). Ами работата е, че това наистина е въпрос на гледна точка.... Обаче има ли значение проблема, като всъщност ни интересува отговора. А той е да си намериш приятели, евентуално сред българската общност там (със сигурност познаваш някой друг българин, с който да можеш да завържеш социален контакт). ВИж за български културен център (в Унгария в Будапеща има поне и там има много готини българи! ).

В краен случай може да помислиш и за емиграция в България, но имай предвид, че ще се стресираш при смяната на икономическото равнище (е освен ако не си с добре платена работа в България).

14.   Авторe, не си само ти. Aз съм същата работа, но съм във Испания. Добре че са видео игрите, че да се забавлявам. Имам само един единствен приятел, при това не излизаме всеки ден.

15.   Напълно те разбирам и ти съчувствам защото и аз съм го изпитал на гърба си. На края, не можах да издържа и се прибрах в България. Както казват, за да оцениш нещо, първо трябва да го загубиш. Сега, всяка сутрин като се събудя, благодаря на бога че ми отвори очите и отново съм си в родината и съм щастлив. За в бъдеще нямам никакво намерение да ходя в никоя друга държава - нито да работя, нито и на екскурзия. Отидох, видях и повече не скам да им виждам мазните и надменни арогантни физиономии. Единствената причина че те са по добре икономически от нас е, че за разлика от тях България е една ограбена държава. Ние заедно с остналите балкански държави, пет века сме биле избивани и ограбвани с дивашка, варварска, азиатска жестокост от турците. Това е и причината, балканските народи да са все още най бедите в Европа и невежи хора го използват като причина за подигравки.

16.   Ходи по заведения, бщувай с хора... Никой няма да дойде и да ти стане приятел, защотот те е видял, чети е самотно, докъто си пресичал улицата. Аз пък едвам понасям простаците. Особено като се разпсуват като каруцари и като почнат да се правят на велики. За съжеление бях в такава среда, с хора, които се интересуваха от голите снимки на някоя фолк певица и това да се напият в петък вечер като басми и да хванат някое грозно отчаяно подобие на жена... След като набързо се разкарах и попаднах на хора, с добри професии, хобите, четящи книги и интересуващи се за света покрай тях, бях 1000 пъти по-добре.

17.   и аз съм така макар да съм в България, ако искаш да си разменим контакти по някакъв начин да общуваме :)

18.   И аз съм в ансолютно същото положение, от почти 3 години съм в Германия, с родителите си. Нямам приятели германци, не мисля и, че скоро ще имам. Също така в моя град няма и много чужденци, а българи изобщо. Ходя на училище сред хора, германци, но винаги се чувствам различна, просто не мога да контактувам с тях и това е. Не излизам никъде, което ме побърква. И стоя и се чудя дали проблемът е в мен, при положение че в България имах и все още имам приятели, никога не съм била асоциална или нещо подобно. Но като съм тук в тази ситуация не знам какво ми става, нямам настроение за нищо, нито да говоря, нито да си пиша с някого. Тази самота ме побърква...

19.   Е защо са бягали, то е било хубаво по онова време? Икономика, образование.. какво може да накара човек да избяга? Тарикатите не бачкат, те искат да крадат, и така са решили да бягат да се занимават с глупости в чужбина, след което да се върнат и да се хвалят със санираната си стена, климатик и подово отопление. И лецемерното е, че те ти говорят за много труд и забогатяване. :D. Къв тръд бе? Занамавал се с далавери и накрая реве, защото не искал да бъде равен със сънародниците си. Какви са тия хора, жертви? Жертви на собствената си тъпотия. На автора ще му кажа, връщай се в България.

20.   И аз се чувствам ужасно самотна. В Швейцария съм от 3 години, но болката по близки и приятели ме разкъсва отвътре. Понякога си мисля, че обичам Родното си място, така както обичам детето си- то може да не ме слуша, може да не учи, както бих искала, може много да ме ядосва, но аз мога ли да заобичам съседчето което е отличничка и прави каквото се изисква от него? И България виждам колко е ужасна, виждам как хората са озлобени, как е опасно да се прибирам по тъмно сама, дори и да е 21ч, знам как през зимат винаги ми е било студено, въпреки високите сметки за ток, но в България има едно голямо топло слънце, и там са всичките ми спомени, приятели, роднини... Никакви пари не могат да ми компенсират тази дупка в душата...

21.   Аз се чувствам по същия начин, но живея в Англия. Имах доста приятели и познати но всеки си тръгна по своя път тъй като трябваше да сменяме училища и от тогава вече 2 години и повече нямам никой близък както преди и ми е много кофти. :( имам си приятел но не сме заедно постоянно.. Например вечер като съм ди вкъщи или трябва да отида някъде и съм сама.. Приятелите са много важни и се надявам да имам такива които ще познавам за дълго време.

22.   Аз съм в Испания и се чувствам по същия начин. Разликата е там, че аз вече съм взел решението да се върна в България, ако не друго, поне да опитам да организирам живота си в Родината. За контакти с българи в Испания (поне в мястото, където живея) е изключено да се говори - на всеки 10, поне 9 са си чисти цигани. Да не говорим, че са завистливи, злобливи, и нямат търпение да дойде момента, когато ще успеят да те прекарат по някакъв начин...
Емигрантският живот в един момент определено писва и всеки сам за себе си взема решение какво да прави. Аз реших да се прибирам, други продължават да търпят, докато в един момент спрат да чувстват мъка, трети пък цял живот си живеят с мъката и т. н.
Ако по една или друга причина не можеш, или не искаш да се прибираш в България мога да те посъветвам само едно - активизирай се максимално в интернет, и в частност във Фейсбук. Виртуалното общуване отдавна измести реалното, и днес много по-лесно ще създадеш контакти (и то такива, които да си струват) във Фейсбук, отколкото на някое от традиционните места като заведения, дискотеки, клубове, пък ако щеш и библиотеки, театри, кина, опери и т. н.
Успех!

23.   Здравей! Мъчно ми е да ти го кажа направо, но ти имаш проблем със самия себе си! За съжаление Германия, пък и която и да е друга страна, не ти е проблема. Помисли и поработи над себе си и се абстрахирай от Германия.

24.   Аз не мисля, че авторът има проблем. В Западна Европа е хубаво, подредено, чисто и лъскаво, но до там. Социалните контакти никакви ги няма, поне в тоя вид, в който сме свикнали в България. Различните хора обаче приемат нещата по различен начин. На някои животът на запад им харесва, на други пък не им понася и се връщат. Мисля, че нито първите, нито вторите имат някакъв проблем. Например имам приятел, който 7 години живя в Щатите, без за нито един ден да се прибере, нито пък семейството му отиде да го види. След като завърши обаче, първата му работа бе да се прибере в България за постоянно. Обяснението му беше, че макар и за 7 години не успял да свикне с начинът им на живот. Когато заминаваше честно казано благородно му завиждах, но едва след години, когато попътувах малко успях да си дам сметка, че нещата не са чак толкова розови колкото изглеждат.

25.   Аз също се съм в чужбина, но от по- малко от година и разбирам за какво говориш. Разликата е че аз съм момиче и всички момчета тук си мислят, че щом си чужденка, ще хлътнеш много по- бързо по тях и всички се държат изключително мило, прияелски и с интерес. Да, но на мен ми липсват приятелките ужасно много, а тук нямам :( А в твоето моложение може би това, че си със семейството ти, а не сам ти пречи да се адаптираш напълно, защото ако си напълно сам просто нямаш друг избор. Аз не съм с родителите ми, но живея с българи- роднини и мога да кажа, че това е само в мой минус, но поради финансови причини, все още не мога да се изнеса сама на квартира, пък и не знам дали няма да е по- добре да се отправя към България. 7 години са прекалено много, а младоста на един човек не трябва да се прекарва в самота, а по- много по забавен начин! Та кога ако не сега? ! Няма никакво значение, че живееш в страна с висок стандарт на живот, ако нямаш такъв личен! Вземи се в ръце и промени нещо!

26.   И аз съм в Германия от година и няколко месеца. Самотен, с чести колебания дали оставам или тръгвам. Дотук звуча като типичния случай подобен на вече писалите по-горе. Само че при мен цялата тази история със самотата и нейното осъзнаване започна от скоро. Всъщност съм извън Българя от 4 години и нещо и Германия е втората държава в която съм след Кипър. За близо 4 години не съм имал въобще подобни мисли и сега изведнъж стана някакво чудо, направо не мога да се позная. Аз също работя нощни смени и се замислих, че може от това нещо да съм започнал да откачам. Имам само няколко познати в Берлин, а смените ми са в идиотски ритъм и почти не излизам. Също така, с английскя език съм много по-напред отколкото с немския. Работата е, че сам стигнах до ниво Б1 и малко отгоре в немски, а сега едва напредвам и сякаш без желание да даже. Примерно английска ТВ и досега гледам с удоволствие, а включа ли немските нещо ми става, депресирам се сякаш. Не се отказвам лесно, но сега се чувствам направо като изцеден. Не знам как да продължа...

27.   Колко много сме! И аз да се присъединя към хора: И аз съм в Германия и се чувствам изцяло по същия начин. Даже сега е 4:48 през нощта и ми е едно кофти и не мога да спя от тоя проблем който ме гложди вече 6 години. И по някакво чудо намерих този сайт и написах една история даже. А после какво да видя: една камара хора като мен! Мисля, че не трябва да се обвиняваме. Сам ли си си виновен или Германия ти е виновна. Все пак всички сме различни. Без да те е страх направи това което ти харесва! Бъди където ти харесва, приемайки добите и лошите страни. :)

28.   имам въпрос към всички коментирали:
Хора, вие поне опитахте ли се да научите местния език и повече за местната култура поне на над-средно ниво за тези години?

29.   Вижте, западните страни са доста уредени и красиви. Но това не е случайно, защото хората са тези, които формират обстановката около себе си. Какво означава това - ако в Германия всичко изглежда чисто и "стерилно", педантично и пре-подредено, това означава, че болшинството хора са такива и по характер. Хората на запад може и да разполагат с повече материални блага от нас българите, но те са с далеч по-робска психика от нас, те следват почти безприкословенно всяко правило, вървят в редички, съобразяват се с толкова много неща, което в крайна сметка е стрес, живот в клетка.
В България цари анархия и безпорядък с някакви проблясъци за подреденост и уреден живот. Разбира се и ние не сме кой знае какви куражлии, но поне всеки си живее живота както си поиска и прави каквото си поиска. Да, ние също се променяме, но много по-бавно. Това е така, защото във вените ни тече друга кръв, нашият нрав е доста по-различен, усещането ни за живота, разбирането ни за свобода и забавление са по-различни. Освен това България има страхотен климат, храна и природа. Неща, които в един момент много започват да липсват навън. Другото, което е важно, е човешкият фактор - когато един човек е расъл в бедност и изобилие едновременно, той се формира по по-различен начин. Това, че е трябвало сами да се справяме с доста неща в живота ни е научило на нещо, направило ни е по-мъдри, с по-широк поглед над нещата и разбира се по-големи купонджии, защото така човек се разтоварва от проблемите си.
За мен и двата типа начин на живот имат своите предимства и недостатъци. Няма да ги изтъквам сега.
По-важното е всеки да си даде сметка къде отива и да не си мисли, че само защото ще изкарва повече пари за живот и ще си купува разни неща, ще бъде и по-щастлив. Защото щастието е много повече от материалното, с материалното се свиква рано или късно.
Щастието и усещането за принадлежност са строго индивидуални и ето какво се получава, когато някой не си е на мястото.
Ето защо преди да се преместите някъде, помислете, опознайте, разпитвайте... В интернет има достатъчно възможности за това.

30.   Номер 28 - да, знам и познавам местния език и култура, и въпреки това си броя дните, които ми остават до завръщането в Родината.
Специално езика щеш-не щеш ти се налага да го научиш, но никой не може насила да те накара да се чувстваш добре на място, където не се чувстваш комфортно. И приятели си имам от държавата, в която съм, но си ме влече към България, това е положението, затова и взех решението да се завърна, макар и все още да ми остава известно време в чужбина.
Познавам българи, които не щат и да чуят за връщане в България, но това са огромното малцинство от българите в чужбина, така че явно не опира до (не)желание за интеграция, а просто май наистина камъкът си тежи на мястото. ;)

31.   Изключително грамотно написан и изстрадан коментар, № 29! Така е, и на мен ми предстои заминаване за Германия, там е семейството ми, чакам внуче. Тепърва ще уча езика, защото знам само френски, руски и английски. Но въпрос на мотивация е да се опитам да бъда дете на Европа, да потърся контакти с хора на нивото и интересите ми. Та нима и тук аз не контактувам само с определени хора? С удоволствие бих предпочела Франция, Испания, Индонезия. Но северна Европа, както знаем, дърпа икономиката. А иначе простакът си е простак, независимо дали е по- задоволеният германец или оцеляващият Бай Ганьо.

32.   Изключително грамотно написан и изстрадан коментар, № 29! Така е, и на мен ми предстои заминаване за Германия, там е семейството ми, чакам внуче. Тепърва ще уча езика, защото знам само френски, руски и английски. Но въпрос на мотивация е да се опитам да бъда дете на Европа, да потърся контакти с хора на нивото и интересите ми. Та нима и тук аз не контактувам само с определени хора? С удоволствие бих предпочела Франция, Испания, Индонезия. Но северна Европа, както знаем, дърпа икономиката. А иначе простакът си е простак, независимо дали е по- задоволеният германец или оцеляващият Бай Ганьо.