 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от В чужбина |
Липсват ли ви близките?
преди: 11 години, 3 месеца, прочетена 3054 пъти
Здравейте! Момче съм. От скоро съм в чужбина-студент съм на 20. Пристигнах в началото на септември тази година. Всичко е ок. Освен това че ми липсват близките ми. Имам в предвид майка ми, баща ми, дори котката ми липсва, мамка му. И незнам защо е така. Преди когато си бях в БГ, не можех да търпя майка ми с постоянните и забележки и баща ми с пълното си безразличие към всичко. Обаче сега ми липсват. Така се случи, че нямаме възможност да се чуваме повече от веднъж седмично. И се чувствам ужасно. Никога не съм си мислел че ще ми липсват, а ето че точно това се случи. Както и да е. Въпросът ми е към хората в други страни-липсват ли ви роднините и по-специално майка, баща и т. н.
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 11 години, 3 месеца hash: 5a341f58c5 |
|
1. В абсолютно същата ситуация съм, с майка ми се карахме супер много и си виках ''веднъж да ми се махне от главата'', сега също уча в чужбина и ми липсва
|
| преди: 11 години, 3 месеца hash: 843b52c6d1 |
|
2. Здравей .
Повече от едина година съм в чужбина .
Може да се каже , че всяка една секунда ми липсват . Имам възможност да се чуваме всеки божи ден , но след като затворя ме избиват сълзи .
ж23
|
| преди: 11 години, 3 месеца hash: 630a9c71bb |
|
3. Вече повече от 22 години живея в чужбина и родителите ми все още ми липсват
|
| преди: 11 години, 2 месеца hash: 9d952772e5 |
|
4. Разбира се! Но така е по-добре-колкото по-рядко се виждаме, толкова по-добре се разбираме:)
|
| преди: 11 години, 2 месеца hash: f144fe43fc |
|
5. Здравей,
Преди година бях в абсолютно същото положение, в каквото си и ти в момента. Смея да кажа, че след като се сблъскаш с много трудни неща в чужбина, което ти предстои( университет, изпити, работа, стаж, апликации, Си Ви-та, мотивационни писма) ставаш един по- студен човек, на който първата му мисъл в съзнанието е "Успех". Имам впредвид, че когато си съсредоточен в други много по- важни неща от това да се видиш със семейството и когато приемеш мисълта, че в БГ няма бъдеще и трябва със зъби и нокти да се бориш за да останеш там, ще спрат да ти липсват толкова много.
Аз не съм се връщал от 8 месеца, защото реших да направя 4 месеца стаж в Америка( уча в Англия).
След една година ще си коренно различен човек, повярвай ми. Аз съм на 19 и нашите не ми липсват толкова много, колкото ми липсваха, когато дойдох.
След година в чужбина човек се променя и ще мислиш как да останеш там където си, защото намериш ли си работа, може да имаш отпуска 3 седмици на година, което е много малко време за да видиш семейството си. Аз имам куче, което много обичам, а му изпускам живота докато съм тук.
Липсва ти безгрижието, не толкова семейството. Ще го разбереш втората година.
|
...
| преди: 11 години, 2 месеца hash: 0f2f3c9310 |
|
6. Съгласна съм с 5 - чужбина те променя и с годините става по-лесно да си далеч от родното. Но мисля, че и много зависи от отношенията ти с родителите ти. Аз например имам изключително обтегната връзка и с майка ми, и с баща ми. Не става въпрос за караници или натяквания, а за много по-сериозни проблеми. Единственото, което изпитвам когато съм си извън България е облекчение, че няма да ми се налага да ги виждам всеки ден и че ще мога просто да изключа skype, когато искам. Предполагам си зависи и от човека - аз лично никога не изпитвам носталгия, ако ми стане нещо мъчно си пускам да слушам малко българска музика и това ми е. Никакво намерение нямам да се връщам обратно.
|
| преди: 11 години, 2 месеца hash: 082f299445 |
|
7. Аз живея от няколко години в чужбина.
От близките майка ми ми липсва най-много.
Често се чуваме, подържаме контакт, знаем кой какво прави, но физическият контакт ми липсва много.
Понякога, когато си говорим и е разстроена за нещо, ми става много мъчно, че не мога да съм при нея, да я прегърна и успокоя. Друг път, когато имам повод за радост ми се иска да съм при нея и да мога да видя усмивката й, гордостта и радостта в очите й, когато ме гледа...
Понякога се чувствам зле, заради това, че съдбата трябваше да ни раздели. Понякога се чувствам така сякаш съм я предал и оставил, ясно съзнавайки, че това не е така, но кой казва, че чувствата са рационални...
Снимки изобщо не мога да гледам, защото ми става мъчно и очите ми веднага се пълнят със сълзи.
Когато се прибирам по няколко пъти годишно виждам, колко е щастлива, когато ме види и как на раздяла се опитва да прикрива тъгата си... става ми много мъчно, че заради мен трябва да преминава през тези състояния...
... Оф, и сега ми стана мъчно, не мога да пиша повече, това е, не си единствена, нормално е да ти липсват близките.
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
