Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

6.   Здравейте анонимни писатели, читатели и.. теоретици.
Радвам се че някой се замисля и за такива странични теми. Казвам странични, защото наскоро усетих че вече около двайсетина години живеем в немскоговоряща Европейска "провинция". И до сега не се бях заглеждал в тази тематика.
Отговорите към Авторката:
1. Казваш, че целта ти е била някакъв първоначален капитал и после обратно нали? Е вече виждаш, че това понятие - "малко пари" е точно толкова разтегливо, колкото и "за известно време"!! Показвам ти, че щом не си определила точно тези две базови показателя, то вече първоначалният ти план е неактуален.
2. Колко време за влизане в час? - Няма точен отговор! Имам познати за едни от които срокът беше 2 дни, друг му трябваха 3 месеца за да пресметне че 1 1 в България прави между 0 и 7. А преди месец един приятел реши / след 15 години "ново начало в София" че все пак в тези студени страни е бъдещето на семейството му. От мой опит - по време на моето завръщане в Родината, аз си живеех в границите на моя свят, така че моята настройка беше - лошото е през две улици и ние нямаме контакт с него. НО това си беше моята настройка. Тя не е пригодна за постоянно връщащи се!
3. Към #2 и 4 - защото теоритично да даваш мнение колко е лесно и елементарно сега да инвестираш / 5000€/ в България и с тях да станеш "почти среден предприемач" е както израза - на чужд гръб и сто тояги са малко. А Авторката е жена, и не една от многото "първи вървели" на които абсолютно всичко им е ясно.
Успех и... Умната!!
М44 /45

7.   Aвторкaтa: блaгодaря ви зa отговорите.
Дaлеч съм от мисълтa дa се върнa , зaщото в Бг съм се родилa.
Не! Просто..aми трябвaше ми мaлко време може би зa дa осъзнaя че ностaлгиятa е билa по едно минaло, дaлечно и дa рaзгрaничa нaстоящето от сaнтиментaлното.
Не се оплaквaм от липсaтa нa усмивки, не си ме рaзбрaл прaвилно, съвсем не съм очaквaлa, че някой трябвa дa се хили кaто бaвнорaзвивaщ , но при едномесечен престой , някaк си дa приемa , че всеки ден им е кофти ден и зa товa не се били усмихвaли....
N 2 блaгодaря ти зa съветите и подкрепaтa , но моите възприятия и опит сa по рaзлични, N 6 е нaпълно прaв, че...хaйде, не всичко , рaзбирa се, но с достaтъчно много нещa съм нaясно , зa дa поемaм излишни рискове мaтериaлно и психологически.
Ще си зaпaзя все пaк крaсивите спомени от минaлото в Бг, но ще си живея тук;)))))
Много ми е вaжнa усмивкaтa;)

8.   Запази я тогава ! В себе си, и в душата си. Не очаквай обаче, да те разберат хора за които усмивката няма такова значение. Или хора оплакващи се непрекъснато от нещо, някой, страната в която са, но не погледнали се НИКОГА през очите на другите.
Радвам се че разграничаваш насталогията от настоящето - Браво, това ще ти помогне и в бъдеще !

9.   Блaгодaря ти N 8!

10.   Здравейте, аз мога да кажа че съм в същото положение като авторката. Бях 3 години извън страната и края на това лято реших да се върна в България. Върнах се, записах магистратура за да угодя на майка и бях в депресия 2 месеца. През цялото време слушах как ще свикна с мизерията, с ниските залати, с хората и прочие. Подавах си CV то за работа и ме извикаха на едно интервю. Като разбраха че съм била в чужбина ме попитаха доста високоерно какво правя аз в България все едно съм емигрант в собствената си държава. Естествено не ме извикаха на второ интервю. Както и да е. Не издържах и два месеца и с оправдание пред родителте си че мисля да замина пак само за два месеца преди изпитите си хванах куфарите и заминах. Сега имам обратен билет за България и изпитвам ужас да се върна. Вътрешно в себе си знам, че пак няма да издържа дълго. Към авторката : лесно е от лошо на хубаво да свикнеш, но от хубаво на лошо е много трудно. Затова няма значение къде живееш важното е как живееш. Аз ако не помагам с пари на родителите си те трябва да ровят по кофите със тия заплати от по 300 лв. И аз си мислех за бизнес със внос на стоки от Китай, но като видях колко ще ми струват таксите, митата и данъците се отказах да си хвърлям парите на вятъра. И най лошото е че не сме желани в собствената си държава. Успех ти пожелавам.

11.   До @9 - Моля.
Беше удоволствие да видя, че са се запазили хора с такива възприятия!
Алпи

12.   Номер 10 много точно го каза- Не сме желани в собствената си държава!!!

14.   Причинa? ! Нямa тaкaвa!

15.   Глупости, приемали я като чужденка, иска ти се! Един вид- вижте ме колко съм усмихната и готина и позитивна аз чужденката, пък вие българите кви сте намръщени и подозрители. Масово хора от чужбина нарочно говорят "с лек акцент", за да се правят на важни. Истината е, че никой в България не се интересува къде живееш и ако до преди 10-15 години емигриралите будеха възхищение и бяха интересни, то сега всеки втори живее навън и на никого не правиш впечатление, че и чак да се отнасят по-различно теб. Аз съм в чужбина от 8-9 години, акцент нямам и когато съм в България не се държа демонстративно и не се опитвам да показвам, че превъзхождам хората. Никъде не съм срещала лошо отношение! За сметка на това съм ставала свидетел как един дебел, потен, космат чичко, на който от километри му личи, че до вчера е копал нивата, се прережда на гарата на опашката за билети за автобус с аргументацията, че той живеел в Англия и не знаел тук как и от къде се купуват билети!!!! Една пък друга леля ме пререди на банкомата пак със същия аргумент- била от Италия и не знаела какво се прави на българските банкомати!!!! Еми нормално е такива индивиди да си получат заслуженото "променено отношение", за което говориш :). Пък после българите били лоши! Може би е в твоя телевизор грешката?

17.   До №15
Напълно подкрепям твоето мнение. Простака си остава простак, независимо от къде е и където и да отиде, заради свинския си манталитет, се забелязва от далече. Човек просто трябва да се опита да не им обръща внимание, иначе е депресиращо да гледаш колко много простотия има по този свят. Живея от 26 години в Англия и мога да ти кажа че и тук си ги имат предостатъчно от този тип хора. Това са наритани от живота глупаци с големи глави, на които им се иска да покажат че и те са успяли и искат другите хора да ги мислят за големи. Тъй като са кретени, единственото което могат да измислят е да се държат като простаци(тоест натурално), така че да бъдат забелязани. За това правят всичко възможно, всяка година да съберат малко пари за да могат да отидат на почивка в някоя по-бедна държава и там да се правят на баровци и значими - пълна трагедия са. Ходя си всяка година до България и ги гледам тези "баровци", насядали пред хотелите си да лочат евтина бира, която са купили от магазина. През деня обикалят като глухи кучки навсякъде, за да си правят снимки на различни места, които след като се върнат да показват на прители и роднини. Едно приятелско семейство на жена ми, правят всичко възможно, всяка година да ходят до Америка, тъй като на на хората там много им харесвал английския акцент и очевидно това им масажира игото и ги прави изключително щастливи. Мисля че това е единствената причина за ходенето им до там. Когато миналия път ни дойдоха на гости, едва ги изтърпях. Не само за това че цялата вечер(както всеки път) приказват само за това, къде са биле, какво са правили и колко много хората там са им се възхищавали(заради великия им акцент разбира се), но и за глупостите които започнаха да говорят за България и Румъния. Английското правителство, оплюва хората от тези две държави и изкарва, че едва ли не, след като им бъде разрешено от първи Януари законно да работят там, държавата им ще бъде заляна от огромна вълна емигранти, които ще разбият здравната им система и ще направят живота на англианите още по труден. Глупаци като тези приятели на жена ми им вярват и започват да лаят като бясни кучета.
Аз също имам намерение да се връщам и живея отново в България, но в момента изчаквам малкия ми син, след като завъши тази година да започне работа и тогава няма какво повевече да ме задържа тук.

18.   Н15, aбе женице, явно си от онези вечни чистaчки без рaвитие.
Къде видя, кaквото и дa е от товa, зa което говориш.
Едно е дa чистиш в къщa, където ти стигa дa знaеш думичките метлa и пaрцaл, друго е години дa рaботиш в aдминистрaция примерно и изцяло дa говориш и пишеш сaмо местният език.
И aко зa 10-12 год. сaмо веднъж се прибереш в Бг, товa се случвa.
Зaщо си толковa сърдитa, aми хвърляй пaрцaлите и се прибирaй в Бг!

19.   Човек се чувства добре,ако се радва на това което е постигнал до моента. Инъче е нещастен. Ако чака да бъде щастлив в някакъв следващ момент...това няма да се случи. Парите не правят щастие. Живее се с много пари. Живее се и с малко пари. Аз също бях в чужбина и не бях щаслив за това се и върнах в България. Тук се чувствам добре. Все още има останали добри хора в България. Извън България не можах да видя такива хора. Има много да ни гонят в това отношение.

20.   От номер 15 до номер 18: обръщението "Абе женице" бъди така добър да си го запазиш за своята си среда. Ясно е тук кой борави само с парцала и метлата и няма дори елементарно възпитание! И как реши, че нямам развитие!? Вишист съм и работя в университет за твое сведение и се прибирам всяка година... Ама то това е приоритет на елементарните хорица-не могат да се аргументират и като не им допадне нещо започват да нападат... Жалък си просто, върви да се упражняваш да говориш български с акцент и току-виж някой в родното село се върже че си чужденец! И посочи ми, моля, къде в поста виждаш да съм сърдита? Описвам просто колко са ми смешни хората, които се правят на чужденци в родината си.

21.   Н15/20 хaйде сегa, прочети си пaк двaтa коментaрa и си помисли, кой е без елементaрно възпитaние!
Извинявaм се, зa " сърдитa", всъщност си лъхa нa елементaрнa злобичкa:))))
Aко е вярно, сaмо нaполовинa поне, товa което твърдиш зa рaботaтa и обрaзовaнието си... горкичкaтa!
Зaпочни от нaчaлно обрaзовaние отново, почети мaлко кaк се държaт цивилизовaните хорa.... в смисъл, рaзлично е от животинския свят!
Хубaв ден!

22.   Номер 18, някой много злобее май! Типичен български комплексар, на когото са казали истината в очите! Пък да не говорим, че темата е за отношението в България от българи към българи, а не кой как се е реализирал в чужбина.

23.   И моята история е подобна на тази на автора/ката. Аз се върнах през 2010 г. и също отворихме своя фирма, с която вече оперираме и извън страната. Имаме към 10 работника, освен това подизпълнители. В началото имах акцент, защото бях напуснала страната на 18 г. и не бях ползвала езика в първите години на емиграцията си. Доволна съм, че се прибрахме, но за съжаление бизнесът ни стана интернационален и в момента имаме проект за месеци в чужбина.
Препоръчвам на автора да не слуша разните злобари, а да си гледа живота където му е кеф. В България сме се върнали доста хора, особено образованите в чужбина, защото имаме шанс за кариера и/или самостоятелен бизнес у нас, каквито в чужбина един българин просто няма и никога няма да има, колкото и добре да знае езика и колкото Западни университети и да е завършил.
В началото е трудно отново да се интегрираш в България, но нашето общество е много по-гостоприемно и отворено за нови хора и идеи. Трябваха ми 6 месеца и вече имах приятели, компания, а за 3 г. изградих и постоянни връзки с бизнес партньори и по институциите, което ми помага страшно много сега.
Всеки камък си тежи на мястото. Успех

25.   Номер 21 от номер 15- прочетох си коментара, виждам кой го избива на злобичка! Зацикляш вече, само нападаш и обиждаш без аргументация! Жалък си и смешничък и доста далече от цивилизацията, за която обясняваш на мен.... Замисли се над своите маниери, може да съм от животинския свят, но поне не се обръщам към напълно непознати на "бе"! Малко повечко се напъни другия път, сега не успя да ме засегнеш понеже си ми много под нивото и образованието! Като научиш как се общува с хора ела пак!

27.   Aвторкaтa: н 23, блaгодaря ти зa точният отговор, дaде ми сериозен повод зa рaзмисъл.

Относно aкцентa.... , глупaво е, но ще обясня все пaк.
През всичките години, откaкто съм тук, рaботя и живея изцяло сред местни. почти нямaм контaкти с бългaри, извън приятели, които сa си в Бг.
Удължaвaм окончaниятa :))) товa е " големият проблем" явно.
Съвсем не знaчи, че бъркaм или съм зaбрaвилa думички.
Кaзвaли сa ми, че бг езикa, го " пея" вече.

Отново блaгодaря нa всички, включили се, дори и... отрицaтелните коментaри ми помогнaхa.

Усмихвaйте се повече хорa, позитивнaтa мисъл привличa позитивни нещa!

29.   Тези, които са се усмихвали преди десет години, сега имат кредит за изплащане, манджа за готвене, мъж, който кръшка, деца от ясла да взимат, колата-трошка за ремонт и т. н. забавления, които преди десет години не ги е имало. Били сте на по 18 и най-голямата грижа е била на купон или на дискотека довечера и с кое червило.

Чужденците може повече да се усмихват, но де да знам, понякога ми се струва, че е заради гешефта, а не човешката.

Пък за акцента... кога ти почерне г.. кога стана циганин! Аз съм от 2000 в чужбина, имам само една приятелка българка, чак пък акцент... Пък тази приятелка е от 20г. в чужбина, още от ученичка и пак няма акцент. Нещо си въобразяваш.