|
|
|
Полезно |
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от В чужбина |
Живота и хората в България
преди: 10 години, 7 месеца, прочетена 2588 пъти
Незнам какво да правя. Не мога да живея повече тук и причината не е само в парите. Не ми тежи това, че някак си изкарваме месеца, че почти нищо не си купувам, че не можем да си позволяваме много неща. Гледам да сме платили сметките, заеми, да има храна и другото каквото остане. Но е страшно да се сбълскваш всеки ден с тази простотия и то навсякъде. Винаги съм била коректна, държа се възпитано, дискретна съм, говоря на Вие с непознати, дори с продавачката в магазина просто защото мисля, че така е редно, но виждам, че не това поведение е правилното. Като се замисля какви са хората които успяват в живота в БГ - разни подлизурковци, интриганти онзи тип "шушу мушо", неща който са много далеч от мен. Виждам как в Бг комуникацията между хората е толкова изкривена, въпроси от типа: Колко ти е заплатата? Лични въпроси... и т. н. е нещо съвсем нормално да попиташ. Където и да отидеш рядко те посрещат усмихнати и добре настроени служители. Нацупени, злобни, готови да те "клъвнат"... и причината не е, че живота в БГ наистина не е лесен, по-скоро за мен това е манталитет. Била съм в чужбина и навсякъде хората се усмихват, поздравяват и защо в Бг това не е така, сякаш те залива отвсякъде негативна енергия. Върнах се от чужбина за да дам своя принос към България, осъзнавайки, че нещата тук не са никак "розови" и че ще се налага да "преглътна" много неща. Сега отново поглеждам навън, обичам България, но не издържам вече тук, всичко е "проблем" в тази държава. Опитвам се да променя нещо тук, като видя нещо нередно пиша, сигнализирам, участвам в разни инициативи, но сякаш това е "капка в морето" и дори често ми казват - ооо как ти се занимава, няма смисъл.
|
|
|
|
|
|
|
|
Коментари |
|
Вземи последните коментари по RSS |
|
|
преди: 10 години, 7 месеца hash: 1fc5f87161 |
|
1. Всичко, което си написала е вярно. Всичко е въпрос на манталитет. Съвет: ако имаш тази възможност, просто се махни от българия(нарочно с малка буква). Тук нищо не е както трябва и никога няма да бъде. В чужбина ще имаш по-голям шанс за хубав живот, особено ако имаш висше образование и добра професия. :)
|
преди: 10 години, 7 месеца hash: 887d570edf |
|
2. Как да са щастливи хората като са бедни? Стандартът ни на живот е нисък, и самия манталитет е такъв, че всеки гледа да прецака другия... Като се изуча и аз ще замина в чужбина. И без това след години тук няма да може да се живее от цигани и турци... :Х
|
преди: 10 години, 7 месеца hash: b330ad8449 |
|
3. Отново ще напиша: Животът е училище, животът на Земята е Трудно училище, а животът в България е Изключително Трудно Училище, и определено не е за всеки! Отказалите се няма за какво да ги корим - не се знае и нашите нерви до кога ще издържат, но за мен наистина голямото предизвикателство е да останеш и да успееш именно ТУК!
Пише ти човек много подобен на тебе, може би само отношението ми към нещата е различно. Който се смята за силен и желанието му е да помага на другите, да подобрява нещата около себе си, да твори, да дава от себе си - тук, в такава среда е най-подходящото място за това. Който иска да живее лесно, всичко да му е поднесено на тепсия, да живее без да мисли и да съществува главно за да консумира - наистина "усмихнатите" хора и "социалното" общество са по-добрия вариант. Но, уверявам те, е много по-трудно да усмихнеш един неусмихнат човек, един човек с "грешен" манталитет, и да пренастроиш в позитивна посока един човек със негативна енергия, отколкото да усмихнеш един "усмихнат" от люлката човек, с "правилен" манталитет и... да не изброявам нататъка.
Та за всичко си има хора... Както беше казал един приятел: Всеки живее в различна реалност, която е като лист хартия, но понеже листите се презастъпват един друг - реалността ни изглежда като една. Мисля че съм го давал този пример, но си представи следното:
Добре изглеждаща улица, зеленина наоколо, дървета, симпатични храстчета и красиви цветя. Жужат пчели, ухае приятно. НО през 50-100 метра по улицата има по една недобре поддържана, смрадлива боклукчийска кофа. Смърди ужасно! Ако тръгнеш със затворени очи и запушен нос по улицата, и отваряш очите си и отпушваш носа си САМО когато минаваш покрай някоя от въпросните кофи, и така изминеш 300-400 метра по улицата, то с какви впечатления ще остане от нея? А ако направиш обратното - вървиш по улицата, наслаждавайки се на всичко наоколо, а си затваряш очите и запушиш носа само когато минаваш покрай мръсните кофи? Тогава с какво впечатление ще останеш от улицата? Третият вариянт е да минеш и да огледаш всичко обективно, без да си спестяваш нещо и да си манипулираш възприятията - тогава можеш в най-голяма степен да осъзнаеш обстановката и да пристъпиш към някакво реално действи за да промениш нещата, които не ти харесват - да намериш начин да почистиш кофите, или да ги замениш с нови, и да предизвикаш такъв обществен процес, че по-често да събират боклука от тях...
Това е! Разбирам мислите ти, разбирам чувствата ти, но и ти разбери, че ТУК има и друг тип хора, и друг вид реалности, може би просто не си срещнала, не си потърсила подходящите... Можеш и да си вземеш "почивка" за година-две-три, на някое усмихнато място, да събереш силици, и после, ако ти стиска - пак заповядай! Както ти си решиш...
|
преди: 10 години, 7 месеца hash: ccc3c885de |
|
4. Чичко Рей, ти ли си номер 3, ако си ти, къде се изгуби толкова много време, какво ново ни предстои в живота? :)
Поздрави!
|
преди: 10 години, 7 месеца hash: 3de321479a |
|
5. Подкрепям №3.
Авторе не мисля че манталитета е проблемът на обществото ни. Между другото манталитета на доста от Европейците също не е за хвалене. Дори нашият си български манталитет е за предпочитане защото е честен. Не се усмихват защото честно не им е добър, весел и усмихнат животът.
При нас в бг е просто, гладната кокошка посяга да клъвне, което е съвсем нормално.
Бабите ни са известни с посрещането на гости с погача и мед, но бабите ни се промениха и вече не посрещат така, защо ли? Защото пенсията им не достига, нито за мед, нито за продукти за погача и ако в момента посрещат някого с погача и мед, то това са само най близките им, собствените внуци, ако има и за тях де.
Добър и усмихнат е човек, когато има две ризи и дава една на ближния. У нас повечето хора вече нямат и собствена здрава риза на гърба, как да бъдат те добри и усмихнати?
В чужбина казваш служителите усмихнати в бг не. А замисляш ли се, че служителите в Европа имат надежда, а в България не? Замисляш ли се например, че българският служител е на заплата "оживяване" /колкото да оживее до следващия работен ден/, докато европейският с неговата заплата има шансове и за собствено жилище един ден и за отглеждане на повече от 1 деца на семейство, и за истинска почивка всяка година, и всеки уикенд. Правиш ли разлика между неделното общо квартално барбекю на европееца, с броенето на стотинките на българина, че не достигат за всички подправки за самотната неделна супа леща.
Правиш ли разлика, че евро служителят не се замисля в магазина, когато поставя в пазарската количка и кашкавал и салам и нутела, а българският служител, когато пазари си мисли, какво да вземе компот или лютеница за детето си. Е кажи как да ти се усмихва?
|
...
преди: 10 години, 7 месеца hash: 9f69d80e9c |
|
6. Изобщо не съм съгласен, че бедността е причината за озлоблението на българина. Произхождам от бедно семейство и много добре знам какво е да нямаш пари. Приятелите ми от детинство също бяха като мен, но си бяхме щастливи. Не помня никога нито моите, нито техните родители да са таяли някаква злоба или да са били навъсени. Сега вече парите не са ми проблем, но пък за сметка на това видях наистина какво значи злобни хора. Нито един от тези, на които съм попадал не е бил някога през живота си беден. Всички са от доста заможни семейства и материално напълно задоволени.
|
преди: 10 години, 7 месеца hash: 15f438da9b |
|
7. Ще ти се усмихват, то и аз като видя турист и се държа добре с него. Говорите ми заучени работи, в чужбина е прекрасно, там хората са по-добри. Не са по-добри, с Вас се държат по-добре просто. Тука, който чужденец съм водил, никой не се е оплакал всички ни харесват. Ще дойде време сами ще искате да се връщате в България.
|
преди: 10 години, 6 месеца hash: 00ad32c580 |
|
8. вярно е това, че проблема е в нас. навсякъде има бедни хора, не сме само ние. и навсякуде системта е точно срещу тези бедняци както е и при нас. дори нещастието не сме го открили ние. и не само в бълфария хората са нацупени или сърдити. и навън има психота. особено тези, които идват в бг на почивка са по-големи нещастници и от нас, защото да дойде на почивка за една седмица тук му е по-евтино отколкото да преживее една седмица там. злобни сме, защото сме прости. така сме отглеждани, на това ни възпитават турските сериали, на това ни възпитава и чалгата. и ние си го търсим, защото ни влече. от малки гледаме махленски скандали, семейни скандали, говорене на гърба, псувни на висок глас, на пътя, вкъщи. от малки ни се показва, че когато имаш проблем никой освен семейството ти не е насреща-като се започне с лелката в детската градина, която не се интересува защо си ударен и те оставя да си плачеш, виждаш същото и с учителката в първи клас, после в гимназията те залива вълна от безразличие и оскотяване и като порастнеш и започнеш да търсиш твоя работа ставаш същия беден душевен и злобен човек, защото винаги си бил мачкан - от работодател, колега, поредната институция, с която си имаш работа, и виждаш, че или трябва да станеп същия урод за да получиш поне капка душевен мир или да отидеш на място, където не ти се налага да живееш така.
|
преди: 10 години, 6 месеца hash: 8cc1e1065d |
|
9. Не бедни, прости са хората и лоши!
Има много по-бедни хора, които са много по-добри.
Ако само бедността ни правеше лоши, тогава как ще обясните всичките новобогаташи и псевдо-богаташи (хора, които имат някакъв що годе висок стандарт, но се опитват да изглеждат, сякаш са много богати), та как ще обясните държанието на всеки що годе замогнал се в България, който се държи като чорбаджия и нещо повече от останалите - като се започне от начина, по-който шофира джипа си и се стигне до говоренето на "ти" с непознати и самочувствието до небето.
Истината е, че много от младите и образовани хора напуснаха България. Остана една само-репродуцираща и самоизяждаща се сива маса, която диктува социалните порядки.
Всеки път, когато се върна в България в началото се усмихвам и поздравявам, дали когато влизам в такси, ресторант, срещам съсед и т. н. след ден-два, след като поздравът ми е увиснал на 3-4 пъти вече ми става тъпо и аз също започвам да сумтя като тъпир и да не поздравявам...
Просто обстановката е такава, че ако се държиш нормално/въспитано, накрая имаш чувството, че си последния идиот... И това не е от бедност. Обиколил съм света, бил съм в далеч по-бедни държави и съм виждал далеч по-добри хора... Просто българите оскотяха и станаха лоши хора като цяло с някои редки изключения, колкото и да е тъжно това...
|
преди: 10 години, 6 месеца hash: 4e9c90f535 |
|
10. Да, 9, имала съм подобни случки в Бг, аз да съм любезна, а отсреща... нищо. То вярно че бедността е основание донякъде за това, но кое поражда тази бедност? Ами май съзнанието. Нима Франция или Англия, или някоя друга държава ни е виновна за нашата? Ами ние сме си го направили така, и така си го живеем. Никой не поставя въпроса защо една държава е богата, а друга не е. Хората правят държавата. Не само политиците. Всяка една усмивка или начумерена физиономия е част от цялото. Съзнание, съзнание, то определя битието, а не обратното.
|
...
преди: 10 години, 6 месеца hash: b2d150a662 |
|
11. До номер 7
Много си прав. Хората в много други държави, още от малки, просто са възпитани по тзи начин - да бъдат двулични! Те може да те мразят и ненавждат, но пред теб ще се умихват и правят на добродушни. Обаче, само да си обърнеш гърба, става съвсем различна работа - ще те оплюват и присмиват, особено ако си източно-европеец. Не смеят да го правят това на чернилките и другите със съмнителен цвят на кожата, защото най-много ги е изстрах да не ги нарекат расисти. Те може да ги мразят и да не могат да ги понасят, но от страх, си държат устните плътно стиснати. Лицемерие в най висока степен. Така че, ако ви се усмихват, изобщо не означава че ви харесват. Живях много години в една от западно-европейските държави и ви го казвам това, от личен опит.
|
|
|
Коментари очaкващи одобрение: няма |
... |
|
|
|