Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес.

Клиниката работи както с двучастови конвенционални импланти с отложено натоварване така и с едночастови базални импланти.

Коментари

Добави Коментар!

121.   Здравей авторе. Преди 10 години, когато завърших образованието си разсъждавах като теб. Останах в страната въпреки, че почти всички мои колеги от гимназията и университета се изнесоха. Бях патриотично настроена, обичах си страната и смятах, че нещата могат да се оправят. Освен това бях ходило по студентски бригади в чужбина и си давах сметка, че в чужда страна винаги ще бъда чужденец, че културните различия винаги ще са фактор. Исках да остана в България и останах... Сега го оценявам като грешка. И аз и съпруга ми сме с хубави професии и добри заплати спрямо БГ стандарта. И въпреки това се чувствахме без перспектива, все едно въртим на празни обороти. Отделно целия стрес, неуредиците, простотията, воинствената посредственост - знаеш и сам с какво се сблъсква човек всеки ден в милата ни родина. Ами след 10 години вече съм на друг акъл - приключих с идеализма. В началото на годината със съпруга ми се решихме да емигрираме и го направихме. Щеше да ни е много по-лесно, ако бяхме предприели стъпката по-рано. Какво ми натежа ли - искам сигурност и нормален живот. Нищо повече. Искам да знам, че когато се пенсионирам след цял живот работа, ще получавам нормална пенсия, с която да живея, а не да оцелявам. Искам да знам и че ако се разболея сериозно, след като съм си плащала досега съвестно осигуровките, държавата ми ще поеме грижа за мен, а няма да се налага близки и роднини да организират кампании за да просят пари за лечение и да разчитат на добрата воля на непознати. Искам да знам и че когато поръчам някаква услуга и платя за нея, човекът насреща ще си свърши работата, а в случаи че не го направи гаранцията ми ще е валидна и правата ми на потребител защитени. Ей такива ми ти, уж разбиращи се от само себе си, неща, които обаче липсват в българската действителност ми натежаха, за да взема това решение. Просто се уморих да се боря с всичко и да плувам срешу течението. Искам спокойствие и нормален живот. Съжалявам, че не направих тази промяна по-рано. Поздрави и късмет, каквото и да решиш да правиш с живота си.

122.   Нека не се лъжем, че България е добре... Всички виждаме какво е положението въпреки, че тези, който имат добра работа и пари казват ''всичко е наред в България, защо плюете нашата страна'' добре за едни е добре, но за повечето българи няма работа и пари, а все пак семейството трябва да има храна, ток, вода, а парите не идват от нищото. Има хора, който си обичат България, но малко прекаляват като казват, че всичко е наред. Всеки си избира къде ще работи или живее, но повечето отидоха за да спечелят пари, а после да се върнат в страната, но както казах по-горе всеки си прави избора. **D. o. D**

123.   Положението е зле, та и по-зле ще става! Защото ние така сме си го направили. В България всеки си гледа собствения гъз и то не защото сме лоши хора или нещо подобно, напротив-ние сме прекрасен народ, просто се самоизяждаме, както всеки човек поотделно, така и като нация. Не мога и да си го обясня това, но няма да се промени, дори и в далечно бъдеще. Жалко, но факт. Аз като един млад човек, който иска да се реализира в среда, позволяваща това, броя дните, които ми остават в България. Не ме разбирайте погрешно, обичам родината си, но мразя държавата, в която живея. Жал ми е и за много хора, които видно са намразили корените си, като някои хора в коментарите(че те не го и крият), но донякъде ги разбирам, да. Не е нормално това, но вярвам, че един ден нещата ще се оправят. Точно ние младите можем да променим това, но кога ще е.. не зная.

124.   Здравейте! Прочетох част от коментарите, но се изморих. Едно и също въртите. Едни казват, че не трябва да се емигрира, защото ние трябва да оправим държавата, а други, че са успяли и емигрирали някъде другаде и не си помислят за връщаме в родината. Ами всеки си има право на личен избор какво да прави и не смятам, че някой трябва да го съби изобщо. Всеки си има глава на раменете да мисли какво трябва да направи за да живее добре, защо съдите хората? Иначе прочетох последния коментар на 123 и съм съгласна с него/нея. Държавата отива надолу, тя се развива, но винаги е 10 години по-назад от по-развитите държави. Аз самата съм пред дилема и обмислям всякакви решения за бъдещето си. Не ми харесва живота ми в България в момента, за това ходя да работя временно в чужбина, но не искам това да продължава още дълго време и мисля да пробвам да се устроя тук, ако продължавам да не харесвам живота си и не съм удовлетворена тук, разбира се, че ще се пробвам късмета си другаде. Тук искам да поясня, че нямам нужда от хора, които да ме съдят, защото вие не сте ми родители или роднини, даже те нямат правото. Вярно е, както някой по-горе каза, че не всички сме IT специалисти, инженери и т. н., че да взимаме по-високи заплати. България е бедна държава, която не търси всякакъв вид специалисти, а дори и да търси не плаща достойно.... За това някои хора се чувстват неудовлетворени тук... Аз също съм със специалност, с която няма много реализация тук и проста ли трябва да се чувствам, след като съм учила и съм се трудила, но може за в бъдеще да не се чувствам удовлетворена в страната си, заради това, че няма да ме оценят? Трябва ли един млад човек да търпи това? Ще се опитам да се реализирам тук и ако не успея летището е близо... вратите са отворени за всеки, който иска да пробва и ако не му харесва винаги може да се прибере тук. Аз също обичам родината си и се надявам да се оправят нещата, но едва ли ще е скоро. Тук има хора, които живеят добре и други, които изнемогват, но цялостно държавата отива надолу и дори някои да са добре, цялостната картина е друга и това повлича и тези с по-висок стандарт на живот, защото наистина не всичко е само парите. Това е много сложна тема, която аз мисля и обмислям много време и както всеки млад човек, търся място, където да ме оценят, да не ме дискриминират и експлоатират и се надявам някой ден да го намеря, дори и в собствената си родина да е... Пожелавам на всички млади хора внимателно да правят избора си в този не лесен живот, къде да живеят и да успеят и да бъдат щастливи!

125.   Всеки си мисли че тревата от другата страна на брега е по-зелена. Когато си млад и в силата си всичко е прекрасно в "уредените общества", но човек и остарява и осакатява и тогава никое общество не те приема - ни на изток, ни на запад, ни на север, ни на юг. Когато човек изпадне в това състояние Бог да му е на помощ да има близък до себе си. В чужбина много трудно някой ще ти съчувства на нещастието(в България също), но тук поне имаш някои близки, приятели, езика... все е помощ.
Нямаш ли пари, а идва един момент в който те намаляват - тогава... майка плаче.... затова мислете преди да емигрирате.
Света с работата и пенсиите не е същия като преди 20, 30, 50 или 100 години.
Например в Англия местните пенсионери каквато и пенсия да получават плащат непосилни данъци и такси и ако няма кой да им помага(което често се случва) принудени са да работят допълнително. Като се има предвид имиграцията и възрастта им шансове за допълнителна работа(почасова) не са големи.
Много от по-възрастното поколение имат собствено жилище, но идва момент в който не могат да го поддържат финансово по различни причини или болест и тогава става най-ужасното нещо в живота на човек - да си зависим от социалните служби. Социалните ти определят че ти сам не можеш да съществуваш, набутват те в дом за гледане, продават ти къщата и пенсията която имаш отива за покриване на разходите в тези домове. Някои хора са по примирени, други цял живот страдат.
Също никой българин не отчита факта, че за да има място за него в чужбина преди това то е освободено от местните, които на свой ред са емигрирали някъде по света. Така се е оголила Германия, Англия и др. в западна Европа. И те като нас са си мислели че емигрирайки някъде по света ще са по-добре, някои са - някои не са. Факт е, че като отидеш в чужда държава колкото и голям специалист да си щом не говориш с ТЕХНИЯ АКЦЕНТ, НЕ СИ РОДЕН ТАМ(дори второ трето и т. н. поколение) НЕ СИ ЖЕЛАН. Не случайно като кандидатстваш за работа в набора документи има един в който трябва да отметнеш от какъв произход си:
-бял англичанин
-бял ирландец
-друг бял
-африкански произход
-азиатски произход
-друго
-смесен произход
Защо се води тази статистика? Защото като дойдат избори местните управляващи надъхват народа как ще им намалят данъците, ще увеличат помощите, ще намалят емиграцията - защото за местното население работа няма и др.
и по този начин надъхват местните на национализъм.
Вие като българи - англичани ли се чувствате, техния химн ли пеете, или тяхната история ви е по-скъпа?
И какво става - местните започват да правят разлика между тях и вас(всичко им прави впечатление - името ви, навиците ви, културата ви, акцента ви) тропат ви по вратите и прозорците, ако знаят че сте чужденец който живее там, обират ви къщата, подиграват се и т. н. Не си мислете, че като местните в една държава пред вас се показват в една светлина, зад гърба ви не ви коментират(най-коментирани и отритнати са черните) но иначе по лозунги и права "няма дискриминация".
Явно целия свят вече прави разлика - местен и пришълец и проблема се задълбочава. Не случайно и въпроса с пенсионирането се зацикля на по-големи години. Ако преди жените се пенсионираха на 55, мъжете на 60 сега в Англия възрастта е 67 и за двата пола, предполагам че и в целия европейски съюз.
Защо ли е така, не малка причина е и емиграцията. Много хора не доживяват пенсия за което допринася и стреса от работата и живота в "уредените общества"(а не е било така например през 50-60-70 години)
Който живее в чужбина не може да отрече, че МНОГО БИЗНЕСИ ФАЛИРАХА - пуснаха кепенците, работодатели теглят кредити за да дават на работниците си заплати и т. н(предполагам че и у нас е същото) вързана марка. Едно предприятие се поглъща от друго по-голямо и докога така-все някога ще има край.
Та като се замисли човек, кое е най-ценното в живота му - да избяга от дом и родина, от майка и татко и да бъхте в стрес и самодоволство за да обиколи и да види(и като види, чуе и се изпикае и какво? ) Родителите и близките останали тук непрекъснато ви мислят, притесняват се, плачат( някои умират) и тогава може би човек си дава сметка къде е по-добре.
Не ангажирам никого с коментара си, на моля мислете преди да агитирате някой да емигрира или да плюете по род, родина и държава само защото на вас не ви харесва.

127.   Животът е кратък, в крайна сметка всеки се установява там, където се чувства най-добре. По-добре да пробваш и ако не се получи да се върнеш или да пробваш другаде, отколкото цял живот да си недоволен от заобикалящото те и да мислиш 'какво би било, ако... "
Лош избор няма - лошо е единствено, ако не се чувстваш добре, но не смееш да направиш промяна от страх да не сбъркаш.

Няма значение, дали ще си в България или в чужбина - от значение е само дали се чувстваш добре и пълноценен, там където си избрал да бъдеш.

Колкото до грижата на стари години - в собствената си страна или в чужда - гаранция няма, че няма да останеш сам, пък макар и сред хора, говорещи майчиния ти език.

Винаги е хубаво човек да има резервни варианти/ застраховки/ инвестиции, които биха му подсигурили спокойна и достойна старост, така че не само да не се превръща в товар за близките си, но по възможност и да им е опора.

128.   Пречат ми хората тук, затова ще емигрирам. В училище едва пребивавам, а и не само там са невъзпитани и точно това е лошото - те са почти навсякъде в България. Харесвам родината си, харесвам природата ни, семейството ми, малкото ми приятели тук, но както казах малко приятели... с толкова хора съм общувал и почти всички се правят на интересни, гледат да те смачкат, защото може би ги беше страх, че са ми под нивото... знам ли аз.. Аз затова спрях да се запознавам напоследък с много хора, гледам да отбягвам сънародници - прекалено разочарован съм, някои могат да те докарат и до социална фобия, пази боже! Навсякъде другаде ще бъда, но не и тук след като завърша. Хайде със здраве и пожелавам успех на всички, които са избрали да останат тук. :) Както и на тези извън страната. Надявам се никой да не ме оплюе, пък и да се надявам, или да не се надявам - няма значение. Аз съм си направил избора и това е.

129.   Ще остане ли някой в България?
Да, аз. Много се ядосвам на хора, които врънкат ТУК НЯМА ВЪЗМОЖНОСТИ... А как да има, като всички хора бягат? Браво на автора!
One girl

132.   Бях в Шотландия... ама там си гледат техните, а не нас... В крайна сметка се върнах и пак съм тук в момента. Мисля, че българите сами са си виновни, че държавата им е такава, защото нищо не правят за нея ама очакват да им се дава и винаги се оплакват от всичко. И искат да се натресат нагово в по-развита и богата страна.

133.   Мило и драго ще дам детето ми да емигрира от тази държав!
Тук има живот само за мутри, гербери и депесета.
Доходите ми са по-високи от на г-жа 113, но не си заслужава стреса, злобата, завистта наоколо.
Живях в чужбина и отчитам като най-голямата си грешка в живота - връщането ми в България.

134.   113 Ти изкара, че България е рая на земята.
Ако е толкова хубаво, емиграцията нямаше да е масова. Да не сравняваму на ниво пазара, виж показателите, като доходи, образование, корупция и т. н. Масово българи се лекуват в България, защото и 20 г. да живеят в чужбина език не знаят. Покупката на имот в чужбина е лесна, ако знаеш език, да не говорим за кредити с по 1 % лихва, сега е 4, 5 % и пак се купува, но първо трябва да знаеш език, второ дали ще се устанониш за дълго.

135.   Докато тук животът е като в страна от Третия свят, няма да има много желаещи млади хора да останат. Тичай пред Парламента и сградата на правителството да благодариш на другарите там, че вместо на европейска държава от ден на ден все повече заприличваме на латиноамериканска такава или на задунаевска губерния.
Е, кой иска да си съсипе младостта тук?

136.   Цяло чудо е, че все още има останали хора...

137.   133, много правилно! България е инкубатор за неграмнотници, недърници, лизачи, доносници и престъпници! Такива се бутат напред, защото слушкат и са готови по всяко време да изпълняват задачи. На такива се дават бизнеси, назначават се на добри позиции и т. н. Дори и в чуждестранните компании у нас положението е същото с много малки изключения. Ако не си от "техните" стигаш максимум до средна административна позиция. В същото време се оказва, че дългогодишните ти "приятели" се чудят какви мръсотии да ти правят зад гърба и следят всяка твоя стъпка, която веднага се донася. И на мен не ми се вярваше до преди няколко години, че положението е толкова зле, но съвсем случайно разбрах малка част от нещата, които мои уж много добри "приятели" са правили зад гърба ми. Наскоро си направих и прост експеримент със същите. Бяха ми се обадили да се видим, но всъщност им трябваше поредната услуга. Внимателно ги отлконих и нарочно обърнах разговора за местен герберски феодал. Постъпих, както правят политиците - много приказки, които нищо не казват. Потресаваща беше обаче реакцията им. Опулиха едни очи и започнаха много внимателно да слушат, без да казват нищо.