Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

6.   Аз пък искам да съм точно в Мюнхем и там да се развивам, толкова красив и развит град. Все пак Германия е къде по-добре от тук. Няма да ходиш по разбити пътища и да гледаш боклуци навсякъде и намръщени хора. И без приятели да съм там пак ще ми е по-добре, всичко зависи от човека и нагласата му.

7.   Разбирам напълно мислите ти. Аз също съм тук, но разликата е там, че изплащам жилището си в България и няма да има къде да се върна, ако се завърна. Не си погубвай живота щом имаш избор. Желая ти от все сърце щастие.

8.   И аз бях по чужбоните цели 15 г. Разбирам болката ти и аз съм била на същия хал. Но ако наистина не можеш върни се и след като чимаш някой лев все ще се роди в глаивата ти нещо да започнеш хем да си при свои хем да си добре, защото самотата е страшен враг за здравето.

9.   Изгонени от собствения си дом,избягали на уж по добро,но всяка вечер тъгуващи за вкъщи.Добрите хора трябва да страдат заради постъпките на ''лошите'',а така ми се искаше да разбера какво е да си живееш у дома.
-S.W.

10.   И аз напълно те разбирам и дори съм изненадана колко много хора се чувстват по този начин. Това никога не може да се обясни на някой който никога не е живял в чужбина и който само мисли как да емигрира, за да започне уж хубавият му животът. Само си представете колко хубав би бил животът на всички ни, ако всички нещастни българи в чужбина се завърнат, а тези който все още са там спрат да се оплакват и вземат нещата в свои ръце, вместо да правят плканове за емиграция. Истината е че всички бягаме от трудностите, вместо да седим и да се борим, защото все пак това си е нашата България и всяка битка за нея би си струвала!

11.   И аз също те разбирам напълно, защото съм в абсолютно същото положение като теб, а сме и на еднакви години. Разликата е, че аз съм емигрант в друга държава, но както е видно от коментарите на емигранти под темата ти - не е важно къде си емигрант, а как се чувстваш. Е, ако може да се съди по коментарите, то мнозинството от българите определено не се чувстваме добре в чужбина. Познавам доста българи тук, където в момента живея и много от тях се чувстват ужасно в чужбина, но сякаш нямат смелост да се върнат в България. Аз за себе си вече съм взел решение да се върна за постоянно в България, и си работя много усилено по въпроса. Живот и здраве се надявам до 1-2 години да успея да си оправя всичко необходимо, за да мога да се прибера с поне базово уреден в България живот. Но така или иначе поне при мен решението за връщане е вече взето и връщане назад към чужбина няма. Съветвам те и теб ако продължаваш да се чувстваш емоционално празен в чужбина да се върнеш в България. Някои от нас така и не успяват да се приспособят към особеностите на живота в чужбина, и не виждам смисъл вместо да се измъчваме емоционално, да търпим нещастието си за няколко стотин евро повече. Поне при мен дори парите не могат да ме задържат извън България повече от необходимото ми за подготвянето на завръщането ми време.
Относно приятелката - ако си намериш приятелка гледай да е такава, склонна към живот в България, че иначе хем ще се измъчваш, че не може да си щастлив в чужбина (едно гадже няма да промени коренно ситуацията ти, от опит ти го казвам), хем ще те е яд, че и в личния си живот нямаш щастие, или поне няма да имаш пълно такова.
В заключение искам да кажа, че се радвам, че се пускат и такива теми, за да се види най-накрая, че животът в чужбина изобщо не е толкова лек, колкото си мислят тези, които вярват на градските легенди, че някой като отиде в чужбина и задължително живота му става прекрасен. Съвсем скоро след като си пооправи живота в чужбина, средностатистическият емигрант много бързо си дава сметка, че парите далеч не са най-важното нещо в живота, особено пък ако няма да се грижи за семейство и деца. Ако има деца може заради тях да търпи и стиска зъби, но ако е без ангажименти от такъв тип, то много бързо обикновения емигрант започва да се чувства по много добре познатия ни на нас начин. :)

13.   От години и аз живея в чужбина, бях в Германия, сега съм в САЩ. Първите години навсякъде трудни. Намирам хора, с които да общувам и д се сприятеля, но семейството и старите приятели в България наистина ми липсват. Дори и ваканция в България, Скайп и другите начини за поддържане на контакти не могат да заменят ежедневното общуване. Най-вече ми липсва българското - празниците, храната, пък и селския смол толк за месните новини.
Животът и в България и в чужбина не е лесен, просто трябва да знаеш към какво се стремиш и какво си готов да пожертваш, за да го постигнеш. Ти си млад човек и в момента поне в София има доста възможности за реализация. Така че връщането не трябва да се смята като крачка назад. Като направиш една равносметка на ценностите си, ще намериш правилното решение за теб и ще се чувстваш по-добре.

14.   Автореее, а също и други тук хора, какво ви е прихванало? Я се вземете в ръце! На Луната ли искате да живеете или в Зимбабве, та да оцените живота, който Животът ви е предоставил? Човек, обърни се и виж, че имаш и вода за пиене и въздух за дишане, и ток за компютър. Надявам се имаш и крака за ходене и не си в инвалидна количка със спукана гума (но не те знам къде и как си все пак) Какво е това хленчене, ами не ми било конфортно, душата ми се превръща в кариес, не ми харесвало тук, там... Като не ти харесва в Мюнхен, отиди там, където ти харесва и където се чустваш добре, дявол да го вземе. Има една приказка: either you shit or you clear the pot - или ще акаш или освобождавай гърнето, т. е. Мюнхен. Тъй де. Ако ти не можеш да се направиш сам щастлив, не чакай друг да го направи, а пък най-малкото някоя мацка, както тук някой ти препоръча, по-скоро като те слушам ти ще я направиш нещастна. Добре де, щом като не ти съчуствам и не ти влизам в положението, да ти кажа защо. Веднъж ги броих, че съм се местил 29 пъти, от които последните 6 или 7 с контейнер и сега живея в деветата поред държава. Едва ли си минал това, през което съм минал отначалото: несгоди, безпаричие и какви ли не тем подобни, но това си е в реда на нещата и не е интересно. Ааа и ме съкращаваха 5 пъти от работа - колкото пръстите на ръката, но то голяма работа през оная ми работа. (Абе то всеки си мисли, че неговият е най. ) Обаче не те знам, може и да си някой здраво изпатил, има ги разни наистина шемети наоколо, но да ти кажа не ми изглеждаш на такъв, защото ако беше, нямаше да се вайкаш по този начин. Ако обаче си зле и си изпаднал в депресия, (понеже например бирата след Октоберфеста в Мюнхен е свършила), което е вече болестно състояние, отиди на доктор. Потърси проофесионална помощ и подкрепа!! Това не е срамно, а и самият ти твърдиш, че имаш пари. Ако ли не, Мюнхен/Германия/Европа/Светът и Вселената не са ти криви за това как се чустваш. На света не му дреме ти как ти се чустваш, така че чуствата ти си зависят от тебе, с две думи имай си самочуствие (в добрия смисъл), което не зависи от Мюнхен или Катманду. Истинският ти проблем, без да съм дипломиран ясновидец, изглежда е, че си разглезен, но ако не си разглезен, извинявай за укора.
Та ако не е на живот и смърт, нямаш проблеми пич, и искрено се надявам, да не е такъв случаят ти.

Хайде изпий една бира или отиди на лекар.

15.   Светът е пред теб, животът е пред теб, какво се оплакваш? Трудно ще е много ясно, лесно щастие не се постига. Като си самотен, намираш хора със сходни на твоите интереси и се сприятеляваш, намираш си приятелка, с която да се разбирате и проблема ти е решен.

16.   Номер 14 коментарът ти звучи като нещо написано от някой който има като главен приоритет печеленето на пари и свързването на двата края, което никак не е малко, но нали знаеш, че има разлика от емигрант до емигрант. Ако момчето няма, големи финансови проблеми и не му се налага да мисли само за пари, е съвсем нормално да осмисля и другите важни неща в живота. По дяволите парите наистина не са всичко! Много е хубаво, че толкова хора живеещи в чужбина му давата съвет, но тези които не са се показвали освен на екскурзия, нямат опит с емигрантските трудности и си мислят че чужбина е земята на щастието да не дават много акъл, защото логичните неща всеки може да ги види, но има различни хора с различни ценности и приоритети, светът е пред всички нас, дано всеки има възможността да го обиколи, но домът ни е само един.

17.   Здравей, но. 14, аз съм Автора. Благодаря за дългия коментар.

Първо никога не можах да разбера защо трябва да си сравняваме трудностите. "Аз през кво съм минааал" "А, ти през кво и минааал". Всеки има различни трудности и те очевидно за него са трудни иначе нямаше да ги забележи, даже. Това, че съм сам е много проблемно поне за мен. Никой не ме търси, никой не се интересува от мен, освен майка ми. Е колкото и да ми обяснявате, че хленча, това не е живот - да не интересувам никого и цяла седмица да разменя само няколко приказки с колежката от стаята. А не е като да не съм пробвал всичко за да съм социален тук. Пак никой не ме търси и това си е факт.

Второ, ми се струва, че си противоречиш. Казваш, ако не ми харесва в Мюнхен да си ходя, а после че той не ми бил виновен Мюнхен. Ако си прав за второто, значи съвета ти да си тръгна (тоя с тоалетната) няма да ми помогне. Искам само да кажа, че коментара е малко противоречив.

Трето, може и да си зависи от мен, но мисля, че обстановката все пак влияе на хората и не всеки път те просто може да "са си щастливи" на някакво място. Може обаче и да съм за лекар. Все пак дадох всичко от себе си, за да направя най-доброто от престоя си тук и се провалих. Дали защото аз съм за лекар или просто не пасвам на хората и мястото не знам.

Последно, както написах в коментар но. 3 аз имам намерение да се разкарам от тук, само че тва не става с магическа пръчка.

Като заключение искам да благодаря на всички, които ми обърнаха внимание! С упрек, споделяне или насърчение ме оценихте и ми отделихте време. Благодаря!

18.   От номер 14. След като прочетох последното ти съобщение, ми стана мъчно, затова да не бъда така прям като в предишния си коментар, въпреки, че има много резон в него. Както писах имам опит с живота в чужбина, където съм от почти 25 години. В началото на всяко ново място/държава има период на адаптация, викат му културен шок, през което време, човек се чуства крайно неадекватен, адски самотен, изправен срещу целия свят и всички са му криви, особено местните. Местните са винаги супер тъпи да знаеш:) Нещо като твоята, с тази разлика, че културният шок продължава максимум 4 години, а ти си вече 6-та година в Мюнхен. Твоето състояние не е нормално. Културният шок минава винаги през няколко фази, понякога протича по-леко, понякога страшно тежко. Зависи си също от човека. В случая не знам, от културния шок ли е, което е обективно или си е от тебе самия - ти самият си си такъв. Ако си с ниска самооценка, негативна нагласа като цяло, затворен към новости и неща, различни от твоята гледна точка, културният шок протича страшно тежко. Лъжеш се също, че ако се върнеш в България (т. е. отправната ти точка) състоянието ти ще ти мине. Тогава пък ще изпиташ тъй наречения "риентри шок", който дори е по-силен от първичния шок. С две думи пак ще си неадекватен. Аз те усещам страшно негативен и ако не можеш да се оттърсиш от това си състояние, действително те съветвам или да ометеш от Мюнхен за да прекъснеш порочния кръг, започвайки някъде на чисто, или да потърсиш помощ от психолог. Ние тука в тоя сайт сме хвани единия, удари другия. Обаче професионалната намеса на психолог/психотерапевт има за цел да те накара да се вгледаш в самия себе си и общо взето никой не може да ти помогне така, както би го направил добър професионалист. Доколкото знам в Германия психотерапията се покрива от здравните застраховки, но даже и да се налага да доплатиш за това, не се скъпи изобщо. Идеята е да си вдъхнеш сили, да си по-контактен и изобщо да не се чустваш толкова безполезен, колкото се описваш. И в крайна сметка самочуствието ти да не зависи от това дали обитаваш мазе или петзвезден хотел. Така, че хич не си противореча. А Мюнхен е много хубаво място (другата седмица съм там за два дни, но по работа и няма да остане никакво време, иначе щяхме да пиеме по една бира. ) Хайде, не си се провалил и не си го повтаряй това. Човек веднъж печели, веднъж губи, не може все да е Великден, я. Важното е да не правиш особена разлика между победата или загубата и в двата случая да даваш най-доброто от себе си. Ако имаш успехи в 60-70% процента от случаите си много добър, да знаеш. Така, че майната му, в Мюнхен може и да не ти върви, но другаде ще ти провърви и да не ти дреме от едното или другото. Хайде, успехи, всичко е на твоя страна за да се чустваш добре, най-вече младост, а времето е пред тебе! Какво по-оптимистично от това.

19.   Авторе,

И аз бях така. отидох да уча в Англия и аз не знам защо - напълно сама бях Първата година мислех, че ще е луд купон, ноо стана така, че си намерих много малко приятели и не успях да се приспособя. Втората и третата година си намерих приятели гърци и китайци и те ми станаха като семейство. Добре се чувствах с тях, но не беше същото, исках да си имам приятел, а там никой не ми обръщаше внимание. Чак като срещнах едни поляци от университета, където и работех лятото, се почувствах по-добре.
Славяни и западняци сме колкото еднакви, толкова и различни. Като отидеш на запад и разбираш значението на думата ''славянин''.
И така последната година вече ми се наложи да живея с едни англичани и после с едни негри и това вече преля чашата на търпението ми. Тръгнах си една вечер ей така без да казвам на никого от нашите и 3 дни се крих от тях в София, но тук реалността ме удари много силно и реших да им се обадя.
Сега нямам много пари, работих на едно място в София по временен проект и сега се занимавам с части уроци по английски и уча нещо по-практично, мисля, че като понатрупам връзки и може да излезе горе-долу нещо и от живота тук.
А и много повече гаджета има, приятелите са на 6, спокойна съм си, здравето ми е много по-добро, радвам се на живота.
Моят съвет е или да общуваш ПРЕДИМНО И ГЛАВНО С други българи или да влизаш по чат сайтове и да си чатиш с българи. Друго спасение няма, но в чужбина и българите се променяме много и се объркваме, не знаейки как да се държим.
Животът в чужбина те променя и те изнервя вътрешно и дори може да полудееш или да хванеш диабет ако не се грижиш за себе си и не си почиваш, не ходиш сред природата... а и ние славяните просто сме си друга порода и това е. А пък балканците си обичаме и да има хубаво хапване и купон и всичко. Така че, ако искаш да се върнеш директно тези пари, които казваш, че имаш влагай ги в нещо, не ги хаби по глупости както аз направих. Влагай ги в нещо и приемай първата що годе добра работа докато се ориентираш, за да не изпаднеш в отчаяние. ;)