Струваше ли си образованието в Великобритания?
преди: 10 години, 2 месеца, прочетена 2157 пъти
Здравейте, въпросите ми са отправени към тези които са завършили или им предстои да завършат. Моля за обективни отговори.
Мислите ли че си струваше да учите в Великобритания?
Като се има предвид финансовите проблеми, отделянето от семейството и родината, самотата, дискриминацията, това че е трябвало да работите почасово и това че в Англия никой не учи пък и не може да научиш нещо дори и да искаш поради обстоятелствата? Струваше ли си стреса и откъсването от родината според вас?
Случвало ли ви се е да съжалявате за това че учите в Англия?
Мислите ли че в Великобритания е по-лошо образованието и по-труден живота отколкото в другите западни държави?
И успяхте ли да се реализирате след своето завършване?
Благодаря за отговорите и горе главата :)

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 10 години, 2 месеца hash: c82c6a1218

гласове: 1 2 3 4 5   (305911 гласа)

1.   Откажи се директно от ученето там. Супер тъп си, ще те мразят и мачкат, след като дори родния си език не знаеш. Пише се ВЪВ Великобритания. Елементарен български не знаеш, ниво втори клас, за чужбина тръгнал, не виждам как ще научиш сложната граматика на английския, щом родния си език бъркаш, смешен си.

 

...

преди: 10 години, 2 месеца hash: 907a0a58c7

гласове: 1 2 3 4 5   (252444 гласа)

2.   Хайде като за начало се научи, че не се пише "В Великобритания" и после се чуди дали си струва... просто е смешно..

 

...

преди: 10 години, 2 месеца hash: 5e23edff39

гласове: 1 2 3 4 5   (223330 гласа)

3.   "сложната граматика на английския"!!! Хехехехе тук ме разсмя... Та това е един от най-лесните езици, особено граматиката. Казвам ти го като човек, който комуникира само на Английски език и владеещ 4 западни езика. И между другото като коментирате вземете поне си вижте себе си. Авторът може и да има някоя правописна грешка, но ти точно си пълен с пунктуационни такива. Не са ли те учили кога се слага точка и че езиците се пишат с главна буква? Или, че заповедните изречения завършват с възклицателен знак? Да ви имам и дървените философи, и разбирачите по Английска и Българска граматика! Авторе, аз не съм учила в Англия, но живея в чужбина и само едно ще ти кажа : Ако не ти се ходи и нямаш желение, което струи от темата ти, няма смисъл да заминаваш. Ще бъдеш само поредният, който нито иска да се интигрира, а само се оплаква и реве. Чужбина не е за хора, заминаващи по принуда или мъкнещи със себе си всичко българско и родно. Тя е за хора отворени към света, към опознаването на нови култури, които искат да се приспособят към съответната среда, сред съответните жители на тази страна. Ако заминеш с тази нагласа, с която си сега ще търсиш контакт само с българи и 4,5 год. ще се оплаквате взаимно и плюете чужденците и чужбината. Някои хора просто не стават за емигранти. А такива като горе коментиращите, озлобени българи, колкото искаш и в България и извън България. Аз лично страня от негативното, с което съм се сблъсквала именно от хора не искащи да са тук, но дошли заради парите. Тези хора са нещастни и само те натоварват. Успех и живей там, където се чувстваш добре, не където ти казват, че е по-добре!

 

...

горе^

преди: 10 години, 2 месеца hash: 8cdbfb24b4

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   Номер 3, хубав коментар, само едно уточнение - езиците не се пишат с главна буква.

 

...

преди: 10 години, 2 месеца hash: 9fdba5035b

гласове: 1 2 3 4 5   (2 гласа)

5.   Не съм завършил във Великобритания или чужбина, но смятам, че ако ти се учи и си сериозен, ще си струва. Всичките ми познати обаче, които завършиха в чужбина, после се върнаха в България, което честно казано, за мен е малко странно. Казвам го не заради самото връщане, а заради факта, че в крайна сметка си пуснаха връзките и това им помогна да си намерят работа, не самото образование. Да не говорим, че и самите работни места не бяха кой знае какви. Ще дам два примера, които наистина ме озадачиха. Първият е с вуйчото на мой приятел. Двамата нямаха голяма разлика, може би не повече от 7-8 години, и бяха доста близки. Та, въпросният вуйчо учи сигурно около 10-тина години в Англия и САЩ, след което се прибра в родният ни град и техните го уредиха с връзки, да започне работа в една местна фирма. Не помня точно каква беше длъжността, но определено не беше ръководен кадър. Вторият пример е с мой съученик, който също прекара сума ти и години в САЩ ( даже изкара последната година от средното си образование там ). В крайна сметка и той се върна в България и започна работа в HP, но отново ( поне според мен ) на непривлекателна длъжност ( доколкото знам обработваше някакви заявки ). Да не говорим, че кариерата му стартира май на 28-29 години. Според мен, за да се решиш на такава стъпка, трябва да имаш ясното съзнание за какво отиваш там и какво искаш да постигнеш. В противен случай, само харчиш парите на мама и тати, а накрая резултатът е никакъв.

 

...