Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

6.   Сложно е да се отговори, защото темата наистина е деликатна. Казват, че е по-добре да избягаш... Но ако всеки мисли по този начин, България ще изчезне... Но пък ако останем, всичките тези несправедливости, лъжи, измами и т. н. ще се изправят срещу нас. Обществото е неспособно да направи каквото и да било за промяна... Всички са се примирили. В този момент, отново стигаме до това, че е по-добре да се махнем от тази държава.
Дали ще бягаме или не, оставаме българи по душа.

7.   Аз пък не съм съгласна. Намерих си работа по специалността още докато бях студентка. Преди 2 години се омъжих, живеем за сега под наем, но имаме планове да си купим свое жилище за в бъдеще. Много сме щастливи. Чакаме бебе и нямаме притеснения. Мъжът ми и аз работим това което ни харесва и изобщо никога не сме мислили да напускаме страната, освен на почивка. Аз преди да го срещна доста пообиколих европа и не видях никъде да ти поднасят нещо на тепсия. Навсякъде трябва да се работи здраво и на всеки не му достигат парите. А като си чужденец е още по трудно. Да не говорим, че да изоставиш близките си не е никак леко.
Не смятам и че е честно така като чергари да се местим където ни е кеф. В по напредналите страни хората доста са работили и са плащали данъци за да се огледате днес вие и да ви хареса. А за нашата страна какво направихте?
Постоянно виждам хората си хвърлят боклуците по земята, всеки гледа да гепи по нещо от службата, някой си измаже блока и веднага мине друг и го надраска. Направи общината нова спирка, мине някой и я строши. Насадят цветя, оберат ги. И после мръсно било, в чужбина било по хубаво. Ами ние сме си го направили такова. В чужбина хората си косят сами тревата около блоковете и чистят, тук общината започна да го прави в последните години. А ние се оплакваме само, но какво направихме за да ни е по хубаво?

8.   Вместо коментар, ще цитирам: "Вие сте първата истински претопена държава, каквито трябва да станат всички останали членки на съюза. Вие българите, някак си много леко и спокойно приехте, че единственият ви шанс да се развивате, е като се пръснете по света в търсене на личен успех и сигурност, за сметка на борбата за общото благо, която сплотява един народ. "

9.   Случи се така, че живях в 3 различни епохи и системи - 20 години социализъм, 18 години преход и 7 години в Канада. Така че мога да сравня и ще ви предложа моят поглед върху нещата.

За прехода няма какво да говоря - всички го изживяваме. За социализма също - само който е живял в това време ще ме разбере. За живота ми в Канада ще ви кажа, защото за това иде реч в тази тема - когато самолета кацна на канадска земя имах всичко на всичко $100 в джоба и много мечти. Няма да ви отегчавам със сагата ми за тези 7 години, за нея мога да напиша книга, как оцелявах, какво съм преживял... Но след много труд и непреклонно намерение, 6 години по-късно вече работех в известна американска компания за игрален софтуер, имах собствен кабинет, гъвкаво работно време, пълен пакет медицинска застраховка, акции от компанията и $5000 базова месечна заплата. Пазарувах в магазините със златна Виза и не си давах труда да поглеждам цените на стоките - просто го исках и го купувах. Забравих миризливите евтини квартири, вече можех да си позволя къща в квартал за средна класа извън града, сред голям парк с изкуствени езера. Хранех се само в добри ресторанти и давах луди пари за хранителни добавки и биологична храна. Карах Oldsmobile V6 3800 кубика.
С две думи - бях постигнал американската мечта, така да се каже. Това си мислех и аз. Би трябвало да се гордея с това, защото знам откъде тръгнах - пълен голтак, от абсолютната нула, без добър английски, без диплома, хранех се с просяците в социалните църкви, и живеех на единия ентусиазъм и огромното желание да постигна нещо.

А ето ме накрая - добре облечен, с хубава кола, храна и дом, всичките ми материални нужди и прищевки са задоволени. Но после дойде отрезвяването. Не бях се прибирал 6 години в България. Отидох през отпуската си там, със самочувствие, с пари за харчене в джоба. Когато се върнах обратно в Канада бях потресен. Не си представях колко много е коствало на запада за да постигне "американската мечта". Няма да ми стигне мястото тук да ви опиша. На запад може да имаш свободата да печелиш и харчиш пари, но те нямат една друга свобода, която ние имаме в изобилие, но не ценим, ЗАЩОТО НЕ Я ВИЖДАМЕ. Свободата да бъдеш сред природата, без да се оглеждаш непрекъснато за табели "Private Property. Do not Enter". Свободата да създадеш дом, всред най-приказните кътчета на природата, без да се продадеш на банката доживот. И така нататък. Много са нещата!

В крайна сметка си събрах багажа и 6 месеца по-късно се върнах в България. Нито за миг не съжалявам за решението си! Там просто живеех нечия друга мечта, нечий друг сън...
Но пак ви казвам, зависи кой какво иска. Ако ценностната ви система се свежда до обилно хранене, огромен телевизор или хладилник, хубава кола и златна Виза в джоба - стягайте куфарите и тръгвайте...

10.   Номер 4, никой не говори, че там е Рай, а че ще получаваш нормално човешко отношение, ще имаш заплата в края на месеца, която ще стига за нормалните ти нужди(и повече, зависи от професията), няма да се притесняваш, че ако забременееш ще те уволнят и като цяло ще живееш в нормално общество. И като сравним България с Германия, Австрия, Дания и т. н, можем да кажем, че е Рай. Много ясно, че ако отидеш без да знаеш езика, без да имаш някакво умение, различно от бране, копане и чистене на домове няма да е Рай и много скоро ще се върнеш, но за хора, които искат да се развиват и да живеят в една цивилизована държава си е най-добрата алтернатива ;)

11.   И аз мисля да си завърша тук висшето, да си събера багажа и да си замина. Да, номер 4, там е РАЙ в сравнение с тук. Там поне имаме бъдеще, докато тук всичко затъва, тук нямаме нищо във всеки смисъл.

12.   По тази банална тема ще кажа следното:

-Слабите и неуверените бягат в чужбина.
-Силните не ги спира нищо да живеят където си искат.

13.   Аз не се смятам за избягал. Аз дори мисля, че пращайки свежи пари в България аз всъщност допринасям повече за нейното развитие без да искам нищо от пенсионната и здравната системи.
Светът стана малък и това, че работиш на друго място не те прави родоостъпник. Но искам да подчертая, че много хора говорят срещу България без даже да следят вестниците или този форум например. Грехота е! Честита КОледа!

14.   Има и позитивни неща на България, не знам как решихте, че нямало как да правиш кариера? Ами в IT индустрията, счетоводство, финансисти, зъболекари? Всичките тези професии са много високо платени и имат голяма липса на кадри в София. В чужбина, Германия и Англия конкретно, може да те наемат на такава работа, но напредъкът е много по-труден. Там се конкурираш с огромна маса, не само местните но и други имигранти.

Отделно, дори ако го сметнете по стандарта на западна страна, цените на жилищата са скандално скъпи там! Имайте предвид, че там да си купите жилище на заплата дори над средната, е много трудно, дори непосилно. Отделно, че и всичките заведения, ресторанти, места за срещи и сбирки, са насочени предимно към по-висшата класа. Тоест, освен ако не сте много богат там, шеф на голяма позиция, забравете да ходите често и да се срещате с приятели там. В България, дори на 1200-1500 лева заплата (лесно постижима за начален специалист) в София, цял месец да се убиете по ходене по дискотеки и заведения с приятели, пак ще ви останат пари.

Конкретен пример, в Англия един специалист с 20-22 000 паунда на година му остават около 800 паунда на месец след като си плати всички сметки, данъци и наем. Казвате много пари са. Обаче, за едно малко ядене навън, са ви нужни МИНИМУМ 20 паунда. Тоест, ако този човек отиде 20 пъти да яде навън, дори най-скромното нещо, половината от резерва му изчезва. За нощен живот, дискотеки и други занимания, да не говорим, там за 1 вечер може да му изчезнат 200 паунда. А ако реши пък да внася по 300 паунда от тези на месец за само 60 квадрата сравнително евтино жилище в по-малък град от Лондон, ще го изплати за около 30-35 години. Същото жилище тук, 60 квадрата в София, ако се внасят по 300 лева на година, ще се изплати за около 15 години.

Така че си правете сметката добре, а не говорете глупости как е рай там, а тук нищо не може да си позволите.

15.   Здравей! Обичам малката ни България и винаги ще се гордея, че съм българка.
В момента уча и живея в чужбина за първа година и съм много доволна. Всичко е различно, определено.. Не съжалявам за избора си въпреки упреците на мнозинството мои приятели, че едва ли не "бягам" и оставям бъдещето на България в ръцете на неправилните хора. Напуснах България, защото виждам, че няма никакво развитие, а искам да имам някакво бъдеще..
Мой съвет е да помислиш добре и ако твоето желание е да учиш в чужбина, да го направиш

16.   ' По тази банална тема ще кажа следното:

-Слабите и неуверените бягат в чужбина.
-Силните не ги спира нищо да живеят където си искат. '

Хубаво, искаш да накараш хората да останат, за да се оправи БГ- е няма как да гладуваме 10 години, докато се оправи държавата ни.
Ами като толкова ти харесва в мишата дупка - стой си там, не си ходил извън България явно...
Как ще живея във държава, където няма работа, няма нормално отношения, няма пари?
Тази България примерно ми предлага 1000 лева за IT, а друга държава 5000 евро, та не знам кое би избрал ти, ама аз съм за 5000 евро...
Предпочитам да съм слаб и неуверен, но със сигурно жилище и пари.

17.   16, май ти не си излизал никъде в чужбина. Живея вече доста години в чужбина и спокойно мога да кажа, че това възхваляване на всичко по света, и това очерняне на всичко у нас са някакви градски легенди, останали още от изключително бурните години след 89-та година до началото на 21 век.
В тези години бе факт, че разликата между чужбина и България беше просто отчайваща, особено пък ако се сравняваме със САЩ, Германия, Франция, Англия или Холандия. Тогава в тези страни и най-простият емигрант можеше да работи като да речем докер, но въпреки това да се издържа отлично и да заделя достатъчно пари, с които да издържа и семейството си до 9-то коляно в България.
Сега нещата изобщо не са такива, и в чужбина стана много по-трудно, отколкото в България, особено пък за хората, които тепърва излизат зад граница.
И още нещо - много зависи къде точно попаднеш, защото има места в чужбина, където твоите 5000 евро са по-малко пари, отколкото едни 1000 лева в България.

18.   От номер 14 до 16. Не знам от къде ги намери тези 5000 евро? ! Особено като се има предвид, че IT не е най-високо платената професия в много западни страни. Наистина за начален специалист в Англия дават едно 2000 паунда и нагоре за големите градове, докато тук може би малко над 1000 или 1500 в най-добрия случай за начало. Тук идва едно голямо ОБАЧЕ! В Англия наемът е много висок, за едно жилище ти трябват над 500 паунда най-малко. Отделно имаш данък върху заплатата (тези 2000 не са чисти), имаш други данъци които плащаш на страната. Включи към това и храна (да кажем от супера), остават ти 600 паунда някъде. Казваш много са, обаче само да решиш да си купиш едно въшкаво жилище, 300 паунда за 30 години (при малко такова), иначе останалата ти заплата вече е погълната. Решиш ли да излезеш, в малко градче дори, 20 паунда на средна класа ресторант не ти мърдат. Тоест, 20 пъти да излезеш, 400 паунда са погълнати. Е като имаш толкова големи разноски по излизане навън за ядене, сбирки (дискотеки вече е кошмарно скъпо) и скандално скъпи жилища, май картинката не е толкова розова? Отделно, че има вариант да работиш в малка фирма, повишенията да не са големи или дори да работиш в голяма компания, пак да е трудно да напреднеш, заради конкурентната среда (цял свят сега се излизва в Англия и Германия).

В София от друга страна за заплата 1200 лева (като в IT за кратък период достигат 1500-2000 лева), 400 лева със сметки са ти достатъчни за наем на едно прилично жилище. Ако купуваш от супера, плюс други сметки като телефони, телевизор, интернет, ти излиза в най-лошия случай 1000 лева разходи (ако купуваш по-скъпи неща от супера), иначе реално около 700-800 лева разходи. А ако ходиш по заведения, 10 лева ти излиза за едно ходене, тоест 300 лева на месец, ВСЕКИ ДЕН да ходиш! В крайна сметка, 1000 лева са ти достатъчно за добро живеене и имаш резерв от 200-300 лева още в началото! А ако стигнеш средната от 2000 лева и внасяш по 300 лева на месец, за около 15 години ще си платиш същото малко жилище като в Англия с 300 паунда за 30 години, само че тук ще е в центъра на София, а не в някой забутан квартал.

Правете си сметките добре! Наистина повечето стоки там са евтини за стандарта им, имате чист въздух, данъците ви отиват за добра кауза, но за ходене навън и собствено жилище е непосилно, освен ако не сте някакви големи шефове. За мен е въпрос на избор. Ако ви харесва там, съгласни сте да живеете на наем или в скромно жилище, да ходите по-рядко на срещи с познати и сбирки, отивайте. Ако ли не, помислете пак. Отделно е, че и в чужбина познати, приятели и семейна/социална среда може да нямате, за което пак трябва да помислите добре.

19.   Бягайте с тая София.. тя не е България..

20.   Хаха, номер 18 изкара, че в България е едва ли не с по-добър стандарт на живот от Германия, Великобритания, САЩ и др. Вярно е, че в чужбина парите не растат по дърветата, чакайки някой да ги откъсне, но и тук положението изобщо не е цветущо. За мен дали някой ще остане тук или ще отиде в чужбина, си е напълно личен избор. Аз в момента съм тук, понеже парите, които изкарвам ме устройват и предпочитам да съм си в родният град. Това обаче не означава, че тотално съм зачеркнал излизането навън, като опция. Всеки сам си решава, но категорично съм против определения от сорта на бягство, предателство и мишкарство от една страна, и патриоти, борци, и т. н., от друга. Нито аз допринасям с кой знае какво за благоденствието на България, нито пък онзи, който е отишъл да живее в чужбина, е направил нещо, за което да го е срам. Не съм изявен учен, лекар или спортист, че присъствието ми тук да липсва на някого.

22.   Цитирах номер 12, но явно не сте видели знаците " "
До 17 : Пич, в момента живея в чужбина, така че не ми пиши врели-некипели.
Е, какво искаш да кажеш, че във България може да се живее спокойно?
Хората бягат от БГ, защото нямат пари, не виждат смисъл да учат, не виждат нищо там.
Иначе съм съгласен със този текст "И още нещо - много зависи къде точно попаднеш, защото има места в чужбина, където твоите 5000 евро са по-малко пари, отколкото едни 1000 лева в България. ", въпреки че в чужбина много често има достатъчно $$$$$

Не мога да се съглася, че "мишките, дето бягат" имат вина за текущото положение във държавата.
Всеки има право на личен избор. Нямам намерение да се връщам в България завинаги, но 1 почивка няма да се отрази лошо на никой.
Докато политиците не си направят труда да оправят тая бъркотия -
не очаквайте БГ да е много розова...
То е повече от ясно, че още ще дърпат от баницата "партиите", а ние ще чакаме като просяци, което не е справедливо.

24.   От номер 18 до 20. Не, стандартът на запад е много по-висок, това е ясно. Просто парите ти там отиват за много неща, които поглъщат голяма част от заплатата ти - данъци за по-добри услуги например. Точно защото са добре платени, пожарната, полицията и здравеопазването са на по-добро ниво от тези в България. Обаче, цените и наемите на жилищата са скандално скъпи в големите градове, дори в малките изобщо не са малки. Има огромно търсене на имоти, което в България го няма. Това ще погълне много голяма част от заплатата на работещ там. Отделно, че и както казах, всякакви ресторанти и заведения са ориентирани към хора с доход сравнително повече над средния за страната. Тоест, не очаквай там да ходиш често по заведения или ресторанти, освен ако не изкарваш добра заплата. И най-важното за мен е, че пазарът се претрупва от кадри. Търсенето на кадри не е толкова голямо, колкото предлагането. Затова много хора се мъчат да намерят работа и такава, която да има перспектива (в голяма компания, а не в малка фирма да седиш на една и съща заплата дълго време).

Затова ви казвам, вземайте ги тези неща под предвид, да не се изненадате после, че много неща били доста скъпи. Да, има чист въздух, вода, добро здравеопазване, по-малка престъпност на много места, добри услуги. Цените в супермаркета също са по-евтини сравнено по техен стандарт, отколкото тези в България. Но отчетете и негативите, които вече споменах и решете дали е за вас това емигриране.

25.   Номер 24, точно затова трябва да се сравняват сходни позиции. Не може тук да си началник, а в чужбина общ работник и да ти е хубаво. За голяма част от българите и тук цените на жилищата са си безумно високи. В голяма част от случаите вноската по ипотеката превишава заплатата. Вярно е, че данъците са високи, но пък здравеопазването например им е на много по-високо ниво. Ако говорим за заведения, отново трябва да сравняваме съпоставими такива. Не може да речем от Търговище да отидеш в Лондон или Берлин и да искаш цените да са същите. Ако отидеш обаче в по-малко населено място, нещата изобщо не са толкова страшни. Веднага давам пример с Германия. Две големи пици, с две минерални води или нещо подобно, в градче близо до Мюнхен, струват около 24 евро. Тук голяма пица струва между 8 и 10 лева, при заплата да речем 1000 лева, като последното е силно оптимистичен вариант. В същото градче в Германия, в клуб, за 2 малки ( по нашите разбирания ) уискита, с две коли, платих 10 евро. Естествено уискито беше хубаво, не от бидона, както често се случва при нас. И последно, пак в Германия, в хотел в Баварските Алпи, за обяд, плюс кафе ( отвратително по моите разбирания ) и кола, платих около 25 евро. За техният стандарт това си е направо без пари. Като държа да подчертая, че хотелът беше супер. Не знам дали на подобно място в България не бих платил повече. Пак казвам, не твърдя, че в чужбина всичко е мед и масло, но стандартът им определено е далеч от нашият.

26.   От 24 до 25. Сравнявах точно сходни позиции - IT специалист в малка фирма в Англия и такъв в голяма компания в България. В България просто имаш много по-голяма перспектива за мен лично. Там дори да започнеш на що годе прилична заплата, не може да се издигнеш много. Точно затова казах, че конкуренцията за мен е определящият фактор за емиграция. Всички казват, на същата позиция, на запад се изкарвало повече пари. Да, обаче, трябва да си зададеш въпроса, ти ще бъдеш ли на същата позиция? Къде имаш повече шанс да се издигнеш? За мен в почти всички случаи, отговорите е България. Има си разбира се и много други фактори, но да казваш, че тук е някаква скръб при положение, че в София се търсят IT специалисти на средни заплати по 2000 лева, а в Англия, Германия се натъпка пазара и отделно се конкурираш с имигранти и местни, не е правилно. Подобно е положението и в други сфери, където може да станеш високо квалифициран.

27.   след близо 13 години в Англия мога да кажа на автора следното - замини, но не губи българското си самосъзнание... развивай се в чужбина, печели пари, но се връщай възможно най-често в Родината, подпомагай хората, които истински го заслужават, не изоставяй близките и приятелите си. всичко е в реда на нещата, когато е балансирано. аз например не мога да се оплача от липсата на нищо материално, заплатата ми е доста над средната за Англия, но в годината си ходя сборно за около 3-4 месеца, че и повече. благодарен съм на съдбата за този начин на живот, който едва ли щях да имам ако живеех само в България или само в Англия /без въобще да се прибирам/

28.   Знам точният отговор на този въпрос и ще ви го кажа. Ние имаме нещо, което атеистите го виждат като природа, но то се нарича православие. Да избягаш от страната си е все едно Христос да се откаже да влезне в Йерусалим и да си направи ранчо с красиви постройки, палми и домашни любимци...
Не държавите, но партийте и организациите са променили света а хората. При това не група от хора са един човек. Чували ли сте за групата на когото и да било- на Левски, на Никола Петков (който е знаел. че ще бъде арестуван и убит), учените променили света, вземете дабе Бойко Борисов... каквото и да си мислите за него той го прави и не се оплаква.
Да живеем тук е наше призвание. Бог нямаше да ни роди на тази земя, ако трябваше да бягаме. Хубаво е обаче да се пътува ид а се учи- това ни различава от животните.

29.   Тая България не помага на никой, няма икономика, няма коректност във всяко отношение.
Върнал съм се от Италия, ще се връщам там или в Америка, където има много по-качествен живот.
България е пълна с измамни политици и беззаконие
Това ще бъде черна държава (пълна с цигани до 10 години няма да има българи)
*Лично мнение

30.   бягат тия които нямат какво да губят. В америка сигурно няма беззаконие. или в германия няма цигани. стига сте плюли, само защото тука не можете да се наядете, kакто на чуждата трапеза.

32.   Определено и аз съм за бягство в чужбина. Сестра ми се върна от далечна страна по носталгия по БГ и резултата е налице - свърши в урна в нашата "мила" страна - мъжът й я уби заради застраховка "живот" и наследство... Нямам думи!!!

33.   Много интересно е как правите извод от една ситуация. Имал познат, той направил така, пък вие сте видели това. Гледайте по-глобално.
За мен чужбина е и 2-те. Била съм в чужбина, за да изкарам бързи пари. Но никога не бих живяла там. В няколко държави съм работила за по 2-3 месеца. Прибирах се с 5-10 хиляди лева. Правила съм го, за да ни е по-лесно в страната. В случая беше решение. И бягство от ниските заплати тук. Но го правех, защото родителите ми не са ми осигурили апартамент, в който да живея. Реших, че със съпруга ми е по-добре да поработим малко, да събере пари и да имаме един добър старт. После се прибрахме, изтеглихме малък заем и купихме и апартамента.

С българска работа щеше да ни е малко по-трудно, но не и невъзможно. И двамата сме с висше образование, можем да докараме 1000-1500 лева доход месечно. Нямахме деца и затова бяхме свободни да пътуваме и работим.

Когато имаме здрава основа вече, даже не ми хрумва за чужбина. Там прекарах най-самотните мигове в живота си. Всичко ми бе толкова чуждо, хората бяха лицемерно-добри, а нерядко са ни гледали с огромно пренебрежение. Много ми е било тежко. Чувствах се ограничена, чувствах, че дишам чужд въздух и, че на челото ми пише: "Българка". Чувствах се виновна, че им стъпвам по перфектния асфалт. Но знаех, че е временно. Едва ли щях да издържа такъв живот завинаги.

Ще дам пример за Великобритания. С мъжа ми плащахме общо по 150 паунда на седмица. Това са 600 паунда общо за месец за двамата за 1 стая с матрак (само матрак). И то в градче с около 50 000 души. Замисляли сме се, ако имахме деца, то тогава ще трябва да наемем цяла къща, която е над 1000 паунда, което при заплата от 3000 паунда общо си е доста. Голяма част отиват за данъци, а колата е същинско удоволствие. Застраховката й е по-скъпа от нея самата. Но материалното го оставям на страна, много по-лошо беше липсата на паркове, на чешмички, на детски площадки, съседски събирания. Обикновени неща, които в България не са ми правели впечатление.

От друга страна имам познати, на които този живот им хареса. Ето за това говоря - някои просто са си оставили корените някъде и навсякъде другаде се чувстват зле. Други са привлечени от подредеността, перфектните улици и високите сгради. Мен това не ме поблазни. Отвратих се от многото чужденци, от забулените жени, от негрите. В България за 20 години не знам дали съм виждала и 5 негъра, а в Швеция, Германия и Англия видях няколко хиляди. Понякога с мъжа сме били единствените бели в определена обстановка. Видях и забулени момиченца, което съвсем ме втрещи. Останалите го приемаха за нормално, на на нас ни бе странно, просто не сме свикнали.

Благодарна съм на тези държави, че ми дадоха възможност да изкарам такива пари, но съм благодарна и на България, че ми предоставя този спокоен и красив живот. Сега с мъжа изплащаме заем, но 1000 лева засега ни стигат, на нас и детенцето.

Не смятам за невъзможно в бъдеще да работим и по-доходоносна работа, но засега стъпваме на крака. Ако седите и мрънкате, никой няма да ви почука на вратата и да ви каже - предлагам ти работа за 5000 лева. Всичко опира до приоритети. Имам приятелка, която НЕ в София, а в 70-хиляден български град взима 6 000 лева. Знае 4-5 езика, не помня колко. Но сама ги е учила, никой не й ги е сложил в главата. Друг познат, софиянец, работи в IT сферата и взема 10 000 лева. Не са единични случаи. Майка ми взема 700, баща ми 1500. Живеят във Видин. И са с образование. Баба ми работи и взима 250 лева, ама не е учила. Приятелка работи като продавачка, на минимална заплата, ама рано се зажени и не е учила.

Ако сте упорити, ще успеете навсякъде. Ако искате лукс, големи къщи и готини коли - Западът е вашето място. Ако държите на обикновения, спокоен живот, без толкова материални блага - България е за вас. Не, че и тук не може да караш последен модел кола, но е малко странно :)))

34.   Към 33. реално за да си купите апартамент в България ще ви трябват поне 10 години и това е най-бързия вариант. Добре, че сте поработили в чужбина, защото тук щеше да в е почти невъзможно. Освен ако не сте супер специалисти със заплати около 5000лв.

35.   Българите от чужбина изпращат по 1 милиард евро годишно в България. Колкото е и прихода на страната от туризъм. Така че я издържат вкл. И хората, останали да живеят в България в немалка степен. Затова противопоставянето - живот в страната или извън нея е изкуствено измислено. 'избягалите' българи имат голям принос за България дори работейки навън.
Колкото до решението на всеки дали да живее в България или извън нея - то е много лично. Лесно няма никъде, човек трябва да се бори и ако живее в България, и ако живее навън.

36.   Номер 33 съм.
Моля Ви спрете да изтъквате този 1 милиард. На практика около 1, 5 милиона (най-много) българи извън страната изпращат 1 милиард в България. Родителите им ги харчат в немските вериги. А тези, които работят тук (като мен) всъщност вкарват пари в НОИ, за да се плащат пенсиите на родителите им.
Около 2 милиона работещи българи в България внасят над 30 милиарда в икономиката годишно. Като заедно с това и плащат данъци НА България. Не мисля че трябва дотолкова да се повтаря това, не е кой знае какво. Важното е кой къде плаща данъци. а не кой изпращал на родителите си... Не омаловажавам делата на българите в чужбина, но вече ми втръсна цяла година това да е най-големият довод на всички.

37.   Парите не са най-важното нещо. Аз имах доста добри доходи в България и въпреки това заминах, защото ми беше писнало от обкръжаващата ме мизерия. Единствения начин на живееш добре в България е ако имаш висока заплата и си затваряш очите за всичко, случващо се около теб. В един момент се чувствах неудобно, че имам добър стандарт на живот на фона на беднотията в страната. Спомням си, че прочетох статистика, че 2, 5 милиона българи живеят на прага на бедността в България и едва се сдържах да не се разплача. За мен просто самата среда в България е подтискаща. Вижте на какво е заприличала София и я сравнете с която и да е европейска столица. Безумно мръсна, бездомни кучета, просяци, клошари, рушащи се сгради в центъра, каруци и какво ли още не. Навън просто самата среда мотивира. Много по-приятно е да виждаш усмихнати, добре облечени хора, които те поздравяват без дори да те познават. Та така, при подобно решение не винаги парите са решаващи.

38.   Схващането, че едва ли не веднага щом излезеш извън границите на България, веднага някой бежанец ще те нападне, е меко казано ограничено. Живота в чужбина е изключително ценен опит. Дори да поживееш известно време и да решиш да се върнеш, ще се научиш да се справяш с неща, с които няма как да се сблъскаш ако не напуснеш комфортната си зона. На всички ни е ясно, че вкъщи до мама и тати е най-лесно. :)

39.   Номер 33 като каза "спокоен живот" в България направо ме разби... И не си мисли, че като си с висше образование, задължително можеш да изкараш висока заплата в България. Колко гладни висшисти има... не с едно ами и с по три!
Аз също съм в чужбина и определено животът е в пъти по-добър и спокоен. Естествено носталгията те мъчи, но по-добре да ме мъчи носталгия, а не вечният въпрос "ще мога ли да осигуря вечерята на детето си". Вчера попаднах на една статия как 2 годишно детенце умира от глад. Толкова ме разстрои статията, че сега и през ум не ми минава да се върна в родината си. Просто знам, че тук е по-безопасно за детето ми. В България нито е "спокойно"както каза номер 33, нито безопасно. В болниците бият бебета, в детските градини също пердашат децата придружено с обиди, в училищата се нападат с ножове, на пешеходните пътеки е твърде вероятно да те блъснат.... и т. н. примери колкото щеш...

40.   Българите в чужбина не издържат България, но определено помагат много на икономиката с тези милиард и повече лева, които отиват в страната. Освен това, тези които се завръщат всяка година тук, за почивка или да се видят с близки или лекуващите се при зъболекари и др. оставят още пари в страната. И подпомагат живота на роднините си като им пращат пари, това не може да бъде отречено.
36. аз пък съм безработна в момента и плащам пари на НАП за здравните си осигуровки.
Ти бъркаш понятията: едно е българските граждани, които живеем тук и формираме приходи от данъци и т. н. в хазната. Друго е българите, които вече не живеят тук, не плащат данъци, което е нормално след като живеят другаде и въпреки това подпомагат икономиката ни по начините, които съм описала.

41.   33 съм.
Да, твърдя, че животът тук е спокоен. Ограничено е мисленето, че тук е най-лошото, което се случва в света. Бебета се бият и в чужбина, бебета биват разменяни по грешка и там. Признавам, че съм пресичала по-спокойно в чужбина, но пък бях блъсната във Великобритания, на зелено, докато си пресичах. А тук за 28 години - нито веднъж. И сега дай да скачаме и да казваме колко са зле англичаните. Не се прави заключение по единични случаи. ЗА МЕН е по-спокойно. Возила ли си се в метро в Берлин или Лондон? Ходила ли си по центъра на тези градове? Не знам дали живееш в голям град или малък, но разлика определено има. Ако ще даваме единични случаи, ще ти кажа, че дете на моя приятелка, учещо в Кьолн (2 клас) беше постоянно обиждано както от учителите, така и от учениците, че не е германче. Не е циганче, просто по-бавно говори езика им. Учителката го изкара бавноразвиващо се. Е, голямо спокойствие беше за родителите. Събраха си багажите и си дойдоха. Детето тук се чувства добре и далеч не е с умствени проблеми, а даже напротив.
Това дали ще има какво да сложиш на масата за вечеря може да си го зададеш и в Западна Европа, и в България. Това не беше аргумент. Хора умират от глад всеки ден, без значение дали са в България или Германия. Разходи се из улиците на големите европейски столици и виж колко просяци има. В София не са толкова много.
Харесва ти в чужбина - живей си. Не карам никого да се връща тук, но все пак помнете откъде сте тръгнали и не плюйте страната при всеки удобен момент - много е грозно.
А за висшето - при желание ще намериш начин. Нямам намерение да ходя да чистя чужди къщи, при положение, че 5 години от живота си съм учила упорито. Човек трябва да се надгражда, а не да пада надолу, само защото в България получава 500 лева, а не 2000 евро. Била съм унижавана достатъчно, знам какво е. Никога няма да сте равни с тамошните. Дори негрите, дошли от бившите им колонии имат много повече права, тях гледат като на равен. Факт. На нас още при обученията в работата ни казваха, че ние сме 3-то качество хора за тях (източноевропейци). Дори имахме забрана да влизаме в някои отделения/стаи, защото имало опасност да не откраднем нещо. Ето това е България в техните очи. Не ми се спори, мога да ти изкарам всички криминални случаи от последните години от Германия и Англия, но няма смисъл да се прави това. А да не говорим за САЩ, там ежедневно се стрелят. Голяма сигурност, няма що.

Н 40 - не смятам, че бъркам понятията. Вторите българи също са български граждани и много ясно съм ги отграничила. Те не плащат данъци тук и подпомагат икономиката, да. Но не дотолкова, доколкото всички искат да го изкарат. Това са една малка част от приходите на страната. На мен ми е обидно, че работя, внасям данъци (внесла съм немалко) и в края ми казват - шш, ти не ставаш, ква си ти, я виж колко внасят българите в чужбина. И дори никъде не се посочи колко внасяме ние, живеещите тук. Омаловажава се нашия труд, глупаво е.