Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес.

Клиниката работи както с двучастови конвенционални импланти с отложено натоварване така и с едночастови базални импланти.

Коментари

Добави Коментар!

6.   До автора, и до многото за съжаление наивни коментари:

Първо, за да замине човек за САЩ му трябва виза, а виза без значение каква е тя - ако не владее човека английски просто ще му бъде отказана.
Второ, ако не е туристическа виза, а работна, за да има човек шанс да я получи, човека трябва да изпълни специфична точкова система на чиято някои от критериите са: възраст, професия, опит в областта, има ли я в списъка с професиите от които имат нужда и др. и на база на която се издават разрешителните. Да не говорим че ако няма и отсреща някой който да ви удари рамо е невъзможно.

Реално, извън фантазиите ви нещата стоят по коренно различен начин.

Трето, дори и да не съществуваха тези горе-споменати пречки, и да живеехме във някакъв фантастичен свят на свободно движение, то човек ако е неквалифициран си остава последна дупка на кавала.

Аз продължавам да се изумявам на заблудата на болшинството от българите, за живота извън България, как си го представят като цветя и рози, мед и мляко все едно капят от кранчетата и че хората постилат червени килими и само тях чакат да идат и да заживеят и те в "обетованата" земя, избягвайки се от ада - България.

Хората които нямат стабилни доходи в Ню Йорк, а и не само там, а изобщо по света са обречени на бедност, независимо че от място до място стандарта на живот може да се счете за различен.

Ако започнем да изброяваме разходи: наем, council tax, сметки като ток, вода, газ, пътни разходи, застраховки, осигуровки, храна.. от място до място си има разлика но като получаваш ниско доходи какво остава? Особено за град като Ню Йорк където е скъпо, а големите градове са скъпи. Каква мечта, какви 5 лева?

Лично за краткото време което прекарах там побързах и да си тръгна. Хубаво е за туризъм но за живот не мога да си го представя, освен ако човек не е някой с добра професия и заплата - не че няма и българи които са стигнали до там и че е невъзможно. От човека и амбициите му зависи как ще му протече живота доза късмет.

Авторе, на сериозно, макар и да съм някакъв си анонимен, съвета ми към теб е да си продължиш обучението и да се опитваш да си най-добрия - само така ще успееш. Човек трябва да има мечти и амбиции но и да гледа с реално око на нещата и да преценява ситуациите, както и плюсовете и минусите, защото последствия винаги има.

7.   Защо не заминеш на бригада? Един познат какво направи. Отиде и му хареса. На следващата година пак и се ожени за своя приятелка с която се запозна миналото лято. Чисто приятелство, никога не е имало друго между тях.

8.   Мисля, че човек трябва да има цели и мечти в живота си и да не се оставя другите да му казват какво можело и какво не можело.
1во - не е вярно дори, че език за ТУРИСТИЧЕСКА виза трябвало - такава се получава много лесно, имам до 2022 г. туристическа виза и вече 3 пъти съм била в САЩ - отиди, виж какво е.
При мен лично се получи леко разочарование, защото едно са филмите, друго е действителността, а по манталитет са ми твърде чужди, макар че съм що-годе интернационален човек, обиколила съм всички континенти, включително Австралия и двата острова на Нова Зенландия и съм живяла в 4 различни европейски страни. За себе си реших, че САЩ е чудесна страна за туризъм, но там не мога да живея - нито на Източното, нито на Западното крайбрежие, а за средата да не говорим :)
Затова - 1во не се отказвай от мечтите си заради другите, но второ отиди, виж на място и реши САМ.
Успех

9.   Коментар №8, В Европа е различно - ЕС ти дава всичко в момента. САЩ са съвсем отделна тема и правата ти за там са точно - никакви. Който иска да ходи там трябва да минава през цялата им бюрокрация - та ние дори не сме във тяхната Visa Waiver Programme. Това че си обиколила като турист не значи че си видяла живота там или че си вникнала. От щат до щат може да се види голяма разлика както в концентрацията на раси и престъпност, така и на стандарт на живот, забързаност или спокойствие. След като се хвалиш че си обикаляла насам-натам, предполагам знаеш английски и щом си ходила в САЩ значи ЗНАЕШ английски. Това че ти знаеш английски и си си получила визата не значи че хората които не са като теб ще имат тоя шанс. Това което казвам за отказа на виза е съвсем вярно, поради причината че точно невладеенето на английски език и това че сме от бедна държава с потенциални имигранти, ги кара да блокират проектозакон да станем част от националната им програма за безвизов режим (който е само за туризъм), и в която участват всички държави в ЕС без нас и още няколко, защото сме бедни. Защо никога българина не позволява други гледни точки и гледа само от своята кула и до там..

10.   Здравей! Напълно те разбирам за желанието за промяна и за усещането, че животът е спрял в България.
При мен, след дълго чудене, претегляне на плюсове и минуси, реших да рискувам и стегнах куфара.
За съжаление, нямам особен късмет в чужбина. Някак неусетно изгубих контрол върху живота си, а връщане назад няма.
Може да звучи неясно, но някак не искам да навлизам в подробности.
Имай предвид, че винаги губиш нещо, но печелиш друго.
Моят съвет към теб е следният: завърши си образованието. Медицината е много хубава специалност и търсена. Би ти отворила доста врати.
След като завършиш, помисли хубаво дали искаш да емигрираш и ако не те е страх, че усещането, че животът ти е спрял, ще се смени на усещане, че нямаш вече контрол над живота си - действай! Дано имаш късмет!

11.   Хора, стига сте си мислили, че като гледате филми, значи знаете какъв е живота в някой град или държава! Шанса това, което си мислите да е реалност не е много голям. Ню Йорк, да много голям и хубав град, но целия свят иска да е там и вероятността да си конкурентно способен и да имаш живот като на кино не е голяма.
Хора живеят години нелегални и не могат да си оправят документите. Учи зраво и иди на специализация в САЩ, но поживей релания живот - плати си десетки хиляди за образование (или вземи заем и го плащай още поне 5 години, ако някой те спонсорира с работна виза след това), плащай си здравни осигуровки, плащай наем, далече от гетата, който влизат в метрото с касетофона и танцуват и пушат вътре . Намери си приятели там, но имай предвид, че хората бачкат здраво и никои не се мотае по кафетата. И имай готовност да бачкаш здраво, 8 часа работен ден и 20 дена платен отпуск поросто няма такова нещо.
Така че моят съвет е да завършиш в България! В САЩ се търсят много лекари (защото имат лошо здраве и много скъпо образование на лекарите), виж опциите за специализация в САЩ или в Европа и после мисли да се преместиш, но вече като професионалист, тогава реалността за теб ще е много по-различна от прекъзнал студент с тръпка. Ако имаш мечта, направи проучване, направи си план и успех! Но само с мечта не става, трябва информация, подготовка, план и късмет.

12.   Във Тексaс имa университети , които предлaгaт безплaтно обaровaние , но с оредвaрително подписaн договор зa техните болници поне три години. Провери си! Животa тaм е много по- евтин , климaтa сух и топъл , хорaтa приветливи.

13.   Много се радвам, че попаднах на тази публикация, та била тя и анонимна! Аз, като, предполагам, доста по-малка от теб, отдавна съм изпитала това желание или както ти го наричаш тръпка. Прочетох голяма част от коментарите. В отговор на някой от тях, бих искала да кажа, че тези трепети нямат нищо общо с изюзия, че в чужбина всичко е цветя и рози. Тръпката е породона от нещо съвсем друго, не, няма да разберете! Никой, който не изпитва това, няма да разбере.

За мен лично(бих искала и автора да изрази своето мнение по въпроса), България, като държава, не е нито по-малко, нито повече от западно европейските държави или щатите. Хората обаче са различни, начина на общуване между тях, начина, по които изразяват емоциите си. Българите като цяло сме тесногръди и ограничени хора. Да изразаш емоциите първично и чисто, така както ги чувстваш, у нас често е осъждано. Хората, който се смеят по улицата често са смятани за луди. Усмивките по лицата ни липсват. Общувайки с доста западноевропейци, забелязвам едно и също мнение, а именно това, че усмивките по лицата ни липсват. Ще кажете, че ежедневието ни е тежко и бавно и безвъзвратно ни води към този резултат, но нали твърдите, че никъде и на никому не е лесно? Затворени за новостите, които ни предоставя света, било то в мисленето на хората или в развитието на техниката, ние отричаме с лека ръка! Това ни прави и ограничени. Ограничено е това, че ученолюбивите и лъчезарни млади хора биват постепенно стъпкани от негативността в българина, която ние упорито отказваме да изкореним. Ограничават ни стереотипите ни за начина на обличане, говорене, танцуване, любов, секс. Жалко е, че влизайки в нощен клуб, сред млади хора, за да се сдобиеш с положителни емоции, виждаш момичета, облечени в един и същи кич, поклащайки се по един и същи начин. Пази Боже да бъдеш различен, обществото ще те заклейми и отхшърли! В България най-често се почита мотот: "Където стадото, там и аз!" Това е само един пример, от всичко това, което ме заобикаля и не понасям в българския нрав. Дори част от коментарите подкрепят моето мнение за тотална липса на толерантност и разбиране към различното мислене и идеали у другите. Никога не съм крайна в изказванията си, няма да бъда и сега. Положителни качества не липсват! Българина е топъл, гостоприемен и ослужлив човек, качества, които трудно се намирад сред западноевропейци и американци. Списъкът не се изчерпва с това!

На една крехка възраст, осъзнах, че съзнанието ми се нуждае от нещо повече-повече от това, което получавам тук. Не искам да бъда затворена в клетката на негативността и ограничеността у нас, когато искам да летя!

В заключение ще кажа, че много от вас ще ме разберат тотално погрешно. Не, не съм от хората, които боготворят чужденците, само поради факта, че са чужденци, подобно на много нашенци. В много отношения, от чисто човешка гледна точка, ги надминаваме и никога няма да успеят да ни настигнат. Както и ние тях, поне не в следващото хилядолетие :)

Авторе, успех! Може да не ме вземеш много на сериозно, предвид възрастта ми, но бих те посъветвала да завършиш образованието си и след това да последваш мечтата си. Бъди амбициозен и се установи там където иска да бъде душата ти!
Всичко най-хубаво!
18г.

14.   Стигнах само до #6 и се сългасих с него. Но все пак, и аз накратко да кажа, не спирай да преследваш мечтите си. Каквото и да става. Но, за да заживееш щастливо и спокойно, ще трябва доста да се потрудиш няколко годинки ( :
М18

15.   Завърши си образованието първо-медицината ти отваря врати за много добра реализация... И тогава ако решиш пътувай и виж света.
Ако си без квалификация навсякъде е трудно и си на дъното.