 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от В чужбина |
Не Ви искам църквата, не Ви искам поповете
преди: 9 години, 11 месеца, прочетена 2156 пъти
Здравейте! В далечната 2000 година отчаян и угнетен от държавата ни, без надежда за нормален живот реших да замина в Италия и там да пробвам късмета си. Мислих много. Пресмятах. Продадох всичко, което имах. Купих си виза и билет и ето ме в Европа. Сам. Всякаш като стрък пипер ме отскубнаха
от земята и ме хвърлиха в друга градина. Липстваше ми всичко.
Вървях по улиците и си говорех на ум и не намирах място за себе си. Без език, без пари и работа. Усещах една свобода. Усещах как нещата се случват според както ги беше наредил някой друг и аз намирайки се в безтегловност не можех нито да предизвикам нито да отхвърля. Сега се сетих, че определях този период като паяк останал без мрежата си. При тези условия ходех и търсех работа, учех език, изминавах километри
по пътищата и често в изблик на слабост плачех. Плачех като дете, загубвайки контрол над себе си. Мъжкото в мен сякаш ме напускаше и бивах сломен от обстоятелствата и самотата. Наоколо нямаше други българи и това още повече ме мореше. Създадох си план за действие и реших като начало да отида на църква. На църква като тези в България-миришещи на тамян, хладни и сумрачни, да се отпусна в някое кресло да стената(тия дето имат имена за редовните посетители) и да кажа на Господ Бог, че вече съм тук. Че съм в чуждата градина. Че имам нужда от знак по кой път да поема. Да намериш православна църква и
да не гръцка в Италия не е лесно. Ако не знаеш и език задачата става много трудна. Но нали търсех Бог, онзи Бог на когото палех свещи в България, онзи Бог, който ми помагше, онзи бългаския, Бога на моите предци и приятели, моя Бог...
пътувах до Торино и започнах да питам... където видя църква и питам - Къде е православната църква. И отговори странни и да нес са странни нали не знам език. И пак питам и ми казват тук и там и аз ходя и търся. Търся моя храм.
И днес и утре и пак. И накрая се оказва, там далече високо в планината има една църквичка. Малка направена в два гаража. И не е гръцка и май и други българи ходели всяка неделя там. Слънце изгря.
Неделя е. Рано сутринта отивам и се къпя на една чешма в един парк. Обличам се по-така... и ходом марш към манастира-православен, така звучеше на италиянски. Вървя и вървя близо 15 км. Стигам и виждам един голям жълт кръст и до него паркинг. Двадесетина коли паркирани. На една от колите виждам българско знаменце да виси на огледалото. След малко съм при хората. Всички говорят на италиански. Поповете и те там. Видяха ме, че идвам пеш. че се оглеждам, че съм нещо различно... Нищо... Търся, ослушвам се за българска реч... Нищо. Вглеждам се в лицата им и ги питам с поглед-ти ли си от оназа кола с знаменцето...
Нищо!
Започна литургията. Нищо общо с това в България. Тридесетина човека в един гараж преустроен на църква. Литургията се чете на италиянски. Няма свещници, няма тамян. След близо два часа свърши. Излязохме навън. Попа
се разходи между хората и явно по стара традиция ги покани
на кафе в своята къщз или коквото беше там. Погледна ме и обърна гръб. Кой съм и какво търся, откъде съм, защо съм дошъл там. Не видяли попе, че аз съм загубената овца търсеща стадото си. Не усети ли какво става вътре в мен. Защо ми обърна гръб на мен, който те търсих толкова време, който разпитвах хората без да знам езика им - къде си ти и твоя храм? Останах сам. Всички влязоха а аз стоях насред двора сам. Там вътре бяха и моите сънародници но и те вече или бяха слепи или не искаха да видят.
Къде си Боже? !
Тръгнах си. Ревях. Колите ме задминаваха. Хората от тях ме гледаха странно и тъпо.
Без да мятам спря една кола и ме попитаха нещо. Единственото което можах да отговоря беше-търсих Бог но не е тук и посочих нагоре към църквата.
-Не е лесно. кажа шофьора и ме покани да седна. После като слизах каза - А може би е вътре в теб. Затворих врата и разбрах. Просветна ми.
Не Ви искам църквите и свещите и поповите- викнах аз.
От днес нататък и до края на живота ми моя бог ще търся в сърцето си. И ако не съм прав нека ми прости. Не ви искам приятелството братя ужким българи-защото от днес нататък сам ще се боря и сам ще си търся късмета в тази чужда страна. И ще упорствам и ще присъствам докато хлебаря на селото в което живея усети, че има нужда да опече и един хляб за мен. И ще се боря докато постигна целта си та ако ще и земята да се завърти наопъки.
Минаха 15 години в тази държава. Тя си остана все така чужда. Много българи запознах и разбрах за повечето от тях, че е по-добре да не ги бях срещал.
Бог завинаги остана в мен но Бог такъв какъвто аз си го разбирам. Моя Бог. Намерих го в моя мир, душата и сърцето.
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 9 години, 11 месеца hash: c8e9a81d99 |
|
1. Много поучителна история, но и много тъжна, защото ти си се отказал преди да си намерил, а много хора намерихме. Аз също така някога отидох в чуждата държава, само че да уча. Лутах се като теб, тежка работа и учене, но накрая намерих утеха и приятели в Българската църковна община. Лошото е, че ти си отишъл в лоши времена, когато повечето българи на Запад са били все още от избягалите от комунизма, а повечето пък от тях не са вярващи, а доносници на ДС. След като изгонихме стария поп с Полиция попаднахме и за нашата цъкрва, че е била основана от агенти през 1985 г. Старите дядковци или бяха работили за Свободна Европа, или бяха агенти - средно няма, но новите хора бяхме студенти, а след 2007 г. дойдоха и много работници. Случвало се е така, че при попа са спали дори български турци, на които не са им платили собствените им събратя - турци. Нашите турци също се сбогуват с много илюзии - например, че са турци и че турците-гастарбайтери ще им помогнат. Последните ги мислят пък за българи и не им плащат.
Подслонявали сме и хора в самата църква, както и сме организирали общи празници с протестантската община, с която ползвахме малката църквичка и си деляхме разходите.
Самата църквичка беше в подпомещение на една огромна католическа катедрала. Горе се провеждаше пищна католическа меса с орган и всичко, но залата беше празна - долу бяхме българите. И о, чудо, видяха католиците, че сме задружни, че се събираме след църква, че празнуваме интересно Великден и почнаха да се присламчват. Е, много и заради студентките, но и много невярващи идваха, само заради компанията, защото българите никога и никого не връщаме.
Така накрая над половината вътре не бяха българо-говорящи и почнахме да водим службите двуезично, а в последствие минаха и само на немски, защото българите знаехме немски, а немците български не знаеха - изобщо идеята да отидеш в чужда страна без език е странна. Когато имаше работници обаче без език се е говорило на български винаги. Песнопенията така или иначе са били на български.
След като завърших отидох да живея в друга държава, но в града ми нямаше българска църква, а после с мъжа ми решихме да живеем в България, макар че той не е българин.
Мисля, че проблемът на Автора е, че е дърво без корен, че е повярвал на мита за обетованата земя на запад и не иска да го изостави, докато у нас нещата са се променили и хората също. Признавам си, че след дълго отсъствие и хората бяха различни, дори езикът се беше променил (думата „кифла“ по мое време я нямаше, но и много англицизми и нови думи имаше). Като нова емиграция е да имигрираш в България след дълго отсъствие, но си заслужава.
Съпругът ми се чувства добре, а като немец си има и доста сънародници тук - събират се всеки месец в едно немско заведение. Има и доста австрийци вече, но носталгията им не е толкова силна като при нас, лесно се нагаждат и приспособяват и срещат проблеми само с езика - хората се отнасят добре с тях, имат си своя мрежа от „връзки“ и си подхвърлят работни места и идеи за бизнеси, а и докарват братя, сестри, познати и приятели. Помагат си като нас и не съм съгласна, че българите не сме си помагали. Без други българи в чужбина си загубен - помага се за жилище, за работа, за бюрокрация, в университета сме си помагали винаги. Може да е имало и лоши хора, но това е нормално.
|
| преди: 9 години, 11 месеца hash: e63de19c47 |
|
2. Най-важното нещо в нашият тъй примитивен живот е да вярваш и да обичаш Бог! Пожелавам ти от цялото си сърце да бъдеш щастлив и да откриеш някъде там своята сродна душа, човек, който да ти възвърне вярата, че има добрина и в някои от нас.... Няма значение къде намираш вярата си, Бог те обича! Аз също се преместих в чужбина преди 2 месеца и всичко е непознато и ново за мен. Надявам се да открия истински, добри хора...
|
| преди: 9 години, 11 месеца hash: c8e9a81d99 |
|
3. От 1 - забравих да допълня, че съпругът ми прие Православието и така се случи с всички чужденци, които доста мои приятелки сме импортирали. Моя позната е „домъкнала“ норвежец, имаме си и швед, финландец, много австрийци (повечето работят в ЕВН) в „колекцията“ и всички сме се венчали в наша църква. Интересното е, че за католиците няма проблем, докато на протестантите им искат почти ново кръщане. В България живеят над 10 000 чужденци от Запада, повечето са женени за българки. Има дори японци в София, а напоследък цели руски семейства, които също посещават нашите църкви, но е въпрос на време да им се отстъпят църкви и да си докарат и попове.
|
| преди: 9 години, 11 месеца hash: e0c222a3bf |
|
4. В съседнa нa теб държaвa съм aвторе от долу- горе същото време. Е , рaзбрaл си по трудния нaчин , че " бългaрския Бог " нaвън е сaмо обикновен човек. Тaм се проявявaг много с други вече лицa , пък може и просто дa им пaдaт мaските.
Рaдвaм се все пaк , че бързо си се ориентирaл в обстaновкaтa и в рaзличния вече тaм " Бог " , тa си потърсил и естествено открил силaтa ( Бог ) в себе си.
Не си пропуснaл нищо от ходенето ти в църквaтa , дори чудесно се е получило , че по- бързичко си осъзнaл и приел реaлносттa.
Първaтa годинa от пребивaвaнето ни тук , зa великден ходихме в еднa тaкaвa църквa. Окaзa се , че билa гръцкa , но ходели основно бългaри. Искaх сaмо дa си зaпaлим свещички. Дори не съм имaлa нaмерение дa се зaпознaвaме с никого.
Сегa нямa дa ти обяснявaм подробности , знaеш кaкви сa повечето. Отврaтих се тотaлно. Никогa повече не стъпих в тaзи църквa. Ходя си понякогa в кaтолическaтa , зa мен е все едно в същност. Но " Бог " го нaмерих в себе си , в съпругa си , в местни приятели...
Тa , не си сaмо ти минaл през товa aвторе , не сa сaмо твои зaключения , много мислим по същия нaчин:)
Нaй- много ме рaдвa , че не си се " огънaл " , въпреки бaнятa в пaркa , си успял дa Го откриеш в себе си и дa се устaновиш.
Поздрaви!
|
| преди: 9 години, 11 месеца hash: fcb448f5b9 |
|
5. Бог не е в теб, авторе, а ти самият си Бог. Всички ние сме по един Бог в развитие. Не случайно в Библията пише "Бог създаде човека по свой образ и подобие". Т. е. ние хем сме част от Вселената, хем сме самата нея и тя е всеки един от нас. Всичко, което го има във Вселената, го имаме и ние. Само трябва да му обърнем внимание, то си е там, вътре в нас, дори няма нужда да го търсим. Просто има нужда от нашето внимание.
Когато счупи едно вдлъбнато огледало, всяко парче ще отразява цялата околност, когато ги залепиш, цялото огледало ги залепиш цялото ще отразява същото, но в по-голям мащаб. Т. е. всяко парче е част от цялото и самото цяло, но с по-малък мащаб. Ти си едно от парченцата на Вселената с всичките и присъщи свойства и потенциали. А Вселената има огромен потенциал, щом е успяла да прояви такова огромно и необятно пространство и материя, както и съзнание.
|
...
| преди: 9 години, 11 месеца hash: 80ce65df9d |
|
6. "На църква като тези в България-миришещи на тамян, хладни и сумрачни, да се отпусна в някое кресло да стената(тия дето имат имена за редовните посетители) и да кажа на Господ Бог, че вече съм тук. Че съм в чуждата градина. " - като знаеш, че си в чужда градина, защо търсиш българското, да си си стоял тук.
"Погледна ме и обърна гръб" - Като е тръгнал, защо не го последва, както са сторили и другите? Специална покана само за тебе ли си очаквал? Мислиш се за по велик от папата!? Сам трябва да се влееш в стадото, а не пастира да стори това, той само води стадото.
"От днес нататък и до края на живота ми моя бог ще търся в сърцето си. " - Той, Бога, щом не е бил в сърцето ти, какъв вярващ си, защо ти е била църквата, за да си отпочинеш от пътя ли? Църквата е място да се усамотиш пред Бога, тя не налива вяра, там ходят вярващи. А хлебаря на селото ще ти опече хляб на драго сърце, след като си го заплатиш, той не е Исус, за да раздава безплатно, и той храни деца. Но все пак е имало полза от ходенето до тази църква, открил си истината, че вярата е в душата на човека, а църква е цялата земя, няма значение къде се намираш, Бог е всичко!
|
| преди: 9 години, 11 месеца hash: fcb448f5b9 |
|
7. Винаги съм се питал за какво са всичките тия църкви, попове и всякакви такива глупости. Нима имаме нужда от посредник между нас и Бог (самите нас). Да не говорим, че много от поповете изобщо не са вярващи, а само си чакат заплатите и придобивките и изобщо не им дреме за каноните. Да не говорим колко има забъркани в какви ли не скандали. Ако си вярващ, не е необходимо да си поп, нито да ходиш на църква.
Ако мислим за Бог като за нещо извън нас, то ние сме зависими от нещо външно, а и поставяме бариера между нас и Бог, след като се разграничаваме от него.
От номер 5
|
| преди: 9 години, 11 месеца hash: 17101ee214 |
|
8. Проблемът не е в църквата и поповете.
Българските емигрантски общества са нещо като клубове, в които нашенци искат да се покажат колко са богати и колко успешно са се приспособили. Завистта е основния движещ мотив и макар понякога това да дава резултат, като цяло ние не мислим за това, как да помогнем на други българи да се имплантират в новото общество. Страх ни е от конкуренция, защото са ни малки мечтите и успехите. Какво като имаш лъскава кола като рботиш по 16 часа на ден за да я покажеш в неделя на другите? А какво ще правиш като поостарееш и не можеш да работиш по строежите? Не сме хора на място, които си помагат. В днешно време само супер-гениите си намират много добри работи, но другите не са предпочетени само защото имат полуруско име. Обичаме да лъжем себе си и другите, но много от нас са си истински мизерници с лъскави коли.
Поучете се от малките нации с глупави хора, които обаче много по-добре се реализират от нас. Защото безкористно си помагат.
|
| преди: 9 години, 11 месеца hash: dc4b9e7af3 |
|
9. N. 8 не го знам къде живее, но има големи разлики и в чужбина каква ще е българската диаспора. Там, където има например много български студенти, няма проблеми нито с интеграцията, нито с помощ към други българи. Как мислите толкова народ отиде и преди присъединяването ни в ЕС- поне първата крачка е чрез други българи, но това, че си българин не означава, че се заличават интелектуалните, социалните и други различия. Ние в началото бяхме хомогенна общност от студенти, докторанти и стари емигранти-интелектуалци и нямахме проблеми, а след 2007 г. започнаха да идват работници и излъгани хора без език, хора с идея да живеят на социални помощи и хора от кол и въже. Как да помогнеш на вторите да кажем, а работниците само идваха за службите и си се прибираха да си почиват.
Завист иначе навсякъде има и не е само сред българите. Моят девер в Германия си построи зимна градина, докараха му я от България за 10 хил. евро, а в Германия вървят по 50 хилки - ами не мина и седмица и съседите го бяха обадили на общината, защото за такова нещо там им трябва позволително за строеж, а той нямаше и нямаше как да получи, защото се води застроена площ и нямаше право на повече. Всичко това от завист. Идват общинарите - „масивна работа“ и му казват да я махка, защото те не били могли такова нещо да си позволят...
Така, че завистта е качество човешко и дори у нас що-годе е търпимо.
Работих в „Сименс“ и там много българите си помагахме за работа, докато отдел „Персонал“ не се усети, че много българи станали и забраниха назначаването изобщо на българи - какво печелят от това? Ами завиждаха, че българите си помагат за хубава работа и се нареждат, а нямаше и проблеми, работили сме винаги повече за повече пари.
Имахме докторант ПОЛУ-българин в университета (не знаеше и езика, майка му-българка починала много млада) - ами този човек помогна половината българи да завършим, защото нямаше места в семинарите и никой професор не искаше да ни взима - отказ след отказ, а ако не покриеш този семинар те късат без да си получил и шанс, и място. Чак накрая сподели, че бил полу-българин, но всички знаехме от други българи, че той приема българи и всякакви и помага.
Да не говорим колко хора след като завършиха си накупиха апартаменти и помагаха поне в началото на някого да се регистрира адресно и да няма проблеми, но рядко има благодарност.
Прибрах се у нас не заради проблеми в диаспорта, а обратното - усетих се, че прекалено много „кисна“ с тези хора, всичките ни празници са сред българи и радости също - бебета, сватби... в един момент нямаше смисъл да живеем по този начин.
Много разочаровани остават обаче хората, които изцяло разчитат на други хора (българи, турци) да им намират работа, да им помагат по институции и с езика. 100 пъти добро направи, един път не успей и те споменават с лошо. Помагаш на такъв човек, отделяш огромно време и енергия и накрая е недоволен, че след 2 г. не можеш да се занимаваш повече... или чул-недочул, разбрал-недоразбрал иска да му помагаш с помощи и неща, на които няма право, да гарантираш за заеми и за жилища.... излиза просто представата на такива хора извън нормалното за помощ и подаване на ръка - подаваш пръстче, отхапват ти ръката и накрая не се занимаваш изобщо.
Първото правило е да знаеш местния език на ниво B1-B2, после може да ти се помогне и ще има смисъл - помагаш избирателно на хората, които сами са си помогнали, но също и на хора в окаяно положение - бездомни, без храна, с малки дечица, грозящи ги изгонване от университет и работа. Като малки дечица за ръчичка съм водила хора по институциите и съм им купувала билети да се прибират, защото дори на това не бяха способни. Така, че ако сте съвсем в окаяно положение, няма начин да не ви се помогне от българин където и да сте
Има един руснак, който живее в България много отдавна и е женен за българка. Той обикаляше през 90-те години света с колело „Балкан“ и стигнал до Австралия - без пари, без подслон, влезнал в някаква телефонна кабина и търсил в Сидни български имена и още при първия телефонат му помогнали и го подслонили. Питах го, защо не е търсил руснаци - той ми вика „Мани ги, българите сте гостоприемни“, така че дори от възпитание и гостоприемност знаеш, че българи винаги ще те подслонят и нахранят, а ти си завиждай - това е човешко, важно е помощта и просто да знаеш, че действително никъде на света не можеш да останеш на улицата!
Лоши хора има иначе навсякъде, хора сме...
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
