Провал ли съм? Ще се радвам на съвет!
преди: 9 години, 11 месеца, прочетена 2486 пъти
Здравейте! Имах възможност да замина в Чикаго на 12 годишна възраст, но се отказах. За мое огромно съжаление. След 5 месеца ще бъда на 19 и не съм постигнала нищичко в живота си. Абсолютно нищичко. Не съм спортувала, нямам някакъв блестящ талант и дори не мога да говоря английски перфектно (опитвам се да го подобря в момента).
Преди 3 месеца се преместих в щатите(най-после), но се страхувам. Единственото, което съм успяла да направя досега е да разочаровам родителите си. Не съм ги накарала да се гордеят по никакъв начин, по дяволите дори аз самата не се гордея с нищо постигнато и наистина е кофти. Чувствам се като загубеняк.
Хората имат идеи, планове, цели, умения... и тук мечтите се сбъдват. На моята възраст има толкова преуспели млади хора и аз не мога да стъпя на малкият им пръст.
Предстои ми да уча за висше образование, но съм несигурна в себе си. Имам чувството, че не ставам за нищо и няма да постигна нищо в живота си.
Страх ме е, че ще си остана едно разочарование, докато се усетя ще бъда 40 годишна жена, гледаща турски сериали по цял ден, на минимална заплата, живееща мизерен живот и едвам, едвам свързваща двата края. Изпуснах много възможности да направя нещо в живота си, не искам да продължавам по този начин... и въпреки това си нямам идея от къде да започна или какво да направя, как да постигна някакъв успех.
Колко жалко е да нямаш идея дори с какво да се захванеш? Имам само мечта - успех. Как да го постигна като е една гола мечта, която не е подкрепена с нищо... откъде да започна.
Наистина се надявам да има хора, които биха ми дали някакъв съвет или може би да ме успокоят по някакъв начин... психически се сривам и се мисля за пълно нищожество...

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 9 години, 11 месеца hash: 7ab1402434

гласове: 1 2 3 4 5   (305911 гласа)

1.   Правилно си решила навремето да останеш - на 12 г. къде ще ходиш? Сега поне имаш средно образование и шанс за висше (ВНИМАНИЕ -в САЩ има доста полулегитимни „университети“). Не си провал, но действително идва трудното - това, което сториш в следващите 5-10 г. ще определи целия ти живот. Ако обаче сега си въобразиш, че си провал, такава и ще станеш. Американците не мислят никога негативно. Те нито са образовани, нито са свръхработливи, но с позитивно мислене, много идеи и желание, успяват в живота. Събирай се с американци (не латино, а истински) и се зареди с тяхното позитивно мислене и лек начин на живот. ж31

 

...

преди: 9 години, 11 месеца hash: 8823dcef49

гласове: 1 2 3 4 5   (252444 гласа)

2.   Струвa ми се, че товa ти е нaсaдено от родителите ти. Тепървa ти предстои дa успееш в някaквa посокa. Проблемa, доколкото рaзбирaм е, че именно посокa/нaсокa нямaш. Товa е много лесно, кaкво то хaресвa дa прaвиш, кaкво обичaш? ! Нaсочи се към товa, което те кaрa дa се чувствaш поне добре. Моите родители примерно си ме предстaвяхa aдвокaт/ прокурор/ съдия. Пък aз с толковa много фaнтaзия в глaвaтa сaмо искaх дa творя, реaлизирaм нещaтa, коите се блъскaхa в глaвaтa ми - форми, цветове... Е, сегa прозвеждaм със собствените си ръце нещa, които излизaт от фaнтaзиите ми и успях дa се нaложa в стрaнa с огромнa конкуренция:) Може би родителите ти минaвaт грaниците нa взискaтелснт към теб и вместо дa те мотивирaт, сa те " посмaчкaли". Aбстрaхирaй се от нaсaденото ти и мисли кaкво ТИ искaш, кaкво ТЕБ ще те прaви щaстливa. Веднъж кaто стигнеш до отговорa, другото е лесно. Успех!

 

...

преди: 9 години, 11 месеца hash: 64c81e101b

гласове: 1 2 3 4 5   (223330 гласа)

3.   На 19 години вече трябваше да имаш ракетен двигател в задника и да летиш от тук до Луната! Какви са тези преуспели млади хора на твоята възраст, с кого се сравняваш? Тук там някоя сополива певица или някое хлапе с нова идея за интернет платформа стават знаменитости, но това се дължи освен на труда им, и на много специфични редки обстоятелства, които няма как да се повторят за всички и не може това да ти е критерий. Внимавай много да не залитнеш към самоунищожение. Спомням си за едно момиче от нашия клас, лека и пръст. Веднъж родителите ми ме разпитваха какви са ми плановете за живота, а аз нямах още никакви (бях сигурно на 17). И те почнаха да ми разправят как на родителската среща класната дала за пример това момиче, какви големи планове имала и един вид аз съм бил абсолютно назад в това отношение. Не знам какви са били тия планове и как е протекъл животът и след това, но за съжаление е починала от алкохолизъм в средата на двайсетте. Бях направо шокиран!

 

...

горе^

преди: 9 години, 11 месеца hash: 938b1417fc

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   На само 19 години си. Сега е момента да правиш грешки, да учиш неправилните неща и какво ли още не. Живота е пред теб и тепърва ти предстои да се развиваш. Но, спри да се сравняваш с хората, защото това няма да доведе до нищо добро за теб. Не всички са еднакви, не всички правят нещата по един и същи начин. Самия факт, че ще учиш, говори за това, че полагаш усилия да сбъднеш мечтата си. Дай си време и спри да мислиш такива неща за себе си.

 

...

преди: 9 години, 11 месеца hash: 7729cb7c0f

гласове: 1 2 3 4 5   (1 гласа)

5.   "Те нито са образовани, нито са свръхработливи" - Ако съдиш по работещите в McDonalds, тогава да. Я погледни какво става нагоре и ще придобиеш друга представа. Хора с 2 висши, множество сертификати, работят по 60-70 часа на седмица. Да отначало е много, но заплатите са невероятни, и това, че можеш да имаш собствена къща, кола и малко пари в банката, преди да си станал на 30, оправдава тези усилия. Другото е, че има хора започват на по 20 години своята кариера в САЩ и е нормално авторката да се притеснява, но да не забравяме, че на 17 години отиват в колежите, а не както в България, на по 19-20.

 

...