 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес. Клиниката работи както с двучастови конвенционални импланти с отложено натоварване така и с едночастови базални импланти. |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от В чужбина |
Ах, тази чужбина и самотата.
преди: 10 години, 3 месеца, прочетена 3322 пъти
Отново тема, която е обсъждана хиляди пъти, но просто искам да споделя :) В Австрия съм от 4-5 месеца. Учих езика, сега започнах университета. Проблема е, че от 1-2 месеца насам се чувствам много самотно.. Имам тук познати, но не и приятели. До преди 1-2 месеца това не ми правеше впечатление, но сега ми прави огромно. Липсва ми семейството ми, приятелите ми. Почти постоянно съм тъжна и депресирана и ето сега, когато времето се оправя, аз си стоя вътре пред компютъра и няма с кого да изляза. Принципно съм общителен човек, лесно завързвам приятелства, но откакто съм тук станах доста затворен човек. Живея с още една българка, но честно казано, не ми допада особено като човек.. излизам чат пат с нея и това е. През повечето време си стоя вътре, но вече се побърквам. Намирам хората тук за много странни, студени. Повечето българи, поне тези, които познавам, са тук с приятели, имат си компании и явно нямат желание за нови запознанства или аз не съм им интересна. А и не ми изглеждат на хора, на които мога да имам доверие. Опитвам се да разбера какво се случва с мен, защото понякога честно казано и аз нямам желание да излизам и да комуникирам (може би вече съм свикнала със самотата). Приятелка, която за жалост си е в България, ме съветва да правя нещо различно, нещо ново, да ходя на танци и т. н. Но честно казано нямам желание като знам, че съм сама..
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 10 години, 3 месеца hash: 3b705a1da4 |
|
1. Виж, според мен не бива да се пречупваш при такива препядствия. И аз съм учила в чужбина и решението е да се концентрира човек върху работа и учене, а после като искаш се прибирай. Не прави грешка да захвърлиш всичко, защото вашите сигурно са инвестирали много пари и ще изгориш. Има и по-важни неща от излизанията с приятелчета.
Купи си колело и излизай навън. По принцип на Запад хората не се събират толкова често като при нас и нямат толкова богат социален живот - всеки е погълнат от задълженията си и очаква това от теб. Намери си приятел.
|
| преди: 10 години, 3 месеца hash: b52f7de0fb |
|
2. Благодаря ти за съвета.. Да не са най-важни излизанията ама от време на време. Другото е, че сега много се плаша от тоя университет, всеки казва, че е трудно и аз не знам дали ще се справя. Още не съм свикнала напълно с езика. Немския си е труден и ще ме изпитват устно пред много хора, предимно австрийци, а аз много мразя да говоря, а на немски просто не знам как ще стане. Общо взето голямо отчаяние ме е обхванало. Може би се дължи и на факта, че имах други очаквания.. като например хората да са по отпуснати, да завържа приятелства веднага и т. н.
|
| преди: 10 години, 3 месеца hash: cc16d2622e |
|
3. Преминаваш през културен шок. В случая неадекватната си ти, а не хората около теб, но ще ти мине след време, спокойно. Трудно е, но ще свърши това твое състояние.
|
| преди: 10 години, 3 месеца hash: b52f7de0fb |
|
4. Да, знам, че в мен е проблема. До сега съм нямала проблем със завързването на контакти. Интересното е, че се чувствам сега, а наистина в първите два месеца примерно. Някаква закъсняла реакция
|
| преди: 10 години, 3 месеца hash: 3596a53e7e |
|
5. О, спокойно, скоро ще ти мине. Всички минaвaме през този момент. Aвстрийци по нaчaло сa си по дистaнцирaни, но зa рaзликa от лицемерните немци сa откровени. Когaто спечелиш aвстриец зa приятел, то обикновено е истинско приятелство.
Ще се промениш с още мaлко време, ще се aдaптирaш. Кaкто някой горе кaзa, неaдеквaтнaтa си ти, но е нормaлно. Не знaм къде си точно, но Aвстрия е мaлкa и много- много крaсивa. Можеш дa пътувaш до съседни селцa/грaдчетa, кaкво кaто си сaмa.
Виж из фейсa групa бг в Aвстрия.
Сaмо не прaви глупосттa дa зaрежеш унито и дa се връщaш в Бг! Ще съжaлявaш! Пък и в университетa скоро ще зaпочнеш дa се зaпознaвaш с хорa, ще си имaш компaния/средa.
Спокойно, временно е чувството.
|
...
| преди: 10 години, 3 месеца hash: b52f7de0fb |
|
6. Благодаря! Случайно се натъкнах на този сайт и доста помага. Прочетох и други публикации. Дано ми мине по-бързо. Току що се направих фреш от грейпфрут и се сетих за вкъщи хаха :Д
|
| преди: 10 години, 3 месеца hash: cc16d2622e |
|
7. От номер 3. Пускам ти линка към немската уикипедия: https://de.wikipedia.org/wiki/Kulturschock
Дано го публикуват - някой път, линковете не ги публикуват.
Живял съм в много държави и при всяка една изпаднах в това състояние, в по-голяма или по-малка степен - някой път като U, друг път като W модел. Само в един случай изобщо не го изпитах. Предполагам, че вече няма да ми се налага да го изпитвам, просто твърде претръпнах. При тебе обаче състоянието е много силно, съвсем логично. Зависи си също и от човека. М/у 4 и 8 месец е най-силната фаза, в която си ти в момента. Но както казах, спокойно ще ти мине, а самата ти ще се попромениш.
|
| преди: 10 години, 3 месеца hash: 8eb3fd097e |
|
8. Не знам как някой те е нарекъл неадекватна! Нормално е да общуваш все по-малко, защото се затваряш в себе си. Опитвай се да не допускаш това и дори да не ти се излиза, да излизаш, за да свикнеш, че е лошо.
|
| преди: 10 години, 3 месеца hash: fcb7967a22 |
|
9. №8 неадекватна не е равносилно на луда. Неадекватна е, защото очакванията й са били други. Средата, в която е няма да се промени, трябва тя да се промени спрямо нея, ако иска да се почувства по-добре.
|
| преди: 10 години, 3 месеца hash: 456cd0c279 |
|
10. Колко познато чувство! Аз живея със съпруга ми в Канада от 12 години. Преди 6г се преселихме в нова провинция. Колежки, шепа приятелки и контакти, любими кътчета, всичко остана там. Изгубих всичките си опорни точки, нещо като втора имиграция. Сега работя вкъщи и съм в тотална социална изолация. Липсва ми женско приятелство. Това, да отскоча на кафе и да си побъбря по женски е лукс, който зависи от благоволението на много заети хора. Обичам Фейсбук. Пиша съобщения с надежда за искрено човешко общуване, на които много заетите хора нямат време да отговорят. Само виждам отметката "прочетено". Обидно и травмиращо! Съпругът ми работи много и отсъства често. Общуването с него по Скайп е крайно недостатъчно. Моята терапия са самотните разходки, тренировъчната пътека, музиката, филмите, книгите и "шопинг"-а. Това, че си сама не ти пречи да излизаш. Вдигай главата и смело напред. Гледала ли си " Гравитация" със Сандра Бълок и Джордж Клуни? Много зареждащо и оптимистично ми действа този филм. Ключът към вътрешната хармония е позитивното мислене. Повтаряй си "Ще успея! Ще се преборя! Лесна работа! " Желая ти много успех.
|
...
| преди: 10 години, 3 месеца hash: 6cfc48a557 |
|
11. Здравей, колко добре те разбирам. Всички сме минали през тази одисея, когато заминахме в чужбина да учим. Няма човек, който да не потвърди, това, което описваш. Така, че нито ще си първата нито последната. Но това, което трябва да те успокои, че не щата ЩЕ СЕ ОПРАВЯТ. И това ти го казвам от собствен опит. Живея и работя вече 15 години в чужбина. Заминах да уча, изучих се и сега си работя. Първите ми години бяха ад откъм самота и това, което разказваш. Поради това, се бях залепила като гербова марка за бг компанията, която си бях намерила от университета. Не попаднах обаче на свестни хора и се започнаха големи интриги, обсъждане и кофти номерца. В същото време в университета се запознах с чужденци и така лека полека животът ми започна да става по-интересен.
Ако сега мога да върна нещата назад и да поправя някои грешки в комуникациите, бих те посъветвала да се запишеш на някакви танци. Салса например или друг туп танци. Там се завързват много познанства и така, ще започнеш да си чукваш срещи с хора и да се веселите заедно. Другият вариант и то в ерата на интернет пространството е да се запишеш на фейсбук в различни групи, от рода на българи в австрия, или нещо подбно. Би трябвало да има и групи, които не се познават, от хора, които са нови в града и които се срещат еди къде си и отиват заедно на кафе например или на пъб и почват да си говорят. От теб зависи как и колко бързо ще избягаш от самотата в самото начало. Ако мислиш обаче, че това ще стане за нула време не е така. Това са си етапите, които всеки студент в чужбина преминава. Класика в жанра, но от там нататък ще става по-добре. Гарантирам ти го! Ще си хванеш и гадже, нещата ще се оправят. Споко
|
| преди: 10 години, 3 месеца hash: d8a7680816 |
|
12. Като чета това, сякаш аз съм го писала... Аз съм в абсолютно същото положение, само че в друга страна. Не вини себе си, дори и най- контактният и приятелски настроен човек може да изпадне в същата ситуация и вече да се чувства не толкова социален, просто обстоятелствата в които се намираме са такива. И при мен другите българи се познават от преди и са дошли заедно, а да се сприятеля с тукашните все още е по- трудно, но всичко с времето си. Аз общувам най- вече с други чужденци. Научи се да правиш неща сама и да се чувстваш добре в собствената си компания и така ще станеш и по- уверена в общуването ти с другите.
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
