Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

8.   Авторе, недей да се обясняваш много-много на коментар номер 2, защото той/тя идеално е обобщил/а ситуацията ти, но за съжаление явно не можеш да разбереш смисъла на този прекрасен коментар.
В крайна сметка ходи където ти душа и сърце иска - нито някой в чужбина е приритал за теб, нито пък някой в България ще си изплаче очите, че напускаш, така че...
Добре, че ни сподели историята си, но пък моята история със завръщането ми от чужбина в България е с хепиенд, а като гледам има и още много като мен, така че помисли добре дали пък повредата не е в твоя телевизор. ;)

9.   Здравейте,

От доста години пиша и говоря за най-главния проблем на българина - контролираната мизерия.
Това го усетих още в България, но след няколко години живот в в Париж то окончателно се затвърди у мен.
Трябва вече високо и ясно, като истински европейци, а не подсмърчащи палета, да кажам ясно на света - ние не сме поставени в нормални условия на живот!
Това е истината.
И се чудя как така почти никой не говори за този проблем, който поразява европееца?
Срам ме е да кажа каква е минималната заплата и пенсия у нас. Защото французите ме поглеждат стреснато и после бягат от мен като от прокажен.
- Че какви сте вие, та търпите такова нещо? - казват ми и добавят - Само бавноразвиващи се могат да си кротуват при такъв геноцид.
А и мнозина не вярват, казват: "Че как така ще сте толкова зле? ! Че защо вашите управници нищо не казват, не искат помощ? ! Защо Гърция, Португалия искат помощ и им даваме, а вие, които живеете десетки пъти по-зле от тях, казвате, че всичко у вас било тип-топ? "
Хайде, отговорете им!
Кажете им, обяснете им как така тези, които живеят като скотове и търсят препитание тъкмо в тези "фалирали" страни като техни слуги, сега се вайкат, че видите ли, гърците били зле, ние да внимаваме, че може да станем като... тях? !? Господи, че ние никога не ще сме като тях, защото сме на светлинни години след тях...
Какво е това? Мазохизъм, перверзия някаква?
Та преди дни, когато представях в Бъмгария последната си книга КЕСТЕНИ ОТ ПАРИЖ, мои познати, и то уж интелигентни хора, също ми казваха - абе, мани ги гърците...
Да плачеш ли, да се смееш ли?
Напоследък французите взеха да разбират и за истинското положение на българина - след като се сблъскаха с пълчищата роми, които те гонят, обаче ония им казват: "Ние пак ще дойдем тук, защото в България е от зле по-зле! "
И една новина ще ви дам: преди дни мерките на Саркози срещу ромите от есента на миналата година бяха отменени. Защото се разбрало, че нашите хора само вземат по 300-та евро и после пак се връщат...
И защото пратениците на Саркози, след като детайлно проучили условията на живот на изгонените роми, се хванали за главата - възможно ли е днес, в двадесет и първи век, хора да живеят в такава мизерия? Че нали и те са живи същества?
Какво да коментираме?
Просто когато човек се докосне, дори и за съвсем кратко, до нормалния свят, той, тоест българинът, гледа като шашардисан - ама наистина как съм живял досега?
Но в България песента продължава да си е същата - добре сме, абе, малко ще стегнем колана, няма пари за пенсии и заплати...
Няма, няма, ама за заплати на политици, на техните слуги има! Има и за скъпи и прескъпи командировки екскурзии в тази иначе "фалирала" чужбина с любовници секретарки, за далавери, подкупи и прочее...
Не знам, вече не съм оптимист - видях толкова тъга, сивота, толкова хора с уста-дупки, тоест без зъби, че сърцето ми изтръпна...
Но видях и толкова примирение, такова покорство...
И накрая една случка с мен. В трамвая една жена ме позна, заговори ме - Г-н Райков, онзи ден Ви гледах при Милен Цветков, после и при Лора Крумова, толкова хубаво говорехте за Париж, кажете ми сега нещо, аз съм стара учителка, обожавам Париж, но със сто лева пенсия май никога не ще го видя, затова разкажете ми...
И аз започнах да разказвам - на тази възрастна и тъжна наша майка-учителка, оставена на проивола на съдбата да оцелява както може в този наш български ужасен и студен свят...
До жената седеше старец, естествено, без зъби, смачкан, посивял...
Аз говорех за Париж, как там на пенсионерите им казват не както при нас - "пенсии", а "сеньори", как се грижат за тях, как през лятото до късно по брега на Сена им организират танци...
Изведнъж старецът скочи. Потръпнах от злобата в очите му.
- Абе, като ти е толкова хубаво в Париж, какво правиш тука, бе? Айде, изчезвай, махай се от България! Махай се бе, родоотстъпник такъв... Махай се, махай се...
Да, този човек не искаше да знае, че там някъде по света има нормален живот, че там хората се радват на мига, на този наш кратък човешки живот, а не само стягат колана и чакат утре, утре, онова утре, което така и никога не идва. на територията, наречена България...
Да, аз не му бяхнужен на този човек, аз му пречех...
Махнах се. Слязох на следващата спирка.
Всъщност на коя спирка слязох? Не помня.
А и нужно ли е...
Защото трамваят, този стар наш соцтрамвай, понесъл в себе си в едно и тъжния свят на милата учителка, и посивялото битие на беззъбия старец, продължаваше да си върви. Е, какво ти вървене, чисто и просто клатушкане, ама все пак вървеж някакъв, нали?
И в този миг пак чух онзи вик - добре сме, добре сме...
Добре ли?
Господи...

10.   Заминавай, и не ни мисли. На нас ни харесва да живеем така, затова няма да се оправим.

11.   Каква е идеята на темата? Критика ли искаш, авторе, похвала ли? Какво ти трябва? Искаш да предизвикаш спорове ли или върли одобрения? Защо си я написал? Самият ти не се чувстваш сигурен в решението си ли? Търсиш външно одобрение ли?

12.   Автора съм. До номер 11. Идеята на темата е, че просто споделям с всички вас разочарованието си от действителноста в България. Самото име на сайта говори за идеята. Хубаво е у дома, но сме мишки, болшинството от нас. След новината за съкращението на заплатите ни аз се вдигнах срещу ръководтсвото, винаги съм бил бунтар и такъв ще си остана. Събрах доста хора от фирмата които да ме подкрепят и накрая какво стана, когато ножа опря до кокала почти всички се разбягаха като пилци... затова казвам, че сме мишки, не случайно толкова години сме били под някакво робство. Когато фактите говорят и господ мълчи! До номер 3, Благодаря ти за разбирането и за пожеланията ти! Бъди жив и здрав / жива и здрава! Успех на всички където и да сте!

13.   България загива бавно, приемете истината.
Възмутен съм от безхаберието на управниците, гадния манталитет и бездействието на народа.
Имаме приятна природа, която не се намира лесно във другите държави.


За съжаление политиците ни тъпчат, а ние стоим и пише във форумите, просто да убием времето.
Във чужбина хората са фрашкани със пари, имат големи наследства, държавата работи за тях - тук това го няма.
Циганите се подиграват със българската нация, нямат грам срам, неграмотни са и пак продължават...

Но кой са виновни за поведението им!?
Отговорът е ясен - управляващите, които избрахме, за да ни сринат до дъното.
Още по-лошото е, че икономиката ни спада със всяка година, а министрите имитират дейност, колкото да замажат дълбоките дупки.

Минаха 7 години и не видях разлика във градовете, освен дупки и грозни сгради..

Сега някой ще си кажат "Ами ние сме много добре" - не сме добре, имаме много ниски заплати и шансове за работа.


Няма да навлизам много във военната подготовка, но ще кажа едно - ако тръгнат да ни нападат вероятно няма да удържим.
Държава, в която няма армия е еквивалентно на живот без храна.


Няма да се промени абсолютно нищо със писане, нужни са дела - българите нямат желание за промяна.

15.   Браво на автора! Не се оставя държавата да му провали живота!

17.   Браво на автора! На 30 години съм, семеен с 2 деца. Тук в България не се живее, тук се съществува. В най-скоро време обмисляме да емигрираме на запад. Успех на всички!

18.   Добре, че навремето хората в Западна Европа не са емигрирали, ами са си оправили държавите, за да има къде да ходим ние българите на готово и да ставаме бели роби, вместо да оправим своята държава. :)

19.   Преди известно време се случи така, че се наложи да напусна България. Не по собствено желание, а поради липсата на надежда. Липсата на много хубави неща, както и изобилието от лоши, бяха основната причина за този избор. Както много други хора, бях принуден да събера животът си в един куфар и една чанта ръчен багаж. И да кажа чао на хората с които бях отраснал. През годините много пъти бях от обратната страна. Изпращах приятелите си и въпреки, че си казвахме “чао”, а не “сбогом”, знаех, че това са последните моменти в които ще видя някои от тях. Така от весела компания ученици и квартални деца, станахме парчета, разхвърляни из света. Футболните мачове, сутрешните кафета някъде из квартала и безкрайните летни вечерни разходки останаха в миналото. Защото вече или стоиш в България и чакаш чудо, или си далеч и се бориш с адаптацията към новото място.
И така, в един летен ден, погледнах всичко за един последен път и се отправих към летището. Минах през check-in-а на Терминал 2, дадоха ми бордната карта и тогава ми се сви стомаха, защото това беше краят на един живот и началото на друг. Изпълнен с много неизвестни. И след като имаше 20 минути до полета, реших да изляза навън и да изпуша една цигара. Седнах на една пейка и се замислих …

Защо напускам родното си място? Или по-скоро защо бях изгонен от него?

Може би, всеки един от напусналите я има своя лична история, своя конкретна причина. Ще говоря за мен лично, вярвайки, че много хора ще се припознаят в тези думи. Завърших университет и дойде денят X. Денят, който във всяка една нормална държава е стартът на един самостоятелен живот, ново начало, може би прилична работа. Но, не и в България. През годините вече бях установил, че няма абсолютно никакво значение какво си завършил, къде и с каква оценка. Няма значение, дори на 22 да имаш 10 годишен стаж. Няма значение колко умен, способен, мотивиран и отдаден си. Няма значение. Защото работата, която те чака е за максимум 600 евро. И това е при положение, че имаш чудовищен късмет. Всичко друго е за по 400 евро. Как се живее с 400 евро? Мишкарски. Как се прави семейство с 400 евро? Никак. Как можеш да си щастлив с 400 евро? Много трудно.

Опитвали ли сте се да обясните на човек от белият свят как преживява някой с 400 евро?

Ядеш ли месо? Къпеш ли се с топла вода? Позволяваш ли си да излезеш на ресторант? Купуваш ли си дрехи? А като се разболееш какво правиш? Това са част от въпросите, които са ми задавали досега. И после им казвам какви са цените в България. Как да му обясня на човека, че кенче Coca Cola е 1. 20лв, при положение, че тук е 45 цента? Как да му обясня, че сосът за спагети е 5. 00лв, а тук е 1. 50евро. И така за абсолютно всяка всекидневна стока. С напомнянето, че тук минималната заплата е 1200 евро. В България колко беше … 175 евро? Да, досещате се. В очите на тези хора ние сме някаква чудовищна изненада, оцеляла напук на всички очаквания. И тогава те разбират защо си напуснал тази имитация на държава.

Защото България е може би единствената държава в света, в която всеки трети бездомен човек е висшист. За сметка на това, министри, депутати, че дори и Министър Председателят ни са необразовани. Питате се тогава, как се става успял човек в България? Не е с труд или усилия.
Нужни са 3 неща – роднински връзки, лизане на гъзове и престъпления.

Ако имате късмет и имате и 3-те, значи честито – вие сте депутат! И така, ако си изтеглил късата клечка баща ти да не е крупен бизнесмен, ако не си навит да си гъзолиец и ако не ти се продава трева или амфетамини, то тогава остава Терминал 2. Нека да ви кажа защо тази територия няма да се оправи абсолютно никога. Всеки който има грам акъл отдавна я е напуснал или ще я напусне. Никои от тези деца, които са заминали в чужбина за да учат, няма да се върнат за да слугуват за 500 евро.

Защото държавата в момента се управлява от 100 човека и техните жени, деца, братовчеди, комшии, любовници и лакеи. И всеки един от тях е абсолютно некомпетентен, неосведомен и лишен от чувство за отговорност.

Нека ви дам един прост пример. Делян Пеевски на 21 години беше шеф на пристанището във “Варна”. Половината ни министри са със фалшиви дипломи, другите май въобще и нямат. Хората на които са поверени милиони левове, не са нищо повече от “син на този”, “приятел на онзи” и “с тоя ритам Събота футбол”. Следователно, системата си е ок – да го духат бедните.
Някои могат да си кажат, че ще просперират със собствен бизнес … Успех приятели! Чак когато се сблъскате с Агенцията по Вписванията, ХЕИ, НАП и останалите подобни институции, ще разберете, че няма как да стане. Защото законите на тези институции важат само за смотаняци като вас. За онзи отсреща, който си плаща като поп (на правилните хора), за него няма закони. И докато вие подскачате от единия крак на другият, чудейки се какъв проблем ще намерят на фирмичката ви, конкурента ви си прави каквото си поиска и вие нищо не можете да направите по въпроса. Защото няма дори на кой да се оплачете. И накрая идва престъпността. Да, донякъде логична опция. Но, важи максимата, че за кокошка няма прошка, а за милиони няма закони.

Престъпността и властта вървят ръка за ръка и никой няма да ви допусне да си веете знамето дълго време.

И така, докато цигарата ми беше наполовина изгоряла, твърдо се убедих, че взимам правилното решение. Няма смисъл да играеш игра, която няма как да спечелиш. На който му харесва – да остава. Да слуша Азис, Гери-Никол и Криско. Да работи всеки ден като куче, за да се подиграват с труда му.

Да слуша новините, където няма нищо друго освен смърт, катастрофи, наводнения и Бойко.

Да пие всеки ден като смок, защото депресията до това води. Да се вози при башкиши с присъди за убийство или във рейсове от 1980-та година. Да чака 2 седмици за направление във болницата. Да яде кренвирши от конски копита, рога и пластелин. Да псува ГЕРБ, ДПС и БСП и следващият път чинно да отиде да гласува за тях. Да си плаща за синя, зелена, лайняно-кафява зона. Да си купува винетка, за да кара офроуд. Да плаща ток, докато мангала си закача една жица и го краде безплатно. Да бие жена си.

Да си плаща данъците, за да купува на Бате Бойко и компания трюфели и шампанско.

Да си плаща осигуровките, за да издържа талибаните от Близкия Изток, настанени в “Овча Купел”. Да търка талончета за Държавната Лотария. Да пуска тото.
Така само да ви кажа, преди известно време се паднаха едни и същи числа в 2 поредни тиража на тотото. Та и това е шантажирано. Така че … НЕ, няма да спечелите от тотото!

Хванах си самолета, прелетях над Подуене и една последна мисъл мина през главата ми ….
Е.. л съм й майката на тая държава!

21.   Пак до н 19, предишния коментар съм...

Кажи, къде си? как живееш? как се чувстваш... навън? свикна ли... душата ти... навън? как живееш сред чужденци? как се справяш с носталгията? има ли я при теб?
много хубаво си написал и описал всичко, случващо се в България... и да, прав си, никога няма да се измъкнем от този батак... колкото и да ни е гадно да си го признаем...
Аз съм навън от 92... и съжалявам, че скапаната ни държава ме прокуди и мен... да се скитам немила, недрага... и пусто пак до милея за там, за българското, за родното... но и аз няма да се върна... въпреки, че душата ми остана там...
разкажи ти как я караш? много ще ми е приятно да науча повече за теб?
поздрав от една майна

23.   Ами естествено, че никога няма да се "измъкнем", поне докато не спрем да бягаме. Аз в момента уча на Запад и нямам търпение да завърша и да се върна в България. Просто чувствам морален дълг към родината и не смятам да бягам завинаги, защото не съм страхливец. Според мен това е пътя - образование навън, взаимстване от най-развитите държави и след това прилагане на знанията в България.

25.   Коментар № 1, много е хубаво да пречупваш през призмата на положителното, но нека да сме реалисти, магистрали, моло-ве, лъскави сгради.... ами отношението, ами възпитанието, маниерите. Ако по времето на соца имаше възход на образованието, хората се стараеха да четата, жените да са домакини, да имат хубави жилища, на неграмотни родители, децата ставаха професори и то с труд, днес това така ли е? Не че одобрявам този строй.
Когато живееш труден живот, когато си смачкан няма как да си вдигнеш главата и да си позитивен и да виждаш розово в България, напротив виждаш мръсотия във всичките и нюанси, особено ако си на по-високо интелектуално ниво.

Коментар № 9 е написан перфектно, браво!

26.   N19-браво!