Липсват ми приятелите
преди: 9 години, 4 месеца, прочетена 2231 пъти
Здравейте аз съм момиче на 16 години.
От една година живея извън България със родителите ми.
Преди три години баща ми замина за Германия и започна работа там. Той много искаше да уча в чужбина, затова работеше усилено и намери къща и взе мен и мама в Германия.
В България имах много приятели и бях свикнала когато им се обадя или имам нужда от тях те винаги да ми помагат.
Всеки ден излизах с тях и се забавлявахме.. Имаме милиони спомени заедно.
Не осъзнавах, че няма да мога без тях..
И така заминах за чужбина. Мина седмица.. две, там започна да ми харесва.. Но това бързо отмина.
Минаха месеци, започнах училище.
Нямах приятели.. Никой не познавах.. Дори немският ми беше много труден..
Беше ми много тежко, всичко в България започна да ми липсва..
Липсваха ми най-много приятелите и всички прекрасни спомени с тях.
Опитвах се да бъда силна и да се боря с трудностите, родителите ми винаги бяха да мен и ме успокояваха.
Но аз се чувствах сякаш никой не ме разбира..
Една година мина, свърших училище. Единственото нещо което исках е да се върна в България за ваканцията..
Мама и татко ми купиха билет и се върнах в родния си град.
Бях най-щастливият човек, бях отново с приятелите си, изживяхме много нови и прекрасни моменти.. Не исках тази ваканция никога да свършва.. Но вичко хубаво си има край..
Минаха 3 седмици и трябваше да се връщам в Германия.
Върнах се но този път се чувстах по- различно от миналата година...
Бях много по-тъжна, всичко ми липсваше двойно повече.. Не можех да спя, постоянно бях тъжна и очите ми се насълзяваха всеки път като си помисля за България.. Нямам приятели тук в Германия на които да споделя как се чувствам.
НАИСТИНА МИ Е МНОГО ТРУДНО...
Не знам какво да направя, за да се почувствам по-добре.. или как да свикна по-бързо в чужбина? !?
Благодаря Ви за отделеното време да прочетете моята история :)
Моля ви, ако имате някакви съвети ми помогнете.. :)

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 9 години, 4 месеца hash: 3ea584c1ce

гласове: 1 2 3 4 5   (305911 гласа)

1.   Говори с вашите за начина, по който се чувстват и търсете заедно решение не дали, а как да се прибереш. Трудностите, който срещаш са характерни не само за хората на 16 г., но и за възрастните емигранти и то не само в Германия. Нищо няма да се промени в следващите години, по-скоро като научиш и езика до някаква степен, даваща ти възможност да общуваш, ти ще разбереш, че не те искат хората там - винаги ще си изолирана и прецакана, ще трябва да работиш двойно и тройно на тях, за да постигнеш нещичко. Най-вероятно ще завършиш Hauptschule или с много зор Realschule или Gesamtschule и толкоз - и психически, и физически с времето ще останеш без енергия и ще рухнеш - Ausbildung в пекарница или като фризьорка - ето го мечтаното бъдеще, заради което вашите ти откъснаха корена. Причината не е в теб, а в наивната предатава на родителите ти, че могат да вземат някого в средата на обучението му и подрастването му и да го пресъдят в чуждата държава. За тях е по-лесно, защото и на работа са с чужденци и българи, а у дома сигурно гърми Булсат-а, но ти си единствената, която ще има директен досег с местното общество, порядки и институции и ще бъдеш прецаквана всеки ден и в училище, и в ежедневието. За мен решението е едно - връщане в България с единия родител (майка ти най-вероятно или чисти, или е безработна), при роднини и дори сама. Не си малка вече. Има хора, които от 14-годишни са по квартирите. Трябва да си завършиш просто средното образование като нормелен човек и колкото и да е несправедливо и странно - бг. средното образование ти дава и достъп до немското висше, подготовка ти дава, докато там ще се стремят да не те допуснат просто до Абитур-а, защото имат и много предубеждения, повечето основателни. Обирате го обаче младите хора като теб, докато родителите криво ляво ще си избутват годинките там, но ти трябва не само образование в този период от живота си да добиеш, но и да си направиш приятелства до живот, връзки и познанства, да се насочиш към по-високи цели, да срещнеш първата любов, после да създадеш и семейство. Хайде да видим как ще се случи това, когато си на дъното на обществото и по цял ден са те затворили с разни чужденци от N брой държави с различни от твоята култура и са те сложили в общия кюп „Ausländer" (raus! ) Немците най-вероятно се правят, че не съществуваш пред теб, но помежду си са недоволни да имат хора като теб и семейството ви (българи или румънци) за съседи, за съученици, за колеги, дори ги е яд да чакат на една опашка с вас в супермаркета, а като говорите български в обществото стискат възмутено зъби, макар че те навсякъде по света си говорят езика. По-нисши сте от тях и толкоз - може да не го казват, но повечето го вярват и живеят. Приятно интегриране в тези условия и приятно учене на език, когато никой местен не иска да говори с теб, а особено бабите и дядовците са възпитани от Хитлерюгенд и имат стотици лафове за хора като вас, подобни на тези, които българите говорят за циганите понякога, но ги мислят сериозно за разлика от българите, които само говорим, но реално не сме обгазили половината свят. Много на думи съжаляват, но има в тях латентни настроения и само като дойдат пак избори (след 1-2 годинки) и ще почнат пак с българите и румънците, колко пари сте взимали като социални помощи и лошото е, че все по-често имат право и много българи живеят вече от социални помощи дори по-често от румънците, макар че те са повече. Ти решавай дали това ти е достатачно и дали искаш повече да постигнеш в живота - дали пълният хладилник ти е достатачен или копнееш за знание, образование, приятелство, социален живот, любов, семейство и да - кариера и просто повече от клинченето и живота на емигрантите ни навсякъде по света „ от ръката в устата“. Говори с вашите за начина, по който се чувстват и търсете заедно решение не дали, а как да се прибереш, а ако и ти искаш да живееш в Германия - направи го след завършване на 12 клас поне и научаване на езика на ниво B2 у нас, не там - увжават единствено българите-студенти и после квалифицираните служители, но не и бачкаторите и децата им.

 

...

преди: 9 години, 4 месеца hash: db6d491675

гласове: 1 2 3 4 5   (252444 гласа)

2.   Един човек, който да е като мен. :Д Аз заминах когато бях на 11 и съм си намерила само една приятелка за всичките 5 години. :/ А и учебната система беше лоша, въпреки че учех в гимназия. Сега се прибирам в бг и ще уча там. Всичко се оправи, откакто започна лятото и се върнах. Германците не допускат никого до себе си, така че просто се опитай сама да си правиш кефа. Късмет!

 

...

преди: 9 години, 4 месеца hash: c1de51526e

гласове: 1 2 3 4 5   (223330 гласа)

3.   Подкрепям номер 1 - за малко повече пари българите прецакват децата си.

 

...

горе^

преди: 9 години, 4 месеца hash: c458b2b02d

гласове: 1 2 3 4 5   (3 гласа)

4.   Здравей, аз съм момиче на 16 и живея в Англия от 5 години. За първи път като дойдох тук, бях като теб - винаги тъжна. България ми липсваше страшно много, също и приятелите. В училище бях самотна и нямах търпение да се прибера вкъщи, за да мога да разговарям с приятелите. Чуствах се странно, тъй като бях в различна среда с различни хора и знаех че не принадлежа тук. Мина време, училището свърши и си дойдох в БГ, там се видях с всички и отново бях себе си. Когато се върнах в Англия, приятелите и започнаха да пиша все по малко и по малко, винаги аз ги търсех, какво стана незнам, но се оказа че съм била надута и се мисля за повече от тях. До ден днешен не разбирам какво толкова се случи. Като бях в БГ, всички ме питаха тонове въпроси за Англия и училището и хората и разбира се им разказах всичко. Питах те как са, как е училище, разпитах какво се случва около тях. И така оставиха ме след време, бях напълно сама, срам ме беше да говоря, подиграваха ми се в училище, прибирах се разплакана - исках България! Но това беше новият ми живот, знам че наще ме доведоха тук да се изуча, защото в БГ бъдеще нямах. Започнах да уча яката, научих езика и когато някой се опитваше да ме обиди и злепостави, аз започнах да отговарям. Свикнах, започнах да говоря английския без да се страхувам че ще ми се смеят, намерих си приятели. Свикнах.. Трябваше. Няма друг начин освен да приемеш че така ще е. И не искам да те плаша или нещо че ще се случи така с теб, защото при теб всичко е различно. Казвам просто че рано или късно ще свикнеш, в началото е трудно и ти говоря от личен опит. Късмет ти пожелавам и не се отчайвай, чувставата ти са временни и скоро ще започнеш да мислиш различно.

 

...

преди: 9 години, 4 месеца hash: 7663881de1

гласове: 1 2 3 4 5   (0 гласа)

5.   Имам абсолютно същото положение, но съм момче и не във Германия. Ужасно е на никой не го пожелавам. Де да можехме да разменим контакт , защото сме преминали през едно и също и ще е лесно да де разбираме..

 

...