Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

6.   И искам да попитам как е възможно да започна работа на две места едновременно?

8.   Странно! Защо си мислиш, че някой трябва да ти дава пари, било то и родителите ти, за да учиш. Всъщност никой не ти е длъжен. Най-доброто, което можеш да направиш за себе си е да си налягаш парцалите, да кандитатсваш, а пропуснатата година, да използваш да си намериш някаква работа, която да те издържа докато учиш, накратко сама да се оправяш. Вярно, ще мизерстваш много, но ще придобиеш такова самочуствие и увереност в себе си, че никога след това няма да имаш проблеми в живота. Аз самият така направих и виждам, че това много ми е помогнало. По едно време имах четири паралелни работи наред със следването, мизерствах, и т. н. И друго, забрави тъй наречените отлични оценки, целтта е с минимални средства да си преминеш изпитите, та хем вълкът сит и агнето цяло. Не е лесно, но след това ще си свиркаш и ще се чудиш как така другите все не могат да намерят работа, все нещо не им е в ред и т. н. Имаш два много важни коза: силна мотивация и младост (време). Не си го губи това време в ревове и оплакване как така моите не искали да ми дадат пари за образование. Въй, какви проклетници. Ако действително успееш, твоето ще е истинско образование, а не някакво пишман висше.

9.   До Авторката от 1.
Аз за 400 лв. не бих си губила цял месец на твое място. Според мен трябва да си хванеш сака и да заминеш на морето, веднага щом си вземеш парите. Намирането на работа там е просто - с 1 страничка Автобиография, медицинско за работа в гастрономията (25-30 лв. е) заминаваш и питаш за среща с управителя във всеки хотел или заведение. Давам ти 1 ден и ще си намерила дори повече от 1 работно място. Може и от място да търсиш - намираш номерата на няколко хотела в София, на Морето и въртиш телефони пак искаш да говориш с управителя и казваш, че си търсиш работа. Държиш да има осигурено спане и по възможност храна. Нямай никакви други изисквания примерно за самостоятелна стая и екстри съгласи се на заплата от 600 лв. някъде, но знай, че ще изкарваш повече като си на място, защото на място можеш да намериш вече и по-добре платена работа, да помолиш и за допълнителни часове, и всичко. 600 лв. за повечето хора тук е малко, но мисли за себе си - това е 50% увеличение на заплатата! Не искай обаче от самото начало много, защото никой сериозен работодател не обещава много на непознати без да ти знае способностите. Прекалено хубавото не е на хубаво. Ако някой ти предлага 1000 лв. без квалификация и така нататък и то за много лесна работа, със сигурност е фейк.


На номер 6 ще кажа, че може и 10 работи да работиш едновременно - работа има. Особено чистенето на частно се плаща на ръка, но и съвзем легално можеш да имаш и 10 работи като разбира се говоря за почасова работа - не на пълен работен ден. Отделно неофициално има сума ти работи допълнително, но и доста фирми търсят просто хора на повикване ако някой се разболее или имат много голям наплив. Примерно при хотелите често е така, при ресторантите е така. Такава работа е по-добре платена. Важното е човек да работи добре и качествено, да се вслушва в желанията на своите шефове и клиенти и хората ще те викат и ще ти предлагат непрекъснато нова и нова работа, нови задачи. Специално за неквалифицирана работа мога да ти кажа, че има много и много малко са хората, които могат да я вършат качествено, надеждни са, чисти и така нататък. Аз съм се споразумявала с малки хотелчета да чистя стаи за 3-5 лв. на стая да кажем и като те харесат се случва да ти дадат 10 стаи да чистиш - това са ти близо 50 лв. на ден чисти пари на ръка. Не са много, но не са и малко за допълнителна работа да кажем в съботния ден. За чистене на фитнес съм взимала 40 лв., за бюро 30 лв., отделно за частни къщи като видя, че става дума за заможни хора - 50 до 80 лв. съм взимала, а един път си изкарах 110 лв. за 1 ден от чистене на една къща, когато се нанасяха хората в нея.
Взимала съм 2000 лв. месечно само от чистене отделно друга работа съм си имала, но съм работила 6 дни в седмицата повече от 8 часа и като те повикат не можеш да кажеш „Ами утре“.. Разбира се, един квалифициран човек печели повече в София и за много по-малко работа, но ти не пишеш да си квалифицирана в нещо и е нормално на твоята възраст.
Можеш да се пробваш в тези 1-2 г. преди университета да се квалифицираш с курсове - фризьорство, масажист, козметик, маникюр (последното е най-зле платено и не го препоръчвам самостоятелно). Писах горе за приятелките си, които се подмамиха да се омъжат рабо пак заради липса на възможности, а днес са самотни майки. Едната ми приятелка работеше на бензиностанция за 450 лв. и по мои съвет посети курсове за масажист. Назначиха я в един СПА хотел и взима 35 лв. на час, 55 лв. плаща клиента. За ЧАС печели повече от за 1 ден преди, за 3 дни си докара един път 450 лв., които преди за 1 месец изкарваше. Ето каква е разликата между неквалифицирания труд (да пълниш бензин) и малко по-квалифицираната работа на масажистката. Винаги ама абсолютно винаги си заслужава човек да се обучава в нещо. Примерно един опитен и добър готвач взима 2500-5000 лв. в зависимост от името, от способностите. Не е задължително да инвестира човек във висше, а всяка квалификация веднага прави огромна разлика.
Курсовете струват към 350 -450 лв., но ще ти позволят да печелиш повече на час. Никога не се скъпи да правиш разходи за своето образование и квалификация. Книжката за кола също е важна и така нататък. Инвестирай в себе си и няма да сбъркаш. Най-добрата инвестиция на един човек е в образованието, квалификацията, знанието. Това ще ти се изплати винаги и никога никой не може да ти го вземе - не се блазни значи да купуваш дрешки, бижута, коли и имоти преди да си се образовала. Важен е репрезентативния и чист вид - ако зъбите ти са зле, събери пари и си ги оправи примерно, защото си губиш възможности за работа с това, винаги чиста, свежо изпрана, ухаеща на чист и дискретен парфюм, косата прибрата и поддържана. Дрехи си взимай от Втората употреба, защото са западни марки и няма какво да сбъркаш, а струват стотинки на разпродажбите. В големите градове има хубави магазини за това. Няма какво да си кривим душата - хората от малките градове и селата правим в началото и лошо впечатление с лошото облекло и вкус. Внимателно гледай как се носят хората в голеия град 2 седмици и на третата отиди и си взеим 1 пълен тоалет от Втората у-ба. Това също е инвестиция на правилното място.
Това са също много важни неща и те отличават при неквалифицираната работа от хората, които обикновено я вършат - спретнат вид, чиста, изпрана. Ако трябва на ръка се пери, но всеки ден с различни дрехи!!! Това са неща, които за съжаление родители като нашите не са ни научили. Научи се също и да се храниш правилно с нож и вилица!

Не съм иначе съгласна с номер 8. Да си родител не означава само да родиш някого, а и да можеш да му предложиш някакъв старт в живота, нормално съществуване, спокойствие, достъп до обществената образователна и здравна система. Днес просто човек трябва да може повече от това да дои крави и да обработва полетата. Не е важно количеството деца, а качеството им. Когато човек сам не е образован и е видял, че това не му е донесло нищо добро е естествено да се опита да даде максимум от себе си, за да помогне на децата си да се квалифицират. Не говоря тук само за висше, защото много малка част от хората са годни изобщо за академично образование, но говоря като цяло да се се стремиш да помогнеш на детето си да придобие знанията и способностите, които са му нужни, за да си изкарва само прехраната един ден.
Но хора като нас с Авторката трябва просто да се примирим, че просто нямаме такива родители. Моите дори имаха някакви възможности, но предпочитоха да дават парите си за неща като ремонти, коли, някакви неразумни „инвестиции“ като цяло и дори 80 лв., за да отида в София бях изкарала сама с работа като келнерка - бях си купила GSM тогава сама, за да ме търсят работодатели евентуални, бях си платила сама медицинското, пътя до София и ми бяха останали 80 лв. Нашите буквално ме изпратиха с нищо. Не смятам, че това е редно и нормално. Затова и за своите деца съм се подготвила. Дори птиците не изхвърлят децата си просто през гнездото, а внимателно ги подготвят да полетят, учат ги да летят и ги хранят през цялото време дори децата им да са вече физически големи като самите родители. Не беше правилно да трябва да се мъча близо 7 години общо като черен дявол. Най-тъжно е да знаеш, че си втората по успех в класа, втората в историята на цялата гимназия, но няма да кандицатстваш, няма да ходиш на изпити из страната, а някой с много по-малко възможности от теб, който едвам-едвам е завършил гимназия има 10 пъти по-голяма възможност да успее в живота от теб, просто защото си се родил в грешното семейство.
Затова и хора като нас с Авторката не бива да се самосъжаляваме, но и не бива да се самозаблуждаваме и да оправдаваме грешното поведение и приоритети на семействата си. Целта е един ден ние да успеем да осигурим по-добър живот за своето поколение, не да оправдаваме грешките на своите родители и да ги повтаряме.
Не говоря да мрънка и да обвинява човек, а просто да тегли чертата, да направи една равносметка какво иска той от този живот, какви цели и интереси има и до каква степен другите могат или не могат да ти помогнат.
На мен лично всеки учител ми е помогнал в живота повече от родителите, непознатите, чуждите са ми помагали повече от тях, но такава помощ се иска и означава човек да преглътне гордостта си и да прави много компромиси с живота си.
Това примерно моите деца няма да са принудени да вършат, нито ще трябва да чистят на чужди хора, нито ще трябва да живеят при ужасни условия и дори да не искат да учат ще им помогна с някаква друга квалификация или в попрището,в което са си избрали да се развиват.
Моето мнение е, че е срамота навън да има родители с болни деца, които им посвещават живота си, а в същото време родители на надарени, умни, здрави деца, на които новият ламинат им е по-важен от бъдещето на децата им и са по-склонни да дадат последния си лев на някой измамник, но не и за образованието на детето си. Ей такива са моите родители примерно, но и още те самите никога не са се стремили към знание, образование, квалификация и не само не са ми помагали, но са ми и пречили в моите начинания с внушаване на съмнения в качествата и способностите ми, в непрекъснато подтискане, в сравняване с други деца, с подлагане на съмнение на моите избори, с пречене по всякакъв начин. Моите родители са отровни родители (четете в Читанката.инфо книгата „Отровните родители“) и затова общувам възможно най-малко с тях и, Авторке, не можеш да си представиш колко по-добре ще си без тях наблизо, без да говориш дори по телефона с тях, без да търсиш одобрението им, любовта им, похвалата им или каквато и да е помощ от тях.
Просто ги отпиши и свали този товар от раменете си. Сама ще си 100 пъти по-добре, но не ги и оправдавай. Сама знаеш, че имат 1000-2000 лв. или има как да ги изкарат, за да ти дадат да почнеш поне някъде в голям град живота си. Не, те искат да те държат зависима от тях, може би дори искат да им изкарваш на свой ред пари за сметките и като цяло най-вероятно не им пука много какво ще стане с теб, стига да си останеш в градчето, да се омъжиш за някой нещастник и цял живот да те контролират, но без да има какво да ти дадат или с какво да ти помогнат, за да завършиш като тях.
Затова не отлагай нито с месец повче от необходимото изчезването си от тях. После не им се обаждай с оправданието, чек нямаш пари за разговори, а ако те те търсят гледай да имаш оправдание да не говориш с тях. Чак като горе-долу си си стъпила на краката говори с тях 1 път седмично да кажем за елементарни и общи неща, но никога ама никога не обсъждай плановете си с тези хора или ще страдаш.
Като цяло се научи в живота си да си страшно селективна в своите познанства. Не си губи примерно времето с неуспяли в нищо хора, с несретници, мързеливци, вечно търсещи помощ и кредити хора. Не слушай съветите на неуспелите. Обгради се с успели в своето поприще хора, с доволни от живота си хора. Тук няма значение в каква област - може човекът да е готвач, може да е директор на фирма, лекар или дори доволен от себе си мияч на коли. Аз познавам такъв - ром, който с много труд успява да си направи своя собствена Автомивка и работи много, винаги е там, но е успял да осигури на единствения си син съвсем различни шансове в живота и с това е постигнал мечтата си.
Значи не дискреминирай хората заради професията им каквато и да е - мръсна работа няма, мръсно е кибиченето по кафетата, а това е начин на живот на много хора в такива градчета, от които идваме ние. Обгради се с изключително активни, амбициозни, позитивни, оптимистично настроени хора, защото не само могат да ти помогнат с връзки за работа и други неща, но и могат да ти дадат и ценни съвети, а и заедно с теб ще празнуват успехите ти, ще ти помогнат с информация при проблеми. Пази се от негативните хора, от неуспелите в нищо хора, от недоволните и мрънкащите хора, от търсачите на пари на кредит и от хора, които ти напомнят на родителите ти, защото не случайно има една приказка
„Кажи ми кои са ти приятелите и ще ти кажа ти кой си“.
Нямаш много време за губене с неподходящите хора.

10.   Относно приема - няма никакво значение преди колко години си завършил средно образование. Важното е, че го имаш, оценките и дипломата ти са добри, което означава, че шансът да те приемат държавна поръчка е голям. Реши какво наистина искаш да учиш и съответно как да се реализираш в тази професия след това. Има хора, които на 40 г. записват да учат (аз тази година завърших магистратура, набор 92 съм, а някои колеги бяха с 15 г. по-големи, имат семейства, деца). Т. е. една година не е голям период. Във всеки университет условията за прием са различни, някъде може да се влезе и само с оценките от матура, другаде имат и приемни изпити. Избери първо специалност, след това проучи къде може да запишеш точно нея. Ако я има в 2-3 университета, избери този с по-ниски семестриални такси. Всеки университет има собствен интернет сайт, много лесно така предварително ще си наясно с изискванията. Относно учене и работа едновременно е напълно възможно. Аз още от първи курс, независимо, че бях редовно обучение работих. Бакалавъра си го завърших преспокойно, а магистратурата също. Не е задължително да си редовно обучение (зависи все пак какво искаш да учиш, медицина задочно не става). Вече се предлага и в много университети дистанционна форма на обучение, която от личен опит препоръчвам. Така няма да ти се налага да имаш много присъствия в университета и да ангажираш времето си там. Ще ходиш на изпити, а ще учиш събота-неделя, когато можеш. В университета не е като в училище, не е задължително да си пълна отличничка. Т. е. ако си сериозна ще успееш да завършиш, въпреки че работиш. След това никой не те пита с колко, а дали имаш диплома, какво знаеш на практика. В днешно време да влезеш и излезеш в някакъв университет с диплома, особено ако просто държиш да е някакъв, без претенции кой точно е лесно. С ученето със сигурност ще се справиш, трябват ти само първоначални пари. По-евтино е на общежитие, а ако е квартира - взимаш съквартиранти за по-евтино. Понеже съм от Варна, мога да ти кажа как стоят нещата тук, но предполагам в София е горе-долу идентично, а в Пловдив със сигурност квартирите са по-ниски. Във Варна има много студенти, следователно високо търсене на квартири, следователно не особено ниски наеми. Ако сте 4 момичета в апартамент без хазяи (кухня и още 2 стаи с легла, т. е. тристаен), на централно място, близо до университета, за мен близо е 15-20 мин ходене пеш, наемът е около 500 лв. Няма да ти се налага да даваш пари за транспорт. Имам предвид хубав апартамент, не супер лукс, но да е обзаведен, да има хладилник, печка и т. н, макар и по-стари. Падат се по 130 лв на месец ток и вода, ги слагам около 25-30лв. Като си платиш интернет и телефона ти, понеже ще се издържаш сама, стават около 200 лв. (делите си парите за интернета и си на някаква месечна такса). Пари за дрехи, излизане, ядене, дали пушиш не знам, сама ще си правиш сметка. Семестъра се плаща 2 пъти годишно, не е непосилно. Работа със сигурност ще намериш. За квартири, има много обяви и в интернет, виж снимки на какви наеми, какви апартаменти се предлагат за съответния град. Например в Благоевград са 2-3 пъти по-ниски наемите за един и същ апартамент, във Велико Търново - също. Университети има много... Успех :)

11.   Номер 8, напротив. Родителите би трябвало да издържат децата си докато учат в университет (в случай, че запишт).
Грехота е да не й помогнат с тези отлични оценки на матурите.

Авторке, не се притеснявай, ще влезеш другата година. Разгледай сайтовете на университетите, които те интересуват. Със сигурност има телефон за контакт, обади се и разпитай. Успех!

12.   Номер 1, чакай сега. Ти последно в Германия ли си завършила или в София? Познах те по дискрЕминацията - коментарите ти са във всяка втора тема. Вече съм убеден, че си тролче. :D

13.   От номер 8. Номер 1, 9, темата ми е интересна, прочетох коментара ти и с много неща съм съгласен с тебе. Да, би било добре, ако родителите помагат на децата си, но това, което исках да кажа е, че не бива децата да очакват и да си създават нагласата да получават помощ наготово - да стават готовани, с които улиците са пълни, та препълнени. Поне аз мисля, че това е пагубно за възпитанието и по-нататъшната мотивация на хората. И защо твоите деца да не чистят на други хора, и защо би им помагала дори, и да не искат да учат, както пишеш? Та нали точно тези неща, които се е налагало да вършиш са те направили борбена и находчива така, че сама да си се грижиш за себе си. Не е необходимо да даваш максимума на децата си, защото няма човек научил се и постигнал нещо насила. Интересно, минала си по трудния път, но по моему вадиш погрешните заключения. Да, малко помощ тук и там е уместна, но моето убеждение е, че да си "устройваш" децата и помагаш пряко мяра е силно в тяхна вреда. Ако човек не може да постигне всичко сам чрез образование, собствени усилия и успехи, ще му бъде зле, и трябва да си доста глупав родител да залагаш проблеми в бъдещето на своите деца. Нещо като приказката за неволята, ако се счупи каруцата викаш неволята, а не мама или тати както е в самата приказка. Свидетел съм на много свестни, работливи, успели хора, чиито деца пет пари не струват, или поне така ми изглеждат. Едно поколение гради, следващото се кефи, третото пилее и пак отново. Това още не го проумявам.

Задълбахме в тема за възпитанието, отдалечавайки се от въпросите на авторката. В крайна сметка тя, авторката, не може да си избира родителите - каквито, такива. За това, дето го иска няма особен житейски избор (което пък е добре), освен да си наляга парцалите и да вика неволята. Щото то вайкането не води до никъде. Според мен не би трябвало и да съди родителите си, господ знае тяхното пък какво е било, а и тя по техния път не е минавала. Тя иска да ѝ дадат пари да следва, аз пък искам баща ми да беше Рокфелер - та не може да очакваме неща, които няма как да ги бъде. Жалко, така е, осъзнавам го. Да бе, да бе, Рокфелер точно в България, нали? Та мисълта ми е, че хората са с безумни изисквания, насадени още в детските години най-вече. Дано и тя това да го разбере, а съветите, които си ѝ дала са много разумни, да се надяваме, че ще ги усмисли.

14.   Авторката: Здравейте и благодаря на всички, че следите темата и пишете! Работя, мисля да започна и на 2 места, следя обявите по Интернет, ще Ви помоля да пишете ако намерите нещо, благодарна съм Ви за всичките съвети! Не съдя родителите си, защото и на тях не им е лесно. Реших да пиша живот и здраве Педагогика в Благоевград. Някои ако знае за влизането дали е с изпит или не, моля да пише! Отново Ви благодаря на всички!