 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес. Клиниката работи както с двучастови конвенционални импланти с отложено натоварване така и с едночастови базални импланти. |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Образование |
Само аз ли не искам веднага след завършването да влизам в университет?
преди: 8 години, 9 месеца, прочетена 2492 пъти
Момиче на 19 години съм и тази година бях абитуриентка. Всичките ми съученици веднага се записаха по университетите, а аз - не. Родителите ми правиха разни сцени, но разбраха, че не могат да ми се наложат и се кротнаха.
Изкарвам си парите сама. Работя като дистрибутор на една фирма и живея на квартира, за да не ме издържат вече нашите. Отделно си заделям пари за образованието. Просто реших да пропусна една година или максимум две, през които да имам повече време, в което да реша какво точно да уча, а не да се хвърлям просто ей така, че да имам някаква диплома. Нали като уча нещо 5 години и има 80% вероятност това да работя, то трябва да си обичам специалността, а не просто да отбивам номера? Така че след като не съм решила, си дадох време. Това не значи, че никога няма да се запиша. ОК, който си знае със сигурност какво иска, хубаво, че се е записал. Но защо хората си налагат мнението и моите приятели същото казват - как съм сгрешила, че не съм записала навреме? ! Е на никого ли не му хрумва, че след 12 години точност и труд, аз искам малко време за себе си? Не съм от хората, които ходят по дискотеки, заведения - аз дори не излизам. Просто искам да остана насаме с мислите си. Но всички трябва да ми повтарят как греша. Писна ми честно казано. Вие какво мислите по този въпрос?
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 8 години, 9 месеца hash: 74cc0353f4 |
|
1. Няма нищо лошо да чакаш 1-2 години, дори 5. Ако си мислиш, че ще ти е лесно да се подготвиш за кандидатстудентски изпити докато работиш и си на 20 години - чакай. Според мен е по-трудно след определена почивка пак да се върнеш на студентския живот. Аз на 5 години бях 1ви клас, на 17 завърших средно. Сега съм на 19, останаха ми 2 години да завърша висше. Дори и аз не исках да чакам 1 година след средно, защото знанията ми бяха пресни и бях свикнала да уча и да се концентрирам. Ако си решила да отлагаш следването, само за да имаш свободно време за себе си според мен грешиш. Но, ако си отлагала за да учиш "елитна"специалност и твърдиш, че цяла година ще се подготвиш за изпитите - права си.
|
| преди: 8 години, 9 месеца hash: 65641959e1 |
|
2. Ти си знаеш най-добре какво ще правиш със живота си, каквото си решиш това е!
|
| преди: 8 години, 9 месеца hash: 9bc86463a3 |
|
3. Не мисля, че година е фатално, но повече - не. Губят се навици за учене, времето минава, а едно нещо като се разтегли обикновено нищо не излиза. Дано наистина има нещо, което те влече истински и искаш да го работиш впоследствие.
|
| преди: 8 години, 9 месеца hash: f5c3d60a74 |
|
4. И аз мисля като теб, записах се в университет, но веднга ми стана ясно, че не е моята специалност и въобще не искам да се занимавам с това. Напуснах и въпреки, че нашите ми се сърят много за това, живея сама и сама се оправям. Мисля, че предпочитам да уча това което искам, а не просто да си уча там нещо колкото да вися в София и после да си имам някаква диплома, че да мога да си направя хартиено корабче от нея!
|
| преди: 8 години, 9 месеца hash: 4463a49552 |
|
5. Много хора записват нещо просто за да учат в университет и без да са избрали специалност, която наистина желаят. Трудно е на тези години човек да избере с какво иска да се занимава. Когато кандидатсвах, аз наистина знаех какво точно искам да уча, но 90% от околните не бяха ориентирани.
Затова мисля, че е добре, че не си записала каквото и да е. Опасността обаче е да не започнеш да го отлагаш във времето. Дай си една година, за да решиш. После те съветвам да избереш нещо като artes liberales (НБУ). В тази специалност за две години се минава през всякакви курсове от всякакви специалности и ти дава възможност да си харесаш нещо. След втората година си избираш специалност.
Успех :)
Ж28
|
...
| преди: 8 години, 9 месеца hash: 480514fef7 |
|
6. Принципно те разбирам, но твоетс решение не е много обосновано. "Така че след като не съм решила си дадох време. "-решението се взима 11клас, най-късно 12, за да може да изкараш възможно най-високи оценки на матури/КСИ, и ако имаш слаба балообразуваща оценка да се явиш на повишителен. Колкото повече го отлагаш, толкова по-зле(започваш да забравяш неща, които си знаел) става. Плюс това човек губи мотивация(която при теб явно не е в излишък), когато почне работа, може да си позволи някои неща, които след ако се запише да учи, ще трябва да се лиши от тях. Например ти работиш най-вероятно на пълен работен ден(8часа), ако се записеш да учиш ще трябва да намалиш работното си време на 4 или 6 часа, а може би ще трябва да смениш работата. От там следва, че най-вероятно няма да можеш да живееш на квартира и то сама, че няма да можеш да си купуваш повечето неща, които в момента си купуваш и т. н. Познавам много хора записали се да учат и след това отказали се, защото са започнали работа и времето не им стига за учене. Защото повярвай въобще не е лесно човек да съчетава успешно работа с учене. Другият фактор е, че родителите ти сега са по_благосклонни да ти помагат, защото сега ти е времето да се насочиш нанякъде
|
| преди: 8 години, 9 месеца hash: d9d611b93d |
|
7. Авторката: Благодаря на всички за изказаните мнения! А номер 6, когато се запиша да уча мога да си намеря втори, че и трети човек за квартира, мога дори на общежитие да изляза, ако преценя. Не смятам, че работата пречи на образованието, дори помага - чрез учене придобиваш знания, чрез работа - навици, все неща, които са безценни. Аз не смятам, че ще загубя мотивацията си или каквито и да било умения да уча. То човек или учи, или не, няма според мен начин да "забравиш" как се прави. И предпочитам родителите ми да не плащат, а сама да го правя. И защо мислиш, че от 11 клас трябва да съм решила, аз съм мислила много пъти, но тогава още не бях видяла истинската страна на живота - работа, самостоятелност, че да реша... Смятам, че и на 30 пак не е късно, стига да имаш желание! :) Разбира се, аз няма да отлагам толкова, догодината ще кандидатствам със сигурност.
|
| преди: 8 години, 9 месеца hash: 04c1cd38f4 |
|
8. Каква специалност си избрала?
|
| преди: 8 години, 9 месеца hash: 66409cbafd |
|
9. Една година не е проблем, но не отлагай повече, защото с времето само все по-ясно ще виждаш, че висшето е безмислено, особено хуманитарните науки.
Напълно подкрепям мнението, че основната полза от дипломата в последно време е наистина оригамито. Лошото обаче е, че навсякъде ще ти я искат. Не че им пука, просто по навик.
На повечето места ги мързи видят и чуят какво можеш, а питат за "хартийката" та да филтрират по-лесно част от кандидатите.
Записвай нещо скоро, че после така и така само ще работиш.
|
| преди: 8 години, 9 месеца hash: 27f212c190 |
|
10. Ти си знаеш, ама колкото повече време минава и се откъсваш от ученето, толкова по-трудно става. Ако запишеш веднага след гимназията ще ти е много по-лесно да влезеш в ритъм, отколкото ако изчакаш 10 години. По принцип 1 година не би следвало да ти е проблем и за 1 година не би следвало да загубиш навици за учене, обаче като човек, който доста си удължи следването (прекъсвах за да уча в чужбина, прехвърлях се от една специалност в друга) мога да ти кажа, че в един момент започваш да съжаляваш, защото повечето хора на твоята възраст вече са завършили и си работят по специалността, а ти си още 3 курс. Аз даже накрая исках да взема 2 години за 1 защото буквално ме беше срам, че още се мотая. Пък и нали ти казвах, хората трупат опит по специалността си, градят си име, а ти още се мотаеш. Ама щом си го решила...
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
