5. Може би ще съм малко краен, но то е защото явно хората имат нужда от едно по-"отрезвяващо" мнение понякога. Първо, не знам защо всички са си го набили в главите това "ИТ" и го повтаряте като някаква панацея. Търсели се ИТ специалисти, взимали големи заплати, пълни клишета. Не знам дали си давате сметка, но не може винаги и постоянно да се търсят еди-какви си специалисти и това да продължи до безкрайност. Ако си имаш представа само колко хора работят дадена работа или учат дадено нещо, само защото "се взимали много пари", просто ти е бедна фантазията.. Следователно рано или късно ще дойде момент, в който това търсене да спре, защото пазара ще се е пренаситил от такива специалисти и псевдо-специалисти. И този момент вече е дошъл защото докато преди години дори по новините казваха, че сред най-търсени специалисти били ИТ такива, сега вече по същите тези новини чух че от тази и от миналата година това търсене е спаднало с няколко пункта и ще продължи. Така че това е единия аспект на нещата. Второ, отговори си на въпроса виждаш ли се като застаряваща 45 годишна лелка с 10 диоптъра очила, която по цял ден виси пред монитора и създава "илюзии"? Ще кажете "що за тъпотия? ". Ами да, вички програмисти създават само и единствено илюзии, въздух, сапунени мехури и нищо значимо. Нищо запомнящо се. Един сайт днес го има, утре го няма. Един софтуер е нищо повече от комбинация от буквички и цифрички, които си остават някъде там, на хард-диска, на CD-та или на флашки. Е, за някого може да е без значение, но за мен примерно не е. Аз не мога да нарека работа това, от което няма нагледен резултат, такъв, който можеш да пипнеш, да видиш, да усетиш, да споделиш с други, да създадеш за други. Така нареченото ИТ генерира единствено, пак повтарям, илюзии - основният двигател на нашето съвремие. Опитайте се да кажете на дядо си и баба си (просто пример), че създавате софтуер или сайтове и гледайте реакцията им. Впрочем, вие си я знаете и сами. Това разбира се важи само ако тези ви роднини са от по-старото поколение - това, което наистина създаваше неща със собствените си ръце, неща, много от които работят и до днес. А много от днешните са се научили само да се интересуват от парите, от заплащането. Разбирам, има много бедност, виждам го и при теб, момиче. Аз самият съм от бедно семейство, но, да кажем, средно статистическо. Нищо не ми е липсвало, дори аз много често съм се отказвал от доста неща, за да не съм в тежест на нашите. Почти никога не съм искал нещо от сорта на телефон, компютър, таблет и т. н. Последното дори и сега не го притежавам, защото не виждам смисъл. Казваш че рисуваш добре, моя съвет е - развий се в тази насока! Това е творчество. Не е задължително да ставаш художничка, сама знаеш че няма да си много добре финансово. Но защо не например, архитект. Представи си например, скицираш си някоя сграда уж като драсканица, а след време видиш идеята си претворена в истинска сграда. Да минеш покрай нея с децата си и да кажеш - ето, това аз съм го създала! Това е безценно! И защо само архитект, може и нещо друго. Беше просто пример. Има хиляди професии, но си избери това, което ти харесва. Всеки опит на някого да учи и работи това, което не му е присърце, рефлектира върху самия него. И то рефлектира силно. Дори да се реализираш в област, която не харесваш, у теб ще остане чувството за нереализираност. Това е и причината много хора, които работят неща, които не ги влекат, да взимат много пари, но да не са щастливи. И затваряйки си очите за причината за нещастието си да се съсредоточават още повече върху работата си, да стават още по-алчни, по-властни, по-агресивни и дори бих казал кръвожадни, без да усещат че всъщност отиват към дъното. Морално де, не материално. В крайна сметка много от тях губят всичко човешко в себе си. Стават неспособни да създадат нормално семейство, да проявят чувства и любов, да отгледат деца. Описаният сценарий не е измислица, а историята на много успели хора. Но никой от тях няма да си го признае, разбира се.
Не ставай икономистка, ако не те влече много математиката, не ставай компютърджийка, това не е женска професия. И двете работи имат склонността да правят хората затворени и асоциални. Работи нещо, което ти доставя удоволствие и те кара да се чувстваш реализирана. Този съвет не е само за теб, а и за всички, които прочетат това.
Момче, 26 години
|
