Помогнете да стъпя на земята
преди: 8 години, 3 месеца, прочетена 1782 пъти
Здравейте драги читатели тук. Имам проблем, който искам да споделя с някого, но се въздържам да го направя с познати хора, за да не ме помислят за луд и да не им се промени отношението към мен. Когато съм сред тях, се опитвам да се държа естествено, а и съм потаен, така че вероятно само аз си знам за проблема.
Ще напиша историята си в две части, които ще отделя с тирета. Първо ще драсна на няколко реда пред историята, а след това и самият ми проблем.
Смятам, че той е по-важен, а който има време, възможност и смята, че е важно в случая да прочете и предисторията.
---------------------------------------------------------------------------
Последните 2-2 и половина години тотално се промених и, ако кажа, че съм деградирал няма да се силно казано.
Постъпих в университет в друг град преди близо 4 години. През първата година докато бях 1-ви курс там, тотално се отвратих от начина на живот, който трябва да водя там. Абсолютна тъпотия беше за мен, да прекарам няколко часа на ден в университета, а след това да се прибера и да се чудя какво да правя по цял ден.
Просто това, чувство да стоя далеч от дома, и целият ден след като ми минат лекциите да бездействам ме депресираше и ме караше да се чувствам ужасно. Естествено има други хиляди студенти, като мен, които са изправени пред това, но те си убиват времето със забавления, купони, разни шантави неща, но аз не си падам изброените начини за убиване на времето и винаги избягвах.
Нямах възможност да започна и работа докато бях там.
След като си взех изпитите си казах - КРАЙ. Минавам задочно, и се прибирам в моят град. Хем няма да харча пари за квартири, хем ще имам възможност да работя и ще си ополезотворявам времето по-пълноценно.
Преместих се и разбира се вече не се налагаше да плащам квартири, транспорт и другите разходи, които са свързани с живота в чужд град. За съжаление обаче, намирането на работа не се оказа толкова лесно.... В началото търсих доста усърдно, но така и не успях да постъпя на никое място. Като цяло никой работодател, не иска да отсъстваш два пъти годишно по месец и допълнително да те пуска още 10-15 пъти заради изпитите. Пазарът е голям, и много хора си търсят работа, така че при наличието на голям избор на хора, които нямаше да оставят работата си да ходят на очни и изпити, естествено постъпваха те.
Лека полека, следващите месеци спрях да си търся работа, казах си това, че спестявам от квартири и за живеене в друг град е достатъчно и започнах да съм като на курорт в дома и чаках друг да ме издържа. Разбира се ходих на очни и си взимах изпитите, но през това време тотално деградирах лично, професионално и морално.

-----------------------------------------------------------------------------


Бездействието по цял ден последните близо 3 години тотално ме промени. Преди имах ентусиазъм за всичко, за образование, работа, за външни занимания, но вече съм само един лентяй и готованец, Последната година дори като дойде време очни едвам се навивам да ходя, а за изпитите нямам никакъв ентусиазъм да уча. На практика живея ден за ден и на мисля, какво ще правя в бъдеще. Следва да завършва след няколко месеца, и би следвало вече с диплома и без очни и изпити, по време на които да се налага да отсъствам, да имам повече възможности да започна работа, но като погледна на това направо се плаша. Както казах цялата картинка ми изглежда сюреалистична. Не мога да приема факта, че времето на 2, 3, и вече почти целият 4 курс прекарах в къщи в бездействие и лентяйстване.
Бях особено мотивиран и амбициозен когато започнах да уча, а когато минах на задочно бях още по мотивиран, имах планове и огромно желание и ентусиазъм за развитие.
В момента 3 години по-късно, вероятно заради дългото бездействие, съм загубил всякакъв ентусиазъм и ме мързи да се захвана с каквото и да е било. Хубавото, е че от време на време изпитвам някакви проблясъци и се нахъсвам истински, казвам си, че завършвам след няколко месеца и се стягам и организирам, но това продължава само няколко дни, след това отново унивам. Това ми променящо се състояние ми дава съмнения, че може да имам някакво личностно разтройство, който да е причината за това ми състояние. Освен това от време на време, проявявам и симптоми на обсесивно компулсивно разстройство, което допълнително ме тревожи, че може психически да не съм стабилен. Имам огромно желание да се променя, но за съжаления, мотивацията я няма. Много добре осъзнавам, че като си дам последен зор да завърша и след това си намеря работа, ще живея много по-добре. Вероятно ще си намеря и приятелка и нещата ще започнат да се редят.
Но, въпреки че го осъзнавам, съзнанието ми, като че ли не ми позволява да го възприема и да го реализирам. Усещам, че нямам почва под краката си, а целият живот е като сън. Не мога да осъзная, че след няколко месеца, е крайно време да изляза навън и да започна сам да се оправям, без да разчитам да друг.
Срамувам с от себе си, но тази вътрешна бариера ми спира желанието за развитие.

Иска ми се някой да ми ливне студена вода на лицето, да ми удари два шамара и най накрая да се събудя, да се осъзная и да се превърна в нормален и пълноценен член на това общество.

Моля посъветвайте ме как да се избавя от това бреме, което тегне над мен, и което ми проваля живота и бъдещето?

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 8 години, 3 месеца hash: 7c25d79953

гласове: 1 2 3 4 5   (313149 гласа)

1.   Ти сaм го кaзa-"вътрешнa бaриерa". Твоя собственa ментaлнa бaриерa, която ще вдигнеш, пък aко ще и сaм дa се сритaш в зaдникa. Виж, зaпочни от сегa дa си търсиш сезоннa рaботa в чужбинa. Кaквaто и дa е, просто зa дa ти е инжекция бяс и хъс зa рaботa и реaлизaция. Щом пипнеш дипломaтa- бягaй. Сгърчи се няколко месецa, вярвaй ми, ще ти дойде музaтa, ще ти нaбие яко aдренaлин. Пробвaй също по професиятa си някъде, но aко е нaвън, ще се нaложи много. бързо дa се оргaнизирaш, дa дaдеш 100% от себе си и товa ще те вкaрa бързо в релси. Идеятa е сaм дa си постaвиш трaмплин, който дa ти се нaложи дa ползвaш, щеш- не щеш, рaзбирaш ли? ! Инaче, aми кaкто се е случило дa остaнеш без рaботa и зaтворен... aми, рaзбирaм те. Aз бих се зaкaчилa с нокти зa тaвaнa и бих остaнaлa тaм, ти пaк добре се спрaвяш със ситуaциятa. Но все пaк мързелът нямa опрaвдaние, можел си в някой бaр дa рaботиш, по пaзaрите aко щеш, нa свободнa прaктикa нещо, тa дори някaкви курсове дa изкaрaш, втори/ трети език или друго.... лесно и бързо си се остaвил нa течението. Товa е слaбост, която трябвa дa се нaучиш дa доминирaш. Зa товa, действaй от сегa и кaто имaш дипломaтa, си бий кaмшикa нa мигa! Успех!

 

...

преди: 8 години, 3 месеца hash: c3638dce28

гласове: 1 2 3 4 5   (258716 гласа)

2.   А. Кой те издържа през това време? Нали знаеш, че родителите са до време. Какво ще правиш след това? Без образование, без трудов стаж? Ще ровиш по кофите за болкук. Според мен просто си мързелив. Седни и учи език или някакъв занаят. Има професии, в които не зависиш от началник, а сам си определяш колко и кога да работиш. Тоест си самонает. Ти спокойно може да станеш такъв и да ходиш на изпити и очни. Но не-теб просто те мързи и си намираш оправдания да не правиш нищо. Така само си губиш времето и в един момент ще се окажеш сам, без да има кой да те издържа и тогава -какво?

 

...

преди: 8 години, 3 месеца hash: 486fa881b7

гласове: 1 2 3 4 5   (229372 гласа)

3.   Първо: браво, че си осъзнал "проблема" и че приемаш пред самия себе си, че имаш такъв. Второ: браво, че обвиняваш единствено и само себе си, защото, каквото и да си говорим, ти си си главния виновник. Ти сам си допуснал да се се стигне до тук. Трето и най-важно: вместо да предприемеш нещо САМ, ти чакаш друг да те върне в реалността и да ти каже какво трябва да правиш. Голям осъзнат човек си, явно не си тъп, което се вижда и от правописа ти. :D Тъй че.. просто намери най-удобния път за себе си и тръгни по него. Не чакай някой друг да ти каже какво и как да направиш в ТВОЯ живот. Намери нещо, което да следваш. От всичко прочетено разбрах, че ти просто не си много сигурен в това с какво искаш да се занимаваш. Не споменаваш какво учиш, но си мисля, че не ти харесва и ще го избуташ просто така. Надявам се, че имаш вариант за нещо по-интересно и удовлетворяващо за теб. Ако няма - СЪЗДАЙ ГО! А.. и не си поставяй сам диагнози, моля те. Та депресии, та обсесивно-компулсивни разстройства, та не знам още какво.. Не преувеличавай. Момиче на 20

 

...

горе^

преди: 8 години, 3 месеца hash: bd6c9fac7c

гласове: 1 2 3 4 5   (205505 гласа)

4.   Здравейте отново. Авторът съм. Мисля, че имаше голяма полза да пиша тук... Изключително точни и ползотворни коментари. Проблемът ми е, че винаги съм отлагал и отлагал да вляза в релси. Всеки пъти си казвам: "като взема диплома, тогава ще му мисля какво да правя в бъдеще". Вътрешно се сравнявах с останалите студенти, които са редовно и костват много на родителите си, които ги издържат, а аз си стоя в къщи, не плащам за транспорт, храна, квартири и други битови разходи и си мислих, че това, което правя (да не съм такъв разход за семейството ми) е достатъчно. Последните 3 години минаха като миг. Много лошо, че стигнах до тук. Започнал съм да работа още от летата на 10-ти клас, но ето, че като пораснах малко, сметнах, че да не харча, за редовно обучение е достатъчно и изкарах студентските си години в летаргия. За съжаление, мисля, че съм се превърнал някой от в т. н. "домошари", които не искат и нямат желание да излизат от вкъщи. Когато ходя на очни, отсядам на квартира, далеч от дома, и през седмиците, които съм там, съм още по отчаян, далеч от дома. А де де факто, като съм у дома какво правя? - Излежавам се по цял ден, дремя пред телевизора и компютъра и "гледам тавана по цял ден". Не мога да повярвам, че тези действия са се превърнали в моят идеал за прекарване на времето, и на практика както е тръгнало, изглежда, че съм приел факта, че така желая да ми протече и бъдещето, с моето постоянно отлагане за стъпване на краката. Приех свободното си време за давност, излежавах се до късно, занемарих хобита та си, спрях да спортувам, занемарих и външният си вид. Дано това пътешествие, на което съм тръгнал пред 3 години, успея да го прекъсна от раз, и да поема в другата посока. Не мога да повярвам, че бях толкова глупав и да допусна да стигна тук през изминалите 2-3 години. Все още не мога да повярвам, че съм на крачка от това да завърша и не мога да приема факта, че е време да започна да се оправям сам със всичко и най-вече да напусна дома.

 

...

преди: 8 години, 3 месеца hash: a8c53ee30c

гласове: 1 2 3 4 5   (2 гласа)

6.   Съгласна съм с т. 3! За писано от момиче на 20 звучи много зряло. Съгласна съм! Не чакай, не се самосъжалявай! Да, положението е такова сега, но то е вследствие от преди. Днешният ден е важен, с него можеш да промениш следващия. Ако не знаеш от къде, започни от нещо малко, защото никой не обича грандиозни промени, те само плашат. Например питай се какво те радва. Питай се толкова пъти, колкото трябва, докато получиш отговор. Когато намериш заниманието, което те радва ще намериш и хората които те радват, по - голям допинг от това аз не знам /личен опит/. Аз съм склонна да стоя по цял ден и дни наред в къщи и да не правя нищо, но това е минало за мен, само опит. Сега намерих своя "допинг" и го получавам с много интересни и "зареждащи" хора. Интересно е, че и те споделят че дълго време са се чувствали сами, неразбрани и не на място! Намери своето "чудо", то е там някъде и те чака, само теб! И още нещо - болестите са състояния, които идват при нас само за да оценим здравето! Успех, явно си много силен млад човек, щом си написал всичко това. Жена на 44г.

 

...