Споделена история от Образование |
Да уча българска филология или какво?
преди: 7 години, 6 месеца, прочетена 1251 пъти
Здравейте! Аз съм момиче на 18 години, тази година ще бъда в 12 клас. От математическа гимназия съм, специалност биология и химия. И двата предмета още от началото не ми вървят, влязох в тази паралелка, защото родителите ми настояха. Те мечтаят дъщеря им да стане лекар или зъболекар/фармацевт, но мен тези професии изобщо не ме влекат. Вместо това съм много добра по български език и литература, обожавам да чета, да пиша есета, анализи, да говоря пред много хора и да ги научавам на нови неща. Прави ми удоволствие дори да взимам тетрадките на съучениците си и да им откривам всички грешки :D. Добра съм и по философия и история. Донякъде ми се отдават чуждите езици, но не и математика, физика, информатика и т. н. След като се отказах от медицината, се чудех между право и журналистика. За правото чувам, че всеки втори го учил и сред милионите прависти трябвало здрави връзки, а и в България нямало правосъдие. За журналистиката, че било пак връзки, несигурно и съм щяла да стоя гладна. От друга страна още от малка много ми харесва учителската професия. Всичките ми съученици казват, че училището ги потискало, че не си представят един ден да се върнат да преподават и така ще се чувстват заклещени завинаги в училище. Аз пък чувствам точно обратното, каквото и да избера, все нещо ме връща към идеята за учител. Сякаш не мога да си се представя по никакъв друг начин. Харесва ми да отивам всеки ден в голяма сграда с много колеги и класове, да говоря права пред аудитория и да пиша на дъската, да имам междучасия с кафе с колеги, консултации на които да обяснявам, да проверявям контролни. Като започна да се визуализирам като мениджър в офис, или психолог в кабинет, или зъболекар в практиката си и нещо липсва, започвам да си мисля къде са учениците, учителите, класната стая, чиновете..
Дали е възможно за някои наистина да е призвание и това да е моята професия? Или е прав баща ми като казва „Не искам дъщеря ми да става една проста даскалка и да я тъпчат родители и ученици”?
Време е да взема решение и да преценя реалните си възможности. С големите си пропуски в науките не мога да стана лекар, инженер, архитект и дори софтуерен инженер. Икономичните специалности са ми много сухи и не ме влекат. Харесвам музика, изобразително и всякакво изкуство и също астрономия, но само като хобита.
Не съм мислила къде искам да живея и колко да печеля, за мен щастието е в откриването на наистина желаната професия и успешното реализиране с амбиция и решителност. Но защо не мога да реша категорично, а все се появява колебание?
Много се страхувам от провал и да не съжалявам.
Според вас мога ли да стана учител с БФ, търсят ли се вмомента учители? Добър избор ли е? А журналистиката, психологията и правото?
|
