Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес.

Клиниката работи както с двучастови конвенционални импланти с отложено натоварване така и с едночастови базални импланти.

Коментари

Добави Коментар!

6.   Проблемът е че нямаш никаква мотивация. Явно не ти харесва това, което си записала да учиш.

7.   Не разбирам защо се мъчиш и не прекъснеш?
Не ти харесва специалността, не ти е приятно следователно не ти е интересно и чисто и просто се мъчиш ти самата и си даваш парите на вятъра. Представи си някак си избуташ всичките години и завършиш и после какво цял живот мъка? Ще ходиш на работа без удоволствие? Тази професия е за хора на които им идва от вътре, защото на работното място трябва да си отдаден и да влагаш сърцето и душата си за хората.
Аз също учих специалност, която исках, но се оказа че не е за мен и в момента в който го проумях прекъснах.
Страх те е от родителите ти предполагам, но всичко се преодолява и те ще те разберат, ако не на момента след време ще стане гарантирам ти.
Не си заслужава да живееш живота, който не искаш.
Събери смелост и прекъсни и когато го направиш няма да имаш нужда да търсиш помощ при специалист или където и да било, защото не можеш да си представиш как ще се промени живота ти и колко добре ще се чувстваш.
Ще ти падне огромен товар от плещите.
Силно се надявам да се замислиш над думите ми и успех!
Следвай мечтите си онези истинските, които са дълбоко в душата ти.

8.   Проблемът е изцяло в тебе. Медицината е много трудна наука. Ако си очаквала нещо лесно, ами няма такова. Единственото лесно е ако не следваш. Това е най- лесната специалност. Аз имам приятели, които учат в медицинския и имат време да излизат малко. Аз уча право, там материалът е убийствен, но имам време за всичко. Всичко е въпрос на организация и желание.

9.   Авторката: Няма да се откажа, но просто психически ми е тежко. Явно не мога да синхронизирам нещата. Преживях лична раздяла и това е склати. Няма с кой да излизам, като съм вкъщи обвинявам медицината за това, а всъщност няма и с кой да съм навън. Не вярвам в себе си, това е. Знам, че отказването не е проблем и цял живот ще се чувствам зле. Но кажете ми, как да съчетавам нещата, да излизам, да спортувам, да правя всичко и да уча..

10.   Медицината е призвание, ако имаш съмнения, по-добре избери нещо друго. Щом отсега ти тежи, не очаквай, че след като завършиш ще ти стане по-лесно. Лекарите цял живот продължават да учат и увереността им в собствените сили и способности трябва да е непоколебима. За да им вярват и пациентите. Сега ще кажа нещо, което много искам да не възприемеш като лична нападка и обида (щом си успяла да влезеш медицина, определено си способна, умна и трудолюбива, но явно не е твоята специалност), ако станеш лекар някой ден, аз не бих искала да ме лекуваш. И защо продължаваш да се мъчиш, щом още в първи курс си осъзнала, че си допуснала грешка с избора на професия, родителите ти са лекари, може би? Страхуваш се, че ще ги разочароваш, или греша? Ако е така, поговорете си честно и мисля, че резултатът може и да те изненада. Успех ти пожелавам, спокойствие и удовлетворение, каквото и да решиш.
Ж. 46

11.   Виж сега. Родителите ти плащат, за да учиш, а тебе те мързи. Знаеш ли колко много студенти има, които и учат и работят и даже взимат стипендия за успех. Тебе или юного те мързи или медицината не е за теб. Разбри навреме дали наистина искаш да станеш лекар. Ако не е така прелъсвай бързо. И се замисли над това "Като знам какъв инженер съм, как ще отида на лекар". Това е най-отговорната професия на света и не е за всеки. Трябва да го искаш.

12.   За другото на знам, но заглавието тотално кърти мивки и е едно от най-яките, които съм срещал във форума! :) Направо звучи като виц, нещо като "Любовта ме направи бездетна".
А го чета (форума) от много години.

13.   Ако не ти харесва това, което учиш, се прехвърли в друга дисциплина -фармация или каквото ти харесва.

16.   Едно ще ти кажа. Не взимай съвети оттук, от хора, които не знаят какво е медицина! Те не знаят за какъв труд иде реч. Посъветвай се с колега. И просто не се вживявай толкова. Еми, като те скъсат, скъсат. М*ната му! На есен с песен. Намери си хоби и излизай поне веднъж седмично следобед/вечер. И не учи вечер. Ученето е за през деня.

17.   Здравей :) Студентка съм по медицина и това беше детската ми мечта. Две години се подготвях доста сериозно, като никога не съм се съмнявала дали съм направила правилния избор. Завърших първи курс отлично, взех си всички изпити и интересното е, че докато моите колеги се тресяха от принеснение на изпитите, аз бях сурер спокойна, макар не винаги отлично поготвена. И така това ме наведе на мисълта дали медицината е моето призвание, дали не съм последвала нечия чужда мечта, тъй като докато кандидатсвах силно се възхищавах на едно момиче, коено сега завършва медицина. А и това, че не се притеснявам за изпитите, също ме навежда на тази мисъл - уча, без да се тормозя излишно, сякаш не влагам душа в това, което правя. Знам, че ще успея да се справя с обучението по медицина, но не знам дали това е моето призвание, объркана съм не по-малко от теб, но оставям времето да ми покаже правилната посока! :))

18.   Не го приемай като нещо неприятно! Трябва да ти е интересно и да го правиш с удоволствие! Сприятели се с колеги, учете заедно, излизайте навън. Възможно е и да си в депресия, но това в моментно състояние и можеш да го преодолееш ако искаш.

19.   Авторката: Благодаря ви! И аз се възхищавам на всички завършили, гледам ги като БОГ хаха, две години също докато кандидатствах за мен това беше всичко, буквално като кон с капаци. Аз искам да стана лекар, не ме разбирайте погрешно, просто изведнъж изпаднах в дупка. Може би не бях подготвена за тоооолкова много четене, но няма начин. Просто от ученическата до студентската скамейка има много малко време, и може би просто не мога да се осъзная още къде съм. Знам, че един ден всичко ще е зад гърба ми, и ще ми харесва това което правя, защото в момента всъщност едва ли може да ми хареса това коеот правя, а именно да уча анатомия -2 000 страници.. Но ще се справя! Благодаря ви, за съветите. Бъдете щастливи :)

20.   Момичета, медицината има толкова много направления, все нещо ще има и за вас. Защо не психиатрия или рентгенология. Не всички режат на масата, не на всички им умират хора в ръцете, не всички виждат отрязани крайници всеки ден. Да, работиш с чуждото нещастие и трябва да имаш вътрешна издрържливост. Доста травматолози се пропиват в един момент.

21.   номер 19, повярвай ми, като завършиш всичко започва, а не свършва. Ще си сама в някоя клиника с пациентите и ще мечтаеш да си у вас и да четеш по анатомия. Но така е, всеки етап с предизвикателствата си.

22.   21 напълно си права. След като завърши човек и тръгне да работи по специалността си, после се пита къде са му студентските години.
Впрочем при правистите не е точно така. Ние като завършим и се радваме, че е приключило и не искаме да се връщат студентските години. По- леко е да го работиш.