 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Образование |
Очакванията на учителите към мен ме тормозят?
преди: 7 години, 6 месеца, прочетена 1141 пъти
Здравейте. Моля модератора за одобрение на тази моя история. Благодаря предварително!
Аз съм момиче на 17 години, завърших 10. клас с пълно отличие (6. 00). Сега дойде и старта на новата учебна година и в мен се натрупват все повече съмнения във възможностите ми и страх от сблъсък с провала. Общо взето, постоянно имам чувството, че всички имат високи очаквания от мен и аз трябва да ги препокривам - като започнем от учители, та стигнем до съученици, приятели и семейство.
Винаги съм живяла с този страх, притеснявала съм се да не би да разочаровам някого... и да разочаровам така и себе си.
В полагането си на усилия съм краен перфекционист, всичко трябва да е изпипано до последния детайл. Изключително изпълнителна и отговорна съм и когато някой подхвърли реплика, подобна на: „Днес не се справи; не очаквах това от теб... “, полудявам вътрешно. Започват самообвинения, тормоз от мен към самата себе си. Имало е и случаи, в които съм се чувствала толкова зле, че съм изпадала едва ли не в нервни кризи (радвам се, че не ми се е случвало скоро).
Тормози ме фактът, че може да не се справя с тази учебна година, както с предишната. Че може да разочаровам всички около себе си, че може да намаля успеха си. Страхувам се, сигурно е много комично за странични хора, защото съм го обсъждала доста пъти с други и знам каква реакция предизвиквам, но за мен е сериозно. Тормозя се и не мога да открия как да се справя с проблема... явно така съм си родена?
Ще съм благодарна на всеки, който отвърне на това и сподели с мен някой друг съвет. Лек ден/лека вечер пожелавам на тези, прочели това!
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 7 години, 5 месеца hash: 1cf915f11b |
|
1. Явно родителите ти са ти вменявали отговорност за неща, които не са били твоя работа като малка и са имали очаквания към теб спрямо тези отговорности.
Долу-горе знам за какво говориш, защото и аз 8-9 клас бях отличник. Към 10-ти клас ми спадна успеха, съответно и при мен имаше подобни реакции на "не го очаквах това от теб", "разочароваш ме" и подобни бла бла булшитове. Трябва да разбереш, че това са булшитове и всъщност на никого не му дреме. Просто празни приказки. Ще ги "разочароваш" два-три пъти и после на никого няма да му дреме, защото всъщност още първия път не му е дремело.
Важно е, за теб самата, ако държиш да учиш нещо определено за висше после, да разбираш материята. Всъщност успехът е на второ място! По-важно е да разбираш материяла. При нас имаше много зубъри с висок успех, които не знаеха за какво става въпрос. Например, научаваха наизуст уроците за черния дроб, но след 2 седмици като говориш за черния дроб и не знаят къде се намира въобще.
|
| преди: 7 години, 5 месеца hash: c30f3b10b1 |
|
2. Виж, като човек, който е been there, done that - при мен беше дори по-тежко положението, не искам да се впускам в подробности, ти казвам, че колкото по-рано осъзнаеш, че на никого не му пука, толкова по-добре. Всеки живее собствения си живот и никой няма да стои и да се чуди по цяла нощ как ти живееш своя.
Не живей според очакванията на другите, не се самоограничавай по този начин, ще съжаляваш много за изгубеното време.
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
