2. Съветът на първият коментиращ е много правилен, но вярвам, че трябва да направя малко допълнения.
Университетите издава учебници и помагала на база, на това, което професорите и доцените им са разработвали. Когато изпитните работи се проверяват, те се проверяват от хора, инструктирани да следят за нещата, които професорите са написали в своите учебници и книги.
Не ти казвам, да взаимстваш от тях, казвам ти, да ги научиш на изуст, ако можеш. Приятелите ми, които се записаха да учат прави, цитираха цели пасажи и си взеха изпитите с много висока оценка. Ако ще кандидатстваш в СУ, вземи си техните книги за подготовка и научи техните теми. Същото важи за всеки останала университет в страната.
Без независими мисли, без цитати от други източници. Имаш около 50-60 теми. Имаш достатъчно време, буквално да си ги набиеш в главата, като досадна песен. Преписвай ги по 5-10 пъти ако трябва. За съжаление, такава ни е системата. А работата е, че всичко, ама всичко което е учено по литература и 95% от ученото по история, просто става ненужно и ще го забравиш, докато завършиш.
Само да те попитам - Някаква насока към специализция? Имаш ли планове за бъдещата си кариера? Кантори, към които да се насочиш? Нали знаеп, че дори и да искаш, не можеш да си отвориш своя собствена?
Питам те, за да знаеш, какво да питаш себе си. Направи си план и тогава действай, че познавам пълни отличници, които завършиха първи във випуска си по Право, но сега са или дребни чиновничета или подреждат верандите в Била и Лидл.
Ами това е! Успех с кандидатстването!
|
