4. Според мен в ПУ записват само изританите от НАТФИЗ. Който не е успял там, се примирява с... "поне диплома" от ПУ. За съжаление в Пловдив няма кой да ви преподава Актьорско майсторство, всъщност от време на време идват преподаватели от НАТФИЗ, на хонорар. През останалото време преподавателите по български, литература, музика запълват програмата. И не, че са лоши, но не са помирисвали сцена. Аз уча в ПУ, имам в програмата си ораторство и актьорски трейдинг и съм си говорила лично с преподавателя Ко***ев. Той е много готин човек, пиеше кафе с нас след лекции и сме си говорили за "новата специалност" в ПУ. Е, дори шефът на катедрата признава, че колкото и да учат децата в Пловдив, просто нямат поле за изява. Тук не се организират кастинги, не се снима кино, не се снимат реклами. И сега в момента, ако разгледате програмата на театрите ще видите под всяка постановка малки буквички (гостуващ). Пловдивският театър ако реализира 2, 3 постановки годишно ще е супер. А какво правят актьорите ли? Ами стават аниматори в детските центрове, или водещи на сватби и подобни. И това можете да проверите. Потърсете аниматор за сватба и вижте къде са учили.
Не всичко е талант, за съжаление. Един от ключовете за успеха е да попаднеш в правилната среда. Още, докато учиш да се снимаш в някоя друга реклама, постановка, да попаднеш в масовката на някой филм, да свикнеш с кастингите. Това в Пловдив няма как да стане. Другото, което няма да ти се случи в ПУ е да създадеш контакти с режисьори и сценаристи. А все пак, утре те ще правят новите продукции. Те са си в НАТФИЗ, дали ще изберат колежката от съседния курс, която познават и знаят как играе, или някой си непознат от ПУ?
Съветът ми е, ако искаш да постигнеш истински успех да си дадеш малко повече зор и да се подготвиш за Академията.
Ако не искаш да си даваш зор, а искаш "поне диплома", заповядай в ПУ. Тук ще попаднеш в курс 60, 70 човека, преподавателите дори няма да те познават, на никой няма да му прави впечатление дали присъстваш, стига да си плащаш.
Ето ти малка част от абсурдите, които ми се случиха в ПУ:
1. Отивам да се записвам. Приета съм на 1во класиране, 1во желание. Съмнителен господин идва при мен, дръпва ме от опашката и ми предлага скромна сума за да не се записвам сега. Гарантира ми, че на второ класиране ще има места и ще мога да се запиша спокойно и без да чакам десетки хора на опашката. Само някой много тъп би се вързал, така че му казах да се гръмне. Оказа се преподавател, още не ми дава изпит от 1ви семестър, а вече трябваше да съм завършила.
2. Преподавател ми казва да му звънна да се видим след 22. 00 часа...
3. Преподавател, разбрал, че семейството ми има бизнес ми казва, че на изпита ще ми донесе СВ на снаха си.
4. ПреподавателИ директно си казват, къде искат да ги почерпим след изпита.
5. Веднъж забравих да си скъсам копието от платежното за семестъра и дадох 2те копия на инспектора на курса. След месец се оказа, че не съм си платила, нямаше как да докажа, че съм и платих пак.
6. Преподавател ме кара да уча наизуст измислена от него азбука (В никаква връзка с предмета) и твърди, че може да ми чете мислите.
7. ПреподавателИ не се появяват на лекции, без никакво обяснение или заместник.
8. Преподавател ме е късал, защото съм преснимала учебникът му на ксерокс.
Последният ми изпит не се състоя, защото преподавателят беше забравил да запази Аула и ей така ни разкара 68 човека от цялата страна да пием по едно кафе и да си ходим.
А специалността ми я има от основаването на университета. Смятай каква ще е организацията на АМ, има я от 2011г.
Аз определено мисля, че си изгубих времето в ПУ и не само, мотивацията ми отиде на кино. Сега като завърша ще запиша магистратура в Софийския, евентуално да науча нещо. От ПУ ще си тръгна със средно ниво обща култура, няколко приятели и "поне диплома".
|
