 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес. Клиниката работи както с двучастови конвенционални импланти с отложено натоварване така и с едночастови базални импланти. |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Образование |
Избрах да уча Нещо, което не ми е на сърце, заради баща ми!
преди: 6 години, 10 месеца, прочетена 2022 пъти
Здравейте! Може би, както си проличава от заглавието -Да, избрах да уча специалност, която не ми беше мерак, ноо "силният" глас на баща мии, сви възможностите ми за нещо друго! Та така, студентка съм вече втори курс по Физика в СУ "Св. Климент Охридски" Още при кандидатстването ми в 12-ти клас, бях избрала да уча Архитектура в УАСГ, нооо баща мии, понеже той е инженер-физик, ме принуди да запиша да уча Физика... даа добра съм по физика, умея да решавам задачите, но някак си не усещам, че това е моето призвание-физик, мм не искам да работя в тази Сфера.. Нооо, така или иначе, не исках да влизам в Остри отношения с татко и кандидатствах Физика в СУ -и ме приеха. Вече втора година съм, разбирам материята, която се преподава.. нооо не ми е присърце, не знам просто Какво ще правя, след като се дипломирам? ! Сбърках ли- Не сбърках ли като записах тази специалност? ! .. Направоо, не знам.. объркана съм изцяло, заради това, че послушах баща ми-като че ли провалих Професионалният си път!
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 6 години, 10 месеца hash: 6a551972ed |
|
1. Мноооого исках да кандидатствам мед.сестра.Баща ми категорично заяви, че няма да плаща за полувисше образование.Трябва да е висше, трябва да уча за учител.Приеха ме, 5 год.ходех на лекции като сянка и без никакво желание.Дипломирах се заради него, но бях сигурна, че никога няма да стъпя в училище!Първа работа - ад, колектива ужас, всяка сутрин - една малка смърт! Втора работа - по-голям ад , колектива отвратителен.Трета работа ( на село, ромско училище) приеха ме като семейство, невероятен колектив и Директор, отлична база, желание и хъс за работа, едвам дочаквам сутрините за работа, не ми се прибира у дома- и така вече 18 години! Татко, благодаря ти! Съжалявам, че не мога да те прегърна и да ти кажа, че съм една от най- добрите!!!!
|
| преди: 6 години, 10 месеца hash: 07d444d5ed |
|
2. Моята история вероятно е сходна. Вече съм мъж, а тогава по - скоро момче. Преди 12 години записах заради баща си археология, защото искаше да уча висше и то на момента, а тогава не ме приеха, каквото аз исках. Изкарах 4 години в университета, стигал съм до рев, че не съм щастлив там, където съм попаднал, но родителите ми упорито плащаха семестъра, даже не ми се налагаше да работя неквалифициран труд т. е. издържаха ме изцяло... И така от година на година мечтата ми междувременно поизбледня / почти я бях забравил. Така и не завърших археология, не беше моята професия. Не бих казал, че напълно съм си изгубил времето, работих 10 години по разкопки, там е друго не е като в скучните аудитории, придобих много странични и ценни умения, срещнах жена си и всичко това заради археологията, но диплома и до ден днешен нямам. Вече съм на 31г. От извесно време се преквалифицирам и усилено уча това, което винаги съм искал, а то (в моя случай) е програмиране Дано успея! Стига за мен.
Незнам дали вярваш в съдбата. Може би това, което ти се случва има смисъл, просто още не е узрял момента да го осъзнаеш. Явно разговор с баща ти няма да помогне и на двамата. Ако те издържат... той е шефа, учи си, гледай да завършиш (не като мен), изкарай един стаж, кадърни физици трябват в изключително много сфери от частинят сектор (не е като с гладните археолози), а заплатите би трябвало да са високи (докато писах коментара попадах на тази обява https://www. jobs. bg/job/4444503 незнам до колко е адекватна и май не е съвсем за студенти, но би трябвало поне 5к да дават и то начално).
Да разбирам ли, че си на 20г.? Няма винаги да живееш с родителите си. Ако архитектурата наистина е твоята страст ще дойде време, когато ще я последваш и ще видиш, че натрупаните до момента знания и умения ще ти бъдат от огромна полза. Поздрави, топли чувства и искрени пожелания за успехи! Делян
|
| преди: 6 години, 10 месеца hash: e3048f9019 |
|
3. Все още не е късно (даже никак) да запишеш това, което ти искаш. Има хора, които и на 25, и на 30 все още търсят призванието си. Някои сменят професията и на 40. А ти си още съвсем в началото.
Колкото до баща ти - това е твоят живот и той ще трябва да приеме решението ти. Обясни му честно и откровено положението. Дори в началото да се инати, все ще се примири.
Успех!
Ж29
|
| преди: 6 години, 10 месеца hash: e1c2c1115d |
|
4. И аз исках да уча същото, което си искала ти, но баща ми ме разубеди. Записах и завърших право. Вече втора година работя по специалността си. Не бих казала, че не ми харесва, но не ми доставя вътрешно удоветворение.
Бих те посъветвала да премислиш какви са перспективите пред теб, какво ти дава като реализация едната и другата специалност. Аз исках да се откажа в трети курс, но майка ми ме разубеди и съжалявам на моменти, защото сега вече нещата стоят по друг начин. На 28г. съм, нямам възможност да заплащам за обучение по друга специалност, тъй като закона ми дава възможност на една държавна поръчка, а аз вече я използвах.
|
| преди: 6 години, 10 месеца hash: 2b023d442f |
|
5. Нищо не си провалила. Завърши си щом си го почнала, но щом не ти се работи това, след това намери начин да кандидатстваш архитектура или каквото те влече.
Никога не съм ги разбирала тези родители, които насила те карат да учиш това, което на тях им харесва, а не това което ти искаш. И накрая е пълно с хора с висше образование, които не си работят по специалност защото не им е интересно и не искат да работят това, но са го завършили, защото мама, тате, вуйна и не знам кой си казал, че това е много перспективна специалност и като я завършиш ще изкарваш много пари. Е, да де, ама си представи 40 години да правиш нещо, което не ти харесва. Ужас! Така, че за да няма драми, пък и вече си го започнала, завърши си физиката и след това гледай да правиш нещо, което ти харесва, а ако имаш възможност веднага да запишеш друга специалност-още по-добре. На 20 и няколко още не е късно да започнеш нещо ново, виж на 40 вече няма да имаш много избор, за това-действай.
|
...
| преди: 6 години, 10 месеца hash: 632301ed38 |
|
6. Авторката съм: Благодаря, Ви за ценните съвети и Коментари! Понеже баща ми още от малка ми е взел страха и съм свикнала да го слушам, да изпълнявам заръките му... Снощи доста се замислях, мм реших, да не съжалявам вече за това, иии това че няма да бъда Архитект, а ще бъда физик, не е нещо фатално, напротив.. След като завърша Живи и Здрави един ден и магистратура, мисля да запиша и Докторантура и да започна научна работа, даа Физиката я разбирам, не ми е била никога големият мерак да я уча, но просто се примерих със Съдбата.
|
| преди: 6 години, 10 месеца hash: 741e6d6b66 |
|
7. Колко познато ми звучи това. Има някакъв егоизъм в това. ”Аз не успях да стана еди какъв си, затова сина ми ще го направи ( ще сбъдне мечтата ми )... и накрая учих сума ти години нещо, което не обичам и сега съм един посредствен инженер.
Имаш два варианта:
-зарязваш тая физика и си кандидатстваш каквото искаш и казваш на баща ти да си гледа неговия живот
-завършваш и татко ти те набутва някъде с връзки
Ааа има и трети-завършваш и работиш нещо съвсем друго
|
| преди: 6 години, 10 месеца hash: 638f43b7c6 |
|
8. Ами опълчи му се бе човек, пълнолетна си вече ако се оставиш да ти се бърка в живота до 40 нищо чудно утре да почне да ти избира и съпруг по свой образ и подобие!
|
| преди: 6 години, 10 месеца hash: fbca9cd385 |
|
10. Здравей! Аз съм студентка по архитектура 3 курс. Може би искаш да разбереш какво е, затова реших да пиша. Преди да ме приемат архитектура в УАСГ трябваше да ходя на уроци по рисуване и математика поне 1-2 години, които не бяха лесни за времето си, но все пак успях. Тогава това ми се струваше доста трудно, но истинската трудност беше вече, когато влязох в университета. Там разбрах какво е истинско натоварване. Първите 2 курса през седмицата почти всички дни прекарвах там - на лекции и упражнения. Учехме се как да рисуваме, математика, механика, основи на архитектурното проектиране, сградостроителство и много други предмети. Като цяло доста разностранни умения трябва да се придобият за тази професия. В университета самите преподаватели са доста изискващи и като цяло постоянно бях заета -дори и уикендите. А когато дойде време за заверки, почти никой не спи (а доста често и през семестъра не се спи, заради обсъждания и т. н. ). Време за лични неща и развлечения почти нямах.. да не кажа, че изобщо нямах. Но това съм си аз все пак. А изкарвах и добре оценки-5ци и 6ци. Но като цяло дори и с 3ки да се завърши неспането и напрежението не биха те подминали. Преди да го започна думата "неспане" нямаше същото значение за мен, тъй като вече усещам истинските последици от това. Уча тази специалност подобно на теб - главно заради родителите си. В момента дори наистина се чудя дали да продължа.
Но повтарям това съм аз. За да учиш и работиш това нещо е нужна много страст, която ти може би имаш. Тя би помогнала на всеки за неспането и напрежението, защото все пак най-важно е желанието.
Надявам се да съм ти помогнала поне малко. Успех! :)
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
