Споделена история от Образование |
Самотна майка - студентка
преди: 6 години, 5 месеца, прочетена 1553 пъти
Здравейте прекрасни хора! Търся мнения от други самотни родители относно моя случай, ще съм благодарна на за всеки коментар. Така.. живея във Великобритания от години, тук е роден и сина ми. За съжаление с баща му се разделихме преди няколко години, то не бяха дела за попечителство, то не беше чудо, костваше ми хиляди, да запазя сина си при мен. Най-накрая нещата се наредиха и ме приеха в един от топ университетите. Да, но ми се разказва играта в момента, ходейки на лекции - full time и грижата за сина ми, плюс и на работа ходя. Нямам никой тук, само на една приятелка разчитам, да е жива и здрава, тя го взима от училище и го наглежда, докато аз жонглирам през деня между лекции и почасова работа. Хора, направо съм изтощена, когато се приберем се почва - готвене, къпане, пране, чистене, учене след като той заспи, понякога и до два сутринта. Усещам как започнаха да ми треперят ръцете от недоспиване и бързане. Тя програмата ми е следната: 23 часа лекции, упражнения, workshops, 18 часа почасова работа, отделно цялата домакинска работа плюс неговите домашни. Имам чувството, че това никога няма да свърши, на моменти се усещам и как започвам от нерви да плача сама. Сина ми няма контакт с баща му, тъй като съда наложи забрана. Няма да коментирам защо. Ако има някой в подобно положение, моля да сподели, дори и с някоя тактика, запълнено ми е времето до минута, но може би аз нещо не правя както трябва? Благодаря Ви
|
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 6 години, 5 месеца hash: e79b8ebca0 |
|
1. Ами не знам какво да ти кажа, ти си знаеш най-добре какво ти е... Дръж се заради детето. Бъдете благословени.
|
| преди: 6 години, 5 месеца hash: 780dfe7d1a |
|
2. До авторката - трябва поне да си благодарна, че живееш далеч от България!
|
| преди: 6 години, 5 месеца hash: 626f4a581c |
|
3. Сложно и трудно ти е наистина. Не знам какво са кажа, освен да ти пожелая искрено Господ да е с теб, да е с вас, да бъдеш силна, защото това да си майка от моя перспектива е едно свято нещо. От теб зависи до голяма степен какъв ще стане синът ти. Това което бих те посъветвал е колкото и трудно да е винаги да намираш време за разговор между теб и него когато това е възможно, ако сега е твърде малък - по-късно. Защото често когато имаме трудности като родители, се концентрираме към друг вид нужди на нашото семейство, но не и към често духовната близост между нас, а това наистина е много важно за децата. И именно този вид липса при някой деца е решаващо те да тръгнат в друга, не до там положителна посока. Поне имаш тази красива мотивация да продължаваш да се бориш с живота в името на семейството ти.
|
|
