Спешно се нуждая от съвет
преди: 6 години, 4 месеца, прочетена 1418 пъти
Здравейте, читатели на spodeli.net! Пише Ви едно 20-годишно, много объркано момиче, което спешно се нуждае от съвет.
Първо ще помоля модераторите да одобрят историята ми и да я публикуват колкото се може по-бързо, тъй като наистина съм в безизходица и не знам какво да правя. А на всеки прочел историята докрай, благодаря предварително, понеже мисля, че ще се окаже дълга.
Занапред ще кажа няколко думи за себе си - много съм колеблива, нерешителна, а в повечето случаи дори нямам собствено мнение. Това, в комбинация с ниското ми самочувствие, всеки път ми изиграва лоша шега и изключително много ми пречи и сега ще разберете защо.
Завърших 12 клас миналата година. Бях в езикова гимназия и нямам професия, както учениците, завършили техникуми например. През целия 12 клас ни питаха какво сме решили да кандидатстваме и всичките ми връстници имаха идея за бъдещето си, освен мен. Както казах по-нагоре - много съм нерешителна. Буквално минах през куп специалности, за да си избера най-сетне сферата, в която искам да се развивам, но уви, това така и не стана и до ден-днешен. По принцип обичам да уча всякакви нови неща, харесвам училището и да уча като цяло, бях отлична ученичка, макар и не по всички предмети. Не си мислете, че съм някакъв зубър обаче, далеч не е така - никога през живота си не съм сядала да уча, било то за устно изпитване, по-важен изпит или матури. Всичко научавах със слушане в час, а вкъщи си писах единствено домашните. Е случвало се е да прочета няколко допълнителни страници, в случай че се чувствам неподготвена. Сега сигурно ще се зачудите: е като е такъв "гений", какъв е проблемът в случая. Ами всъщност проблемът е, че все още не знам с какво искам да се занимавам. Още преди гимназията са ми харесвали езиците и биологията и съм била най-добра в тях, отколкото в математиката и историята например. Та, след 7 клас влязох в езикова гимназия, тъй като тогава беше престижно да учиш в подобна гимназия, а и бива в езиците. Но сега си давам сметка, че е било грешка, защото дори в обикновените общообразователни училища или техникуми имат същия хорариум за изучаване на чужди езици, колкото нас в езиковите гимназии. Сега, може да не е напълно вярно и да съм в грешка, но така си мисля аз. Споменах и биологията - понеже много ми харесва, в 11 клас реших, че ще кандидатствам медицина, но с течение на времето все повече се отказвах , защото нямах възможност за уроци, а и бях сравнително закъсняла. Все пак, мисля, че добре стана така, защото не си се представям цял живот да работя в болница, колкото и да ми се иска да помагам на хората.
Най-сетне идва съществената част на историята ми - мина балът, дойдоха кандидатстудентските изпити и времето за записване в университет. Записах филология(ще я нарека филология номер 2, защото беше второто ми желание) по езика, който бях изучавала усилено в гимназията (няма да го споменавам с цел да запазя анонимност). Не беше първото ми желание, тъй като от желанията ми, свързани с филологии, повече исках да уча филология номер 1. Е, на първо класиране не ме приеха във филология номер 1 и затова записах филология 2 - първа грешка, за която съжалявам и до ден днешен, защото за филология 1 щяха да ме приемат на второ класиране, но тогава ми беше все едно коя от двете ще изучавам, тъй като и двата езика са ми любими. Е, учебната година почна и мен все повече ме беше яд, че си изпуснах шанса с филология 1. Всеки изминал ден беше ад за мен, тъй като намразих и езика, изучаван цели 5 години в гимназията, и всичко. Единствено две-три дисциплини ми бяха интересни и с удоволствие посещавах лекции, а за другите се насилвах да ходя, тъй като бяха тотални глупости (не само според мен). Разпитах как стоят нещата с преместване в друга специалност и единственият вариант беше да изкарам успешен първи курс, за да се преместя в желаната специалност. Да, но в интернет намерих информация, че можеш да се отпишеш изцяло от специалността, като губиш всякакви студентски права. Предпочетох това, за да мога да се подготвя по-добре за следващите кандидатстудентски изпити, но също така ми беше притеснено от това какво ще си помисли семейството ми за мен. После стана така, че имах здравословни проблеми и отписването беше единственият ми вариант.
Отписах се от първата специалност и си казах, че повече няма да се занимавам с филологии. Да, ама не си спазих обещанието.. Втора грешка, за която отново съжалявам. Тази година отново кандидатствах за филология 1 и ме приеха, от първия път! Първоначално бях радостна, защото това беше желанието ми от предната година и този път имах късмета да ме приемат, но мисълта, че можеше да запиша нещо съвсем различно от филология, не ме напуска и досега. Сега всичко се повтаря - отново искам да се отпиша и да уча нещо друго. Всеки ден плача и се мразя. Нямам приятели в университета, така беше и миналата година, не съм толкова добра, колкото другите и това допълнително ми тежи. Няма възможност за преместване в друга специалност, защото учебната година отдавна започна. Ако отново се отпиша, всички ще ме помислят за лигла, което е така. Аз съм една развалина, която не знае какво иска. Родителите ми нямат висше образование и ми казват, че без висше е много трудно да се намери работа. И са прави. Повечето работодатели изискват някакво висше, но не уточняват какво. На мен също ми се учи в университет, харесва ми да уча, но нещо, което напълно да грабне интереса ми. Мисълта, че ще уча нещо с нежелание цели 4 години, направо ме отвращава. И не ме бива в нищо, не съм достатъчно добра, което ограничава възможностите ми. Единственото нещо, от което не съм изгубила интерес вече 8 години, е фотографията. Това е моята страст, но както казах - не съм достатъчно добра, за да ме приемат, а и имам чувството, че ако уча тази специалност в университет, ще ми омръзне бързо. Не искам това да става, тя е единственото ми развлечение.
Намирам се в дупка, от която не виждам как да се измъкна. Ако отново прекъсна, всички ще си помислят, че се страхувам от изпити и т.н. и затова се отказвам толкова бързо, което не е така. А и не искам да бъда вечната студентка в първи курс, вече изгубих една година.. Понякога се чудя как може да бъда толкова разглезена, тъй като в университета виждам много студенти в неравностойно положение, които въпреки състоянието си, не се отказват. Просто наистина не знам какво искам.. Ситуацията е толкова сложна и объркана, че понякога дори искам да запиша математика, където хич ме няма, само и само да не е филология. Дразня се и от приятелите си, които са наясно с желанията си и учат далеч по-интересни и полезни неща, които ще им осигурят работа в бъдеще. И заради това се мразя допълнително - завиждам на приятелите си и наранявам семейство си с отвратително държание от моя страна.
Ще се радвам ако ме посъветвате какво да правя в този случай - да остана ли в сегашната си специалност и да търпя или да потърся нещо ново.
Благодаря предварително на всеки, отделил от времето си да прочете историята ми.

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 6 години, 4 месеца hash: f986b9c2f1

гласове: 1 2 3 4 5   (313149 гласа)

1.   Ще ти предложа нещо за което не ти трябва висше Програмист. Има достатъчно книги и клипчета в интернет. Спокойно не ти трябва изобщо математиката. Вече много хора на всякаква възраст започнаха да стават програмисти. Да правиш сайтове е най-лесно. Другите неща са по-сложни, но и те се научават. А ако пак ще записваш нещо друго много добре си помисли преди да го запишеш. Щом си добра в езиците можеш и в чужбина да отидеш да учиш. Само не записвай в България Право или Икономика от там излизат най-безработните после.

 

...

преди: 6 години, 4 месеца hash: 4d606e8ae3

гласове: 1 2 3 4 5   (258716 гласа)

2.   Виж, една бакалавърска степен е 4 години-тежко, леко минава, по-важното е в каква сфера искаш да работиш. Пълна загуба на време е да се откажеш от учител по английски и да станеш учител по немски език-или както си ги казал филология 1 и 2. Според мен трябва да се стегнеш и да завършиш и да започнеш работа, тогава ще видиш дали е за теб или не и ще можеш да се насочиш към магистратура каквата те влече. Моето мнение е, че въобще не е лошо за жена да е учител-заплатите им се дигат, има сравнително голямо предлагане на работа.

 

...

преди: 6 години, 4 месеца hash: a128cd2562

гласове: 1 2 3 4 5   (229372 гласа)

3.   Добре дошла в света на един студент. Ще ти кажа, че в университета се учат много излишни предмети. Те няма да са ти напълно нужни един ден за работата, но специалистите трябва да ги знаят, да имат понятие от тях. В моята специалност ни учат да работим на стари машини, по стари методи, при положение, че в съвременния свят всичко се случва с натискането на две копчета. Да, но ние трябва да се запознаем с целия процес, ако системата на работа един ден се развали, ние трябва да познаваме методиката, да открием грешката, да можем да я поправим. Ще го кажа така, първи курс трябва да е много скучен, защото той само ти дава основи. В първи курс учих някакви програми, математики и чудеса, които нямат нищо общо със специалността ми и не са приложими. Учих програмиране, а аз не съм записала за програмист. Бях изнервена, чудих се защо ми е. Следващата година се оказа, че знанията по тези предмети ми помагат изключително много по други предмети, които вече са ми по специалността. Все още уча неща, които ми се струват излишни, но вече осъзнавам, че може би ще са ми от помощ някога. Всеки се чувства като идиот първата година в университета, просто те удрят с мокър парцал от истини. Филологията пък изобщо не е лоша. Две години след избора ми на специалност ми мина през ума, че е може да изкарам и една педагогическа способност, за да мога да преподавам в техникум. Заплатите на учителите се вдигат, специалисти почти няма, а е много хубаво да предоставяш информация на деца по достъпен за тях начин, да им помагаш, да им дадеш малко любов към някой предмет. Можеш да станеш преводач, можеш и да работиш в колцентър. Второто е доста добър избор, защото е чиста работа, зад бюро и често е добре платена. Сега учиш бакалавър и имаш много време да си избереш магистратура. Какво са още две години? Реално можеш да минеш всички възможни специалности, но ще загубиш много средства и време. Завърши си бакалавъра, започни работа, дай си малко време да избереш магистратура и всичко ще се подреди.

 

...

горе^

преди: 6 години, 4 месеца hash: 0c2c3ce1f8

гласове: 1 2 3 4 5   (205505 гласа)

4.   От авторката: благодаря на всички, споделили мнение, определено донякъде ми бяхте полезни. Насочихте ме към учителската професия, но работата е там, че аз не желая да се развивам в тази насока. Не искам да ставам нито учител, нито преводач, камо ли цял живот да работя в кол център (номер 3, малко ми е странно и леко смешно, че даде това за пример, понеже не смятам, че това е професия, подходяща за висшист от която и да е сфера - все пак там наемат хора, нямащи дори завършено средно образование, стига да имат нужните знания по даден език; като бях ученичка много от съучениците ми работеха през свободното си време и лятната ваканция именно в кол центрове. Намирам тази работа подходяща за все още незавършили студенти или хора, нуждаещи се от временна работа. Разбира се, все пак това е моето лично мнение, за някой друг това може да бъде работата мечта! ) И реално това са възможностите на бакалавър по филология. В комбинация с някаква магистратура може и да стана добър кадър, но на този етап не виждам реализацията. Наистина не знам как да постъпя. Знам, че не е лесно, знам, че трябват труд и упоритост за всичко, но просто съм тотално объркана, а и желанието ми се изпари. Искам да уча нещо полезно и което наистина ще грабне интереса ми. В един момент си казвам, че е по-добре напълно да зарежа тези проклети филологии и да се захвана с нещо коренно различно, но уви, възможностите ми опират само до това. Ще се радвам на още съвети!

 

...

преди: 6 години, 4 месеца hash: 9d00c1609b

гласове: 1 2 3 4 5   (0 гласа)

5.   Здравей, не знам до каква степен бих могла да ти бъда полезна, но все пак ще опитам :) В момента съм ученичка в 11 клас и миналата година (10 клас ) се бях насочила към Скандинавистика. Следователно се обърнах към моята учителка по английски и след разговора, който проведох с нея бях 100 % убедена, че да уча филология е загуба на пари и време. Разговора ни беше буквално 5 изречения, но ми помогна да осъзная, че не искам цял живот да съм учител/преводач или да работя в кол център. От това, което прочетох разберах, че имаш интереси в биологията. Аз догодина мисля да кандидатстватствам Биотехнологии, което до 5 години се очаква да стане професия на бъдещето. Така, че помисли дано съм ти била от полза. Успех :)

 

...