Между самотата и познанието
преди: 6 години, 5 месеца, прочетена 1277 пъти
Цял живот съм се чувствала сама сред хората, нежелана и необичана. Всъщност само моите родители ги е грижа за мен, нищо че съм вече на 20 години. Захванах се с едно доста трудно следване и попаднах в съвсем нова среда. Знаете ги общежития и нов град. Имах едни очаквания за начина на обучение и за новите контакти. Реално и от двете се разочаровах. Всеки ден плача и си искам стария живот, но и не мога да се откажа от следването. Нямам основание освен безкрайната си самота. За толкова години само веднъж съм имала гадже и истинска приятелка. Може би никой никога не ме е забелязвал, а съм си съвсем нормално момиче. Не знам какво ми има и как да оправя нещата. Искам да съм щастлива и успяваща в социалния и учебния процес. Но липсата на човек до мен се отразява в мъка и невъзможност за учене. Моля дайте адекватни съвети как да си реша проблемите.

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 6 години, 5 месеца hash: 43ddcbdcfb

гласове: 1 2 3 4 5   (313149 гласа)

1.   Отпусни се малко. Задълбаваш се в мисли, а подобен навик ще те спира да действаш. Човек колкото повече се притеснява, толкова по-трудно му става да е активен в живота си. Млада си, отговорна си, умна си, не се впрягай излишно в простички действия като това да поздравиш колега и да го питаш иска ли да пиете кафе заедно. Някои се раждат общителни, а други се учат да бъдат такива. Факт е само, че всеки има нужда от социални контакти, за да не се побърка напълно. Както ти, така и хората около теб. Разговаряй, задавай въпроси, интересувай се от хората. Не ги съди преди да си ги опознала. Не се води по външния им вид и маниерите им. Бъди по-отворена към нови запознанства и давай шанс на старите такива. Ученето си е изтощаващо, независимо от специалността. Не става само с четене и писане, ще се поболееш. Давай си време за разпускане, намери си хоби и го следвай неуморно. Опитвай се да се радваш на всеки ден. Във всяка ситуация има нещо хубаво, ако си позволим да го видим. Имаше период, в който често оставах сама вкъщи и се чувствах много зле. После осъзнах, че не е нужно това да бъде самота. Пусках си музика, припявах си, обикалях между стаите и се занимавах с неща, с които трудно бих могла, ако имаше някой друг там. Имало е моменти, когато съм се чувствала много отегчена в университета. Искало ми се е да съм на друго място и да се заминавам с друго. После започвах да слушам преподавателя, да преглеждам и старите лекции, да задавам въпроси. Възползвах се от това, че се намирам в залата и ако се концентрирам, вкъщи няма да имам много остатъчна работа. Давам ти тези примери от моя живот, за да разбереш какво се опитвам да ти кажа. Граби с пълни шепи от настоящия момент, не си позволявай да се чувстваш зле. Така или иначе, вече си започнала следването си. Следващите 3-5 години ще бъдеш в общежитие, ще ходиш на лекции и ще си с колегите ти. Опитай се да извадиш максимума от тази ситуация, вместо да мислиш за това, че е можело да бъде различно. Откъсването от родния дом е трудно. Аз го знам много добре, защото попаднах в град, който никога не съм харесвала и бях разочарована от университета си. Дните вкъщи при родителите ти са минали, студентските също ще отминат и после може и те да ти липсват. Затова трябва да се живее в настоящето и да се взима максимума от него.

 

...

преди: 6 години, 5 месеца hash: a78b59a819

гласове: 1 2 3 4 5   (258716 гласа)

2.   Съжалявам, но не мога да приема на сериозно момичета на по 20 които се чувствали "сами" и не можели да си намерят "гадже". Това е пика ви в който сте най-търсени, и буквално можеш да се хванеш с който искаш. Общо взето както и да се държиш, както и да изглеждаш... Виж да попаднеш на някой качествен (ако наистина такъв търсиш, защото това е рядкост за днешните 20 годишни), може да е по-трудно. Но ти дори не казваш, че харесваш някой в обкръжението си... Какво чакаш - той да те намери и омагьоса ли? Нали се сещаш какъв тип го правят това... Харесай си някой и действай...

 

...

преди: 6 години, 5 месеца hash: 63d677f066

гласове: 1 2 3 4 5   (229372 гласа)

3.   /2/ "Това е пика ви в който сте най-търсени, и буквално можеш да се хванеш с който искаш. Общо взето както и да се държиш, както и да изглеждаш... " Нищо вярно няма в това. нищо. Мъжете не сме всеядни както се иска на някои жени. Е има и такива /бежанците например/ ама едва ли ще ви се иска да ви хареса такъв ;) Погрижи се за себе си. Външния вид основно и спри с плаченето. Плачещите жени са привлекателни само в някои филми и то когато ги играят секси актриси ;)

 

...

горе^

преди: 6 години, 5 месеца hash: 4219f96296

гласове: 1 2 3 4 5   (205505 гласа)

4.   Номер 2 - какво означава, че не можеш да приемеш на сериозно 20-годишни, които не могат да си намерят гадже? Не вярваш, че съществуват или какво? Не всички 20-годишни момичета сме търсени и се чудим кого да изберем измежду многото си обожатели. Авторке, аз имам приятели (не много, но все пак) и въпреки това съм самотна и аз като теб. Никога не ме е преследвало момче както приятелките ми ги преследват, не ми обръщат особено внимание, не съм им интересна. Нямам решение за проблема, започнах да свиквам. Не, че не ми тежи, ама спрях да очаквам промяна. Каквото - такова.

 

...

преди: 6 години, 5 месеца hash: 115f855e7b

гласове: 1 2 3 4 5   (0 гласа)

5.   Виж моето момиче, научи се да си бъдеш самодостатъчна и настроението ти да не зависи от другите. Ако има хора около теб- добре, но и да няма да не ти бъде голям проблем. Това ще ти помогне да не ти зависи самочувствието и настроението от някой друг. Не би трябвало липсата на човек до теб да те скапва... Научи се сама да си създаваш свят около себе си, в който да ти е добре и да ти е уютно. Изработи си механизъм за това. Всеки вътрешно е малко или много самотен и никой друг човек не може да му запълни тая празнина... Иначе добре дошла в света, където самотата е типична за съвременния човек, въпреки огромния технологичен напредък... Не си само ти така....

 

...