2. Едното нещо, което трябва да знаеш е, че веществата съществуват на молекули, примерно H2, O2, N2, H2O, не можеш при реакция да получиш или да вложиш един атом H или N...
Другото е, че някои елементи винаги имат една и съща валентност. Най-ярките примери пак са H и O. Като във всички молекули, и от двете страни на уравнението, те са си в нея (или съответно в нулева, когато са като свободни вещества).
Третото е това, което казва номер 1. Има елементи, които променят степента си на окисление (все едно валентността си) в хода на химичната реакция. Ако елементът отдава електрони, процесът се нарича окисление, а въпросният елемент се явява редуктор, който се окислява. Пример: Ca - 2e- -> Ca2
Ако елементът приема електрони, процесът се нарича редукция, а въпросният елемент се явява окислител, който се редуцира. Пример: N5 2e- -> N3
Реакция, в която има окислител, задължително има и редуктор (освен ако не е някаква чисто електрохимична, където редуктор и окислител могат да се явят съответните електроди... ).
Търсиш най-малкото общо кратно на броя електрони, които се отдават от редуктора, и тези, които се приемат от окислителя. Съответно слагаш пред единия и другия съответните коефициенти, така че броят на отдадените и приетите електрони да съвпада. После подхващаш да изравняваш тези атоми, които не си менят валентността в хода на реакцията, и знаеш че винаги имат известна такава. При това може да се наложи тук-там да умножиш по 2 или по 3 (или съответно да разделиш на толкова), за да получиш цели молекули, а не отделни атоми...
И общо-взето - това е всичко. Няколко упражнение и си цар/ица на изравняването! :)
|
