Раздвоена личност съм относно учене
преди: 5 години, 7 месеца, прочетена 1107 пъти
Здравейте хора. Ще се радвам да чуя съвети. Уча специалност по която принципно се справям много добре и всички изпити винаги си взимам с високи оценки на поправки никога не съм допускала да остана което от една страна ме прави щастлива и горда със себе, но от друга без да преувеличавам ще си го кажа - откакто уча тези години ми станаха НАЙ ама най депресиращия период от живота ми. Не знам защо възрастните и родителите ни постоянно ни опяват, че студентските години били най хубавите в живота на един човек. Депресирам се защото както повечето от вас които са студенти сигурно знаете - постоянно ни ангажират с курсови работи, протоколи, домашни, дневници за защита на практики, това, онова... не знам вие как го понасяте това, но мен лично това много силно ме депресира. Отделно че и материалът за учене е невероятно много. Аз съм от редовно учещите студенти и всеки ден уча по няколко теми... и представете си, времето пак не ми стига!!! Защото материалът е много и първо едва ми стига времето, второ едва смогвам да запомня всичко... то колкото и да уча, братче, ми забравям.. постоянно трябва да преговарям и пак забравям... и сега на последните контролни и освободителни изпити които имах така се случи че като прочетох въпросите всичко изведнъж забравих... повечето неща.

Защо написах заглавието, че съм раздвоена личност? Защото относно учене в мен живеят две личности. Първата в мен е нахъсана да учи, да се старае, да докаже че е можеща, че е най - добрата, да постигне много. Но втората ми личност от учене, домашни и прочие буквално се тероризира, (подчертавам ТЕРОРИЗИРА, не тормози) от толкова учене и ангажименти, свързани с университета... и тя просто иска да се наслаждава на живота с почивки, с гледане на филми и забавления. Тя иска да води спокоен живот без грижи и ангажименти. Не казвам че не може без тях и че като почна работа няма да е същото, говоря да не са такива ангажименти дето ти взимат 24/7 от времето и заради които си жертваш цялото свободно време, съня и всичко, което имаш!!! Тя, тази моя втора личност, държи на свободното време. Тя иска просто едно Хакуна матата като от любимия й филм! И точно тази моя личност искаше да прекъсна университета. Но първата спори с нея й казва "Ти стигна до трети курс, остава ти само още една година ще мине бързо като ракета, не прекъсвай иначе пропиляното време дотук ще излезе на вятъра и изпръсканите пари за семестъра също. А и ще се чувстваш много горда в деня в който ще си с абсолвентската шапка и костюма!!! ", Тогава втората отговоря на първата "Така е имаш право ще се изтормозя още една година НО след нея приключвам окончателно повече университет няма да погледна, никакви магистри, нито нищо повече. И тогава първата: "Ама защо да не запишеш магистър той е само една година? Хайде де само една година повече и тя ще мине бързо представи си колко ще постигнеш така и как всички ще са горди с теб"
За магистър много се колебая и се чудя там по - лесно ли е, по трудно ли е, все пак се учи само една година за разлика от бакалавъра и занятията са под формата на консултации ама не знам...

Разбирате ли каква дилема е в главата ми хора? Депресират ме досадните курсови работи много защото заданията дори не ги разбирам... за всяка курсова работа ама 300 зора докато изобщо загрея какво трябва да се прави... като цяло и по време на упражненията колкото и да се опитвам да слушам съм адски неориентирана... все не разбирам какво се прави изобщо и какво трябва да се прави... чувствам се като дресирано животно... дето го дресират да прави нещо, но и то самото не знае защо прави съответните неща на които го учат и едновременно се чувства нещастно и лишено от свобода - точно като дресиран лъв съм.
Да, в учене и запомняне на материя може да съм добра и талантлива, но курсови и разни протоколи с изчисления и самодейности просто не ги разбирам... за дипломни работи съм съгласна, защото това е държавен изпит и е за дипломирането ти и е друго, но това през семестрите да ни тормозят с такива глупости, курсови и куп самодейности само за едната заверка е терориризащо за мен... едно е дипломна работа, тогава се дипломираш, но за едната заверка това е излишно...

Отделно преди да запиша тази специалност учех друга много по тежка и отговорна и на нея не издържах още първия семестър се отказах и една приятелка е възмутена от мен как може толкова лесно да се отказвам как е можело от ученичка да повторям че това ми е мечта и сега да се отказвам само защото видях че е трудно, че бягам от трудностите, че не съм от борбените и целеустремените хора и подобни ми дрънка...
Тази специалност която уча сега я записах защото мислех че ако уча всеки ден по малко и не оставям нищо в последния момент ще ми е лесно и леко, но се заблудих... времето просто не стига и не стига, защото постоянно забравям преговарям и т. н.

И факта че имам толкова много за учене ме стресира ужасно много... защото се лишавам от социален живот, от сън, от любимите за мен хобита... хем се справям добре, но хем се тормозя така.
А за тези които учат и едновременно с това работят не ми се мисли. Аз дето само уча се чувствам лишена от свободно време... как търпите този психически тормоз, хора?

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 5 години, 6 месеца hash: 4c92301491

гласове: 1 2 3 4 5   (258716 гласа)

2.   Подозирам, че си избрала техническа специалност? Подозирам също, че преди това си завършила обикновена гимназия, не професионална? Разбирам защо ти е трудно тогава. Ти не учиш с разбиране. Нямаш правилна мотивация. Не се съгласявам, че следването е тормоз. Трудно е, да, ако ти е цел- ще минеш през това. Съветът ми е да спреш да се оплакваш, това е бил твой избор. Напусни университета и си намери твоето място. Висшето не е за всеки, не е и необходимо. Успех!

 

...

преди: 5 години, 6 месеца hash: f539227d62

гласове: 1 2 3 4 5   (229372 гласа)

3.   2, точно така, позна.Специалността ми е техническа и предпочетох да завърша в обикновена гимназия, защото в професионалните се учи много, а аз не съм от ученолюбивите.И причината да не бъда ученолюбива е, че не съм ориентирана в час.Справям се само ако има частен учител, който ходи с мен на уроците примерно и после ми обяснява подробно кое, как и защо и т.н. и ми обясни целия материал.На групово обучение не се справям.Но в университета няма такива екстри като частни учители за такива като мен.. Това е и причината да не ми се учи. Номер 2, също да те питам не те ли депресират курсовите работи, протоколите и купищата самодейности, с които тормозят студентите? Мен от това ми е най - зле, не ги разбирам, справям се защото добре че имам жертвоготовен колега, който ми прави някои неща вместо мен. Как разбра че ми е техническа специалността? Защото разучавах и да други специалности, казват че навсякъде се искат курсови работи или някакви самодейности, за да завериш семестъра и прочие...а аз само дипломната работа признавам, според мен заверки на семестъра трябва да се дават само при условие 100 процента присъствие на всички упражнения.

 

...

преди: 5 години, 6 месеца hash: 4c92301491

гласове: 1 2 3 4 5   (205505 гласа)

4.   Авторке, много просто, курсови работи и протоколи съм писала и аз, инженер съм. Обаче има една подробност- завърших техникум и после продължих същата специалност в университета. Самодейности?! Тормоз?! Няма такова нещо! Я се откажи от ученето, щом нямаш потенциал да се справиш самостоятелно с каквото и да е. Щом толкова елементарни неща те напрягат, значи няма смисъл. Друго е по-тъжно- че нямаш правилна нагласа за живота си, за приоритетите си, много кофти избори си направила за учение, без никаква мисъл за реализация след това. Първо реална гимназия без професия, после Медицина, сега Горско стопанство, но иначе искаш да работиш като барманка?! Все някога ще си намериш твоето място, успех!

 

...

горе^

преди: 5 години, 6 месеца hash: b2eea606dc

гласове: 1 2 3 4 5   (3 гласа)

5.   Номер 4, по - тъжното е, че имам много потенциал в ученето, усещам го по себе си, но просто на групово обучение не се справям.Имам нужда от някой, който да ходи след мен и да ми обяснява лично с негови думи уроците, да ми ги преразказва ,а за курсовите работи също с прости думи някой да ми отделя от времето си за няколко часа да ми обяснява кое как и защо да направя и да ги правя под наблюдението на този някой, който ми показва.Но в час като обясняват - не разбирам нищо.Не съм ориентирана в час, това е. Знам, че там е проблема защото в училище майка ми и баща ми ми обясняваха всички уроци, те четоха учебниците вместо мен, писаха ми ги на листчета и ми ги преразказваха на бебешки език.Заради това наистина ме бяха превърнали в голяма отличничка и изглеждах ученолюбива в очите на всички, но истината е, че сама не се справям.А само с чужда помощ.Сега един колега ми помага и благодарение на него стигнах до трети курс, иначе още първия семестър на първи курс нямаше да заверя!Но с него нито сме повече от приятели, нито сме си някакви много близки приятели, че постоянно да сме заедно и нон стоп само с мен да се занимана.За жалост в университета няма как вече да ходят след мен и да ми обясняват материалите.Нито могат да викат частни учители.В университета се води че вече трябва да си зрял човек и сам да се оправяш във всичко.

 

...