Относно човешката ПАМЕТ
преди: 4 години, 10 месеца, прочетена 923 пъти
Бих желал да споделим мнението си за човешката памет. Аз съм мъж над 70 години. В този период от живота ми доста неща забравям, но не смятам, че това е болестта Алцхаймер. Когато разговарям с някого по някои въпроси, водим диалог, нали трябва да се изслушваме, но често трябва да прекъснем говорещия за да изясним нещо и след това да продължим диалога. Ако говорещия не спре да говори, а през това време на мен други идеи ми идват и бих искал и тях да изясним, аз понякога забравям първия въпрос който исках да му задам. Затова никак не ми е приятно когато говорещия не се сеща да спре да говори и да чуе въпроса на опонента си. Но в живота нещо което ме е впечатлило много него не го забравям. А иначе имената на хората много бързо забравям или ако са ми казали нещо което не ме е впечатлило кой знае колко също го забравям. Аз мисля, че причината за такова забравяне е претовареността от информация или с други думи пресяване на най-важното, а НЕ толкова важното не го задържаме в паметта си. Но има пък друга кориозност. От най-ранното ми детство помня много подробности сякаш са се случили вчера. Например имената на съученици/съученички, какво сме си казали в определени моменти. Как сме си играли по поляните и как сме се къпали в реката, как сме ходили да берем билки в планината и още много други подробности. Но най-много, което мен самия ме учудва е, че помня едно стихотворение от 8 годишна възраст и мисля, че докато съм жив няма да го забравя. Ето и самото стихотворение:

ЕСЕН
Тихичко окапват
жълтите листа.
Вятър ги пилее
широм по света.

Надалеч полята
глъхнат като в сън,
само на стадата
чуй се сладък звън.

А урач прилежен
угари бразди,
а гласът му екне
хайде сивчо дий.

Ето това е стихотворението, което повече от 65 години не мога да забравя. За мен това стихотворение рисува една истинска селска идилия на която съм бил свидетел и макар за малко време съм я преживял. Красив беше живота тогава. За сведения от много години не живея в България.

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 4 години, 10 месеца hash: 20dc9e0dfc

гласове: 1 2 3 4 5   (313149 гласа)

1.   Здравейте, Аз също много често забравям мислите, хрумнали ми докато водя разговор. Смятам, че просто тогава мозъкът е ангажиран с това да следи разговора и, освен ако мислите не представляват особен интерес за мен, не ги запомням. Наистина, запомняме само това, което ни провокира в по-голяма степен и което считаме за по-интересно, което премисляме повече от веднъж, или поне такива са моите наблюдения. От детството си съм запомнила само хубавото, вероятно силно идеализирано. Обяснението ми е, че често се опитвам да извикам тази представа, донкъде ме е страх да не забравя това време. Доколкото знам, как действа паметта все още не напълно ясно. Факт е, че можем да се научим да помним много, но в повечето случаи ни мързи. Добрите шахматисти се научават да играят шах без изобщо да гледат дъската и фигурите, запомнят разположението на фигурите след всеки един ход. Има хора, които са се научили да помнят междинните сметки и в резултат на това много бързо смятат наум. Колкото повече упражняваме паметта си в нещо конкретно, толкова по-услужлива става тя към нас, ако полагаме усилия ежедневно, постигаме впечатляващи резултати. Хората, които упражняват паметта си, не хващат болести като деменция и Алцхаймер и никога не е късно човек да започне. Много харесах стихотворението, което сте споделили. Израснала съм основно на село, макар по-късно от вас, за мен то също рисува една селска идилия. Благодаря!

 

...

преди: 4 години, 10 месеца hash: 261ae34234

гласове: 1 2 3 4 5   (258716 гласа)

2.   Студент съм по когнитивна психология и мога да дам информация от "кухнята" - нормално е да се забравя по този начин, който сте описал, ако не "размърдвате" мозъка си често. Сега всичко сме изолирани заради коронавируса и от 3 седмици нямам лекции, не работя, по цял ден си седя вкъщи, не се движа достатъчно и усещам как ми е трудно да мисля, забравям лесно, трудно си припомням разни термини и факти... Просто тялото е в друг режим на работа - щом сте на 70 години навярно Вашето ежедневие е сходно на моята карантина сега. Препоръчвам Ви да започнете да решавате кръстословици, судоку, да четете повече на хартия и по-малко на екран, ако имате смартфон/ таблет - има множество игри за разиване на логиката и трениране на паметта. Този тип игра са много добри и част от тях се използват дори и от психолозите в някои случаи, особено при работа с деца. Както споменах - общото физическо състояние е много важно, трябва движение, за да може кръвтта да се размърда. Хапването на въглехидрати и мазнини помага - мозъкът има нужда от енергия. Не искам да Ви разочаровам, но много от нещата, които помните като ситуации от детството си, са крайно изкривени - когато си спомните за къпането в реката, вие си припомняте и извиквате в паметта си последния път, когато сте си мислил за този момент, а преди това сте си припомнял предпоследния път, преди това предпредпоследния път и т. н. и всеки път, когато си припомняте тази ситуация, Вие я изкривявате, добавяте или махате нещо от реално случилото се. Имаме тенденция да помним само важна за нас информация, емоционално наситена - първа целувка, първа любов, първо сбиване и пр. Ако искате да помните по-добре имена и лица, опитвайте се да ги свързвате с определена емоция, това ще помогне запаметяване.

 

...

преди: 4 години, 9 месеца hash: 063bdf5b7c

гласове: 1 2 3 4 5   (229372 гласа)

3.   Това което описваш е много характерно за хора на твоята възраст. Можеш с подробности да ми говориш за ученическите си години или за друго събитие от детството ти сякаш е било вчера, а не можеш да се сетиш какво си закусвал тази сутрин и дали преди половин час си пил хапчетата за кръвно (пример, не казвам, че ти пиеш такива). Не знам защо е така, но се получава при 90% от възрастните. Дядо ми беше класически пример, помнеше неща от преди 70 години, но не помнеше дали баба ми е казала да купи мляко или не. Тъжно! Просто сякаш си живееш в миналото, а не в настоящето.

 

...

горе^