Споделена история от Образование |
Не мога повече
преди: 4 години, 10 месеца, прочетена 1045 пъти
Какво да правя, ще се побъркам. По цял ден мисля и плача за това. На 24 години съм, записах две висши и се отказах след първата година, защото не ми харесва или защото не знам какво искам явно. Пълен провал съм. Всъщност знам, ама нямам смелост да го направя. Винаги съм искала да уча медицина, тръгнах и на уроци. но ми ги спряха, заради вируса. Сега гледам, че има онлайн изпит в Тракийски университет, но как да кандидатствам като не си знам всички теми по Химия, а за редовните пак няма да стане, защото времето ми и без това беше ограничено. Ще кажете да уча сама, но не мога, просто не става сама... Нямам достатъчно акъл явно и си мисля, че ако случайно вляза, пак няма да имам достатъчно акъл, за да си изкарам висшето. Толкова зле се чувствам, а толкова много държа на образованието, винаги съм държала. От малка исках да уча Медицина, а какво стана накрая... НИЩО. Толкова ме е срам от семейството ми и роднините ми, въпреки че те една лоша дума не са ми казали. Почнах да мисля и за Ветеринарна медицина, но как да се откажа от детската си мечта. Страх ме е да не запиша нещо за пореден път и пак да се откажа. Пропилях си живота за нищо, абсолютно нищо не свърших през времето на своето съществуване.
И да ме упреквате, ще го приема, защото си заслужавам. Исках просто да споделя, знам че никой не може да ми помогне вече, дори сама не мога.
Исках просто да съм щастлива и родители ми да се гордеят с мен..
Извинявам се за дългата тема.
|
Коментари |
|
Вземи последните коментари по RSS |
|
|
преди: 4 години, 10 месеца hash: fc24f976d1 |
|
1. Медицината е може би най-трудната специалност, но защо не пробваш да учиш за медицинска сестра? Пак ще помагаш на болните, но ще ти е по-лесно с ученето.
|
преди: 4 години, 8 месеца hash: 6262a4df3f |
|
2. Да беше на 34 да кажеш, че си пропилял/а нещо, ами ти си на 24. Седни, успокой се, разгледай какви варианти имаш. Не е нужно да си сърдечен хирург, нали? И един личен лекар да станеш, та ще си много добре. Даже по-добре от сърдечният хирург.
|
|