Споделена история от Образование |
Нямам вече мотивация да уча тази специалност!
преди: 4 години, 10 месеца, прочетена 1202 пъти
Здравейте! Студентка 3ти курс съм в МУ. Няма да споменавам коя специалност точно и кой град, но не е медицина или фармация. До втори курс бях твърдо решена да си работя по професията, че тя е за мен и се убеждавах в това. Обаче малко по малко преподавателите ми скапаха самочувствието.
Винаги съм учила за изпити, пък и не само, рядко съм се явявала неподготвена.
Винаги съм се държала с уважение към тях, никога не съм обиждала или да се държа лошо независимо как те са ме карали да се чувствам..
Но не знам защо, нещо не ме харесват, на изпитвания ме оценяват не толкова добре, въпреки, че не мога да кажа, че нямам знания. По практика преподавателката ми ми е писала само веднъж 6, и то първи курс, първи семестър. Уча по един и същ начин както тогава, така и сега. Уча от неща, които тя ни е дала. И накрая пак нещо не й харесва и ми пише 4, като на още 2 от групата пише тази оценка и всеедно ме приравнява към тях(те не пипат нищо да правят, нито учат, нищичко)
Преподавателката ни учи 3 години да правим нещо по1 начин, накрая изявявам желание да го направя и тя ме навира в на кучето задника, не било така, ами така ( после като се допитвам до другите те казват, че точно така както аз го правя, така ни е научила). И това се случва много пъти. В последствие аз спрях да изявявам желание да работя по моя инициатива, тъй като дори да знаех как се прави, винаги чувствах несигурност и страх, че пак ще ме овика и намрънка.
После пък мрънка, че не сме искали да работим. После пък мрънка, че не сме го правили правилно (нищо, че все така го е показвала).
По специалния предмет, от 3 курса, 6 семестъра, са ни сменяли на нашата група преподавателките 4 пъти. И само 2 от тях на изпит са били те с нас. На всеки изпит или случайно тях ги няма и ни изпитват преподавателки на другите групи, или ако са там, то те нямат думата, само мълчат и се съгласяват с всичко което каже 'главната'. Тази главната е голям цербер.
По принцип извън университета може да е добра, даже понякога е забавна, но на изпит нашата група, особено мен и една колежка ни сцепва. Най-ниски оценки, ако го вземем изобщо. Отношение отвратително. Постоянно заяждане.
Не съм се явявала без знания и досега от темите, които съм теглила, все ми се падат такива, които знам. И накрая пак ме такова..
Даже след последния изпит бях много разстроена и се разревах като се прибрах. Не издържам просто.
Знам, че ми остава още 1г, но не се чувствам добре, а знам, че са дадени пари за учението ми и не съм ги дала аз.. Ако знаех, че така ще стане, щях да се откажа още 1ви курс, ама откъде да знам, че ада ще дойде след втори. Иначе специалността ми е хубава, благородна, но..
На всичкото отгоре уча с дни преди изпитите, то не са записки, то таблици и рисунки си правя. Накрая ме оценяват с 3, 4. Сяда една колежка дето е вирила крака цяла сесия и отворила учебника вечерта преди изпита и 5, 6.
Как да имам стимул да уча? Като виждам колко труд полагам и наистина е така, аз не излизам от нас, постоянно пиша теми, чета и тн. А тя буквално е така, ходи насам натам всеки ден, не й пука и накрая някак си успява и изглежда все едно аз съм глупавата.
Даже на един изпит още 1ви курс, правим си теста и ни казват, че резултатите ще бъдат готови след 1ч и нещо. Ние решихме да се възползваме, тъй като живеехме на 5 мин. Прибрахме се да хапнем, изведнъж звънят да се връщаме, че почвали да дават резултатите по-рано. И ние тичаме през глава, пристигаме. Гледам всичките спечени, умрели от страх. Тя ни извикваше един по един и ако оценката е колебаеща, задава някой въпрос. Сядам аз, усмихната, спокойна и тя ми задава въпрос, на който аз наслуки дадох отговор. Нито съм се колебаела, нито нищо. И както й се усмихвам нормално и тя ми вика изглеждаш неадекватна.. И си мисля значи всичките тия около мен дето са се осрали от притеснение, изглеждат ок, пък аз дето съм спокойна и не стоя вцепенена, и бам, неадекватна съм била. И ми писа 3.
И и на всичкото отгоре сега на есен започвам стаж. Не стига, че бях неуверена преди, ами и много се надявах на този последен семестър да придобия повече умения и увереност. И какво стана-корона вирус. До септември ще станат 7 месеца, в които не сме стъпвали в болниците. И пак ще има : айде бе, колеги, 4ти курс сте, как не можете това и това..
Така като го пиша това, излиза, всеедно е нищо и че не е кой знае какво, ама.. Аз бих казала, че съм много упорита, но за да се чувствам така, май няма вина аз.. И не говоря за колегите, които се оплакват, когато трябва да научат 1 урок, аз още от гимназията си имам навици за учене, тъй като имам колежки, дето постоянно се оплакваха "оф, тая кво иска да й уча"..
На изпити примерно първоначално, когато ми зададат въпрос и ако не знаех, се мъчех и правех вид, че уж го знам, пък не се сещам. Овикваха ме, че не съм го знаела. Сега започнах да съм искрена - това не го знам, не успях да го схвана, това ми беше трудно да го разбера... И следват пак нападки, а пък колежките почват 10 минути ъкане, пъкане, гледане нагоре, надолу, чоплене по масите и тн.
Ама другите като кажат не го разбрах и преподавателката казва ей сега ще ти го обясня и започва и си изказва всичко и после цак 5 и 6 на колежката. Аз като кажа, че не ми е станало ясно, отговорът е или овикване, или емии, ще се видим на поправка.
Не се сещам за други примери сега, но повярвайте ми, много са и наистина се чувствам зле. Самочувствието ми никога не е било голямо, даже сравнително ниско, но сега вече е..
|
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 4 години, 10 месеца hash: 1ac1a10fcf |
|
1. М25г
Идвай да те взимам при мен на камиона стига тва учене, семейство трвбва да се гради
|
| преди: 4 години, 10 месеца hash: 1a300ff489 |
|
2. Много е тъпо кокато учителите ти скапат мотивацията за учене.
|
| преди: 4 години, 10 месеца hash: fcbc67feda |
|
3. Предполагам, че учиш за сестра. Ще имаш сигурна работа, оценките нямат много значение и с 3 взимат на работа. За оценките и това което знаеш, не мисля че някой би ти писал 3, ако си за 6. Но материала е много, няма смисъл да се отказваш, след това няма да виждаш преподавателите вече. Пък дори да не работиш това, като остарееш, няма да се чудиш какво да работиш, защото някъде не искат възрастни.
|
| преди: 4 години, 10 месеца hash: 24e56e3aef |
|
4. Авторката
Номер 1, не казвам, че не искам да уча, а не искам да се занимавам с тази специалност..
Номер 3
Уча за акушерка, не за медицинска сестра. Да, хубава и благородна професия, до миналята година даже не мислех толкова за паритр, които бих получавала (в България акушерките взимат малко пари), стига да ми харесва работата. Да, ама както казах малко по малко започнаха да ме скапват.
И не, не мога да кажа, че съм била за 6, но за 3 в никакъв случай не съм била. Дори и колежките след изпитите са ми казвали, че за 3 не съм била. Там е проблема, отношението.. Към мен специално и към една колежка не е добро и не мога да разбера защо, след като тази преподавателка ни е водила само този семестър, преди това само на изпити. Да кажеш да съм се отнасяла зле, аз никога не съм си позволявала да се държа зле към по-възрастен човек, камо ли учител/преподавател.
И добре, дори да не си добре подготвен ми да ти каже ей не става сега, не си достатъчно подготвен и толкоз. Тя почва да вика, да те прави на нищо..
|
| преди: 4 години, 10 месеца hash: e372507487 |
|
5. Колко познато. Сигурно учиш за сестра в МУ-Пловдив.
|
|
