|
|
|
Полезно |
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Образование |
Ects-кредит???
преди: 4 години, 2 месеца, прочетена 1192 пъти
Здравейте, от темата разбирате че питам за Ects-кредит (в университет), и разбира се, прочетох в интернет какво означава, но въпросът ми това ще ми помогне ли за процеса на учене или после като завърша да е от полза? Може би да ми дадете пример? Благодаря предварително!
|
|
|
|
|
|
|
|
Коментари |
|
Вземи последните коментари по RSS |
|
|
преди: 4 години, 2 месеца hash: 7e63fb4832 |
|
1. Първо - Какво е:
ECTS кредитите, представляват общоевропейска система, за оценка на степента на академично образование, на даден студент.
Как се получават?
- Получават се, след като изкараш всеки семестър и положиш изпити/защитиш дипломна работа. Най-често се дават по 60 точки на академична година, но има и изключения.
Какво означава:
- Трудно е да се даде точно определение, но по нашата система,:
От 90 до 150 точки, ще са "полувисше", "професионален бакалавър" или от 1.5 до 2.5 години висше образование.
От 180 до 300 точки, ще са бакалавър, или от 3 до 5 години, което варира за много специалности.
300 и нагоре - води се, че има магистърска степен. Според българският закон е 4 години висше образование, плюс една година магистратура.
Сега - проблемът е, че в Европа сме много страни, всяка с различни образователни системи и традиции, в някой случаи датарищи от средновековието. Системата цели, да обедини различните държави в една рамка. Имай предвид, че в някой страни е възможно, да започнеш магистратура, без да имаш бакалавър, а само полувисше, а в други е възможно, да изкараш множество курсове, пак да имаш 300 ECTS кредита, но да не се водиш бакалавър, обаче да имаш право, да учиш за магистратура. Може, според условията, от бакалавър, да минеш директно на докторантура, на места.
Объркано? Да! Дори и ECTS не решава всички проблеми.
Как се позлват. Ето примери:
- При обмен. Искаш, да отидеш да учиш в петия си семестър в Италия. Там ти казват, че за обмен приемат само студенит с поне 90 кредита. Тъй като успешно покриваш критериите за кредита, то стга да има програма и часове по вкуса ти, отговаряща на техните стандарти и образованието ти, няма проблем, да заминеш, щом те искат.
- При смяна на учебно заведение. Учиш в СУ математика, но след 3 години ти писава. Затова кандидатстваш в Техническия в Берлин. От там ще видят общия брой кредити, предметите, които имаш пред годините и ще преценят, дали искат да те зивмат и как и къде да те настанят.
- При продължаване на образование. Както ти казах, в България, за магистратура се изисква да имаш поне 300 ECTS точко. Пример - има бакалър по История. Решаваш, че ще учиш и магистратура, за да придобиеш знания по археология, разкопки и прочие. За да те приемат, трябва да имаш поне 240 ECTS кредита.
- Просто искаш друго образование. Ако имаш стотици ECTS кредити и искаш нов бакалавър, то е много по-вероятно, да завършиш, отколктоо някой, който няма кредити, защото вече имаш оопит в академичния живот и си доказан способен студент.
Това е, общо взето.
|
преди: 4 години, 2 месеца hash: 13888976a1 |
|
2. Tова, което е написал номер 1 не е точно така. Идеята на тези кредити е да се унифицира времето, което отделя човек за учене. Например за написването на реферат ти дават 1 кредит (в Германия им казват кредитни точки - credit points), защото си отделил да речем 6 часа ровене в различни литературни източници и след това си писал още 4. Курсова работа (или някакво домашно) дава 0, 5 кредита, защото си отделил 4 часа и т. н. Най-много кредити се дават за проекти, които продължават цял семестър (КНИР), подготовка за изпит и естествено за изготвяне на дипломна работа. Когато вземеш някой изпит успешно се предполага, че си учил за него, т. е. отделил си време тогава и получаваш кредите за подготовка за този изпит. Ако те скъсат, означава че не си учил и няма кредити за подготовка. Всеки предмет си има определен брой кредити, например 6 и това зависи от хорариума, колкото повече лекции и упражнения имат толкова повече кредити дава този предмет. Накрая, когато завършиш се събират всички кредити и дипломата освен оценките пише и колко кредити си получил поотделно за всяка дисциплина, така и сумарно за цялото обучение.
Така ако завършиш в България с 240 кредита (това означава горе-долу бакалавър) и решиш да учиш в Австрия магистър, те ще знаят колко време си прекарал в учене и могат да си направят сметка дали е достатъчно за тях или не.
Аз, когато бях студент (преди 6 години) нямаше изисквания за минимален брой кредити от приемащия ми университет в чужбина по Еразъм. Сега не знам дали е все още така.
Специално за докторантурите - като правило се иска магистърска степен в подобна на докторантурата професия. Там където е възможно да се започне докторантура директно след бакалавър, тя е с поне една година по-дълга от такава започната след магистър (например, вместо 3 години, докторантурата става 4).
|
|
Коментари очaкващи одобрение: няма |
... |
|
|
|