 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес. Клиниката работи както с двучастови конвенционални импланти с отложено натоварване така и с едночастови базални импланти. |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Образование |
Нежелание към записано висше образование
преди: 4 години, 2 месеца, прочетена 2121 пъти
На 21 години съм и уча в университет в който ме накараха на сила да се запиша, минаха малко повече от 2 години от тогава и не издържам повече, опитах след първата година да се махна, но след проведения разговор, нашите ми казаха, че е пълна глупост да се откажа и че няма да се справям с работата. Стиснах зъби да се запиша, за да не ги разочаровам, но се чувствам адски зле и не мога повече. До този петък трябва да им съобщя отново защото е краен срок за семестриална такса и ще ме отпишат ако не я внеса. Искам да помоля за съвет как да се справя със ситуацията и да се преборя с това. Мислил съм варианти да се местя, но нямам много опции, а и трябва да е начало на учебна година.
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 4 години, 2 месеца hash: 58b2024ebc |
|
1. Боже! Все едно аз съм го писал! Абсолютно същото е и при мене. Майка ми все ме юрка на сила да уча и по същия начин все ме убеждава да продължа, за да ми е по-добре после и... Успява. Обаче в същото време нямам грам желание.
Наистина, надявам се някой да помогне със съвет(и на двама ни).
В прочем - и аз съм на 21:)
Ама точно, все едно аз съм го писал това!
Преди време пусках такава тема и там мненията бяха 50 на 50(едните бяха "за", другите "против") и пак си останах раздвоен...
|
| преди: 4 години, 2 месеца hash: 14e0118f22 |
|
2. Ами на моят близка приятелка сина реши след първата година, че е сбъркал това, което е избрал и се премести в друга специалност. Драми като с вашите не е имал. Моята племенница още след първия семестър реши, че няма да смогне в специалността, която беше избрала и се отказа и записа друго. Не е супер доволна в новата специалност, но поне не се чувства нещастна и недоволна, защото очевидно и намери добра среда на новото място. Пак не е имало драми у дома й. Всички проявиха разбиране. Като объркаш пътя е нормално да направиш крачки две - три назад и да почнеш отначало. Но колкото по-рано, толкова по-добре. Родителите ти не бива да прехвърлят собствените си амбиции върху теб. Това е неприятен товар, който може да увреди психиката ти. Затова и си поговори хубаво с тях и си кажи, какво точно искаш и как виждаш бъдещето си занапред.
|
| преди: 4 години, 2 месеца hash: fdc7631e8e |
|
3. Ако имаш, някакви умение, с които можеш да изкараш пари, то не ти трябва висше образование.
Колкото и да ти е трудно, ако не се окажеш, то можеш да завършиш висше образование.
|
| преди: 4 години, 2 месеца hash: 7c8e39ed74 |
|
4. Родителите никога не искат да навредят на детето си, но много често неволно и заради техни амбиции могат жестоко да му объркат живота. Аз съм завършил немска гимназия. После започнах да уча медицина. В 3-4 курс реших да започна уроци по немски и да се ориентирам към Германия или Австрия като завърша. Родителите ми реагираха като попарени. То не бяха скандали, то не беше чудо. Обясняваха ми как по-добро място от тук няма, как само тук мога да се реализирам и как само тук мога да съм добре. Послушах ги, по-скоро се примирих и се отказах. Доста колеги като завършихме заминаха и вече взеха специалност и се устроиха там. Аз останах тук. Блъсках се докато си намеря място да специализирам, още не съм взел специалност. Не ни дават шанс да се развиваме. От сутрин до вечер се занимаваме с изгнилата здравна система, а не реално с медицина. И заплатата ми е такава, че на 31 години се налага понякога родителите ми да ми помагат с пари. Ето до къде се стига, когато не си решителен и не можеш да се опълчиш срещу определено грешните разбирания на родителите ти.
|
| преди: 4 години, 2 месеца hash: 7681d47518 |
|
5. Точно като бях втори курс се отписах от университета, защото не харесвах специалността си. Това беше миналата година по горе-долу това време. Беше ми много трудно да взема това решение. В деня за плащане на таксата тръгнах към университета, без да съм решила дали ще се отписвам или ще записвам следващия семестър. Е, отписах се. След това изпаднах в нещо като шок, неща от рода на "какво направих, сбърках ли".
Сега вече съм в другия университет и много се радвам, че имах смелостта да напусна. Също имах големия късмет всичките ми близки и приятели да ме подкрепят, даже и насърчават.
Искам да кажа, че изобщо не е толкова страшно да направиш такова нещо. Обмисли добре и действай смело! Успех!!!
|
...
| преди: 4 години, 2 месеца hash: 1fcbd6f86b |
|
6. А защо сте се записали насила в даден университет и в дадена специалност, след като това не е вашето и не ви харесва? (въпрос и към двамата младежи със сходни проблеми)
В България има предостатъчно университети за населението, което е във възраст, годна за учене. Има богат избор на специалности - почти всяка една специалност по света има свой еквивалент тук. Приемът не е особено труден, изискват се в повечето случаи прилични резултати от ДЗИ / кандидатстудентски изпит.
За мен лично е малко късно да се отказвате след две години и половина (или повече) учене. Най-малко заради вложените средства от страна на родителите ви и заради вложените усилия в четене и учене от ваша страна. Но ако това, което учите, ви е толкова голям трън в очите, по-добре прекъснете. Не си струва да инвестирате още две години средства и нерви за нещо, което няма да практикувате и един ден през живота си след това. Единственото позитивно нещо, което виждам тук, е, че ако решите да запишете нова специалност, ще сте си изградили навици за учене и няма да ви е толкова трудно, колкото на новопостъпилите в университета с випуска си колеги.
Най-важното, което може да се изведе като поука от ситуацията: не оставяйте избора на бъдещето ви в ръцете на някого друг - само вие можете да сте най-наясно със себе си, с това, което желаете да учите, да правите.
|
| преди: 4 години, 2 месеца hash: 678890f76e |
|
7. Напоследък има доста такива теми тук, преподавам на доста студенти, които често попадат в твоето положение. Ще споделя най-често срещаните грешки в избора на специалност и университет от моята практика:
1. Залагане на главен фактор-близо или далеч от нашите.
2. Залагане на "модерни специалности",
3. Залагане на някакъв кон-каквото ме приемат
4. Залагане на големината на града, колкото университета е в по-голям град, толкова по-добре.
5 Залагане на обобщаващи клишета-ВТУ е смотано
6. Залагане на "семейни" специалности
7 Залагане на приятелски съвети
8 Залагане на "каквото кажат нашите"
9 Залагане на продължаващо обучение от средно образование, например учил съм в автотехникум-влизам двигатели-да продължа със същото по навик
Бих дал следните препоръки за по-добър избор
1 Направете проучване на пазара на труда
2. Направете проучване на предметите, които ще учите и тяхното съдържание.
3. Всички университети имат атестационни оценки по различните си направления
4 Отидете на отворени врати, за да се запознаете с материалната база.
5 Игнорирайте славните факти от миналото на университетите
6 Разгледайте преподавателския състав на катедрите-не е добра атестация, ако имат много външни преподаватели, както и прекалено застарял състав.
7. Проучете с какви оценки се е влизало последните години-прецените си вашите възможности.
8. Опитайте да си представите професионалния живот като специалист-готови ли сте да сте 8 часа на комп като счетоводител или да работите на смени като лекар, или да се занимавате с 8 годишни като учител.
|
| преди: 4 години, 2 месеца hash: 87296aa231 |
|
8. Важното е да направите разликата, дали ви мързи или това не е вашето. Също, важно е каква реализация ще имаш в живота, а не само какво ти харесва.
Познавам хора, които толкова не знаят какво искат, че към 40 -те, я имат 2 години трудов стаж, а не. Или друг, който пак не работи нищо особено, получава малка заплата и се свира в един кабинет на тавана. И тая работа е намерена с триста зора от майка му.
Трябва да можете да фукционирате и то така, че да сте удовлетворени от себе си.
И, само от любопитство питам, какви са тия толкова нежелани специалности?
|
| преди: 4 години, 2 месеца hash: 87296aa231 |
|
9. Важното е да направите разликата, дали ви мързи или това не е вашето. Също, важно е каква реализация ще имаш в живота, а не само какво ти харесва.
Познавам хора, които толкова не знаят какво искат, че към 40 -те, я имат 2 години трудов стаж, а не. Или друг, който пак не работи нищо особено, получава малка заплата и се свира в един кабинет на тавана. И тая работа е намерена с триста зора от майка му.
Трябва да можете да фукционирате и то така, че да сте удовлетворени от себе си.
И, само от любопитство питам, какви са тия толкова нежелани специалности?
|
| преди: 4 години, 2 месеца hash: aed61d980a |
|
10. Към номер 7:
Ще си позволя да изразя категорично несъгласие със следните ваши думи-
„... 9 Залагане на продължаващо обучение от средно образование, например учил съм в автотехникум-влизам двигатели-да продължа със същото по навик... “
Със сигурност този случай не се отнася за вас и е разбираемо, че мислите така. Няма нищо по-добро от това да продължиш да надграждаш и се реализираш успешно, с много практичен опит от техникума/професионалната гимназия, във вече избраната професия! Казвам го от личен опит. По-голямата част от бившите ми колеги в университета така и не вникнаха в материята, някои завършиха, но нивото си им остана реална гимназия, без никаква практика по специалността, съответно и не се реализираха на пазара на труда.
Трудно е в крехка възраст да знаеш какво искаш. Тук е ролята на родителите, те най-добре познават възможностите на децата си, а ако са успешни в своите професии биха били добър пример. Гледа се и училището да е добро, с перспективни специалности и т. н. Веднъж избрал професия, може да си я работиш със свидетелството за професионална квалификация или да продължиш да учиш, да станеш добър в професията, на всеки ще му хареса, като се чувства знаещ, можещ и оценен. Хобитата са друго нещо, най-добрата инвестиция е в добро образование. Разбира се, някои професии започват да се учат направо във ВУЗ-овете- адвокати, учители, лекари и т. н., затова те може и в обикновена гимназия да завършат. Искаш ли да си добър инженер, архитект, икономист и т. н. - избери си първо професионална гимназия. Просто избираш нещо, което ще се търси и можеш да се справиш, и действаш!
А тук виждаме млади хора и не чак толкова млади, на които все нещо не им харесва, все не знаят какво искат, което е жалко. Ако има как, без никакви усилия, нещо по-приятничко и лесничко, ама с хубави парички после, е най-добре. Е, не става така. Трябва да се полагат усилия, ако искаш да бъдеш успешен. Мисля, че в повечето случаи не става въпрос за родителски амбиции, родителите се опитват да дадат съвет, че в 21 век без образование и без професия не може да имаш хубав живот.
Към автора:
Авторе, не е проблем, че ще напуснеш университета, не може всички да сме висшисти. Защо чака толкова време? Ако не е тайна- какво учиш, че изпитваш такава неприязън? Това е заради факта, че учиш нещо по волята на родителите или нещо те отблъсква? Поддал си се на натиска им, защото не си знаел какво искаш. А сега знаеш ли? Съветът ми е да си изясниш причините, поради които искаш да напуснеш- емоционални ли са или ти е трудно да се справяш? Може да се откажеш да учиш, изнеси се, търси си работа, пълнолетен си. Решенията нека са си твои. Ще падаш и ще ставаш, но животът си е твой, готов ли си да поемеш отговорност за собствения си живот? Бъди смел и действай така, както ти се струва правилно. Успех!
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
