1. Мит е, че се влиза трудно. Има уж 60 квоти годишно, началният ми випуск бе около стотина души, включително чужденци с половинчат български. Може да се влезе с оценка от матура, с изпит от философски цикъл или изпит се език - английски, немски, френски, руски, испански. Аз го направих с английски, тестът е SUATEFL, има помагала и примерни тестове в книжарницата на СУ.
Преподаването в СУ е посредствено, специалността няма перспектива. Това е накратко.
Надълго, почвам с преподаването. Теорията (с изключение на няколко предмета) е много обща, крайно непрактична, редовно архаична и безсмислена. Преподават се автори, които отдавна не са част от съвремената психология, че се и повтарят, и потретват. Има преподаватели, които своеволно отсъстват, закъсняват, че и се държат арогантно и просташки. Качествените се броят на пръсти, един от тях отдавна престана да сезанимава с това, а втори май вече се е изхабил от преподаването. Имал съм педмети, в които учебникът е 20 лева, а материалът е буквално цитиран от Уикипедия. Ти реши дали си струва да плащаш истински пари за безплатна, полуакадемична информация.
Реализация нулева или почти нулева. Психолози има много, само покрай мен завършиха може би петдесетина, а това се случва години и години наред. Знам за трима, които работят по тази дисциплина, другите не ги знам. Накрая на следването ще имаш само някакви бегли познания, които никой никъде не ги иска.
|
