 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Образование |
Дилема
преди: 1 година, 9 месеца, прочетена 720 пъти
Здравейте. Аз съм мъж на 28 години. Преди години за съжаление бях много свит човек, без собствено мнение, та подтикнат и от родители и от приятели и познати, записах нещо което не харесвах за да изкарвам повече пари в бъдеще. Защото било перспективно. В университета учих без желание, само за оценките, после си намерих работа, която работя без желание и го правя само за да имам пари. Да, издигнах се във фирмата, вече взимам добра за България заплата, но не съм щастлив. Сутрин ставам и си казвам - офф, пак ли трябва да върша това през денят. Може да се каже, че 10 години вече - уча без желание, работя без желание. Успявам единствено поради причината, че не обичам провалът. Затова давам 100% сили, а колегите ми, например, имат същите успехи, но с далеч по-малко усилия, защото за тях това е страст и им се отдава. Моята страст е в съвсем друга област, от хуманитарната сфера, още от дете. С лекота мога да уча там и ще го работя с удоволствие, но... заплатите в тази сфера са много ниски. Ще взимам най-много 1000-1100 лв, няма голям избор за работа и като цяло не е перспективно днес в България. И сега съм изправен пред сериозна дилема - дали да запиша още едно висше, на 28 години, да го изкарам паралелно със сегашната ми работа и после да започна кариера в любимата сфера, но приемайки, че никога няма да имам финансовото благополучие, което имам сега. Или пък да си остана да се развивам с нежелание и на инат на тази работа, да се мъча така години наред и явно да приема, че щастие на работа няма да открия, но пък поне ще имам пари и евентуално мое семейство в бъдеще не би трябвало да има особени финансови проблеми облягайки се само на моя заплата. Какво да направя не знам, вие добри хора какво бихте ме посъветвали?
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 1 година, 9 месеца hash: 03f29a5f98 |
|
1. "защото за тях това е страст "
Те могат да те гледат отстрани и да си мислят същото за теб... Всеки малко или много се преструва.
Работата си е работа, на 28 години е добре да го разбереш. Колкото и да е "любима", като с всяко нещо, магията изчезва след няколко години. След това е просто бачкане и е въпрос дали се справяш и колко получаваш.
"Моята страст е в съвсем друга област, от хуманитарната сфера"
Особено в тая сфера, "магията" много скоро ще ти изчезне, след като я заработиш... Мен също ме влечеше като млад, добре че се отказах. България не е развита като страна, за да има такова нещо като "хуманитарна сфера". В България даже не може да се говори за "гражданско общество". Всичко е отбий номер и тънене в мизерия. Слушай интервюта примерно на проф Иво Христов който е социолог. Той си има разни лични мнения по политически въпроси, но принципно като специалист в тая сфера си разбира от нещата. Логично е преди да си мислиш за хуманитарна сфера, първо да разбереш с какъв хуманоид си имаш работа...
|
| преди: 1 година, 9 месеца hash: e2bebc8f98 |
|
2. Ти си направи парите, после ходи да правиш каквото искаш, познавам хора който на 40 решиха да стават Йоги.
|
| преди: 1 година, 9 месеца hash: e94b6540bd |
|
3. Имай предвид, че има голяма вероятност да идеализираш това, което нямаш. Може например ако работиш "желаната" професия да се окаже, че не е това, което си си мислел. Може да е примерно голяма връзкарщина и ти ако не такъв да те гърбят много и постоянно да те унижават. Може средата да не ти понесе, може да се окаже, че всъщност не ти харесва чак толкова. Това какво си мислиш, че ще е и какво ще е, са две съвсем различни неща. На края може да се окаже, че пак ходиш с нежелание, само че взимаш 3 пъти по-малко пари. То затова е работа, а не удоволствие - винаги има нещо, което дразни - ако не е естеството на работа, ще е заплащането, средата, условията. Няма идеално щастие.
С 1000 лв заплата като те налегнат сметките и разходите и като започнеш да закъсняваш със сметки, наеми, разходи, много бързо ще ти се изпари желанието за работа. Желание, желание, ама в магазина сиренето е с пари.
|
| преди: 1 година, 9 месеца hash: e94b6540bd |
|
4. И аз съм така, затова инвестирам яко в биткойн. Печеля добре и си имам и спестявания. Ако след някоя година биткойна поскъпне, си бия камшика на някой остров, купувам няколко имота да ги отдавам и ме боли шнура. Няма да има нужда въобще да работа.
|
| преди: 1 година, 9 месеца hash: c8a623d8cb |
|
5. Всяка работа е работа когато работиш за друг. Прецакано е, защото не можеш да си взимаш почивки когато искаш, общуваш с колеги, които не харесваш и т. н. Поне да плащаха добре. Това е. Парите са важни. Изключвам професии като: учител, лекар, пожарникар, полицай, социален работник и т. н., които са изключително социални дейности в полза на обществото, като те също е нужно да са платени, но, за да започнеш такава работа, парите не са били основната мотивация...
Както и да е, работи за пари, след като нямаш удоволствие от дейността. Ако имаш достатъчно свободно време, че може да практикуваш дейности, които ти носят удоволствие, а всяка дейност струва пари, които ти имаш, така че си по-добре от работещите, които нямат пари и мразят работата си.
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
