Родители, товарещи прекалено много децата си
преди: 1 година, 8 месеца, прочетена 675 пъти
Понякога в свободното си време следя канала на едно българо -корейско семейство -майка българка на около 35, баща кореец горе долу на същата възраст и 5 г. им син. Чат пат гостуват в Корея, във времето когато са там малкият посещава и тамошните детски градини, но бащата е категоричен, че дойде ли време за училище и изобщо като цяло предпочита детето да расте у нас, за да може да изживее по -пълноценно детството си. Причината там още от първи клас смятат, че децата не се подготвят достатъчно добре в училище и ги пращат на не едно и две извънкласни занимания. В едно видео споделиха колко е натоварена братовчедката на момченцето започнала скоро първи клас (учебната година там започва през март, а не като при нас септември ). В гимназията пък става още по -зле натоварването е до такава степен голямо, че младежите спят по 3-4 часа на денонощие, което е безкрайно малко това споделя бащата на момченцето за годините си в гимназията. Преди 3 г. ми попадна видео, в което китайка караше 7 -8 г. и тогава син освен стандартните домашни да има поне 6 извънкласни дейности след училище, в резултат на което детето учи по 12 часа на ден на ден и понякога почти не му остава време за игра, тъжно ми стана като чух, че някои дни има едва 20 минути на ден да поиграе.

Няма лошо децата да бъдат стимулирани да учат и да посещават други занимания, но нека да не бъде за сметка на детството им и заниманията да са по техен избор, с не натрапени от родителите. Не трябва едно нещо да е за сметка на друго. Като товариш едно дете нон стоп на него кога ще му остане време да се порадва на детството си. А то е веднъж в живота и отиде ли си никога не се връща повече. Защото макар и процентът на грамотност в азиатските страни да е висок и да постигат високи академични резултати, те са на челни позиции в света по самоубийства.

Само за сравнение във Финландия няма такъв натиск и товарене на децата и въпреки всичко постигат добри резултати. Уви подобни явления има и у нас. Веднъж шефката се скара на дъщеря си (10г. ) за петица на тест а по думи на детето тестът бил труден и никой в класа нямал отличен, трябвало да и бъде стимул да се бори да бъде първа. Освен това извън училище посещава английски, математика, фитнес, кога и пиано. Веднъж и се скараха задето ми сподели, че не харесва учителката си по пиано. За йогата също изказа противоречиво мнение един път. Постига добри резултати в училище и тръгнат ли да я товарят още упорито прави напук на техните. А веднъж докато се занимавах с нея на обяд ми сподели как като била по -малка я отписали от балет заради непрестанни кавги с друго дете, но така или иначе балета не и харесвал. Когато някой ден имам дете ще гледам да има баланс, защото крайностите не водят до нищо добро.

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 1 година, 8 месеца hash: 9fad6d92eb

гласове: 1 2 3 4 5   (313149 гласа)

1.   Трябва златна среда, време за учене и време за приятни моменти.

 

...

преди: 1 година, 8 месеца hash: 8f333732e4

гласове: 1 2 3 4 5   (258716 гласа)

2.   Когато бях дете, майка ми беше на принципа "детето трябва да е заето максимално много за да няма време за глупости! " Разбира се, не съм стигала до нивото в Корея, но беше прекалено, да не говорим, че нашите с години плащаха да ходя и да уча език, който аз така и не научих. Сега, като голяма не знам дали е било добре, но тогава наистина ми идваше в повече и завиждах на съучениците си, които след училище имаха свободно време, а не ходеха на алианс, плуване, кънки, ски, балет, художествена гимнастика, частни уроци (според мама, в училище не наблягаха достатъчно на някои предмети, пък и аз не показвах заложби по математика, абе направо бях скарана с тази наука). В гимназията малко ми отпуснаха юздите, но още от 5 годшна възраст, та чак до 7 клас ходех на какво ли не.

 

...

преди: 1 година, 8 месеца hash: 00f57f0442

гласове: 1 2 3 4 5   (229372 гласа)

3.   То няма лошо да е заето детето, но нека да е с нещо по негово желание, а не 1000 дейности насила натрапени му от родителите. Сега си спомних за един филм от соца " Изпити по никое време " във втората му част майка караше 10 г. си син насила да ходи на уроци по цигулка и нито веднъж не пожела да изслуша сина си, че музиката не е неговото и че повече му харесва да рисува. В резултат детето лъжеше майка си, че ходи на цигулка и пращаше своето музикално надарено приятелче от по -малките класове на уроците вместо него. И накрая на филма дори когато истината излезе наяве майката вместо да потърси в себе си вината защо се е стигнало до там синът и да в лъже от страх пак продължи да му натрапва болните си амбиции купувайки му пиано. Отвращават ме подобни родители вместо да поинтересуват какво харесват децата им те им натрапват своите неосъществени болни амбиции ограбвайки детството им, неслучайно песента в тази част на филма се нарича "Оставете ни да играем ".

 

...

горе^