Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

6.   Номер 5, може и понякога 5 дни да са достатъчни, но до колко е сигурно, че след това наистина ще ти останат постоянни знания. Много зависи и дали човек се цели да е сред най-добрите от курса или просто да избута едни 5 години.
Изпитът е една формалност, все пак учим заради самите знания. Затова според мен би трябвало да има повече възможности да се освободиш от изпити чрез някакви задания през семестъра, защото така си мотивиран да учиш през цялото време.
На Запад няма сесия - изпитите там не са през минимум 5 дни, както у нас.
Да, важна е и практиката, но тя е трудна без никаква основа.

7.   Пичове, не се филмирайте. завърших тази специалност преди повече от 20 години, почти нищо от това, което учех тогава в университета не ми беше от полза после в практиката. Важното е да се научите да мислите и да знаете къде какво да потърсите, когато ви потрябва. Законодателството се мени постоянно, основни закони и нормативни актове се променят по няколко пъти в годината. Според вас има ли смисъл да се зазубрят текстове от закона, особено в сфери, в които не работите? Ако си специалист по търговско право, наказателният кодекс и процес ще са ти Terra incognita, но това няма да пречи да си добър в това, с което си изкарваш хляба. Та така, отърсете се от илюзиите и автора по-скоро да се опита отрано да започне стаж в някоя кантора, да краде занаят, пък на бригадата ще си изкара кеш, за да продължи образованието си.

8.   Номер 7, напълно си прав. Хората обаче не разсъждават така. Номер 6, просто за твоя информация - някои хора зубреха по цял семестър и пак нищо не научаваха. Един учебник е една книга - колко му е да я изчетеш и научиш за 5 дни. За гражданския процес ми трябваше малко повече време, може би 7-8 дни, но до ден днешен си ползвам знанията. Завърших в топ 5% от курса ми. Може би ако не работех, щях да съм с 6. 00, а не просто отличен успех, но това никога не ми е било самоцел така или иначе. Работя по специалността ми, за разлика от доста други хора, които се реализираха в съвсем далечни от правото професионални поприща. Влизам тук понякога, за да давам съвети на неориентирани хора с помощта на моя позитивен до момента опит, но след това винаги изскача някой като теб, за да каже, че не съм права.
По повод наученото - имам добра памет, не забравям, когато чета с цел да науча нещо, но друг е въпросът, че това, което се учи в университета е само една основа. Практиката учи много повече, а когато дойде клиент със сложен казус, никой не ти дава цял семестър време, за да се подготвиш. Не пълни главата на хората с глупости. Не всички имат родители с финансови възможности, които позволяват издръжка на студент. И какво, бедните да не учат висше образование ли? Всичко е въпрос на добра организация и правилно подреждане на приоритетите. Ако искаш да ходиш по дискотеки и купони в Студентски град, тогава може и да имаш проблем с учене и работа едновременно, иначе - не мисля.

10.   Номер 8, за съжаление, таксите са високи и наистина хора от не толкова заможни семейства не успяват да запишат. Един семестър струва 400 лева (в СУ). Никъде не съм казала, че бедните не трябва да учат висше.
Колкото до това, че има хора, които се развиват в друга насока след завършване - може да има най-различни причини (те самите са се разочаровали от правото, целта им е била просто да вземат тапия и т. н. ). Не се знае дали някои от тях в бъдеще няма да си намерят работа по специалността. Хубавото на правото е, че дори и след това да стане така, че да работиш в близка сфера, основата винаги ще ти е полезна (примерно ще знаеш как да си защитаваш правата).
Пак казвам, практиката е важна, но трябва да имаш знания, на които да стъпиш. Да, може и занаятчийският подход - да крадеш занаят, но е много по-трудно.
За да започнеш стаж, също трябва да си навлязъл в материята. Дори има преподаватели, които са ни съветвали, най-рано след 3-ти курс да започнем или поне след първата половина на 2-ри курс.
Все пак идеята на стажа не е единствено да те използват да отваряш врати, сипваш кафе, белиш мандарини и т. н. Единственото полезно от такъв стаж биха били евентуалните познанства за в бъдеще и възможността да наблюдаваш комуникацията между юристите.
Не всички работодатели са разбрани и могат да откажат да те пускат за лекции, а не е добре да се пропускат по някои предмети, защото учебници по действащото законодателство - няма. Не всички преподаватели качват лекциите онлайн, а дори и да препишеш от колеги - много по-трудно е, когато не си присъствал.
Не съм казала, че идеята е материалът да се зубри. Четенето с разбиране е важно, ама четейки дни преди изпита много често нямаш време да навържеш всички и просто го наизустяваш.
Моят позитивен опит е в това, че когато влагаш усилия, получаваш отплата.
Не виждам по какъв начин пълня главата на хората с глупости.

12.   Номер 10, за да се развиват хората в друга посока много често причините не са това, което ти изброи. Едно време имаше конкуренция и не се ставаше юрист просто така, за всяко едно място кандидатстваха стотици кандидати.
Разбирам тезата ти, че ако учиш цял семестър, ще научиш по-добре, но не съм съгласна с нея. Може би си повлиян от факта, че в България изпитите се провеждат по доста примитивен начин - учиш нещо, преразказваш го и ти пишат оценка. Дали устно, дали писмено - все е преразказване. Това не те учи на нищо кой знае какво, нито елементарните казуси, които се дават проформа на държавните изпити. Тъй като имам последващ опит в западен университет, където в момента ми предстои дипломиране, искам да ти кажа, че това "Право" в България е като разходка в парка :)) В чужбина не те карат да зубриш, а ти дават задача да изследваш даден проблем в дълбочина. Всички учебници могат да ти служат за справка, но тезата трябва да си я развиеш сам, никой не оценява как си назубрил от учебника. Изпити в новата ми Алма Матер в края на семестъра съм имала всеки ден, а не през няколко дни, там системата е доста по-различна. И, да, за изпитите там има смисъл да учиш през семестъра. За примитивното българско образование и 5 дни са ти достатъчни, просто защото качеството му е такова, че не изисква върховни усилия.
Не смятам, че моята подготовка от няколко дни за изпит е била по-лоша от тази на някой, който се е готвил цял семестър. Системата е гнила и не ти дава нищо. Реалността е, че заради добрата си организация съм постигнала много повече от хора, чиято единствена работа е била да учат. Ходила съм и на лекции, просто съм се лишавала от сън. Ако беше сега, нямаше да го правя, абсолютно безсмислено е да прекарваш часове наред в диктовка. Нашето образование е ужасно, ужасно примитивно. Като започнеш от т. нар. инспекторки за специалността - злобни лелки, които унижават и крещят на студентите, и преминеш през преподавателите, които закъсняват с часове или не те предупреждават, че няма да дойдат за лекция, а по време на самата лекция диктуват и ти си губиш времето да пишеш (за сравнение - Западна Европа лекцията е ДИСКУСИЯ, на която трябва да дойдеш ПОДГОТВЕН), и стигнеш до финалния резултат, който е получаването на диплома по "Право" от университет, който дори не влиза в топ 500 на света (СУ май беше около 800 място, а другите университети в България са дори по-надолу в класацията). За два семестъра в западен университет се наложи да уча много повече отколкото за 5 г. стаж изпит за правоспособност адвокатски изпит. Това трябва да ти говори много за качеството там и тук. В България няма абсолютно никакъв проблем да работиш и да учиш едновременно, просто защото за едната диплома тук не се налага да положиш кой знае какви усилия.