 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Образование |
Университет - трудно ли ви беше началото
преди: 3 месеца, 6 часа, прочетена 528 пъти
Здравейте. След няколко дни започвам университет. Притеснено ми е как ще потръгне всичко - на какви колеги ще попадна, ще си намеря ли приятели, преподавателите как ще са... Малко е стресово всичко. Изцяло нова среда, нови хора...
Дайте ми съвет. Вие как се социализирахте? В началото и вие ли се чувствахте притеснени? А как се справихте с липсата на близките си хора? Успявахте ли да учите и работите едновременно? Има ли нещо, което бихте казали на себе си в онзи момент, което би ви улеснило по някакъв начин?
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 3 месеца, 37 мин. hash: e70fa6c611 |
|
1. Аз бях доста притеснена първите 3 4 месеца в университета. После вече се поуспокоих като мина първата сесия и така.
|
| преди: 2 месеца, 29 дни hash: 83e2e8ce31 |
|
2. Спокойно, университетът се тика сравнително лесно. Преподавателите доста са си занижили стандартите. Но и дори да имаш някой преподавател, който да изисква повече, това да не те притеснява, гледай просто да минеш с 3. Оценките така или иначе не вършат никаква работа. Но след това идва страшното, когато не можеш да си намериш работа. Така че обръщай повече внимание на контактите и взаимоотношенията с колеги, отколкото на учебния материал. Оценки се изкарват, диплома се взема, но ако нямаш никакви контакти, си загубен. Никой не иска да ти гледа тъпата диплома после. Съветвам те да работиш още по време на университета, защото така или иначе нищо не се научава в тези университети (освен, ако не следваш медицина). Давам ти ги тези съвети като прясно завършила университет.
|
| преди: 2 месеца, 29 дни hash: a52f687358 |
|
3. Естествено, че ни е било трудно! Всяко ново начинание, промяна на системата, смяна на работа, на учебно заведение, е свързано със стрес и с период на адаптация...
В университета най-силно ме изумяваше това, че материал с обем колкото целия изучен в училище, трябваше да си го набутаме в главата за един, най-много два семестъра! Също купчината учебници, която трябваше да прочетем за семестър само по една дисциплина. И това, че преподавателите държаха всеки на предмета си, като че учим само него, а на практика бяха 5 до 10 курса всеки семестър!
Чак някъде 3-ти курс в началото се изпедепцах напълно във вземането на изпити (то си е особено умение - не е само до знания, ами и да способността да ги изказваш, обясняваш, там където ти е слабо място да го прикриваш, да си говориш с преподавателя като с равен, без да се спичаш и да мънкаш... и т. н. ).
Спокойно! Всичко минава и заминава! И това, което не може да те унищожи, те прави по-силен!
|
| преди: 2 месеца, 29 дни hash: db36d3fae3 |
|
4. Не се притеснявай, после като завършваш ще ти е много тъжно, най-хубавите години в живота са!!
|
| преди: 2 месеца, 29 дни hash: a968f6bfb5 |
|
5. Ще ти кажа как беше в ПУ "Паисий Хилендарски". С една дума - зле, ама сега може и да е по-добре.
Имаше много проблеми с програмата: кога ще излезе, внезапни промени и изобщо разпределението на лекциите.
Откъм преподаватели, тук-таме се намираха свестни, които хем да ти обяснят нещата, хем да може да си говориш с тях, ей така. Повечето, които познавам, имат някаква академична педантичност, която просто им пречи да общуват или изобщо да мислят отвъд програмата.
Социализацията с останалите студенти, в твоя курс или общежитията, е донякъде лотария. Може да попаднеш на всякакви, ама в моят курс винаги имаше поне трима с които да си общувам, постепенно и целия курс, ама ние бяхме малко. Аз не съм се чувствал притеснен или притиснат да се социализирам с никого и, доколкото се сещам, всичките контакти бяха инициирани от колегите. Така беше и в общежитията, през повечето време. Много читава компания в общежитията няма, ама се намира; или ти нея или тя тебе. Очаквай някой съсед да надува музиката през късните часове, та ако трудно заспиваш, ползвай тапи - на ме шумът не ми пречеше.
Липсата по-скоро беше за близките хора, не за мен. Аз си бях добре, ама се прибирах през около две седмици да се видим.
Учене и работене едновременно не ми се е налагало, ама има възможности във фитнес салони, магазини и кафенета. Един колега работеше във фитнес салон и аз му помагах от време на време.
Бих си казал единствено да не ходя със съквартиранта на бар на 8-ми декември. Да си бях останал в общака, хем ме канеха на събирането, пък ако се бях разочаровал, стаята ми щеше да е по-близо.
|
...
| преди: 2 месеца, 29 дни hash: d9814f8604 |
|
6. Ако можех да дам съвет на себе си преди една година щеше да е да бъда по общителен. Трябва да се пробваш още в самото начало да завържиш приятелства и да се запознаеш с колегите си. Именно в първите 2-3 дни става опознаването, ако изпуснеш този период след това може да ти е доста по-трудно. От личен опит говоря. Още на втората седмица вече всеки си имаше приятел с който сядаше на лекции и упражнения. Аз лично не бях много в настроение първите дни и това ми изигра лоша шега. Също така трябва да пробваш да се движиш с колегите. Когато в почивката решат да излязат някъде навън, излизаш с тях. Никога не се цепиш.
Това са моите съвети.
|
| преди: 2 месеца, 27 дни hash: 1e3ada7f85 |
|
7. В началото е малко стресиращо, обаче то е като първият ден в гимназията, всички сте уплашени и неориентирани, така че като знаеш, че и другите са така, е по-лесно. Не стои в ъгъла, а се опитай да се запознаеш с възможно най-много хора. Сега е моментът да създаваш не само приятелства, но и полезни връзки. Не знаеш дали след 5 или 10 години някой колега няма да ти помогне да си намериш работа, примерно.
Така, че освен за учене и купони използвай времето си и за запознанства с възможно най-много хора (дори и да не са от твоя курс или специалност). Няма да съжаляваш!
Направо ти завиждам, това са няколкото най-щастливи години в живота.
Хем си възрастен (вашите не ти казват какво да правиш), хем имаш по-малко отговорности от повечето хора. Супер!
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
