 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Образование |
Висшето у нас и в чужбина
преди: 1 месец, 18 дни, прочетена 561 пъти
Смятате ли, че у нас има добри възможности за висше образование? Да, изискванията са занижени и лесно се влиза и завършването също не е особено трудно, но ако студентът отива с идеята да учи сериозно, може ли накрая да излезе добър специалист, поне от по-силните ни университети като СУ и ТУ-София? Одобрявате ли, че толкова българи избират да учат в чужбина? Прехвалено ли е тамошното образование според вас и вярно ли е, че и на Запад нивото също пада? Има ли голяма разлика в качеството на обучението между топ вуз в България и такъв в Германия например? Какви са ви впечатленията, като сравнявате, добре ли сме, зле ли сме, как сме?
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 1 месец, 18 дни hash: 74ee66fbdf |
|
1. В България от едно 10 години няма висше образование. Учрежденията са обърнати на финансови структури. Като такива е важно да има най-много студенти, което значи че почти не се отсява качеството от бройката, това значи че завършват абсолютни головодници, които дори завършили не чоплят какво са следвали.
Така че да, има разлика от България и чужбина, огромна при това.
И не, няма значение къде ще учиш, ако си амбициран да станеш добър професионалист, защото висшето само ти дава дисциплина и основа, останалото е ужасно много Труд и работа.
|
| преди: 1 месец, 18 дни hash: a525bf936c |
|
2. Завършил съм в Кьолн и Виена икономика. Нивото е несравнимо по високо от тук, макар че акцента е върху теорията, докато поне в УНСС съм чувал че с една идея по практически казуси се учат. За съжаление обаче в УНСС не те учат да мислиш, а по скоро да възпроизвеждаш информация, което е проблем. В Кьолн и Виена те караха да помислиш малко, особено ако искаш да се представиш по добре. Според мен си заслужава в чужбина, но трябва университета да е реномиран, с големи традиции, иначе е съмнително.
|
| преди: 1 месец, 18 дни hash: b1cfaf079a |
|
3. Според мен има българи ходещи да учат в чужбина, защото след това искат да работят в чужбина, а не в България. Отделно има професии, като адвокатската, където, ако си завършил в България, то не можеш да я практикуваш в Германия.
|
| преди: 1 месец, 18 дни hash: d0908dd1aa |
|
4. Зависи от университета. Аз бях в университет във Великобритания, който е високо в класациите. Беше страхотно като преживяване и академични възможности. Освен ежедневни академични и социални събития, имаше много добра база, високотехнологични лаборатории и модерна библиотека на 6 етажа. Самите лекции и упражнения бяха интересни и актуални. Програмата включваше време за самостоятелна подготовка и сме имали между 2 и 5 часа на ден лекции и упражнения, които бяха напълно достатъчни. Подкрепяха студентите всячески. Можеше да участваш в различни студентски общества, конференции, да се занимаваш с научно-изследователска дейност, да караш стажове. Имаше възможности и за почасова работа на различни длъжности в университета, така че не е проблем, ако родителите ти не могат да те издържат финансово. Понеже беше преди Брекзит, образованието беше на практика безплатно и много хора можеха да си го позволят. Съучениците ми, които завършиха Оксфорд и Кеймбридж, също не са се оплаквали. Обаче познавам и хора, които са учили в по-непрестижни университети и там мненията са смесени. Един познат ми разказва, че е издържал само, защото е пафкал трева и е нямал търпение да завърши и да се махне оттам.
След като се върнах в България записах второ висше в СУ. Там разликата между факултетите е значителна. Аз бях в химическия и не можах да издържа повече от един семестър. Имах лош късмет, защото беше в пика на Ковид пандемията и бяха тотално неподготвени за онлайн преподаване. Но дори за времето, в което съм била присъствено се разочаровах. Учебният материал и базата са от миналия век, буквално пише на уредите, че са правени в СССР. Сред преподавателите се намират някои мотивирани, основно младите асистенти, но иначе начинът на преподаване е значително по-скучен. Изливат ти теорията на лекциите, която може вече да не е изцяло вярна, защото информацията не се актуализира. Ти нищо не разбираш, защото материалът не е разработен, така че да го разбереш, освен ако вече не си го знаеш. И трябва да се мъчиш да си го разбереш сам след това, за което няма никакво време, защото си по 8 часа на ден на лекции и упражнения, при някои специалности може да стигнат 12 часа. На упражненията правиш малоумно лесни задачи по 2 часа и заспиваш, а с по-сложните неща трябва да се занимаваш сам в свободното време, което нямаш. Ако ти се налага да работиш, по-добре да се самоубиеш. Имаше вариант да те вземат като студент за 200 лв. на месец да правиш изследвания за големи компании, които работят с университета. Част от хората там са готини и се опитват, но не получават много помощ. Социален живот нямаше в този факултет. Аз се включих в студентския съвет на университета, което беше интересно преживяване, но е за хора, които не са заети с учене. Някои от членовете на съвета буквално не стъпваха на лекции и упражнения.
Така че химическия факултет не го препоръчвам, но много хора са доволни от ФМИ. Със сигурност не е като в добрите чуждестранни университети, но поне за специалностите там можеш да се самообучаваш и вероятно няма да е чак такъв проблем, ако пропускаш лекции и упражнения или работиш, докато учиш. В сравнение с ТУ не знам как е, но съм присъствала на лекция по биоинформатика там, която беше пълна пародия и ме накара да се съмнявам, че реално се опитват да научат студентите на нещо. Обаче, вероятно има разлика между предмети, преподаватели и т. н.
От никой университет не излизаш специалист, ако щеш да си скъсаш гъза от учене. Разликата между университетите е основно в преживяването, преподавателите и възможностите за изграждане на контакти. Студентският живот и академичните подходи в българските университети ми се струват горе-долу едни и същи. Социален живот почти не съществува, освен ако не броиш запоите по чалготеките и на домашно. Всичко трябва да си учиш сам, но нямаш време, ако посещаваш лекциите и упражненията, които са тотално безполезни. Единственото, което има смисъл е да си създадеш контакти с колеги и преподаватели, да събереш препоръки, да си направиш някакви проекти за портфолиото/CV-то и да си търсиш работа. В работата ставаш специалист.
|
| преди: 1 месец, 17 дни hash: 95ed254ce2 |
|
5. Ако си мислиш, че отиваш в университет за да учиш, сериозно се бъркаш. Отиваш за дипломата.
|
...
| преди: 1 месец, 17 дни hash: 76260d55ca |
|
6. Ако послушаш номер 5, ще вземеш дипломата и нищо няма да знаеш. Ако си научиш всичко ще знаеш и ще можеш, нищо че е в България.
|
| преди: 1 месец, 17 дни hash: 1df6720bc1 |
|
7. В университета е най-важно с какви хора се запознаваш и общуваш. Както казват някои карикатури, а и живи хора - по-кадърните напускат след 1-2 курс и правят пари, а посредствените завършват и после започват държавна работа. Тия дето не успяват да завършат не ги броя.
|
| преди: 1 месец, 17 дни hash: 0b803c3f65 |
|
8. Естествено, че има възможности за висше образование..
Проблемът не е само във висшите учебни заведения в България, много често- главният проблем е в мързела. Ако на тези, колкото мен, които са около 20, наистина са самодисциплинирани и наистина имат мечта, която следват, то един български университет не би ги спрял.
Запомнете го от мен- всичко е възможно, стига наистина да го искаш.
Сега ще цитирам Марк Твен и сами си правете изводи от това, което е казал: “Никога не съм позволявал на училището да попречи на образованието ми. ”
Не се предавайте и следвайте мечтите си. Ако искате да учите- не слушайте никого и учете. Не позволявайте на някакви хора, които не са във вашите обувки, да ви спрат от това да бъдете това, което искате.
|
| преди: 1 месец, 16 дни hash: 02909bf601 |
|
9. 8, именно, университетът не трябва да ги спира. Защото българските студенти учат не благодарение, а въпреки университета, който им губи времето. Да завършиш в България е по-трудно, отколкото на запад, точно по тази причина. Обаче, за някои професии трябва тапия, няма как.
В крайна сметка, университетът си остават най-сигурният път към високоплатена работа, ако си достатъчно умен да направиш добро впечатление, да изградиш контакти и активно да търсиш възможности. Иначе, може да си вземеш всички изпити с шестици, но ако след това не знаеш как да се продадеш или няма кой да те препоръча някъде, е доста вероятно да останеш разочарован.
|
| преди: 1 месец, 15 дни hash: b352ba3d5d |
|
10. До 8. Така е и не е така.
Паднах от смях, когато един мой подчинен се тръшкаше че има изпит по висша математика и тъй като твърдя че ми е интересно, го помолих да даде някакви изпитни задачи. Момчето ми подаде лист със задачата и 4 възможни отговора. Направо останах потресен, че е възможно да налучкаш правилния отговор и да вземеш изпит, който навремето се учеше с месеци за да може да решиш сам задачата.
Това касае всеки работодател, защото практиките в университетите са сведени до нула. Така някой амбициозен ще си скъса задника от работа, но ако е имал основата в университета, щеше да може да влезе в нещата много по-рано, както ние навремето. Често на нов служител без опит, са му нужни 1-2 години да навърже нещата. Тъй като работя в немска компания, ходя често до Германия за обсъждане на проекти. Там на 25 вече са тесни специалисти, защото имат страхотна основа и подготовка.
|
...
| преди: 1 месец, 15 дни hash: 88926a0ef9 |
|
11. Авторе, за втори път я пускаш тази тема. Главният проблем не е в университета, а в държавата. Образованието също е вид проблем, но второстепенен. Главната причина, поради която масово заминават за чужбина е желанието да се устроят в чужбина, разбирай да останат за постоянно там. Особено хора, които нямат патерици (разбирай връзки в Бг). А това са едно 90% от хората. Какво да правят тук? Иначе, все пак не можем да генерализираме. В България ВСЕ ОЩЕ има добри специалисти. Това са хора, завършили български университети. Но те са успяли въпреки обстоятелствата, а не благодарение на тях. Това е много важна подробност!!!
Успели са, защото българинът по природа е умен. Жалко че не е и добър по душа, за да си устрои едно справедливо общество.
Иначе е пълно и с маса неадекватници!!! Има 20 годишни много умни деца, но има и маса 20 годишни, които са много, ама много глупави, изобщо не могат да анализират света, да си направят равносметка къде се намират, и са като някакви зомбита.
В България има голямо разделение на обществото. Има и КАСТИ. На пръв поглед може да не изглежда така, ама си е точно това. Ако си никой, без връзки, много трудно ще успееш. Затова хората избират варианта за чужбина. Пак казвам, не е невъзможно ако си без връзки, просто е много по-трудно.
Така че отговорът на въпроса не е толкова университет, колкото бъдеще и реализация, разбирай устройване, семейство, живот, работа, средата около теб, манталитет и всякакви други приоритети.
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
