Какво да избера да уча
преди: 10 дни, 20 часа, прочетена 312 пъти
Често виждаме подобни въпроси в този сайт, което не е изненада. Младежите са неориентирани все още и не знаят какво искат. Пишат подобни неща, че са започнали да учат нещо си и аха да го завършат последна година и се отказват. Защо бе, младежи? Защо не учите това, което сте избрали? Ама сгреших, това не е моята професия.

Първо, че един човек, който иска да е интелигентен, няма да спре с една специалност, а ще учи поне 10 като мен, а те се отказват още от първата специалност, докато аз минах през 4 завършени технически специалности, една специалност от изкуството (графичен дизайн) и сега уча само природни науки (екология, химия, физика, биология).

И нещо друго. Младежите изобщо не мислят какво се търси на пазара на труда и за какви кадри има глад. Грам идея си нямат, защото не са работили никога през живота си. Не знаят, че има глад за техническите специалности, физика и природните науки, както и за математика. Често си избират право, фармация, маркетинг, икономика, счетоводство, графичен дизайн и т.н. И аз съм завършил графичен дизайн и обработвам снимки за блога ми, ама там работа няма, ако тръгнеш да търсиш, а конкуренцията е голяма за една позиция. Немислимо е да се докопа човек без опит, защото ще го отрежат много бързо и ще намерят кусури в дизайна.

Тази тема дето отварям е точно за тези младежи. Няма значение кой университет и кой учебен център. Всичко зависи до теб и до желанието ти. И никой не е казал, че трябва само една специалност да учиш и край. Били професори само по една специалност. Ами аз имам един преподавател (професор), който работи едновременно в общината като еколог, преподава ми екологични предмети и в същото време преподава нещо свързано с бизнес и администрация на други специалности. Значи ли, че трябва да си професор в една специалност след като може да си по няколко? Към различни факултети се намира този преподавател. Няма да казвам името му, но е известна личност и бивш депутат. Е щом той може и щом аз мога, какво тогава се чудите?

Към преподавателската професия се насочват точно такива мозъци, които учат цял живот. Иска си много отдаденост и лишения от забавления, дискотеки, жени и т.н., но щом вътрешният ти глас ти казва, че трябва да си преподавател, то по-добре да го послушаш. Така направих и аз.

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 10 дни, 11 часа hash: d93480d44b

гласове: 1 2 3 4 5   (3 гласа)

1.   Похвално е, че сте завършили толкова специалности и продължавате да учите – това показва воля, интереси и интелектуален глад. Но не всеки човек учи по един и същ начин, с едни и същи възможности – било то финансови, лични или психологически. Понякога младежите не се отказват от специалността си поради мързел или каприз, а защото не са имали правилните насоки в началото, попаднали са под чуждо влияние или просто с времето са осъзнали себе си по-добре. Да се откажеш, понякога, е по-трудното и по-смелото решение. Да, пазарът има нужда от кадри в природните и техническите науки – това е факт. Но не всеки човек е роден за инженер, физик или програмист. А и обществото има нужда и от добри хуманитаристи, артисти, социални работници, дори ако щете – вдъхновяващи преподаватели в същите тези “неперспективни” области.

 

...

преди: 10 дни, 7 часа hash: 7e4e1cc1e3

гласове: 1 2 3 4 5   (1 гласа)

2.   Във въпросът се съдържат проблемите на отговора: "Какво", "да уча" : Какво - в миталото никой не е и мечтал да има подобен избор като нашия. Това може да е парализиращо, искайки най-доброто за себе си да обмисляш толкова много, ме времето да ти мине; Да уча - реално ученето е един много болезнен и дългосрочно болезнен процес. Неслучайно хора казват, че учат цял живот - на някои със сигурност им отнема поне толкова, че и повече, да научат нещо... За да не отнема зелият живот, ами половината, трябва да имаш безскрупулен морал към себе си - да не се залъгваш и да обръщаш и най-малкото камъче по пътя си към това да научиш нещо. Ще вървиш по-бавно от всички останали, но после докъдето стигнеш - няма връщане! Станал си реално свръх-човек, свръх-версията на себе си, и то само защото си работил над това. Хората имат нужда от такъв вид пример до себе си. И повярвай ми, дори да си автомонтьор или готвач, пак със заряда на работата си, ако е адекватен и кадърен, променяш световете на другите хора!

 

...

преди: 10 дни, 2 часа hash: aa297d70b1

гласове: 1 2 3 4 5   (4 гласа)

3.   Като се завърши математика, какво може да се работи след това? Освен учител по математика, и зашочващ в настоящич момент със заплата от порядъка на 1500 лева нетна заплата, каква друга професия може да упражнява? Да оставим заучените фрази в университета, че едва ли не могат всичко да работят и навсякъде... Като се почне от ЦЕРН, и се премине през БАН, през института по метрология и статистика... Последните 3 места ще се работи за малко над минималната заплата и то само и единственно само в СОФИЯ. С 1000-1500 лева в София... В другите населени места нищо друго освен учител по математика не може да си, и то разбира се в повечето случай ще ти трябват връзки, да не говорим, че пенсионерите все още работят като учители, защото един млад учител без стаж взима 1500 нетна заплата, а един учител със стаж около 2400-2500 пенсия! Не пускат кокъла дори след като се пенсионират, това означава, че седят десетки години на едно и също място, а завършилите математика се отчайват и са разочаровани от системата преди да са влезнали в нея. Приросните науки, почти същата работа, от 50-на студента по химич, физика, завършват по около 8-10! ФАКТ! И накрая от тези всичките 1 работи по специалността си, а другите се преклалифицират или работят нискоквалифицирана работа за двойно дори тройно по-високо заплащане отколкото, ако работят по специалността си! Иначе мнгоо се тръби за глад на кадри по математика и природни науки, реалността е друга! Има достатъчно кадри по тези специалности, но същите кадри са се погнусили от това да отидеш на интервю за работа в държавен завод и да те попитат " връзки имаш ли? " Реален случай! Връзки за да работиш в завод в който е мръзно, опасно, студено, и се работи с отровни и опасни вещества, за 1600-1800 лева? За това ли да се учи 4-6 години? За това ли тршбва да имаш стотици безсънни нощи в учене на тези трудни за завършване специалностти? Неслучайно не са привлекателни! Процента на завършващите тези специалностти е показателен за отсяването! Процента на реалиация също говори, колко са "уважавани" тези специалности!

 

...

горе^

преди: 9 дни, 17 часа hash: 4ac1a60f2b

гласове: 1 2 3 4 5   (3 гласа)

5.   Реализация с математика и природни науки има в чужбина. В България с биология, химия или физика може да си намериш работа в лаборатория и да изкарваш заплата колкото тази на продавачката в Лидл (или по-малко). С математика са малко повече възможностите, например като статистик или анализатор на данни, но предимно за чуждестранни компании. Няма достатъчно места за всички. От учители има нужда, търсенето на частни уроци също е високо. Само че, ако ще си посветиш живота на това да обучаваш седмокласници, не ти трябва висша математика. Това е благородна дейност, защото нивото по математика е трагично, но не е много стимулираща за повечето хора с интереси в математиката. Разбира се, ако се фокусираш върху подготовката на най-способните деца за състезания, това може да е една идея по-интересно. Такива учители има. Но повечето се борят с това да научат 14 годишни деца да смятат с дроби и пропорции, въпреки че от тях се очаква вече да могат да решават уравнения и неравенства до 4-та степен. Научни специалности се предлагат основно в СУ, а самото обучение там е мъчение. Не защото материалът е труден, очаква се да е така, но заради отношението към студентите и обучителния процес. Като държавата плаща за всеки студент, независимо от резултатите, университетите нямат стимул да предлагат качествено обучение, нито да се интересуват от това как се чувстват студентите. Много преподаватели не влагат усилия, не си актуализират материалите, не инициират създаването на клубове по интереси, участия в състезания, изследователска дейност, стажове и други възможности за студентите. Правят само минимумът, който се очаква от тях, и се държат със студентите грубо, говорят им все едно са малоумни. Има и изключения, но не са достатъчно, за да предизвикат институционални промени. Затова хората, които се интересуват от наука бягат в чужбина. Ако се върнат в България, не могат да се развиват в тази сфера.

 

...