 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес. Клиниката работи както с двучастови конвенционални импланти с отложено натоварване така и с едночастови базални импланти. |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Образование |
Не ме приеха медицина
преди: 23 дни, 4 часа, прочетена 479 пъти
Здравейте!
От дете мечтаех да стана лекар, макар че и езиците винаги ми са се отдавали доста. Учих в гимназия с разширено изучаване на биология и химия, но учителите не ни подготвиха добре. Например по химия най-често по график ученици от класа представяхме презентация на новия урок, а госпожата си стоеше отстрани и нищо не обясняваше. Имах много пропуски, затова последната година, както повечето съученици се записах на частни уроци. Бяха страшно скъпи! Същевременно усещах, че въпреки това подготовката не върви добре - заливаха ни с проекти, готвех се и за матурата по български, на която изкарах отлична оценка. Опасявах се, че тъй като момичетата влизат с много висок бал може и да не ме приемат и затова като резерв подадох документи за Английска филология.
В крайна сметка се случи точно това - не ме приеха медицина.
Ако бях кандидатствала платено, а не само държавна поръчка щях да съм приета, но... платеното е 14 К годишно и нямаш право на общежитие, а семейството ми не са милионери.
Сега съм в ужасно потиснато настроение. Нашите ме успокояват, че явно медицината не е била моето, по природа съм доста чувствителна, а английската филология е по-добре - обичам деца и ще съм добър преподавател. Но ми е мъчно, чувствам се ужасно и не искам да се срещам с никого. Скоро ще има среща на класа. Не искам да ходя, имам чувството, че и сега говорят зад гърба ми, че, ето, мен, отличничката, не са ме приели.
Моля, нека ми пишат хора, които не са били приети тази специалност във висшето образование, която първоначално са желаели. Как са преодолели разочарованието си? Как се е стекъл животът им по-нататък? Съжаляват ли или мислят, че е било за добро.
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 22 дни, 7 часа hash: 26d5aa63ce |
|
1. Момиче, не се отказвай от мечтата си! Опитвай пак и пак, подготвяй се всяка година, надграждай знанията си и ще те приемат. Междувременно може да запишеш и друга специалност, но не се отказвай от тази. Медицината е велика професия. Когато завършвах аз също исках да кандидатствам с биология, но моята майка тогава ме разубеди. По нейно желание учих икономика на търговията и цял живот работя нещо което ме отегчава. Все по-често мисля за това и съжалявам. Мечтата ми беше да стана морски биолог и сега когато вече ми е късно за това съжалението ми расте всеки път щом си помисля какъв ли щеше да е животът ми ако се бях реализирала в това което сърцето ми желае.
Подготви се и следващата година опитай отново!
|
| преди: 22 дни, 7 часа hash: dcbe6df6d6 |
|
2. С цялото си сърце мечтаех да стана лекар, като дете, след това като гимназистка. Моите родители решиха, че това не е изгодно за мен, по мое време, лекарите бяха бедни, но умни. И станах логистик. Страхотен специалисти излезе от мен, но винаги нещастен и неудовлетворен.... така 18 години, докато просто не видях, че резултатите ми като логистик са много добри, но като човек, който решава уникално добре проблемите на другите са отлични. И започнах да се занимавам с психология.... сега вече знам, че съм в своите води и наистина се чувствам, че съм в ПОТОК. Та мило дете, не се терзай, направила си всичко по силите си, сега просто се отпусни и знай, че влизайки в един път е абсолютно наложително, за да намериш своя истински.
|
| преди: 22 дни, 7 часа hash: dcff30a8cf |
|
3. Здравей! Аз съм изпитала същото като теб.
Ходих на уроци 2 години, защото в училище не ни подготвяха въобще. Имах 5, 50 на матурата по български. Въпреки всички усилия не ме приеха първата година да следвам медицина. Записах се бакалавърска специалност в медицинския университет, за да не си “загубя” годината тоест gap year.
Тази година вече съм приета, но с много упорит труд, учене по цял ден и нощ и лекции отделно към университета.
Ще ти дам съвет и моля те послушай ме- Опитай догодина отново. Баловете за жените са изключително високи и много момичета не ги приемат от първата година. А за казаното от родителите ти, е пълна глупост- Това, че не си приета не означава, че медицината не е за теб. Само хора, които директно са се сблъсквали с такъв проблем знаят най-добре. Подготви се още една година и ще успееш. А това че си се подготвяла една година допълнително е нищо в сравнение с целия ти живот. Преди на мен една година ми се струваше мъчително много време, но сега осъзнах че е много кратко време реално. Не се отказвай от мечтата си! Всичко се постига рано или късно!
|
| преди: 22 дни, 7 часа hash: 36a4b71b8e |
|
4. Както медицината в България, така и английска филология са скапани специалности. Лекарите скачат по площади да молят за заплати. Аз на никого не пожелавам такова бъдеще. Ако ще се занимава човек с езици, да запише нещо различно от английски - дето всеки го говори
|
| преди: 22 дни, 7 часа hash: 36a4b71b8e |
|
5. Както медицината в България, така и английска филология са скапани специалности. Лекарите скачат по площади да молят за заплати. Аз на никого не пожелавам такова бъдеще. Ако ще се занимава човек с езици, да запише нещо различно от английски - дето всеки го говори. А как да преодолееш? Следващата година можеш да се прехвърлиш в къде къде по-смислена специалност и да имаш достойно бъдеще и щастлив живот. Буквално имаш всичките възможности на света пред себе си.
|
...
| преди: 22 дни, 5 часа hash: 0a5b200c75 |
|
6. Здравей. Моята история е стара, но и ти питаш как се е развил животът на хора при сходни обстоятелства. Преди 27 години завърших елитна езикова гимназия с пълно отличие и награда, исках да уча туризъм в УНСС, за да пътувам много. Бях убедена, че ще вляза, затова писах само УНСС, само държавна поръчка, само редовно, само туризъм. Е, само мене две поредни години не ме приеха. Изплаках си очите, умирах от срам, защото всеки някъде влезе, аз станах продавачка на спортни дрехи в магазин на централна улица, където влизаха мои бивши съученици. Някои заминаха за чужбина. На третата година ме приеха английска филология, която не исках да уча, защото не исках да ставам учителка, а и "аз английския си го знаех". Хареса ми филологията, малко трудно ми беше, защото не обичам да чета насила, но ми даде много. Завърших след това конферентен превод и станах устен преводач, благодарение на което обиколих целия свят и цял живот работя само това. Което е за теб, няма да те подмине. Успех, мило дете и вярвай в себе си!
|
| преди: 22 дни, 5 часа hash: 0a6dbbe43d |
|
8. Просто пробвай догодина? Нищо толкова не е станало, знаеш ли колко много от учещите медицина не са ги приели от първия път
|
| преди: 22 дни, 3 часа hash: 86028c621b |
|
9. Мило дете, нищо фатално не се е случило. Та ти си на 18 или 19 години и целият живот е пред теб. Можеш да кандидатстваш пак след година или дори две. Просто приеми случилото се като важен житейски урок, а хубавото в цялата ситуация е, че можеш да видиш къде си сбъркала и да се подготвиш още по-добре за следващата година. И ще ти кажа една история от живота на майка ми - чак на третата година я приемат Архитектура, първата година не са я приели, а на втората докато пътува за изпита с лека кола, някакъв пиян се блъска в тях и майка ми прекарва следващите 3-4 месеца в болницата напълно потрошена. Но това не я сломява и на следващата година успява. Нека тази история ти дава сили. Не мисли за случилото се, а си извлечи поуките и гледай смело напред. Кураж! И ще завърша с една мисъл, която и на мен ми е давала сила през годините - "Успехът не е постоянен, провалът не е фатален. Това, което е от значение, е куражът да продължиш. " - Уинстън Чърчил
|
| преди: 22 дни, 1 час hash: f6b6349ba4 |
|
11. Е не е професия за всеки, може и да е за хубаво.
|
| преди: 22 дни, 6 мин. hash: 025a782cc6 |
|
12. Запиши инженена екология или химия и биология. Не ти трябва медицина.
|
...
| преди: 21 дни, 8 часа hash: a7da46d0fb |
|
13. Имам един познат, когото две поредни години не го бяха приели. На третата влезе и се оказа в един курс с "любовта на живота си", която после стана негова жена. Ако беше одобрен от първия път, щяха да се разминат. Може би в момента английска филология е по-подходящо за теб; ако пък смяташ, че медицината е твоето, използвай тази една година да се подготвиш по-добре и опитай догодина пак.
Аз кандидатствах за две сходни специалности в два различни града. В единия университет ме приеха с максимална оценка, в другия, колкото и да е странно, изкарах супер ниска оценка, макар че материалът беше сходен и подготовката ми беше на ниво. Записах първата специалност и след време ми стана ясно защо не се е получило с другата. Така че спокойно, всичко има предимства.
Пишеш, че си чувствителна. Медицината изисква здрави нерви, там всекидневно носиш донякъде някаква отговорност за другия, докато като преподаваш английски, ако объркаш някоя глаголна форма, рядко има сериозни последствия.
Но ако наистина си убедена, че искаш да се занимаваш с медицина, опитай пак на следващите кандидатстудентски изпити.
И ако в момента ти пука "какво ще кажат другите", то след максимум месец въобще няма да те интересува. Най-малкото ще имаш нови познати и мисълта ти ще е ангажирана с новата специалност.
Каквото и да избереш да направиш, желая ти успех в ученето и в живота!
|
| преди: 21 дни, 7 часа hash: 7997b57ff7 |
|
14. Пробвай се със специалност "Медицина сестра" или "Акушерка" тогава. Щом толкова искаш да си лекар, но не те приемат Медицина. Пак ще е някакъв компромисен вариант. Отколкото да записваш нещо съвсем различно.
Другият вариант е да пробваш с медицина, другата година
|
| преди: 21 дни, 1 мин hash: 5be39b1a8b |
|
15. И мен не ме приеха това което исках. Цяла година учих нещо различно и след 1 курс, ми разрешиха да се прехвърля в желаната специалност. Така, че накрая завърших това, което искам. :)
Нищо не ти пречи догодина да кандидатстваш пак медицина. Познавам човек, който толкова много искал да учи определено нещо, че 7 (!!! ) години поред кандидатствал докато го приели. Така, че ако медицината ти е мечта, ще намериш начин. Успех!
|
| преди: 20 дни, 14 часа hash: fde2abea10 |
|
16. Мъж съм на 48 и съм родител.
Виж сега - младо момиче си - вероятно на 19.
Щом са щели да те приемат - платено обучение, значи си била много близо.
Казаха ти го няколко пъти - опитай пак. Разбирам, че за егото не е окей, но се случват тези неща. Специалността е трудна за влизане - бала за момичета е много висок.
Срещата на класа - ако ти е неприятно, не ходи.
Ако бях на твое място - няма да записвам никаква друга специалност, нито ще работя нещо, а само подготовка за изпитите догодина - 1 година, ако отделен само за подготовка, без училището да те разсейва- шанса ти се увеличава страшно много.
По-добре да учиш нещо, което наистина искаш и харесваш. Отколкото нещо само да отбиваш номера, както повечето деца.
Също много важно е, къде си кандидатствала, ако не си пробвола навсякъде- догодина то направи. София, Пловдив, Варна, Плевен, Ст. Загора, а мисля от 1-2 години има Медицина и в Бургас.
Навсякъде обучението и програмите са сходни, така, че пробвай абсолютно навсякъде. Това също е много важно!
Това, че си чувствителна не е проблем, не всеки лекар е хирург, така че е ок.
Мисля, че щом си била толкова близо - трябва да пробваш още поне 1-2 пъти.
|
| преди: 19 дни, 5 часа hash: 7f90b8e5a9 |
|
17. Привет, мен също не ме приеха първата година. Намерих си работа в колцентър и кандидатствах отново. Вторият път се получи и влязох с висок бал. Тогава ми беше трудно, всички мои познати ме питаха какво ще правя или къде съм приета. Трудно е да се водят тези разговори, но поглеждайки назад съм благодарна за урока. Мисля, че имам опит, които колегите ми, които са влезли от първия път нямат. Университетът не е училище, преди да опиташ отново помисли дали си готова да отдадеш 6 години от живота си в учене докато всички твои приятели започват работа, градят семейства и т. н. Аз поемам отговорност за своя избор. Съветът ми е да не се интересуваш от мнението на останалите за теб, ти не можеш да имаш контрол върху тях. Поеми отговорност за собствените си решения, ако искаш да станеш лекар кандидатствай отново, ако усещаш, че можеш да получиш удовлетворение в друга професия насочи енергията си там.
|
...
| преди: 16 дни, 2 часа hash: 8007ee132a |
|
18. Ако платена поръчка е вариант, пробвай. Има и заеми. Виж и други - фармация, дентална?
|
| преди: 12 дни, 13 часа hash: e25c1bee36 |
|
19. Не ти трябва тази опорочена специалност. Добре е, че не са те приели. Така ще съхраниш идеалистичното си отношение към медицината. Както си чувствителна, сигурно щеше да преживееш много тежко разочарование от следването и най-вече практиката, която отдавна няма нищо общо със здравето, ами си е чиста амбулантна търговия. Един идеалист трудно може да преглътне това. Радвай се, че не са те приели. Животът си знае работата.
|
| преди: 11 дни, 8 часа hash: 392d2043c2 |
|
20. Казали са ти го и преди - кандидатствай отново. Иначе те разбирам за срещите на класа - завърших "Право" и 2 г. не си намирах работа. В този период се падна и една организирана среща на класа, на която не отидох, защото не исках да се срещам с хора, които вече са си уредили живота. В момента имам повече успехи от тях, вкл. финансови, но предвид факта, че бях в малък град (население около 30 000 души), в който повечето хора се познават и клюкарстват, а финансовото положение на семейството ми не беше добро, предпочетох да пропусна тази среща. И не съжалявам. Не изградих силни приятелства в училище, бях различен тип човек и не ме приемаха. Имах много мечти за различен тип успехи, които в момента сбъдвам. Не успяха да ме направят като тях.
Банално е, но следвай сърцето си. Може би това, което ти се случва в момента, е едно изпитание, което ще те направи по-силна. Тук е моментът да кажа, че не ме приеха в "елитен" университет - изборът ми беше да уча тъпа специалност в хубав университет и обратното - хубава специалност в тъп университет. Направих избора си и не съжалявам, защото всъщност в България нивото не е кой знае какво и няма съществена разлика (на твоята възраст не мислех така и беше голяма драма). Знам какво беше за мен това да не вляза в СУ - научих се на смирение, защото преди това от мен струеше арогантност. Така се случи, че не отделих достатъчно време за подготовка за изпитите и останах с резултатите от предварителните, с тях ме приеха (тогава нямаше матури). Мислех си, че съм по-добра от останалите. Може би донякъде бях, но когато човек се труди, може да те задмине, ако ти не правиш нищо. В моя случай така и стана, а можеше и да не се случва.
Животът е много кратък, но една година е нищо на фона на всички останали, които ти предстоят. Заслужава си жертвата, ако медицината ще те направи щастлива.
Осмисли грешките си и кое те е довело до това да не те приемат, какви точно са пропуските ти. Готви се по-целенасочено, но не те съветвам да правиш само това и да тежиш на родителите ти - започни някаква работа и се готви за изпити в свободното ти време. Не е честно и спрямо тях да се налага да те издържат, ако не учиш.
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
