Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес.

Клиниката работи както с двучастови конвенционални импланти с отложено натоварване така и с едночастови базални импланти.

Коментари

Добави Коментар!

6.   Ходих първата година. После няколко пъти се опитвахме да правим събиране и все с провал завършваше организацията и не съм ходила. Живота просто продължава. С хората с които ми е приятно да си общувам с тях си прекарвам времето.

7.   Какво да ходя, като тия събирания са едно мерене на пишки. Никой там не се интересува какво се случва наистина с другите, всичко е само хвалби, кой какво бил постигнал, колко бил изкарвал. Ако наистина ти пука за някой от тях, то ти ще си поддържаш контакт с него така или иначе.

8.   Аз за 5г нямах какво да си кажа с тях сега за какво да си говорим

9.   Какво значение има дали ние ходим? Ти ако искаш, ходи, ако не искаш - недей. Аз лично ходя, въпреки че не бях особено близка със съучениците си. Все пак ми е приятно да се видим поне 1-2 пъти в годината

10.   Вече такива събирания няма! Всеки гледа задните си части, защото живота ги е озлобил! Всеки се е хванал на някаква работа, изплаща коли и апартаменти, и изобщо не му е до другите! Човек за човека е вълк!!!

11.   Никога не съм ходил на подобно събиране.

12.   20 години откакто съм завършил - не съм стъпил на нито едно. Нямам желание да гледам мазни физиономии и да общувам с подлизурковци, нетагачи и мазници. Който иска, знае как да ме намери.

13.   Не ме интересуват. Нито искам да ги виждам, нито да ги чувам, тези от класа

14.   Аз, доколкото знам, никога не сме имали такова събиране, поне не в истинския смисъл на думата, където всички, ама наистина всички, от дадения клас да са поканени.
Още в училище бяхме разделени на някакви групички от по 4-5 човека, дори на завършването си не бяхме заедно, освен в най-официалната част в училището и ресторанта (където впрочем същите тези групички бяхме на отделни маси). Та какво да говорим за 15-ина години по-късно.
С който искам съм продължил да поддържам някаква връзка, за 1-2 съжалявам, че се поразгубихме, за другите не се и сещам. Както и те вероятно, липсата на чувства е взаимна.

15.   Никога не бих отишла. За 12 години имах само една приятелка, и то фалшива. Едвам чаках да завърша.

16.   Не, и никога не съм ходил, и нямам и намерение да ходя на такива събирания. Нито със съучениците ми от 1-8 клас, гимназията, или от университета. Не съм имал проблеми в училище, но не искам да ги виждам. Защо ми е да ги виждам като не ме интересуват тези хора, не ме интересува животът им.
Въпреки, че не съм ходил на подобни събирания, ясно ми е за какво ще са разговорите, едно изтъкване и т. н. Не съм от хората, които не са постигнали нищо, но не смятам да се изтъквам, какво печеля от това? Да изглеждам успчл в очите на хора за които не ме е грижа?
Да се виждам с такива хора веднъж на 10 години е излишно, изкуственно, и даже ще ми е тегаво, няма да ми е приятно в тчхната компания, не защото са лоши, а защото мога да си прекарам вечерта с други по-важни за мен хора, със семейството ми, на разходка, да гледам филм и т. н. След като мога да прекарам по-добре времето си, защо да не го направя? А ще трябва да се примеря с по-лошия избор.
Звучи малко грубо това, което написах, но това е истината, много хора го мислят, но просто не го изказват.
На мен не ми пука, нито тук, нито и да го казвам в очите на някого.
Например, казвам на колегите си "аз съм с вас за пари", те се смеят, мислят си, че се шегувам, а изобщо не се шегувам!
Или като ме канят на всеки банкет, им казвам, че тук ми плащат да ги гледам, там кой ще ми плати, те пак се смеят. Отново си мислят, че се шегувам... А не се шегувам. :D
Просто имам варианти за да си прекарам по-добре, с по-важни хора.
Живея един живот, и защо трябва да го прекарвам покрай хора, които са просто фон???
Важните хора за мен се броятн на пръсти, семейството ми, и няколко истински приятели. Останалите просто минават и заминават, всеки е заменим, с изклчение на семейството.

17.   Не са организирали такова нещо... 10 години след завършването ни нямаше... то едва за абитируентския бал се събрахме почти всички, камо ли за това...
Но иначе и аз нямам желание да говоря с тези от училище... особено тези, които са от преди гимназията... макар, че ги срещам случайно понякога...

18.   Никога няма да отида. Никога не казвай никога, но в случая наистина не бих си го причинил.

19.   Личен избор е, без коментар е уважително.

20.   Тази година ходих на 25 г и не беше съвсем лошо.

21.   На първите такива срещи беше готино и имахме какво да си кажем, на 15-тата година беше леко тегаво - както са писали по-горе се започнаха едни хвалби от някои съученици кой какво е постигнал, кой каква кола кара и в каква къща живее. След това не сме се събирали - лайкваме си постове в соц. мрежи, но май никой няма желание да се събираме пак.

22.   Завърших училище преди 5 години. Не искам да виждам съучениците си никога повече. В училище бях подложен на подигравки, обиди и тормоз. Сега живея в родния си град и съм учител в едно село до града ми.

23.   Спрях да ходя по причините, описани от номер 7.

24.   Не ходя на такива срещи. Имам няколко съученици, с които останахме приятели и поддържаме връзка, подкрепяме се. Но с по-голямата част нямаше какво да си кажем, освен, че бяха преписвачи, използвачи, хомофоби (отнасяха го и тези, които са хетеро), клюкари, тропачи на класния и протежета на тогавашната директорка. Даже само зададен така въпросът ми навява неприятни спомени. Няма да забравя огромния празник и облекчение, когато знаех, че няма да се виждаме повече и когато влязох в СУ.
Приятелите остават, високомерието и празните приказки... нямам време и желание за такива неща. Още през онази година през юни месец смених и номера си, да не ме търси никой горе споменатите!
М 35 София