Завършвам... - Spodeli.net


Нещата от живота...
 
Реклама


 Начало
 Правила
 Добави история!
 Контакт
 
Споделени истории (124637)
 Любов и изневяра (30687)
 Секс и интимност (14696)
 Тинейджърски (22078)
 Семейство (6786)
 Здраве (9790)
 Спорт и красота (4787)
 На работното място (3377)
 Образование (7450)
 В чужбина (1712)
 Наркотици и алкохол (1131)
 Измислени истории (802)
 Проза, литература (1773)
 Други (19412)
 Избор на редактора (156)
 
Полезно

Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

 

  

Споделена история от Образование

Завършвам...
преди: 12 години, 9 месеца, прочетена 4740 пъти
Всички са в възторг, само аз не. Наближава изпращането и балът, и чувствам, че като дойде денят, ще се разплача.
Не бях от отличните ученици и от редовните ученици, особено тази година. С повечето хора от класа ми не съм си обелила и една дума, всеки живее в свой собствен свят, всеки гледаше да изпъкне с нещо пред другия и се опитваше да се наложи... и класът ми е пълен с лицемери. Не си допаднахме с никой, дори от момичетата. Не съм виждала толкова злобни и лицемерни момичета като тях никъде... момчетата пък даже са по-големи лицемери и клюкари и от момичетата. Чаках деня, в който най-после ще завърша училище, но ето, че денят дойде... Не, няма да ми липсва никой от класа или учителите ми, но изпитвам някаква.... носталгия може би... по безгрижните години.

Всеки отива да учи, а аз какво? Не съм решила какво искам да уча, какво искам да правя в този живот... Не искам да уча висше само, защото сега е модерно, а наистина държа да уча нещо, с което ще се занимавам един ден и ще ми бъде приятно. Струва ми се, че след като завърша сега... ии ще се застоя вкъщи и ще се депресирам... Не мога да повярва, че вече свършихме училище. Много бързо пораснахме. Ако можех със удоволствие бих се върнала в първи клас, хаха. Ех, училището наистина ще ми липсва.

Просто исках да споделя как се чувствам. Ако желаете пишете как сте се чувствали, когато сте се разделили с съучениците и учителите ви... за емоциите, чувствата, които са приливали в вас... според мен тези чувства са най-истински, изпълнени с вълнение и тъга в такива моменти... и никога не се забравят. Всеки ще си спомня за тези дни със тъга.

Колкото и лоши и обидни думи да сте си разменили през годините, колкото и да не сте се понасяли, мисля, че в такива емоционални моменти, човек забравя за всичко... и проблемите в училище, които са ни се стрували трудни за решаване, всъщност са били най-маловажните!
Ами това е от мен. Успешно завършване на всички и успехи занапред!

 
Сподели историята:
 
<< Предишна Случайна Следваща >>
 
 

Коментари

Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
 
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)
 
Email:
  ... ... ...
Коментари на страница: Най-отгоре:

преди: 12 години, 8 месеца
hash: 073d476515
гласове:
1 2 3 4 5
  (305911 гласа)

1.   Отивай да учиш нещо което ще можеш да го работиш после
и студентския живот не е по-лош :) - щом толкова ти липсва - ето още мин 4 години :) след това може и още

 
  ...
преди: 12 години, 8 месеца
hash: d844f28c7d
гласове:
1 2 3 4 5
  (252444 гласа)

2.   Никак не се радвах, че завършвам, ама никак. Не мисля, че някой наистина се радваше. Бяхме много хубав клас, карали сме се, много :) , но пък после си се извинявахме един на друг. След като завърших и аз не знаех какво да правя със себе си, бях объркана доста, исках едно, после друго. Не кандидатствах първата година, работих. И след това разбрах какво искам да уча, кандидатствах, приеха ме и вече съм 4та година ;). Така че не се притеснявай, но не губи прекалено много време в лутане. Радвай се на това, което предстои и го изживявай :) успех!

 
  ...
преди: 12 години, 8 месеца
hash: e74d960a26
гласове:
1 2 3 4 5
  (223330 гласа)

3.   Авторката:
Не знам кой път да поема.... сега като свършим ще ме налегне някоя депресия и ме е страх, че ще продължи прекалено дълго и ще ес застоя вкъщи. Точно в този етап на живота ми... не ми се прави нищо. Училището ще ми липсва, но не и ученето хаха.... а безгрижният живот. Сега като знам какво ме очаква.... лошо ми става. Искам някаква пауза в времето.... за да осъзная какво искам и какво смятам да правя....

 
  ... горе^
преди: 12 години, 8 месеца
hash: c783284ab7
гласове:
1 2 3 4 5
  (142012 гласа)

4.   Не се страхувай. Щом не ти се учи, почини си една година примерно, поработи малко, опитай се да разбереш какво те "влече" и вземи някакво решение какво ще правиш занапред.
Имай предвид, че всяка свобода си има своите затвори. Най-важното е да не се превърнеш в социален паразит- разбирай- да те издържат родителите ти, докато ти изпадаш в депресии и се чудиш кой път да поемеш. Няма как да водиш вече безгрижен живот, ако не работиш и нямаш финансова или емоционална независимост и стабилност.
Не се настройвай за лоши неща, за депресии и безпътица.
Имаш толкова много години пред себе си-ще опитваш различни неща, някои ще ти харесат, други не-винаги можеш да започнеш отначало.

 
  ...

Коментари очaкващи одобрение: няма
...

Коментари, които са написани неграмотно, с латински или главни букви няма да бъдат добавени!

1. Бъди полезен на другите с коментара си!
2. Хейтъри не се толерират!
3. Обидните квалификации не са аргумент :-)
4. Пазете мъдростта за себе си, другите имат нужда от съчувствие!

Знаете ли, че след символите запетая и точка винаги следва интервал?   [ Да ]   [ Не ]

При нас коментарите се одобряват ръчно. Въведи своя имейл адрес и ще получиш известие, когато бъде публикуван нов коментар.(какво е това?)



Copyright © 2007 Spodeli.net
eXTReMe Tracker