 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес. Клиниката работи както с двучастови конвенционални импланти с отложено натоварване така и с едночастови базални импланти. |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Образование |
Работа докато следваш?
преди: 13 години, 13 дни, прочетена 2500 пъти
Здравейте. Предварително моля да си спестите нападките, защото знам, че ще последват такива. Чудя се наистина ли е правилно, така както твърдят много хора в този сайт, един студент да не очаква от родителите си да му дават каквито и да било пари, а да работи и сам да си осигурява, каквото иска, защото вече е голям човек.
Хората с такова мнение твърдят: "Да, трудно е да се работи и да се учи едновремено, но животът не е лесен за никого. " Нека ви предложа една друг гледна точка.
На първо място, струва ми се, че ние в България сме приели, че е нормално човек да се страда и да се мъчи и да търпи това стоически и ако някой иска животът му да е приятен, то той е заклеймяван като лош, егоист и т. н. Ето защо на много българи им се струва в реда на нещата някой да работи и да учи едновременно и да няма грам свободно време. На второ място, всички знаем качеството на висшето, а и на образованието въобще у нас. Не е невъзможно човек да учи, да работи и да си взема изпитите, но нима това не се отразява на качеството на образованието му? Време за учене остава малко, но въпреки това човек може лесно да мине. Какво ще струва след това дипломата за висше? Оставям на страна каква и колко платена работа може да си намери един студент.
Интересува ме, ако родителите имат възможност да осигуряват най-необходимото на студента - храна и квартира, не е ли редно да го направят? Не е ли редно да му дадат възможност да се съсредоточи върху образованието си, а пък ако той иска глезотии, нека сам си ги осигури, без това да го прави разглезен, мамино синче и т. н., защото този човек не безделничи, а учи! Говоря за това как би следвало да бъде, оставям настрана хората, които използват това просто като предтекст да обикалят дискотеките. Нима има нещо лошо в това, когато правиш нещо, да го правиш качествено? Интересува ме също така, ако има хора живели в Западна Европа или САЩ да споделят там как е положението, но такива, които наистина знаят, а не само са чували. Благодаря и преди да ме нападнете, помислете малко.
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 13 години, 13 дни hash: f1dade0688 |
|
1. Виж авторке разликата е между редно и длъжни. Ако родителите искат, но те не са длъжни. Длъжни са да ти осигуряват храна, жилище и дрехи до 18 годишна възраст от там нататък е по желание, всичко получено от тях след 18-тия рожден ден трябва да го приемаш като подарък от съдбата. Другото, което е че човек колкото повече расте толкова повече му се увеличават задълженията, докато не поеме всички задължения на голям човек.
Ако задължението на едногодишното бебе му е да каже като му се ходи по нужда или е гладно, то на петгодишното освен това му се налага да ходи на градина да слуша учителките и да си оправя стаята.
Човек на 14-17 задължението му е да учи и да помага в къщи освен всички задължения на едногодишно и петгодишно дете, а човек на 21 не може да очаква да има задължения като на 15 годишен.
Не ме убеждавай, че на един студент му е нужно повече от час-два на ден за заучаване на материала. Спокойно студент може да работи по 4-6 дори 8 часа на ден. Един ден е 24 часа 7-8 часа сън значи имаш около 16-17 часа на ден за лекции учене и работа, дори ако си свършиш задълженията по бързо и качествено, можеш да си позволиш излизане с приятели и веднъж седмично дискотека. Вярно е че работата ще е за сметка на социалния живот, но реално погледнато тя също е социален живот.
|
| преди: 13 години, 12 дни hash: 040733df32 |
|
2. Аз не виждам нищо лошо в това, нали все пак семейството е затова-да си помагаме взаимно. Сега те на нас, след време ние на тях. Не съм студентка, но докато учех в гимназията можеше да се хвана на работа за да си купувам необходимите неща, но се оставих майка ми и баща ми да ме издържат. После нещата се завъртяха като завърших и заработих аз ги издържах в един период. Нито те ми се чувстват задължени, нито аз на тях, нито пък се срамувам, че са ми помагали, когато съм имала нужда
|
| преди: 13 години, 12 дни hash: 0d661b416c |
|
3. Докато следвах в Англия, забелязах, че единствено ние източноевропейците работим, което е донякъде логично - доходите на семействата ни са ниски. Но имаше и такива от по-заможни семейства и те есетесвено само учеха и ходеха по купони. Останалите мой приятели/колеги от Англия, Ирландия, Германия, Белгия, Италия, Франция, Далечна Азия, въобще и не си помисляха, че може да се хванат на работа. Като цяло те държат на добро и качествено образование за децата си и са готови да им предоставят необходимото, за да се развиват. Единствено, ако съответното семейство не е в много добро финансово положение или самите деца искат да работят за повече джобни пари, то те използват една от многото възможности за почасова работа, които се предлага на Запад.
Моето семейство винаги е било доста зле финансово, но въпреки това родителите ми успяха да ми осигурят всичко необходимо докато учех в България. Вярно, изкарвах годината с два чифта панталони и 3-4 блузки и почти никъде не излизах, но в същото време ми се налагаше непрекъснато да съм над учебниците, да се подготвям за курсова работа или текущо контролно. Аз избрах да се концентрирам върху образованието си и родителите ми ме подкрепиха. Вярно, положението беше зле, но никога не съм поискала повече от 2та лева джобни, които ми даваха. А и те никога не са повдигали въпроса, че мога да работя доката уча.
Така, че всичко е въпрос на избор и съгласие в семейството.
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
